Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 8470 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.М.К., ЕГН**********,*** против С.С.Н., ЕГН**********,***, в която се твърди, че на 02.12.2014 год. ответникът С.С.Н. е издала в полза на ищцата Запис на заповед, с която се е задължила да плати неотменимо и безусловно, без разноски и протест сумата от 2 700 лева, която е платима на предявяване. Твърди, че Записа на заповед е предявена за плащане на 16.01.2015 год., което е удостоверено с подписа на ответницата и саморъчно изписани три имена. Твърди, че въз основа на този Запис на заповед по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК ищцата А.М.К. се е снабдила със Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5653/2015 год. по описа на РС-Русе за 2015год., допуснато е незабавно изпълнение на Заповедта за изпълнение и е издаден Изпълнителен лист от 28.09.2015 год. Твърди,че въз основа на така издадения Изпълнителен лист е образувано Изпълнително дело № 233/2016 год. по описа на ЧСИ *** с рег. № 756 с район на действие ОС- Плевен. От страна ЧСИ *** е извършено надлежно връчване на ответника на Заповед за изпълнение с призовка за доброволно изпълнение, като последната е направила възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение. Твърди, че във възражението ответницата е заявила, че задължението е погасено поради извършено плащане от страна на последната. Твърди, че ответницата не е платила на падеж, нито изцяло, нито частично процесната сума. Твърди, че в присъствието на свидетели процесната запис на заповед е била предявена на същата за плащане, която последната е подписала. Моли, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК да бъде признато за установено по отношение С.С.Н., ЕГН ********** ***, като издател и платец на Запис на заповед, че дължи на ищцата А.М.К., ЕГН **********,***, като поемател, сумата от 2 700.00 лева, на основание Запис на Заповед от 02.12.2014 год. платима на предявяване, а именно 16.01.2015год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК - 24.09.2015 год. до окончателното изплащане на главницата, включително и направените по ч. гр. дело № 5653/2015 год. по описа на РС-Русе разноски по делото в размер на 55.46 лева. Претендира направените деловодни разноски.
В срок е подаден писмен отговор, в който ответника оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Прави възражение за наличието на каузално правоотношение, за обезпечаването на изпълнението на което е издадена записа на заповед, а именно сключен между ищцата и ответницата договор за наем на недвижим имот от 17.09.2012 г., по силата на който наемодателя ***, чрез ***, ЕИК ***, представлявано от А.М.К. е предоставил за временно и възмездно ползване на С.С.Н. собствения си недвижим имот, представляващ апаратамент, находящ се в гр.Плевен. ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня и баня-тоалетна за срок от 1 година, считано от датата 17.09.2012 г.срещу наемна цена в размер на 250 лв. месечен наем, която сума страните са се утоворили да се изплаща от наемателя на наемодателя чрез *** както следва: сумата в размер на 103 лв. ваем за периода 18.09.2012 г-30.09.2012 г. да бъде платена на дата 17.09.2012 г., а останалата сума в размер на 23 лв. на дата 18.09.2012 г. За останалия период наемът да се изплаща от наемателя на наемодателя, чрез *** от 1-во до 5-то число на текущия месец. Твърди, че ползването на имота е продължило след изтичане срока на договора до месец февруари 2015 г., след което договорът за наем е бил прекратен. Твърди, че за обезпечаване задълженията на наемателя за наемната цена и всички консумативни разходи, свързани с потреблението на имота в полза на А.М.К. в качеството й на управител на ***, ЕИК ***, на 02.12.2014 г. С.С.Н. е издала записа на заповед за сумата от 2700 лв., която сума е включвала общия размер на забавените й задължения за наем и консумативи-ел.енергия. ТЕЦ и вода натрупани до датата на издаването на ценната книга. Твърди, че страните са имали уговорка, че при всяко извършено плащане от страна на наемателката сумата по издадената ценна книга ще бъде намалявана като последната ще се унищожава и ще се издава нова със остатъка на задължението. Твърди, че вместо това впоследствие след извършени плащания за месечните наеми от С.Н. и представените от нея платежни документи за платени суми за консумативи управителката на ***, ЕИК *** А.М.К. не извършила отразяване на това върху документа и недобросъвестно не го е унищожила след окончателното погасяване на задължението. На второ място прави възражение за погасяване на задължението на С.С.Н. по записа на заповед от 02.12.2014 г. чрез извършени плащания както следва: на 15.12.2014 г. сумата от 100 лева-част от месечен наем за месец септември 2014 г, на 16.12.2014 г. сумата от 70 лв.- част от месечен наем за месец септември 2014 г., на 23.01.2015 г. сумата от 50 лв,- част от месечен наем за месец септември 2014 г, на 23.01.2015 г. сумата от 250 лв.- месечен наем за месец октомври 2014 г., на 12.02.2015 г. сумата от 150 лв. -част от месечен наем за месец ноември 2014 г., на 24.02.2015 г. сумата от 100 лв. -част от месечен наем за месец ноември 2014 г., на 27.03.2015 г. сумата от 250 лв. - месечен наем за месец декември 2014, на 28.04.2015 г. сумата от 250 лв. - месечен наем за месец януари 2015 г., на 17.06.2015 г, сумата от 250 лв. - месечен наем за месец февруари 2015 г., на 23.06.2015 г. сумата от 250 лв. - месечен наем за месец март 2015 г., на 05.08.2015 г. сумата от 250 лв.- месечен наем за месец април 2015 г., на 13. 12.2014 г. сумата 63.09 лв. - ел.енергия за периода 10.09.2014 г.-09.10.2014г. на 15.01.2015 г. сумата 88.42 лв.- ел.енергия за периода 10.10.2014г..-09.11.2014г., на 27.02.2015 г. сумата.74.79 лв. - ел.енергия за периода 10.11.2014 г.-10.12.2014 г. на 27.02.2015 г. сумата 63,35 лв. - ел.енергия за периода 11.12.2014 г,-10,01.2015 г., на 28.04.2015 г. сумата 85.93. лв. - ел.енергия за периода 10.01.2015 г-10.02.2015г., на 28.04.2015 г. сумата 462,49 лв. - ВиК към 28.04.2015 г., на 16.06.2015 г. сумата 57.73 лв. - ел.енергия за периода 13.03.2015 г.-11.04.2015г., на 16.06.2015 г, сумата 40.15 лв. - ел.енергия за периода 12.04.2015 г.-12.05.2015г.,на 16.06,2015 г. сумата 36.12 лв. - ВиК към 16.06.2015 г. на 03.07.2015 г. сумата 39.75 лв. - ел.енергия за периода 13.05.2015 г. на 11.09.2015 г. сумата 39.97 лв.-ел.енергия за периода 14.07.2015 г.-13.04.2015 г., на 24.09.2015 г. сумата 31.32 лв. - ел,енергия за периода 14.08.2015 г.-11.09.2015г. Твърди, че общият размер на извършените плащания са в размер на 2764,74 лв., с които е погасено изцяло задължението на С.С.Н. по издадената запис на заповед. Твърди, че никога не е получавала в заем сума в размер на 2700 лв. от ищцата и поддържа посоченото по-горе, че записа заповед е издадена, единствено и само като обезпечение на задълженията й за наемната цена и всички консумативни разходи свързани с потреблението на имота, които са били натрупани към датата на издаването й. Моли искът да бъде отхвърлен и да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение поради направено възражение за погасяване на задължението чрез плащане. Претендира направените деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от представената по делото запис на заповед с дата на издаване 02.12.2014г. се
установява, че ответницата по делото неотменяемо се е задължила да плати на ищцата по делото
сумата от 2700,00 лв. на предявяване. Записа на заповед е предявен за плащане
на 16.01.2015г.
Видно
от извънсъдебно признание на А.К., съдържащо се в Обяснение/л.297 от делото/,
отношенията между нея и ответницата са във връзка с отдаден апартамент под
наем, за което тя е пълномощник на собственика на апартамента. Във връзка със
събрала се голяма сума задължения за наем и консумативи, в полза на А.К. е
подписана запис на заповед от С.Н..
Установява
се от Договор за наем на недвижим имот от 17.09.2012г. С.Н. е наела апартамент,
собствен на *** в качеството му на наемодател, действащ чрез ***,
представлявано от А.К.. Уговорен е месечен наем в размер на 250 лв. и заплащане
на дължимите консумативи. Уговорено е, че наема се изплаща на наемодателя чрез ***.
Видно
от пълномощно от 21.12.2012г. *** е упълномощил ***, представлявано от А.К. да
сключва договори за наем за притежавания от упълномощителя апартамент, както и
да получава уговорения наем.
С.Н.
признава, че към момента на подписване на процесната запис на заповед е имала
неплатени задължения за топлоенергия в размер на около 1000 лв., 4 наема и 400
лв. вода.
Установява се от представените разписки за платен наем/л.11 до л.30 от делото/, че ответницата по делото е закъснявала със заплащането на наем, като през м.ноември 2014г. е заплатила месечния наем за м.август 2014г. Към датата на подписване на процесната запис на заповед 02.12.2014г. са били дължи наемите за м.септември, октомври и ноември. От представените разписки се установява, че наемите за м.септември и м.ноември 2014г. са заплатени след издаване на процесната запис на заповед – на 15.12.2014г., 16.12.2014г. и 23.01.2015г.- наем за м.септември 2014г. 250 лв. на 12.02.2015 и на 24.02.2015-наем за м.ноември 250 лв.. По делото не са агажирани доказателства за заплащане на наем за м.октомври 2014г.
От представени фактури с касови бонове /л.55 до л.57 от делото/ се установява, че след издаване на процесната запис на заповед са заплатени консумативи за доставената до имота топлоенергия в общ размер от 597,00 лв., които касаят потребена топлоенергия за периода след сключване на договора за наем- 17.09.2012г. до издаване на процесната запис на заповед-02.12.2014г. Представени са и фуктури и касови бонове за заплащане на лихва за забава, които задължение, обаче е възникнало след датата на издаване на запис на заповед.
Видно от представените по делото разписки/л.47 от делото/ за наетия имот е заплатена електроенергия за м.септември – 63,09 лв.и за м.октомври 2014г.-88,42 лв., които суми са заплатени след издаване на процесната запис на заповед.
Представени са множество фактури за доставена до наетия имот питейна вода/л.50-54 от делото/, както разписка за платена вода на обща стойност от 462,49 лв. на дата 28.04.2015г., в която е отразено, че е заплатено задължение за м.март 2015г. в размер на 24,52 лв. и 406,34 лв. за предходни месеци. Заплатена е лихва в размер на 31,63 лв.
Съдът кредитира показанията на свидетеля *** въпреки, че той е заинтересован от изхода на делото, ка съжителстващ с ответницата на съпружески начала. Показанията му са преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че процесната запис на заповед е подписана от ответницата като обезпечение на дължими суми за наем и консумативи по наетия от нея апартамент. Към момента на прекратяване на договора за наем са били останали задължения в размер около 1400 лв. за топлоенергия. Имало е останали и някакви сметки за електроенергия и вода, които са били платени през октомври-ноември 2014г., но задължението към топлофикация е останало неплатено. Не ги платили, тъй като ищцата предявила искане за сума от 5000 лв. Отношенията между страните по делото са само във връзка с един сключен договор за наем между ответницата като наемател, а ищцата като представляващ пълномощника на наемодателя.
Съдът кредитира частично показанията на св. *** въпреки че е заинтересована от изхода на делото като дъщеря на ответницата. Съдът дава вяра на показанията на св.*** в частта, в която от тях се установява, че отношенията между страните по делото са във връзка със сключен договора за наем на апаратамент. Ответницата е подписала процесната запис на заповед за забавени плащания на наем и консумативи. Когато се плаща наем, ищцата е издавала документ за платената сума. Св.*** също е плащала задължение за наем по сключения от ответницата договор за наем в качеството си на наемател и ищцата като пълномощник на наемодателя. В тези случаи като платец на сумата е посочвана ответницата по делото, а плащането на задължението е извършвано от св.***. В горепосочената част показанията на свидетеля са логични, преки и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на св. *** в частта, в която твърди, че не е имало забавяне в плащанията по договора за наем. В тази си част показанията са вътрешнопротиворечиви, както и в противоречие с твърденията на ответницата и с показанията на св.***.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В битието си на едностранна сделка, записът на заповед
е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да
плати на поемателя или негова заповед определена парична сума.Записът на
заповед изисква писмена форма за своята действителност и определено от закона съдържание. Съществените условия за действителност на записа на
заповед са изброени в чл. 535 ТЗ.
В разглеждания случай, записът на заповед е редовен от
външна страна и притежава законоустановените реквизити.
При предявения иск с правно основание чл.422, вр.чл.124 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, обаче не е достатъчно да се провери само редовността от външна страна на записа на заповед, като основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК. Възражението е защитно средство на длъжника срещу материалноправните предпоставки в изпълнителния процес. Направеното от него възражение срещу заповедта за изпълнение има ефектът на спиране на изпълнението /арг. от чл. 420, ал. 1, предложение 1, ГПК/. При оспорване на заповедта за изпълнение, на кредитора се налага да продължи защитата си посредством предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Предметът на доказване по този иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът трябва да установи вече в исковото производство съществуването на вземането- пораждането на задължението, а длъжникът-ответник - че то е погасено. С успешното провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя-кредитор, поради което в настоящия случай проверката, която следва да извърши съдът в исковото производство, не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна. С отговора на исковата молба ответника е въвел и каузалното основание за пораждане на вземането на ищеца по записа на заповед, поради което той следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект и да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. За успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно само проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му.
Съдът
следва да се произнесе дали задължението на издателя по записа на
заповед С.Н. е породено от друго каузално правоотношение между страните., а при
положително установяване, както и дали това задължение е погасено. Следва да бъде
разгледано задължението, породено от абстрактната сделка - издадения запис на
заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с каузалното правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението по което се твърди, че е издаден менителничният
ефект.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че страните страните се
познават и имат взаимоотношения помежду си във връзка с наетия от отвеницата С.Н.
***. Този факт се установява от Договор за наем на недвижим имот
от 17.09.2012г. съгласно който С.Н. е наела апартамент, собствен на *** в
качеството му на наемодател, действащ чрез ***, представлявано от А.К..
Уговорен е месечен наем в размер на 250 лв. и заплащане на дължимите консумативи.
Уговорено е, че наема се изплаща на наемодателя чрез ***. Установи се, че с пълномощно
от 21.12.2012г. *** е упълномощил ***, представлявано от А.К. да сключва
договори за наем за притежавания от упълномощителя апартамент, както и да
получава уговорения наем. При тези установени факти, съдът намира, че е било
налице каузално правоотношение по договор за наем, по силата на който С.Н. се е
задължила да заплаща наем и консумативи по договора за наем на пълномощника на
наемодателя по договора за наем, който пълномощник обаче и юричическо лице и то
извършва действията чрез законния си представител А.К.. Връзката на записа на
заповед с каузалното правоотношение се признава и от ищцата по делото в извънсъдебно
признание, съдържащо се в Обяснение/л.297 от делото/, в което А.К. е признала,
че отношенията между нея и ответницата са във връзка с отдаден апартамент под
наем, за което тя е пълномощник на собственика на апартамента. Във връзка със
събрала се голяма сума задължения за наем и консумативи, в полза на А.К. е
подписана запис на заповед от С.Н.. Този факт се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от които е установено, че подписването на процесната
запис на заповед е било с цел уреждане на отношенията по каузалната сделка, т.
е. доказана е гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед.
С оглед обстоятелството, че
длъжникът по процесния запис на заповед е доказал своите лични възражения срещу
ценната книга, а именно - доказал е съществуването на каузално правоотношение
между него и кредитора по записа на заповед и връзката на това каузално
правоотношение със записа на заповед, в тежест на ответника по иска - кредитор
по каузалното правоотношение е да докаже съответно своето изпълняемо вземане -
както съществуването му, така и неговия конкретен размер.
Настоящият състав намира, че от
всички събрани по делото доказателства,
може да се приеме за доказано съществуването на вземане на ищеца А.К., в
качеството й на законен представител на пълномощника на наемателя по договор за
наем от ответника С.Н. в размер на 2700
лв. При това положение в тежест на ответницата беше да докаже заплащане на
сумата по записа на заповед и каузалното правоотношение. Същото беше извършено
частично. По делото се доказа, че на стари задължения за наем и консумативи,
включени в записа на заповед, издадена на 02.12.2014г. е извършено плащане след
издаване на записа на заповед както следва: 500 лв. наем, 151,51 лв.
електроенергия, 597,00 лв. за топлоенергия или общо 1248,51 лв. По делото не се
доказа по несъмнен начин точния размер на евентуално извършените плащания за
вода, което задължение е било обезпечено с издадената запис на заповед.
Представената разписка за плащане на сумата от 462,49 лв. включва и суми, които
касаят период след издаване на процесната запис на заповед и не са ангажирани
доказателства за точния размер на задължението за вода, което е съществувало
към момента на издаване на процесната запис на заповед. Поради изложеното
предявения иск се явява основателен и доказан за сумата от 1451,49 лв., за
която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 2700,00
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 29,81 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 255,76 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ишеца следва да бъде осъден да заплати на ответника,
направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 138,72 лв. съобразно отхвърлената част на исковата
претенция.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
вр.чл.124 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на С.С.Н., ЕГН**********,***, че дължи на А.М.К., ЕГН**********,***, сумата от 1451,49 лева главница по Запис на заповед, издадена на 02.12.2014г.,
която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение №3469/28.09.2015 г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №5653/2015 г. на РС-Русе, като за разликата до претендираната сума от 2700,00 ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.Н., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на А.М.К., ЕГН**********,***, сумата от 29,81 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.5653/2015 по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.Н.,
ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на А.М.К., ЕГН**********,***
сумата от 255,76 лв. разноски за производството за ДТ и адвокатско
възнаграждение съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А.М.К., ЕГН**********,*** да
плати на С.С.Н., ЕГН**********,*** сумата от 138,72 в. разноски за
производството за адвокатско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част на исковата претенция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: