Решение по дело №559/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на А. Х., гражданин на Кралство Норвегия против Решение № 155/28.03.2024 г. по адм. д. № 1564/2023 г. по описа на ВТРС, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6826893, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева

С касационна жалба се твърди неправилност на решението, тъй като то е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. По тези мотиви претендира за отмяна на решението и на НП.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Велико Търново, не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна-участник в въззивното производство производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства ВТРС е установил правилно фактическата обстановка по делото:

На 22.12.2022 г., в 21:40 ч., в обл. Велико Търново, общ. Велико Търново, на ПП 1-4, км. 133+490, в посока [населено място], с МПС - лек автомобил „Мини Купър", с peг. № ***, е извършено нарушение на ограничение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1062569А01080078 - при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, е установена скорост на движение на посоченото МГ1С - 78 км/ч, т.е. превишение от 18 км/ч. На основание снимковия материал за нарушението, заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIK ERS 400", данните от която са снети и прегледани на 05.01.2023 г., е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6826893, издаден от ОД на МВР - Велико Търново. С ЕФ на Х. А., за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.

Недоволен от този ЕФ санкционираният го е обжалвал по съдебен ред пред ВТРС, който е потвърдил фиша като законосъобразен по мотиви, подробно изложени в решението. За да обоснове този извод въззвният съд е посочил, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. В тази връзка съдът е анализирал специалната норма на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП и е стигнал до извода, че обжалваният електронен фиш е съобразен с нея, като самото нарушение е достатъчно ясно описано по време, място, начин и съставомерни признаци. Извършена е мотивирана проверка на спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като по-късното връчване на ел. фиш е прието, че не се отразява на законосъобразността на производството. Тъй като цитираната по-горе специална норма не изисква и посочване на длъжностното лице автор на материализираното изявление в ел. фиш, полагането на подпис и посочването на дата, нито на вида на вида на техническото средство съдът е направил извод за редовност на ЕФ. По делото са събрани доказателства за това, че стационарно монтираната камера, с която е заснето нарушението е от одобрен тип, преминала първоначална и последващи проверки, и в съответствие с метрологичните изисквания, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателя, сега касатор, и е посочил, че е отчетен предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка от - 3 км/ч., като разминаването при определянето на скоростта, чрез приспадане на максимално допустимата грешка, не е своеволно, а е обосновано от техническите характеристики на системата, които фигурират като приложение в приложеното по делото удостоверение за одобрен тип от БИМ.

Въззивният съд е посочил, че автомобилът е заснет в пътен участък попадащ в зоната на действието на пътен знак В26, ограничаващ максимално допустимата скорост на движение до 60 км/ч. и в ЕФ ясно е посочено, че за конкретния пътен участък е било въведено ограничение на скоростта, което е различно от общите ограничения на скоростта, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин е дадена прецизна правна квалификация на извършеното административно нарушение.

ВТРС е посочил, че съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. По тези мотиви съдът е приел, че приложеният по делото снимков материал представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

На края, въззивният съд е посочил, че в нарушения като процесното субекта на нарушението се презюмира от закона - чл. 189, ал. 5, вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В процесния случай от събраната като доказателство справка за регистрация на МПС е видно, че жалбоподателят е вписан като негов ползвател. Самият той не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила въпросния ден и час, съобразно предоставената му от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност, а самоличността на нарушителя са установява по един безспорен начин от приложената към делото разпечатка от АИС „Български документи за самоличност.

По тези мотиви и като е отчел, че наложеното наказание е единственото предвидено в закона, съдът е потвърдил ЕФ.

Фактическите констатации на районния съд са основани на доказателствата, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон. Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи значимите в производството пред него факти, както и особеностите в хода на административнонаказателното производство. Обсъдени са съществените за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените пред въззивната инстанция възражения. Пред настоящия съд не се правят никакви нови възражения, нито са ангажирани доказателства във връзка с такива или за опровергаване на изводите на въззивния съд. Касационната жалба повтаря въззивната и възражения, които вече са обсъдени от ВТРС. Въззивният съд обаче, е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, а правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото. Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил обосновани мотиви и е достигал до правилен краен резултат, като касационният състав споделя изложените мотиви, които не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.

Доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция, не разкриват пороци, представляващи касационни основания за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/28.03.2024 г. по нахд № 1564/2023 г. по описа на ВТРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.