Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на
секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№12478/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от „Т.Б." ЕАД, ****,със седалище
и адрес на управление ***, ****, сграда 6, представлявано от **** и ****,
против К.П.К., с ЕГН**********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че К.П.К.
дължи на „Т.Б." ЕАД, ****суми в общ размер на 317,91/триста и седемнадесет
лева и 91ст./лв., представляващо начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорни отношения между страните по вина на абоната на дружеството,
начислена съгласно т. 11 от договор за мобилни услуги от дата 17.08.2018г.,
както следва:
- за неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.08.2018г. за
мобилен номер +359*********, сумата в размер на 77,46/седемдесет и седем лева и
46ст./лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
- за неустойка
за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена в размер
на 240,45/двеста и четиридесет лева и 45ст./лв., представляваща част от
получената отстъпка в пълен размер на 334,34лв.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Твърди, че с отв.К.П.К. е сключен договор за мобилни услуги от дата
17.08.2018г. със срок на действие 24 месеца до 17.08.2020г., с дата на
фактуриране на 5-ти всеки месец. Твърди, че съгласно договор за мобилни услуги
от дата 17.08.2018г. абонатът е взел мобилно устройство за ползване като е
получил облага изразяваща се в отстъпка в размер на 334,34лв. съгласно т. 7 от
договор за мобилни услуги от дата 17.08.2018г. Съгласно т.5 от договора за
мобилни услуги е посочен предпочетения от потребителя абонаментен план Тотал 30.99, стандартен месечен абонамент 30,99лв. на месец
и предпочетен мобилен номер +359*********. В т.10 от договора е са посочени
ползваните по абонаментния план услуги, както следва: Отказ от достъп до Инфо и други гласови УДС; Отказване от хартиена фактура;
Достъп до НВО GO; Роуминг; Отказ от достъп до Забавни
гласови УДС; 10000 MB мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС на
месец; 4560 MB мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС на месец,
определен съгласно политиката за справедливо ползване; Пространство за
съхранение в Capture; Лимит за мобилен интернет в
България. Условията на договора, както и допълнителните условия са изчерпателно
посочени в т.11 от договор за мобилни услуги от дата 17.08.2018г. като следва
да се обърне внимание на т.11 от стр. 2 и стр. 3 на договора и по-точно втори
абзац, където е посочена отговорността на потребителя по индивидуалния договор
за мобилни услуги, а именно „В случай на прекратяване на настоящия договор
преди изтичане на срока посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на
ПОТРЕБИТЕЛЯ или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.".
Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си плати дължимите суми, представляващи
услуги по договора за мобилни услуги, за които са издадени следните фактури: №****/05.09.2018г., за отчетен период
17.08.2018г.-04.09.2018г., на стойност 66,92лв., със срок за плащане до
20.09.2018г.; №**********/05.10.2018г., за отчетен период
05.09.2018г.-04.10.2018г., на стойност 63,57лв., със срок за плащане до
20.10.2018г.; №**********/05.11.2018г., за отчетен период
05.10.2018г.-04.11.2018г., на стойност 37,67лв., със срок за плащане до
20.11.2018г.; Кредитно известие №****/05.12.2018г., за отчетен период
05.11.2018г.-04.12.2018г., на стойност - (минус) 2,61лв., срок на плащане
20.10.2018г.
Твърди, че
неизпълнението на горецитираните фактури в указания
срок, е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 19 б. в) от общите услговия
на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалния договор на ответника К.П.К. като е издал крайна фактура
№**********/05.01.2019г., за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г.,
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от
дата 17.08.2018г. и получената отстъпка по договор за мобилни услуги от дата
17.08.2018г. в общ размер на 317,91лв., от които: 77,46/седемдесет и седем лева
и 46ст./лв. по предложение първо от т.11 от договора за мобилни услуги, а
именно трикратен размер на абонаментния план, както и 240,45/двеста и
четиридесет лева и 45ст./лв. по предложение второ от т.11. от договор за
мобилни услуг, а именно част от получената отстъпка
по т.7 за мобилни устройство получена в размер на 334,34лв., отчетена е и
дължимата сума на незаплатените лизингови вноски в размер на 133,80лв., както и
отчетена общата стойност на горепосочените фактури в размер на 165,55лв., със
срок за плащане 20.01.2019г.
Твърди, че след
като ответникът не е заплатил фактурата от м.08/2018г. и е изтекъл срокът по
т.27 (18 дни) съгласно общите условия, ОПЕРАТОРЪТ е могъл да прекрати договора,
но е дал още три месеца срок за погасяване на задълженията, което така и не се
осъществило.
Твърди, че отв.К.П.К. е сключил договор за услуги за срок от 24
месеца, ползвал е мобилен номер +359*********, задължил се е да заплаща
месечните си задължения към „Т.Б." ЕАД, но не е заплатил нито една фактура
от сключването на договора, за което няма да бъдат представени доказателства,
тъй като плащане не е постъпвало.
За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване
съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл.
415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на
защита. И доколкото в заповедта, вземането за лизингови вноски не е било
включено, то за тази претенция се заявява осъдителна претенция. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от особения представител на ответника,
който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва надлежното
упражняване на правото на едностранно прекратяване на облигационните отношения
и дължимостта на претендираните
неустойки. Оспорва като нищожни и противоречащи на ЗЗП неравноправни клаузи от
договорите. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, като
оспорва автентичността на подписа, положен от името на ответника в приложени
договори и декларации.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на
производството като доказателства бяха представени и приети: договор за мобилни
услуги заявка № *********, фактура № **** от 05.09.2018 г., фактура № ****от
05.10.2018 г., фактура №****от 05.11.2018 г., фактура № **** от 05.12.2018 г.,
фактура №****от 05.01.2019 г., ОУ на ****, материалите по ч.гр.д. № 6004/2020
г. по описа на ВРС, 49 състав.
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92,
ал.1 ЗЗД.
Предмет на
исковата претенция са суми дължими като насрещна престация
по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 6004/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.
47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземанията, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и тези, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да бъдат
уважени така предявените искове, ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата
молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в
тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещ, предмет на
договора за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена
клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или
инициатива на ответника в претендирания размер, размер на дължимите неустойки, както и валидността на
уговорената клауза за неустойка. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца,
ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
Видно от представените договори, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове
на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата. В договора се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени и задълженията на абоната, вкл. последиците от
неизпълнението им. Договорът отговоря като съдържание на законовите изисквания
за договори, сключени при общи условия, като включва необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са
приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето
е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. От
събраните писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните облигационни правоотношения с предмет
предоставяне на мобилни услуги. Договорът за мобилни услуги касае доставката на
електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се
дължи при реално извършена доставка. Видно от приложения Договор за
мобилни услуги, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и К.П.К., избраният абонаментен план
бил „Тотал 30,99 с неограничени национални минути“.
Договорът бил сключен на 17.08.2018г., за срок от 2 години. Потребителят се е
подписал в Договора, като подписът не е оспорен в производството.
Видно от Договор за лизинг от
17.08.2018г., сключен между страните по делото, К.К.
закупила следното устройство: „Самсунг Галакси J3 2017г. Black“. Към
договора е представен съответен погасителен план. Договорът е подписан от
ответната страна, а подписът не е оспорен в производството. В чл. 4 от договора за лизинг е
посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя.
Същият не е оспорил удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство,
че е получил мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройството на лизингополучателя, като същото е прието от последния без
забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ,
във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да
заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата
на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая обаче той е
бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е
на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване
от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само
с писмени такива.
Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства
за извършени плащания като оспорва наличието на задължения към „Т.Б.“ ЕАД.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно договора за лизинг
на 20.12.2018г., поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника. По делото не са представени
доказателства, че лизингополучателят е върнал
лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на
посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във
всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят
дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да му се възстановяват
платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и
изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични задължение е
изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът
може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е било налице
задължение и на соченото от ищеца основание – поради настъпила на основание чл.
12, ал. 2 ОУ предсрочна изискуемост на вземането, тъй като длъжникът е загубил
преимуществата на срока. В случая и доколкото не се установи лизинговата вещ да
е била върната в лизингополучателят е имал право да
обяви предсрочната изискуемост на вземането, в който смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
От ищеца се претендира неустойка в общ размер в общ размер на
317,91лв., от които: 77,46/седемдесет и седем лева и 46ст./лв. по предложение
първо от т.11 от договора за мобилни услуги, а именно трикратен размер на
абонаментния план, както и 240,45/двеста и четиридесет лева и 45ст./лв. по предложение
второ от т.11 от договор за мобилни услуги – предоставяне на мобилно
устройство. Претендира се част от получената отстъпка по т.7 за мобилни
устройство получена в размер на 334,34лв. В договорите е предвидено, че при прекратяване на
услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края на
срока на договора.
Съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза. В този смисъл решение №
229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142
от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на
ВКС и др.
Претендираните неустоечни клаузи са обективирани
в т. 11 - Условия и предвиждат в
случай на прекратяване на договорите преди изтичане на срока им, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по него, последния
дължи неустойка в размер на всички стандартни абонаментни такси за периода от
прекратяване на договора до неговия краен срок като максималния размер на тази
неустойка не може да надвишава трикратния размер на месечните такси.
Следователно в така цитираните клаузи изрично е предвиден краен предел на
неустойката, с който са съобразени и исковите претенции предявени на това
основание. Не се твърди, а и не се претендират стойности на неустойката
формирана от абонаментните такси за целия срок на договорите. Така формулирани неустоечните клаузи и при съобразяване на общия срок на договорите
- две години, се налага извода, че клаузите за дължимост
на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което въззивният състав намира, че в тази част на исковете
липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето им.
Исковата претенция за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.08.2018г. за мобилен
номер +359*********, сумата в размер на 77,46/седемдесет и седем лева и
46ст./лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси подлежи на уважаване като доказана по основание и размер.
По отношение на претенцията за неустойка в
размер на 240,45/двеста и четиридесет лева и 45ст./лв., за предоставено за
ползване устройство „Самсунг Галакси J3
2017г. Black“ с отстъпка от
стандартната цена, представляваща част от получената отстъпка в пълен размер на
334,34лв. съдът
счете, че същите противоречат на закона и добрите нрави и се основават на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съобразно чл.143, ал.1
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Видно е, че претенцията е така формулирана, че при предсрочно
прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги, потребителят
възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката,
направена за устройството. В процесния случай
размерът на претенциите от 240,45 лв., при цена при продажбата от 205,56 лв., е
над 116% на вече заплатената и договорена цена. Видно е от същият договор, че
придобиването на собствеността върху устройството се извършва срещу заплащане
на остатъчна стойност от 6,69 лв. Следователно цената на устройството възлиза
на 205.56 лв., както е посочено и в Договора за мобилни услуги от 17.08.2018 г.
Посочено е, че отстъпката от стандартната цена на устройството възлиза на
334,34 лв. Следователно направената отстъпка при сключване на договора възлиза
на 62%. Вярно е, че претенцията не обхваща целия размер на направената
отстъпка, а възлиза на сумата – 240,45 лв. Дори и така обаче претенцията
възлиза на близо 45 % от стандартната цена на устройството към момента на
сключване на договора с потребителя. По този начин клаузата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка, по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и противоречи на добрите
нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена
с потребителя цена на вещта. Този размер и допълнителен компонент на неустойката,
уговорена в чл.11 от договорите противоречи на добросъвестността и води до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на
чл.143 ЗЗП. Поради това, в тази част исковата молба подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но
според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение, също следва да се присъдят по съразмерност,
като на страната се присъди по- малко от претендираната
сума. Изчислени съобразно уважените вземания за главница, разноските в полза на
ищеца - заявител възлизат на сумата от 49.95 лева, като разликата до пълния им
присъден в заповедното производство размер от 205 лева, остава за сметка на
страната, която неоснователно е претендирала установяване на суми в по-висок от
реалния им размер.
Предвид изхода на делото -
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност.
Тъй като само ищецът претендира разноски, на него следва да се присъдят
такива. Представен е и списък по чл. 80 ГПК и са налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните
разходи в процеса: държавна такса в размер на 25 лева; депозит за особен
представител – 300 лева; възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат
- 180 лв. Така по съразмерност на ищеца
се дължат общо 123.05 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на „Т.Б." ЕАД,
****,със седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6, представлявано от ****
и ****, съществува вземане против К.П.К., с ЕГН**********, с адрес: *** в
размер на 77,46/седемдесет и седем лева и 46ст./лв., представляваща начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни отношения между страните по
вина на
абоната на дружеството, относно договорен абонамент от дата 17.08.2018г. за
мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, за които
вземания е издадена фактура
№****от 05.01.2019 г., на основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б." ЕАД, ****,със
седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6, представлявано от **** и ****,
против К.П.К., с ЕГН**********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92,
ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника за сумата от
240,45/двеста и четиридесет лева и 45ст./лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство „Самсунг Галакси J3 2017г. Black“ с отстъпка от
стандартната цена, представляваща част от получената отстъпка в пълен размер на
334,34лв. за които
вземания е издадена фактура
№****от 05.01.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.П.К.,
с ЕГН**********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6 сумата от 49.95 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. №6004/2020г. по описа
на ВРС съразмерно уважената
част на иска съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.П.К., с ЕГН**********,
с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6, сумата от 123.05 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: