Р E Ш Е Н И Е
№ 333
гр.Плевен,
16.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на осми юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Д. Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно
дело № 399 по описа за 2021 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 260136 от 15.04.2021 год.,
постановено по н.а.х.д. № 2207/2020 год., Районен съд- Плевен е изменил наказателно постановление № 387-з от 16.10.2020 г. на Началника на 01 РУ –
Плевен, с което на жалбоподателя Д.В.Д., ЕГН: ********** ***, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 600 лв. за
извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, като е намалил размера на глобата
на 500 лева.
Против горното решение е
постъпила касационна жалба от Д.В.Д., ЕГН **********, в която се излат доводи за неговата
незаконосъобразност и необоснованост.
Счита, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния закон
и процесуалните равила.
Твърди се, че при изготвяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на материалния закон по смисъла на чл.42, т. 7
от ЗАНН, тъй като е подписан само от един свидетел, а законът изисква минимум
двама. По този начин се създава съмнение относно извършване на нарушението, тъй
като не е спазен процесуалния ред за доказването му. Сочи, че отразеното в наказатеното постановление не
отговаря на фактическата обстановка. Налице е разлика в отразяване на мястотото
на нарушението, тъй като в АУАН е
посочен адрес с. Върбица№19, а в наказателното постановление е записано ул.
„Рила №9. Сочи се още, че съгласно
изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН задължение за
административнонаказващия орган е
да посочи законовите разпоредби, които
са били нарушени виновно, а в случая е налице погрешно определяне на нарушената
законова разпоредба.
В заключение се
прави искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде отменено обжалваното
НП.
В съдебно
заседание касаторът – редовно призован - не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен намира касационната жалба за неоснователна и
пледира решението на РС-Плевен да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Плевен е изменил
наказателно постановление № 387-з
от 16.10.2020 г. на Началника на 01 РУ –
Плевен към ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя Д.В.Д., ЕГН: ********** ***,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер
на 600 лв. за извършено нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, като намалил
размера на глобата
на 500 лева.
Съдът е приел,
че на 24.09.2020 г. около 23:35 часа полицейските служители И.В.О. и Р. И.Д. били изпратени по сигнал за нарушена
нощна тишина в с. Върбица, ул. „Рила“
пред № 9, където спрели пред дома на жалбодателя Д.В.Д.. Тъй като музиката била силна подали звуков сигнал. Когато жалбоподателят излязъл
му поискали документ за самоличност. Д. отказал, влязъл обратно в двора и
заключил входната врата. Приел е, че Д. не е изпълнил отправено устно полицейско
разпореждане да представи документ за самоличност. Посочил е, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя напълно от
ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства -
показанията на актосъставителя И.В.О. и
на свидетелите Р. И. Й. и Р.К. Г..
Въз основа на това е съставен акт за
установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно
постановление, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата
пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Така постановеното решение на Районен съд Плевен е правилно.
Настоящият касационен
състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Доводите на касатора за
наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на
решението на районния съд са неоснователни. Решаващият първоинстанционен състав
не е допуснал съществено процесуално нарушение в смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
1 - 4 от НПК при постановяване на съдебния акт. Съдебното решение е постановено
в процесуално законосъобразно производство. След извършената проверка
настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил
необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при
съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл.
107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя. Възражението на
жалбоподателя, че в наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено в с. Върбица, пред №9, а в АУАН, е посочено, че е извършено пред №19
е обсъдено от въззвният съд и
правилно е отхвърлено като неоснователно.
Неоснователни
са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения
свързани със съставяне на АУАН. Същият е
бил съставен в негово присъствие и му е бил редовно връчен, поради което следва
да се приеме, че му е била предоставена възможност да даде обяснения и да
направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в
съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на
възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и най-вече за да има
възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и
даде обяснения. В конкретния случай на лицето е предоставена тази възможност
при връчването на АУАН, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото му на защита. Д.Д. се е възползвал от правото си да направи
възражения срещу акта като собственоръчно е записал, че той, жена му и синът му
не са чули полицейските служители да се
легитимират и затова, не е представил документ за самоличност.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
касатора за неправилно приложение на материалния закон.
Неизпълнението на разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, и противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява
функциите си са уредени в ЗМВР като изпълнителни деяния на две отделни
административни нарушения – по чл.257, ал.1от ЗМВР, и по чл.264, ал.1от ЗМВР („Който противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление“). Възможно е същевременно
с едно деяние да бъдат осъществени съставите и на двете административни
нарушения – например, когато с неизпълнението на отправеното му полицейско
разпореждане нарушителят пречи на полицейския орган да изпълнява функциите си.
Именно такъв е и разглежданият случай според фактическото описание на
нарушението в НП. В този случай обаче нарушителят следва да носи отговорност за
по-тежко наказуемото нарушение – чл.264, ал.1 от ЗМВР, тъй като именно неговият
състав сублимира изпълнителното деяние на по-леко наказуемото нарушение (чл.257,
ал.1 от ЗМВР) и квалифициращият признак, обуславящ хипотезата на чл.264, ал.1
от НПК – противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява
функциите си.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260136 от 15.04.2021 год., постановено по н.а.х.д. №
2207/2020 год. на Районен съд- Плевен Решението
е окончателно. Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ
1./п/ 2./п/