№
гр. София, 04.06.2020г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-E въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа
докладваното от мл. съдия Атанасова в. гр. д. № 6159 по описа за 2019г. по
описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3858 от 07.01.2019г., постановено по гр.д. № 5733/2018г.
на СРС, 25 състав, „АЛК” АД е осъден да заплати на И.М.П. сумата от 250 евро, представляваща дължимо
обезщетение за закъснял полет VBB4002, осъществен на 07.05.2017г. по
направление летище Н.К., Ираклион, Република Гърция до летище София, Република
България, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно – деловодни разноски
в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът „АЛК” АД е подал
въззивна жалба срещу решението, в която поддържа, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, несъобразено със събраните по делото доказателства,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излагат се съображения, че от исковата молба не става ясно какво обезщетение се
претендира - за закъснение при излитане
или закъснение при кацане на самолета. Въззивникът излага
доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил заявените с отговора на
исковата молба възражения и доказателствени искания. Поддържа се още, че не
е доказано валидно облигационно правоотношение между ищеца и "АЛК"
АД, нито ищецът е имал резервиран билет по полет VBB4002, не е доказано и закъснение
на полета повече от три часа при неговото кацане. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от И.М.П.,
с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Излагат се съображения, че по делото са доказани всички
предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент №
261/004 г. - валидно облигационно правоотношение между пътника и въздушния
превозвач, потвърдена резервация и бордна карта, голямо закъснение на полета и
липса на извънредни обстоятелства. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 25 състав е бил сезиран с
искове, с правно основание чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета.
В исковата молба И.М.П. навежда твърдения, че е резервирал билет за пътуване
с полет №
VBB4002 на въздушния превозвач "АЛК" АД от летище Никос Казадзакис (HER) Ираклион, Гърция до летище София
(SOF), София, България за дата 07.05.2017г. Сочи, че полетът е изпълнен със
закъснение, като крайната дестинация е достигната със закъснение повече от три
часа спрямо плануваното по разписание. Излага доводи, че в негова полза е
възникнало право на парично обезщетение на основание чл. 7, т. 1, б. "а"
от Регламент (ЕС) 261/2004 в размер на 250 евро, като разстоянието между двете
летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, т. 4 от
Регламента е 831, 43 км. Поддържа се, че ищецът е предявил претенция към
въздушния превозвач за изплащане на обезщетение за закъснелия полет VBB4002 от Ираклион до София на дата
07.05.2017г. съгласно Регламента, но превозвачът му е отказал
заплащането на такова, въпреки че признава настъпилото закъснение. Твърди, че
се е свързал с "А." ЕООД - дружество, специализирано в защита правата
на пътниците по Регламент (ЕС) 261/2004, което на 19.09.2017г. е изпратило до „Служба Гражданско въздухоплаване”, Гърция
искане за извършване на проверка по случая и за уведомяване на превозвача за
предприемане на действия съгласно Регламента, но плащане към момента не е
извършено. Ищецът се позовава на тълкувателно решение на СЕС по дело С-204/08,
съгласно което пътник, който има претенция за изплащане на обезщетение по
цитирания Регламент може да избере юрисдикция за гледане на спора - съда на
една от двете държави, тази на излитане или тази на кацане на полета. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 250
евро, представляваща обезщетение за закъснял полет на основание чл. 7, т. 1, б.
"а" на Регламент (ЕС) 261/2004 със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба се поддържа, че липсва
валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, както и че
претенцията на ищеца е неясна, неточна и непълна. Оспорена е и достоверността
на представените по делото преводи на документи. Направено е искане за
допускане на съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси.
От представения иск за обезщетение по Регламент (ЕС)
261/2004 се установява, че ищецът се е
обърнал към авиокомпания „АЛК” АД, заедно със съпругата си, с която е пътувал,
с искане за заплащане на обезщетение в размер на 250 евро на пътник за голямо
закъснение от над три часа спрямо разписанието за пристигане до крайната
дестинация.
По делото е представен и отговор на иска за
обезщетение на ищеца и съпругата му от авиокомпания „АЛК” АД, в който се посочва, че е направена проверка
по случая, от която се е установило, че допуснатото закъснение попада в обсега
на действащата нормативна уредба за
международния въздушен превоз, където задълженията им на опериращ въздушен
превозвач следва да бъдат отменени, поради това, че даденото събитие, което е
довело до закъснение на полета, е причинено от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати. С отговора се прави отказ да бъде заплатено
претендираното обезщетение.
Представена е и жалба от ищеца и съпругата му,
предявена от „А.” ЕООД, до „Служба Гражданско въздухоплаване”, Гърция, в която
се отправя искане за заплащане на
обезщетение за закъснял полет за повече от три часа във връзка с резервацията на двамата съпрузи
за полета VBB4002,
осъществен от ALK JSC
(Ер Любо) от летище Никос Казадзакис (HER) Ираклион,
Гърция до София (SOF) на 07.05.2017г. Сочи се, че
пътниците са били навреме за полета, но е имало закъснение на полета повече от
три часа , поради технически проблеми на превозното средство. Отправено е
искане за налагане санкция на превозвача и същият да бъде уведомен да изпълни
своите задължения да заплати обезщетенията за закъснял полет.
Представена е и бордна карта на И.М.П. за полет VBB4002 на
07.05.2017 г. от Ираклион/HER до София/ SOF с час на отпътуване - 20, 00 ч.,
класа Y, място 19D.
С доклада си по делото първоинстанционния съд е
допуснал изготвянето на съдебно – икономическа експертиза, поискана от
ответника, който обаче не е заплатил в указния от съда срок депозит за
изготвянето й, поради което районният съд с протоколно определение от
10.12.2018г. е отменил предходното си такова за допускане на съдебно –
икономическата експертиза, поради което и първоинстанционният съд съгласно
разпоредбата на чл. 159 ГПК не е допуснал процесуално нарушение. Ирелевантно е направеното
възражение от въззивника относно обстоятелството кой е закупил самолетния билет
на ищеца, след като бордната карта е на негово име.
Съгласно чл. 7, т. 1 от Регламент 261/2004 пътниците
получават право на обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети до 1 500
километра. Разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на
дъгата на големия кръг /чл. 4/.
По отправено преюдициално запитване досежно
приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004 СЕО се е произнесъл с решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал
тълкуване, което на основание чл. 633 ГПК е задължително за настоящия съд
относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004, с което е приел, че членове 5,
6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели
полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане
по разписание/. Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от
разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на
големия кръг /чл. 7, т. 4/.
От събраните по делото доказателства е установено,
че ищецът е имал закупен билет за полет VBB4002 от летище Н.К., Ираклион, Република Гърция до
летище София, Република България. Полетът е закъснял с
повече от три часа, което не се оспорва от ответника с отговора на исковата
молба, поради което ищецът има право на обезщетение в размер на 250 евро, тъй
като и разстоянието между началната и крайната точка на полета не е спорно
между страните.
От представената бордна карта по делото се
установява, че пътникът се е явил своевременно на летището, тъй като на същия
му е издаден документ, с който той ще
може да се качи на борда на самолета. Следва да се направи и извод, че при
издадена бордна карта страните са обвързани с осъществяване на крайния резултат
на договор за превоз на пътници. Поради тази причина и възражението на
въззвивника, че не е представен списък на пътниците за процесния полет се явява
ирелевантно за спора, още повече че същото е въведено едва с въззивната жалба.
Възражение за нередовност на исковата молба е
неоснователно, тъй като искът е индивидуализиран с изложение на обстоятелства и
петитум.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
въззивника за липса на облигационно правоотношение между страните и за
потвърдена резервация. Наличието на тези обстоятелства е установено от
представената бордна карта за процесния полет, която съответства на
определенията за валиден документ, даващ правото на въздушен превоз по чл. 2,
б. "е" и "ж" от Регламент /ЕО/ 261/2004. Представени са и
доказателства за плащане на билета от трето лице, както и за включване на ищеца
в списъка на пътниците за полет VBB4002.
Бордната карта, както и останалите документи на чужд
език са представени в заверен превод на български език, поради което
възраженията на въззивника за допуснати процесуални нарушения в тази връзка се
несъстоятелни.
Възражението, че не е доказано обстоятелството, че
полетът е закъснял с повече от три часа е направено за първи път с въззивната
жалба и е преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 133 ГПК. Следва да се
добави, че от събраните по делото удостоверения на Международно летище на
Ираклион "Н. К. " и "Летище София" ЕАД е установено, че
планираният час на кацане в София е бил 21, 30 ч., реалният час на кацане е 05,
35 ч. на 08.05.2017 г. местно време, т. е. забавата безспорно установена.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено поради
съвпадане на крайния извод на двете инстанции.
При този изход на спора на въззивника не
следва да се присъждат разноски. Искане за присъждането на разноски за
въззивното производство от въззиваемата страна, за което е представен и списък по
чл. 80 от ГПК с оглед изхода на спора следва да бъде уважено за сумата от 360
лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3858 от 07.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 5733/2018г. на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА
„АЛК” АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.М.П. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 360 лв., представляваща направените разноски пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.