Решение по дело №73/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000606/05.09.2023г., издадена от Р. К. П. – ВПД Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Г.И.Д., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Поддържа се, че заповедта е несправедлива и прекомерна, издадена 3 дни след АУАН № GA 1060984/02.09.2023г., а СУМПС е било иззето на 11.12.2023г. със ЗППАМ № 23-1030-000767/07.11.2023г., поради липса на контролни точки. Жалбоподателят възразява дали при иззето СУМПС е възможно да се налага последваща ЗППАМ за временно отнемане. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Р. К. П. – ВПД Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За допустимостта:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.12.2023г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез административния орган на 28.12.2023 г. т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1060984/02.09.2023 г.

Според констатациите изложени в акта на 02.09.2023г. в 22:15 часа, в гр.Пловдив, бул.“България“ № 234, Г.И.Д., управлява личния си лек автомобил Рено Меган с рег.№ **** след употреба на алкохол 0,79 промила на хиляда, измерено с техническо средство Дрегер-Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0177. Изрично в АУАН е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване с номер 111580 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност с номер А075742. Талонът е връчен на 02.09.2023г. в 22:40 часа. Актът е подписан от Г.Д., като е посочено, че има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Г.И.Д. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От страна на ответника по делото са представени още: протокол № 1927 от 05.09.2023г. за извършена химическа експертиза чрез изследване на кръвна проба придружена с талон за изследване № 111580; списък на успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ с рег.№ 3286-43411 от 29.08.2023г., в който списък е и Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0177; справка за нарушител водач; заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; заповед № 317з – 3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; Заповед № 8121К-4646/23.05.2023г. на главния секретар на МВР за временно преназначаване на инспектор Р. К. П. на ръководна длъжност Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

С определение от 25.01.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган – Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Като доказателство по делото е приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1. 3. от заповедта). По делото е приложена и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР- Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Пловдив да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Видно от приетата по делото Заповед № 8121К-4646/23.05.2023г. на главния секретар на МВР, инспектор Р. К. П. е временно преназначен на ръководна длъжност Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена и в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

С оглед разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следователно необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Според чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (в приложимата редакция ДВ, бр. 81 от 2018 г.), концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. А съгласно чл.171, т.1 б.“б“, предл. последно от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателя е дал кръвна проба, като видно от протокол № 1927 от 05.09.2023г. за извършена химическа експертиза чрез изследване на кръвна проба взета от лицето Г.И.Д., придружена с талон за изследване № 111580 е установено наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,62g/L(‰). С оглед нормата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП основния релевантен за спора факт е управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При условие, че формалната доказателствена сила на АУАН серия GA № 1060984/02.09.2023 г. не е опровергана и при наличие на резултати от извършена химическа експертиза на кръвна проба, то несъмнено е установено наличието на юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ - шофиране след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. В хода на проведеното административно и съдебно производство, жалбоподателят не представи надлежни доказателства, с които да опровергае констатациите в акта.

Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "Лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Съгласно чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, основанията за отнемане на СУМПС са: влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "Лишаване от право да се управлява МПС"; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен АУАН в предвидените от закона случаи. Респективно основанията за връщане на отнетите свидетелства са регламентирани в чл. 24 от Наредбата, а именно: получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0,5 на хиляда; изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, въз основа на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му.

По отношение на твърденията, че СУМПС е било иззето на 11.12.2023г. със ЗППАМ № 23-1030-000767/07.11.2023г., поради липса на контролни точки, следва да се отбележи, че към момента на издаване на оспорената заповед, не е била издадена ЗППАМ № 23-1030-000767/07.11.2023г. Съдът извърши служебна проверка в деловодната система на Административен съд – Пловдив и установи, че с Решение № 2143 от 06.03.2024 г. по адм.дело № 75/2024г. по описа на ПАС е отхвърлена жалбата на Г.И.Д. срещу ЗППАМ № 23-1030-000767 от 07.11.2023 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив. Отделно от това са различни и основанията за издаване на двете заповеди. Наложената принудителна административна мярка с оспорената в настоящото производство заповед е по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, а наложената със Заповед № 23-1030-000767 от 07.11.2023 г. е по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че заповедта е несправедлива и прекомерна. ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, като компетентният орган е посочил предвидения в закона срок – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Нещо повече, издаването на ПАМ на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП е при обвързана компетентност. Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на прекомерност, а е функция на действащия правов ред.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000606/05.09.2023г., издадена от Р. К. П. – ВПД Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Г.И.Д., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: