Решение по дело №1013/2016 на Районен съд - Ловеч

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                         №

                                            гр.Ловеч, 11.10.2017 г.

                 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

   ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на   осемнадесети септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…………………...……..РУМЯНА  БАЕВА……..…………...и в присъствието на

прокурора………………………...………………………………….като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело № 1013 по описа за 2016год, за да се произнесе съобрази:  

             Иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС.

             Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.И.Т., с адрес: *** против С.И.Д. , с адрес: *** и  С.С.Д., с адрес: ***.

             Ищецът излага в исковата молба, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11452.101.8 по КККР на с.В.О.Л., одобрена със Заповед № РД – 18 – 45 от 16.08.2007 г. на Изп.директор на АГКК, в местността „П.”, с площ 14.100 кв.м., от които 2130 кв.м. пета категория и 11970 кв.м., трета категория, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – НИВА, при съседи: 11452.100.13, 11452.101.9, 11452.101.6, 11452.101.5, му принадлежи въз основа на Решение № 46 от 17.05.2008 г. на РС – Ловеч. Твърди, че в момента същият се владее от ответникът Д..

             МОЛИ ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението на собствения му имот, описан по-горе.

             Претендирани са и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на всеки от ответниците е изпратен препис от исковата молбата заедно с приложенията, като е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника С.И.Д., чрез пълномощника – адв.Г.Г. - ПАК, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на заявената искова претенция. Счита предявения иск за неоснователен, като го оспорва изцяло.  Прави възражение, че ищеца по делото не е извършил надлежно вписване на исковата молба по  гр.д.№ 862/2010 г. по описа на РС, както и постановеното решение  №46 от 17.05.2008 г. по гр.д.№ 862/2010 г. по описа на РС по делото за делба, което са водили като наследници на Н.К.Л., за което представя справка от системата ИКАР по партидата на ищеца. Изтъква, че делото за делба на недвижими имоти е образувано още през 2000 г. В хода на делото за делба лицето, което е участвало в производството по делото за делба К.Н.К.от гр.Ловеч на дата 23.06.2006 г. е извършила разпоредителна сделка, като е продала на „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ, гр.София  процесния недвижим имот – нива в местността „П.” с площ от 14 100 дка, за установяване на което представя справка от системата ИКАР по партидата наК.. Позовава се на чл.114, б.”а” вр.чл.112, б.”а” ЗС, съгласно който трябва да бъдат вписани исковите молби, с които се признават вещни права. Навежда довод, че доколкото вписването има оповестително – защитно действие, то след като не е вписана исковата молба по преюдициалното дело, решението, което е постановено по него, няма действие спрямо трети лица, според чл.115, ал.4 от ЗС. Твърди, че в конкретния случай, дружество „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ е придобило право на собственост през 2006 г., когато не е имало вписана искова молба и по делото не е постановено решение.Твърди се също, че ответникът С.Д. е придобил правото на собственост на дата 27.09.2010 г., отново при невписана искова молба, и не вписано решение по делото. Изтъква, че решение №46 от 17.05.2008 г. по гр.д.№ 862/2010 г. по описа на РС – Ловеч е влязло в законна сила на 31.01.2009 г. и е изтекъл 6 – месечния срок за вписване на същото в Агенцията по вписванията по партидата на ищеца П.Т.. Относно действието на вписването на исковата молба и постановеното по нея решение се позовава на съдебна практика, вкл. и решения по чл.290 от ГПК.Счита, че постановеното решение по делото никога няма да стане противопоставимо на трети лица, в конкретния случай по отношение на „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ и по отношение на ответника, закупил недвижимия имот предмет на настоящето дело. С отговора ответникът изрично е заявил и направил възражение за изтекла кратка придобивна давност в полза на С.Д.. Твърди, че от 27.09.2010 г., когато е съставен нотариалния акт за покупко- продажа от страна на „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ владението е предадено на купувача С.Д.. До дата 19.07.2016 г., на която е депозирана исковата молба пред РС – Ловеч няма никакви действия, предприети от ищеца за прекъсване на кратката давност по реда на ЗЗД. Ответникът твърди, че е владял имота повече от 5 години и има качеството на добросъвестен владелец, съгласно разпоредбата на ЗС и са налице всички предпоставки на добросъвестно владение, поради което е призобил правото на собственост върху недвижимия имот.

             На основание чл.219, ал.1 от ГПК, с отговора е направено искане за привличане, като трето лице помагач на ответника С.Д. дружество „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ „АДСИЦ. На основание чл.219, ал.3 от ГПК, едновременно с искането за привличане ответникът С.И.Д. е предявил за съвместно разглеждане обратен иск против третото лице помагач - „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ „АДСИЦ. Счита, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.189 от ЗЗД, във вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за продажба, обективиран в съставения НА №18, т.VІ, рег.№ 3465 д.№441/2010 г. на нотариус Н.Тодорова, за връщане на платената от купувача цена и заплащане на разноските по договора.

             МОЛИ, съдът да постанови съдебно решение, при условията на евентуалност, с оглед предявения иск по чл.108 от ЗС от страна на ищеца П.И.Т., с което да осъди „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ „АДСИЦ да заплати на С.И.Д. сумата  от 4 371 лв., представляваща платена пазарна цена за процесния недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на обратния иск до окончателното и изплащане, както и сумата в размер на 6 769 лв, представляваща разликата между пазарната цена на недвижимия имот към датата на извършената продажба, и към датата на съдебната евикция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на обратния иск до окончателното и изплащане.

                С Определение от  27.09.2016 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника дружеството „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ „АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.”Н. Хайтов”№3а,ет.1, представлявано от изп.директор Н. Скарлатов, което в качеството на продавач и собственик на недвижимия имот е извършило разпоредителната сделка, по която купувач е ответника С.И.Д.. Със същото определение съдът е             допуснал, на основание чл.219, ал.3 от ГПК, за съвместно разглеждане в настоящото производство, предявеният обратен иск от С.И.Д., чрез адв.Г.Г. – ПАК, против „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ „АДСИЦ, с посочено правно основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД и цена на иска: 11 140 лв. В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск не е депозирал писмен отговор.

             В с.з.ищецът П.И.Т. се представляват от адв. Г.Ш.. Поддържа предявения иск и моли като основателен и доказан да бъде уважен.

             Ответникът – С.И.Д. се представлява от адв.Г.. Оспорва иска като неоснователен и недоказан.

             Ответницата – С.С.Д. е конституирана като втори ответник  в хода на процеса, съгласно определение от 09.05.2017 г. Същата не взема лично участие в процеса и не се представлява.

             Третото лице - помагач, същевременно и ответник по предявения обратен иск -„ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ се представлява от адв.И.. По същество, моли да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. В случай, че искът бъде уважен, пледира за отхвърляне на предявения срещу довереното му дружество обратен иск от С.И.Д., като неоснователен и недоказан. Навежда довод, че „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ към датата на закупуване на недвижимия имот е било добросъвестно и е купило от собственик.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници с Изх.№ 50 от 15.09.2015 г. на Кметство – с.В.О.Л.ищецът  П.И.Т. е наследник по закон на  Н.К.Л., б.ж. на с.В.. Установява се, че същият е син от първия брак на преживялата съпруга на наследодателя В.С.Л., починала след съпруга си на 18.06.1997 г. и освен ищеца, оставила за законен наследник  и дъщеря – К.Н...

             От вложената като доказателства преписка № 862/2000 г. е видно, че между наследниците на Н.К.Л. е водено дело за делба, по което ищецът и неговата сестра са участвали в качеството си на ответници.

             С Решение  №709 от 13.01.2006 г. по гр.дело № 278/2005 г. ВКС, І г.о.  е отменил въззивното решение на Ловешки ОС №298 от 06.01.2005 г. по гр.дело № 539/2004 г. изцяло и вместо него постановил ново. Със същото, на основание чл.301 ,л.1 от ЗНасл. е намалено завещателното разпореждане на Н.К.Л. в полза на К.Н.. за възстановяване на запазената част на М. Н.Н.М.П.А.като наследници по заместване наВ.Н.К. до размер общо на 2/16 или по 1816 за всяка. С цитираното решение съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между наследниците наН.Л.върху  седем имота, вкл. и Нивна от 14, 100 дка в м. „П.” имот №101008 и е определил дяловете на съделителите.

             С Решение №46 от 17.05.2008 г. , постановено по гр.дело № 862/2000 г. Ловешки РС  е постанвил в дял и обявил за собственик  П.И.Т. на два земеделски имоти, между които и процесната НИВА с площ 14, 100 дка 11, 970 дка. Трета категория и 2, 130 дка. пета категория, находяща се в местността „П.” в землището на с.В.О.Л., съставляваща имот № 101008 по плана за земеразделяне, при граници/ съседи/ : имот с № 100013, 101009, 101007, 101006 и 101005, на стойност 2 492,03 лв. Решението е влязло в законна сила на 31.01.2009 г.

             По преп. 862/2000 г. е приложен Нот.акт за покупко – продажба на недвижим имот № 199, том ІV, рег.№, 3281, дело №563 от 2006 г. на нотариус Найда Тодорова с район на действие района на Ловешки РС, вписан в регистъра на НК с рег.№ 481, от който се установява, че на 23.06.2006 г./ т.е. в хода на делбения процес/  К.Н.. е продала на трето неучастващо по делото лице „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София три имота, като по пункт втори – Поземлен имот – Нива от 14,100 дка  - 2.130 дка пета категория и 11, 970 дка – трета категория, в м.”П.”.  По искане на ответника, отправено по реда на чл.192 от ГПК, посоченият нот.акт е изискан в и представен от Агенцията по вписванията – гр.Ловеч в заверен препис.

             С Определение от 17.05.2008 г. по гр.дело № 862/2000 г. ЛРС  е прекратил като недопустимо производството по делото в частта относно  приета за съвместно разглеждане претенция с правно основание чл. 76 от ЗН – за обявяване за недействителна покупко- продажба, обективирана в Нот.акт № 199, том ІV, рег.№ 3281 на  нотариус Найда Тодорова, при условие, че имотите предмет на сделката не се паднат в дял на Кръстинка Николова Кънева.

             По делото е безспорно, че исковата молба за делба по гр.дело №  862/2010 г. по описа на ЛРС не е вписана в Агенцията по вписваният и съответно не е извършено и отбелязване на решението по реда на чл.115, ал.1 от ЗС, като наред с това не е налице и вписване при условията на чл.115, ал.4 от ЗС на постановеното по делото решение, с което е извършена делбата. Горните обстоятелства се установяват и от представените от ответника   справки от системата ИКАР по партидата на ищеца П.И.Т..

             Страните не спорят,  че  на 27.09.2010 г. с нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 18, том VІ, рег.№ 3465, дело № 441 от 2010 г. на Нотариус Найда Тодорова - нотариус с per. № 481 на НК, вписан в СВ Ловеч - акт № 133, том 10, вх. peг. № 5196 от 27.09.2010 г.  „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София е продало на ответника С.И.Д., чрез пълномощника му Юлиян Атанасов Ковачев, редица недвижими имоти, между които по пункт 25 – Поземлен имот с идентификатор 11452.101.8 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 45 / 16.08.2007 г. на Изп.директор на АГКК, в местността „П.”, с площ 14100 кв.м., от които 2130 кв.м. пета категория и 11970 кв.м. трета категория, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване –Нива, при съседи: 11452.100.13, 11452.101.9, 11452.101.7, 11452.101.6, 11452.101.5.

             Актуалният статут на имота се установява от представената и приета по настоящото дело скица на Поземлен имот № 15 – 337046 – 12.07.2016 г. на СГКК - Ловеч.

             На основание чл.195, ал.1 от ГПК по искане на ответната страна е допусната съдебно оценителна експертиза, която е дала заключение относно средната пазарна цена на декар земеделски земи в землището на с.В. през 2016 г. Съгласно експертизата пазарната цена на 1 дка земя пета категория е 403 лв., а за трета категория – 700 лв., като предвид площта на процесния имот 14, 100 дка, от които 2,130 дка пета категория и 11,970 дка – трета категория е определена обща пазарна стойност на имота от 9237.00 лв.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Съдът е сезиран с иск за ревандикация на поземлен имота, находящи се в землището на с. В.О.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.           Уважаването на иск по чл. 108 от ЗС предполага установяването от страна
на ищец, с оглед разпределяне на  доказателствената тежест съгласно чл.154 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на активна материално-правна легитимация , установяваща качеството му на изключителен собственик на соченото основание- наследство и делба, както и че имотът се владее от ответника, без последният да има валидно правно основание за това.

              Между страните не е налице спор относно наличието на втората предпоставка, като е безспорно, че понастоящем процесният имот – нива с площ от 14,100 дка , м.»П.»  в землището на с.В. е във владение на ответника С.И.Д..

Спорът между страните се концентрира по отношение на останалите две предпоставки, от кумулативната даденост на които зависи успешното провеждане на иска за собственост.

В настоящия казус ищецът се легитимира като съсобственик на процесния земеделски имот въз основа на наследство и делба, позовавайки се на  Решение №46 от 17.05.2008 г. по гр.дело № 862/2000 г., с което при извършване на делбата имотът му е поставен в дял и ищецът е обявен за собственик. Неговото право на собственост не се оспорва от ответника, но същият твърди, че  поради невписване на исковата молба и постановеното по делбеното дело решение последното е непротивопоставимо на трети лица, каквито се явяват „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София ответника С.Д..

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че в хода на делбеното производство един от съделителите – К.Н.К.се е разпоредила с процесния имот, като на 23.06.2006 г. е продала същия на ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София и сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №199, том ІV, рег. № 3281, дело №563 от 2006 г. на Найда Тодорова – нотариус с район на действие РС – Ловеч.  Съгласно чл.121, ал.2, изр.2 ГПК – отм./ чл.226, ал.2, изр.2 от действащия ГПК/, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.117, ал.1 ГПК – отм./ чл.222 от действащия ГПК/, а в случай, че не е постигнато съгласие на двете страни и на лицето, което встъпва, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя. Съгласно постановката на т.3 от ТР №3/2013 г. на ОСГК на ВКС, това правила намира приложение и при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик / съделител/ и в хода на делбеното производство във фазата по извършване на делбата. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент/ прихвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 от ГПК, но независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал по делото чрез своя процесуален субституент приобретателят ще бъде обвързан  от решенията по допускане и извършване на делбата, дори когато исковата молба не е била вписана. / в този смисъл Решение  №80 от 07.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 6441/2013 г., ІІ г.о./. В настоящия случай от материалите по преп.№862/2000 г. по описа на ЛРС  е видно, че решението по допускане на делбата е добило законна сила на 13.01.2006 г., когато е постановено Решение № 709 от 13.01.2006 г. по гр.д.№ 278/2005 г. на ВКС, І г.о., което е окончателно е турило край на първата фаза на делбата. Установява се, че разпоредителната сделка между съделителката К.К. и „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София е сключена във формата на нотариален акт на 23.06.2006 г., т.е. след влизане в сила на решението по допускане на делбата и доколкото няма данни „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София  да е встъпил в процеса като подпомагаща страна, то следва да се приеме, че като приобретател на един от допуснатите до делба имоти е участвал  във фазата по извършване на делбата чрез прехвърлителката по сделката, която е запазила качество си на страна и се явява негов процесуален субституент.  Изложеното по-горе налага извод, че  след като е придобил  правата си в хода на висящия делбен процес, „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното решение, с което имотът е поставен в дял на друг съделител, респ.по този начин са отречени правата на праводателката К.К..  По отношение на Фонда настъпват и материално правните последици от предявяване на иска  за делба, като и за него като трето лице, придобило владението върху имота, се спира и прекъсва течението на придобивната давност.

Установява се, че решението по извършване на делбата е влязло в сила на 31.01.2009 г. На 27.09.2010 г. между „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София и ответника С.И.Д. е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №18, том ІV, рег.№ 3465, дело №441/2010 г. на нотариус Найда Тодорова, с който наред с  други  имоти, Д. е закупил и процесната нива в м.”П.”, с площ от 14,100 дка в землището на с.В..

Предвид влязлото в сила решение  №46 от 17.05.2008 г. по гр.д.№ 862/2000 г., с което делбата е извършена чрез разпределяне на имотите между съделителите, като спорният имот е поставен в дял на ищеца по настоящото дело, съдът приема, че приобретателите по сделките са придобили имота от несобственик. Действително, договорът за покупко-продажба на чужда вещ не е нищожен, но той не може да направи купувача собственик, с оглед непротивопоставимост на сделката по отношение на действителните собственици. Сделката е валидна, обвързва страните, но няма транслативен ефект и не прехвърля права. Деривативното прехвърляне, каквото се явява договорното, предполага правоприемство между прехвърлителя и приобретателя, като намира приложение принципа, че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. При това положение „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София, който е сключил сделка с несобственик, не е придобил собствеността върху процесния земеделски имот, съответно и ответникът- С. Д., който е негов правоприемник, не е придобил право на собственост върху имотите по силата на правна сделка. Договорите за продажба, обективирани с Нот.акт №199, том ІV, рег. № 3281, дело №563 от 2006 г. на Найда Тодорова – нотариус и Нот.акт №18, том ІV, рег.№ 3465, дело №441/2010 г. на същия нотариус не са породили транслативен вещноправен ефект в полза на купувачите. Следователно ответника  няма качеството на собственик на процесния имот на деривативно основание - правна сделка. Както ответникът, така и неговият праводател са притежавали единствено качеството на владелец от момента на предаване на владението със сключването на  сделките, т.е.за „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София – от  23.06.2006 г., а за ответника – от 27.09.2010 г.

 С отговора, в условията на евентуалност, ответникът е направил правопогасяващо възражение, като се е позовал на изтекла в своя полза кратка придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Относно  възможността купувачът да се позовава на кратката придобивна давност в хипотезата, когато продавачът не е собственик и не е имал знание за това, а сделката е сключена при спазване на формалните изисквания, е налице непротиворечива съдебна практика, в т.ч.и по реда на чл.290 от ГПК-Решение №33 от 02.03.2011г. по т.д.№417/2010г.на ВКС,ТК,ІІ о.

За да е налице добросъвестно владение по смисъла на разпоредбата на чл.70 от ЗС е необходимо владелецът да владее вещта на правно основание, годно да прехвърли собственост без да знае, че предписаната от закона форма е била опорочена или че праводателят му не е собственик. Годно правно основание съгласно т.9 от ППВС №6/74 г.е този транслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост-напр. продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици-отчуждителни заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др.или съдебно решение по конститутивни искове-напр.чл.19,ал.3 от ЗЗД. Правнозначимо за определянето на владението като добросъвестно е обстоятелството приобретателят по сделката да не знае, че праводателят не е собственик, като  е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на основанието. С оглед въведената оборима презумция по чл.70, ал.2 от ЗС и в приложение на общите правила на доказване  знанието, че се купува от несобственик следва да се докаже от страната, която черпи права от този факт-в случая ищците по делото, тъй като твърдението на приобретателите, че не им е било известно това обстоятелство касае отрицателен факт, за който не биха могли да носят доказателствена тежест.

 Съобразявайки доказателствата по делото, съдът намира, че  в настоящия казус ищецът не е оборил  презумцията по чл.70, ал.2 от ЗС. В хода на процеса не са ангажирани доказателства, от които би могло да се формира несъмнен извод, че към момента на сключване на договора за продажба през 2010 г.е ответникът е имал знание ,че продавача  не е  собственик. При изповядване на сделката ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ гр.София се е легитимирал като собственик с валиден титул за собственост – Нот.акт №199, том ІV, рег. № 3281, дело №563 от 2006 г. Липсват данни към момента на изповядване на сделката имоти да са били вписани актове  по смисъла на чл.112 от ЗС. Безспорно  е установено, че в случая не са били изпълнени и изискванията на чл.115, ал.4 от ЗС за вписване на решението по извършване на делбата, с което ищецът се легитимира като собственик, поради което същото се явява непротивопоставимо на ответника като трето лице.  При това положение следва да се приеме, че при сключване на договора за продажба, т.е .при възникване на основанието  приобретателят „ С.Д. е имал качеството  на добросъвестен владелец. Считано от 27.09.2010 г. , датата на договора, сключен с НА № 18, том ІV, рег.№ 3465, дело №441/2010 г. на нотариус Н.Тодорова ответникът е започнал да владее имота непрекъснато, явно и спокойно, като го е владял на правно основание, годно да го направи собственик, при презюмирана от закона субективна добросъвестност. Съдът счита, че в процесния казус не е налице и нито една от хипотезите на чл.116 от ЗЗД , приложими и към института на придобивната давност, тъй като след  придобиване на владението от ответника през 2010 г. не е осъществено което и да е от основанията, при които се прекъсва течението на  давността. Следователно, едва с подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство/ ИМ е подадена в регистратурата на ЛРС на 21.06.2016 г. и вписана в СВп на 19.07.2016 г./, е прекъсната давността, която тече в полза на ответника. Към тази дата обаче кратката  придобивна давност по чл. 79, ал.2 от ЗС вече е била изтекла в полза на ответника. С т.2 на тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗД, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността и правните последици (придобиване на вещното право) се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по по чл.79, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 ЗС. В настоящия казус давностният срок е изтекъл  27.09.2015 г, т.е. преди предявяване на иска за собственост.

            С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав приема, че в полза на ответната страна към момента на предявяване на иска кратката придобивна давност е изтекла. При това положение правоизключващото възражение на ответника се явява основателно, тъй като същият се легитимира като собственик на процесните имоти по оригинерен начин. По силата на  чл.99 от ЗС, осъществяването на това придобивно основание от своя страна е довело до изгубване от ищеца на правото му на собственост.

             При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС с  явява неоснователен и недоказан. Тъй като не са доказани и трите кумулативни предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск, за ищеца настъпват неблагоприятните последици  и претендираното от него право на собственост  ще следва да бъде отречено.

             С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по евентуално предявения обратен иск, обусловен от уважаването на главния иск.

           Предвид изхода на настоящото производство и с оглед отхвърлянето на предявения ревандикационен иск,  на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по настоящото производство разноски в общ размер на 780.00 ,от които 700.00 лв. – адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от  30.08.2016 г. и 80.00 лв.- депозит за експертиза.

             По обратния иск, предявен като евентуален, страните нямат право на съдебноделоводни разноски, тъй като същият не е разгледан от съда. В този смисъл съдът съобразява задължителната съдебна практика -  решение №210/27.07.2015г. на ВКС по гр. д. №5600/ 2014г., ІV г. о., ГК, постановено в производство по чл.290 ГПК.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :      

 

             ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от П.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и  С.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.108 от ЗС –с искане ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението на собствения му недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11452.101.8 по КККР на с.В.О.Л., одобрена със Заповед № РД – 18 – 45 от 16.08.2007 г. на Изп.директор на АГКК, в местността „П.”, с площ 14.100 кв.м., от които 2130 кв.м. пета категория и 11970 кв.м., трета категория, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – НИВА, при съседи: 11452.100.13, 11452.101.9, 11452.101.6, 11452.101.5.

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Г. – ПАК против „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.”Н. Хайтов”№3а, ет.1, представлявано от изпълнителния директор Н. Христов Скарлатов, обратен иск с правно основание чл.189, ал.1 от ЗЗД вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД и цена на иска: 11 140 лв.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 780.00 лв/ седемстотин и осемдесет/лева – сторени разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.”Н. Хайтов”№3а, ет.1, представлявано от изпълнителния директор Н. Христов Скарлатов.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: