Присъда по дело №313/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 111
Дата: 21 юни 2024 г. (в сила от 9 юли 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200313
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 111
гр. Елхово, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниР А Д

заседатели:З П С
при участието на секретаря Т А В
и прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200313 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Е. /N E/, роден на ********** година в гр.Азила, Мароко,
гражданин на Мароко, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с адрес:
гр.Азила, Мароко, без документи за самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 18.05.2024
година в района на гранична пирамида № 268 в землището на с.Лесово, обл.Ямбол
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта престъпление по
чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279, ал.1 във
вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 600.00 /шестстотин/ лева
в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на
наложеното на подсъдимия Н. Е. /N E/ наказание шест месеца лишаване от свобода, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в хода
на досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на органа който ги е
направил - РДГП - Елхово.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Е. /N E/, с посочени по – горе данни за самоличност, на
основание чл.189, ал.3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Елхово сумата 93,07 лева направените в хода на съдебното производство
разноски за свидетел, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
1
изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 111/21.06.2024 година по НОХД № 313/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Н. Е. /N E/, роден на ********** година в гр.Азила, Мароко,
гражданин на Мароко, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279,
ал.1 от НК, за това, на 18.05.2024 година, в района на гранична пирамида № 268, в
землището на село Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, в размер на шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години и глоба в размер на 500 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р. С. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли при определяне на наказанието на
подзащитния й съдът да вземе предвид направените от подзащитния й самопризнания в хода
на досъдебното производство, обстоятелството, че е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото и чистото му съдебно минало. Пледира съдът да вземе
предвид нА.чието на многобройни смекчаващи отговорността на подзащитния й
обстоятелства и му определи наказание при условията на чл.55, ал.1 от НК, в размер на
минималното предвидено от закона.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Н. Е. /N E/, роден на ********** година в гр.Азила, Мароко,
гражданин на Мароко, с начално образование.
На 10.05.2024 година подсъдимият Н. Е. влязъл по легален начин от Мароко в
република Турция и се установил в гр.Истанбул, с намерение да достигне до трета държава
на територията на Европа. В република Турция се свързал със свой сънародник, който
организирал пътуването му от република Турция, през република България, до българо -
сръбската граница, включително и влизането му в република България не по установения
от закона начин, без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи
на властта.
В изпълнение на договореното на 18.05.2024г. подсъдимият Н. Е. заедно с още едно
лице, с неустановена по делото самоличност - водач на подсъдимия, бил придвижен от гр.
Истанбул, република Турция до гориста местност в близост до турско - българската граница.
1
От това място подсъдимия и водачът му продължили пеш към турско - българската
граница. Късно вечерта на 18.05.2024 година двамата достигнА. турско – българската
граница. В късните часове на 18.05.2024 година подсъдимия, воден от водача си, влязъл през
границата на страната ни от република Турция в република България, в района на 268
гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без
разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор във
възпрепятстващото съоръжение на българо – турската границата.
При влизането си в страната ни на 18.05.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България. След влизането си в страната ни подсъдимият, воден от водача си продължили
движението си пеш. В ранните часове на 20.05.2024 година подсъдимия бил отведен от
водача си до място, където по - късно около 05.00 часа пристигнал лек автомобил,
управляван от сирийски гражданин, който взел подсъдимия и с който последния продължил
движението си към вътрешността на страната.
Около 05.40 минути на 20.05.2024 година, автомобила в който се намирал
подсъдимия бил спрян на път I – 7, в участък от пътя - разклона за гр. Тополовград, за
проверка от полицейски служители, между които и св. Н. О., граничен полицай от ГПУ-
Рудозем, командирован по същото време в ГПУ – Елхово. При извършената полицейска
проверка на подсъдимия същият не представил документи за самоличност, поради което бил
задържана и отведен в ГПУ – Елхово.
При извършения полицейски обиск на подсъдимия при задържането му в него не са
били открити никакви документи за самоличност.
Във връзка със случая, за установяване на мястото на влизане на подсъдимия в
страната на 20.05.2024 година на свидетелят К. Д. – старши полицай в 04ГОДГ в ГПУ –
Елхово, при РД „ГП“ – Елхово, било разпоредено извършването на проверка на линията на
държавната граница. При извършената на същата дата проверка на държавната граница св.Д.
установил, нарушение на целостта на възпрепятстващото съоръжение на държавната
граница в района на 268 гр.пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не е бил намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената Н. Е. /N E/, роден на ********** година в гр.Азила,
Мароко, гражданин на Мароко, с адрес: гр.Азила, Мароко.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Н. О. и К. Д., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
2
непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лица
незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля К. Д. факти са пряко
относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези на св.
Н. О. към действията на подсъдимия след влизането му в Република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Н. Е. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 18.05.2024 година, в района на
гранична пирамида №268, в землището на село Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта .
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Н. Е. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и писменото
доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна
с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване
на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република
България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Кралство Мароко, както и в
държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница
- Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи.
3
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Н. Е. за виновен в престъпление
по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания
в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди същият да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Елхово, направените по делото в съдебната фаза
разноски за свидетел в размер на 93,07 лева, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист да заплати 5.00 лв. държавна такса за издаването му.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

4
Районен съдия:

5
Съобщи за изтекли лични данни