№ 795
гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. АНГ. Р., ЕГН ********** от с.Карабунар,
обл.Пазарджишка против Електронен фиш Серия К № 4618790 издаден от ОД
на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
(петдесет) лева.
В бланкетнната жалба се твърди наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Постъпва обаче писмено
становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа жалбата
и се излагат съображения за отмяна на ЕФ. Иска се и присъждане на
деловодни разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска
потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските и
на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 31.12.2020 г., в 10:54
часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“ № 153, в посока на
движение към кръстовище с ул.“Стоян Ангелов“, е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, като се е движел с превишена скорост от
64 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч.
Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство
(АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост от 67 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 17
км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост до 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението от 14 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен
лично на жалбоподателя на 01.06.2021г., а жалбата против него била подадена
на 09.06.21г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства -
фотоси от гореописаното АТСС и снимка към протокол за използване на
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.1, т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Р. е ангажирана на
основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното
МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това,
2
че горният е собственик на процесния автомобил спор по делото няма, а за
това свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на
ПС от ЦБ-КАТ, прието като писмено доказателство по делото (л.6 от делото).
В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя
възможност на санкционираното лице, на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-
дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия очевидно не
са предприети от страна на жалбоподателя, след връчването на издадения ЕФ,
поради което с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ собственик на МПС. Поради
всичко това следва да се заключи, че авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4
изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
3
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство,
а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край
на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе
на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което
абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това
положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса
на контролния орган.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви,
дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при
издаване на ЕФ.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите. Няма никакво съмнение, че въпросните фотоси и най-вече този на
л. 11 от делото /същият съдържа мета данни за действащото ограничение на
скоростта, за засечената превишена такава, за разстоянието, на което е била
засечена скоростта, за GPS координатите, на които е бил извършван
контролът за скорост/ са били направени, респ. снети от дигиталната памет на
процесното АТСС - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.
Видно е от долния десен ъгъл на въпросния фотос, че съдържа първо номера
на системата, с която е направено заснемането и засичането на скоростта, а
той е № 11743bb, след което е изписан и номера на снимката- № 0345989. Ето
защо възражението в писменото становище на пълномощника на
жалбоподателя, че не било доказано с кое АТСС е заснето нарушението, се
явява неоснователно.
4
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 31.12.2021г. в 10:54 часа, в гр. Пазарджик, на ***, в
посока на движение към кръстовище с ул.“Стоян Ангелов“, заснето с мобилна
радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от
измерената скорост на процесното МПС, с което извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с №
11743bb - установена стойност на скоростта- 64 км/ч. Посочена е и посоката
на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която се
сочи като измерена по данните от фотоса, изведен от АТСС /л.11 от делото/ -
67 км/ч и възприетата като установена в ЕФ скорост - 64 км/ч, се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3
км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП - чл. 21 ал.1, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е
извършено заснемането и е засечена превишената скорост.
Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен
участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша
става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където
максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
Възражението на пълномощника на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на ЕФ, т.к. при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а в
конкретния случай не било ясно на какво разстояние от въпросния знак е
било позиционирано АТСС, не може да бъде споделено. Това възражение не
би било направено ако се държеше сметка, че на жалбоподателя е вменено
нарушение свързано с превишаване на максимално допустимата скорост за
движение в населено място, която както е известно е 50 км/ч, а не на
максимално разрешена скорост, въведена със забранителен пътен знак В26,
въвеждащ допълнително ограничение на скоростите посочени в чл.21 ал.1 от
ЗДП.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за
5
използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР
(л.7 от делото), видно от който е че техническото средство е работело в
режим на измерване „С“ – стационарен, като са били засичани „П“ -
приближаващите към него автомобили. Същият този протокол е съпроводен
със снимка на временно разположеното на конкретния участък от пътя
АТСС, с което е удовлетворено и изискването на чл.10 ал.3 от
горецитираната наредба, а възраженията на пълномощника на жалбоподателя
в противния смисъл за пореден път се явяват несъстоятелни.
От моментния фотос /л.11 от делото/, придружаващ ЕФ, имаща статут
на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП е
видно, че визираните реквизити в долната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили.
На този фотос, освен заснетия автомобил на жалбоподателя няма други
автомобили, движещи се зад него, но дори да имаше такива, то пак не би се
породило съмнение, че засечената превишена скорост е именно на л.а.
„Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, който ясно личи на фотоса. Това е така,
защото от четирите стрелки, намиращи се на всяка от страните на фотоса, ако
се спуснат прави мислени линии, те ще се пресекат точно там, където е
регисрационния номер на заснетото МПС с превишената скорост, а е видно,
че там е автомобилът на жалбоподателя.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от първоначална и последваща проверка за
техническа изправност на л.14-16 от делото). Не може да има съмнение, че
протоколите за техническа изправност касаят друго АТСС, т.к. изрично в
Протокол от проверка № 62-С-ИСИС/28.09.2020г. е посочен фабричния номер
на провереното АТСС – 11743ВВ, който напълно съответства на номера на
АТСС изписан във фиша. В този ред на мисли, възражението на
пълномощника на жалбоподателя, че АТСС не било одобрен тип средство за
измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението не
било технически изправно, отново е несъстоятелно.
От приложената снимка към протокол за използване на АТСС и от
6
самия протокол (л.7-8 от делото) става ясно, че е заснето и разположението на
АТСС, непосредствено преди започването на работния режим на системата и
това съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съгласно
чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Става ясно, че АТСС е
било разположено след пътен знак Д11, указваща начало на населеното място
/гр.Пазарджик на входа откъм към АМ „Тракия“/, като са били засичани
автомобилите, които са се движели към вътрешността на града, т.е. които са
приближавали техническото средство.
От приетите като писмени доказателства официално уведомително
писмо от ОПУ-Пазарджик и приложените към него карти на процесния пътен
участък /л. 38-39 от делото/ става ясно, че АТСС е било позиционирано,
съобразно отразените на фотоса /л.11/ GPS-координати, като е било на
разстояние 400 метра от пътен знак Д11, в посока към вътрешността на града.
От това пък следва, че автомобилът на жалбоподателя в момента на
заснемането на нарушението е бил във вътрешността на града, т.е. в населено
място, т.к. е бил заснет, когато е бил на 74 метра преди техническото средство
/виж изписаното разстояние в долния ляв ъгъл, най-горе, на фотоса на л.11 от
делото/. Казано обобщено, превишението на скоростта несъмнено е било в
рамките на населеното място.
Поради всичко казано до тук следва да се заключи, че възраженията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита, респ. за нарушение на материалния закон,
при издаването на обжалвания ЕФ, се неоснователни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/ч, съгласно същата правна норма.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона
размер, съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради
абсолютно определения в закона размер на глобата, а именно 50 лева за
превишение в населено място от порядъка от 11 до 20 км/ч, съдът не
7
разполага с правомощия и възможност да намали същата, респ. да измени ЕФ.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, който е
неблагоприятен за жалбоподателя, то искането за присъждане на разноски в
негова полза не може да бъде уважено.
С оглед изхода на делото, както и фактът, че пред въззивната инстанция
АНО бе представляван от юрисконсулт, който изпраща писмен остановище
по съществото на спора преди последното с.з. и с него прави искане за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за
защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, без лично явяване на
юрисконсулта и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва
да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4618790 на ОД на
МВР-Пазарджик, с който на Д. АНГ. Р., ЕГН ********** от с.Карабунар,
обл.Пазарджишка, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДвП
във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Д. АНГ. Р., ЕГН ********** от с.Карабунар,
обл.Пазарджишка ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от
директор, разноски – юрискносултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
8
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9