О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.....
гр.Шумен 04.06.2019г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на четвърти
юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 297 по описа за 2018г. на Административен съд –
гр.Шумен, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл.
144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК /.
Административното дело е
образувано въз основа на жалба от В.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Акт за установяване на задължения № АУЗД000613/25.05.2018г., издаден от старши
инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО"
при Община Шумен, в частта му относно установените задължения за 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г.
Шуменският административен съд се
е произнесъл по оспорването с Решение № 81 от 09.05.2019г. по посоченото дело,
като е отменил изцяло Акт за установяване на задължения №
АУЗД000613/25.05.2018г., издаден от старши инспектор "Данъчни
приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, в
обжалваната му част. Със същото решение съдът е осъдил Община Шумен да заплати
на оспорващия В.И.Б. сумата от 10 лева, представляваща деловодни разноски.
С молба Рег.№
ДА-01-1614/20.05.2019г. по описа на ШАдмС, депозирана от адвокат С.Б.-
процесуален представител на В.И.Б., последната е отправила искане за допълване
на решението в частта за разноските, като в полза на адвоката да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, във вр.с ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв) в размер общо на 900 лева, включващо 300 лева адвокатско възнаграждение, 300 лева адвокатско
възнаграждение - доплащане за явяване в три открити съдебни заседания след
първото заседание и 300 лева почасово възнаграждение за запознаване със ССчЕ и
документите, въз основа на които е изготвена, както и за изготвяне на писмена защита (5 часа по 60 лева на час).
Това
искане е съобщено на основание чл.248, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК на Началник отдел "Местни данъци и ТБО"
при община Шумен на 22.05.2019г., който е депозирал писмен отговор рег.№
ДА-01-1646/23.05.2019г. по описа на ШАдмС, излагайки становище за
неоснователност на молбата. В тази връзка е посочил, че адвокатският хонорар се
определя за явяване пред съответната инстанция, без значение броя на проведените
съдебни заседания. Отправил е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, както и искане размерът на същото да бъде съобразен с
минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Като
прецени доводите на молителя, възражението на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд установи
следното:
Искането
за допълване на съдебното решение в частта за разноските е подадено в срока по
чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК, доколкото съдебното решение е съобщено на В.И.Б.
на 13.05.2019г., а искането за допълването
му е подадено на 20.05.2019г. (т.е. в 14-дневния срок за оспорване, изтекъл на
27.05.2019г.). В проведеното на 10.04.2019г. открито съдебно заседание по
делото, от процесуалния представител на оспорващия е представен списък с
разноските по чл.80 от ГПК, като е отправено искане за тяхното присъждане. С
оглед всичко изложено, искането се явява процесуално
допустимо.
Разгледано
по същество, искането е частично основателно,
предвид следните съображения:
Със
съдебния акт, чието допълване се иска, съдът е отменил Акт за установяване на
задължения № АУЗД000613/25.05.2018г., издаден от старши инспектор "Данъчни
приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, в
обжалваната му част, както и е осъдил Община Шумен да му заплати направените от
него деловодни разноски в размер на 10 лева.
В
настоящия казус искането за присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на оспорващия при условията
на чл.38, ал.2, във вр.с ал.1, т.3 от ЗАдв, е направено в проведеното на
10.04.2019г. съдебно заседание, т.е. в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. С решението си
съдът се е произнесъл частично по искането за присъждане на направените
деловодни разноски, като е осъдил Община Шумен да заплати на В.И.Б. сумата от
10 лева, представляваща внесена държавна такса за образуване на дело, но не се
е произнесъл по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на оспорващия, което налага необходимостта от
произнасянето му по реда на чл.248 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, приложима по силата на чл.4, ал.1 и чл.9б
от ЗМДТ, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението
за един адвокат за всяка инстанция съразмерно с уважената част на жалбата, като
в ал.2 от с.к. е посочено, че при прекомерно
възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа
сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв.
В
чл.38, ал.1 от ЗАдв изчерпателно са посочени случаите, при които адвокатът може
да оказва безплатно правна помощ и съдействие, в т.ч. и на роднини - т.3,
предл.първо, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, на която
се основава отправеното до съда искане по чл. 248 от ГПК, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Т.е. за удовлетворяване на искането по чл.38, ал.2 от ЗАдв,
е необходимо наличието на следните предпоставки: правна помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗАдв; заявление, че предоставената правна
помощ е безвъзмездна и липса на данни, които го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски.
В
настоящия случай съдебното производство е приключило с решение, което е
благоприятно за оспорващия, поради което и по силата на чл.161, ал.1, изр.първо
от ДОПК, жалбоподателят има право на разноски, от което следва, че и адвокатът
има право да претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗАдв. Искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, във вр.с ал.1, т.3,
предл.първо от ЗАдв е направено в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото, като в списъка за направените разноски изрично е
посочено, че се касае за безплатна правна защита на роднина по права линия.
Фактът, че оспорващият е роднина по права линия на процесуалния представител на
адвоката се установява от приложеното удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца изх.№ 61-00-398/09.04.2019г. по описа на Община Шумен, от което
е видно, че адв.С.Б.е дъщеря на жалбоподателя. От приложеното по делото
пълмономощно е видно, че адвокат С.Б.е овластена да го представлява, като в
същото липсват данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗАдв. Посочените обстоятелства са достатъчни,
за да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане в полза на адв.С.Б.на
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв, тъй като принципът на чл.36, ал.2 от
ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
Размерът
на това възнаграждение обаче, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАдв,
се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 от ЗАдв в
рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер.
С
решението по настоящото съдебно производство съдът е отменил атакувания пред
него АУЗ в обжалваната част, за сумата от 194,90 лева главница и лихви. Тази
сума определя и стойността на материалния интерес на оспорващия. Съгласно чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
материален интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева. С
оглед на това съдът приема, че адвокатът на оспорващия има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, поради което и искането за допълване на
съдебното решение в частта за разноските следва да бъде уважено за сумата от
300 лева, която да бъде присъдена в полза на процесуалния представител на
оспорващия. Претенцията в останалата ѝ част до пълния претендиран размер на
възнаграждението, т.е. за сумата над 300 лева обаче, се явява неоснователна,
доколкото размерът на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2
от ЗАдв се определя от съда при спазване на визираното в разпоредбата правило,
според което съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Те.е, според цитираната разпоредба, размерът на възнаграждението не
зависи от преценката на оспорващия и неговия адвокат, а се определя от съда
съобразно предвидените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, параметри.
Нещо
повече, в случая едновременно с адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
се претендира доплащане за явяване в три съдебни заседания след първото,
доплащане за запознаване с експертизата и документите, въз основа на които е
изготвена, както и за изготвяне на писмена защита. Същевременно по силата на
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева се дължи за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес, които дейности включват и запознаването с
експертизата и доказателствата, въз основа на които е изготена, и явяването в
съдебните заседания, и изготвянето на писмени бележки. В този смисъл, не е
налице основание да се претендира допълнително заплащане за действия, представляващи
елементи от процесуалното представителство, защита и съдействие, за които Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда заплащане
на възнаграждение в размер на 300 лева. Действително в чл.7, ал.8 от Наредбата
е предвидена възможност за допълнително заплащане по граждански дела с повече
от две съдебни заседания, но тази възможност се отнася до гражданските дела,
докато възнагражденията по административните дела са уредени в чл.8 от с.н., в
който подобна разпоредба липсва.
Не
на последно място, в случая се касае за претенция за адвокатско възнаграждение
в съдебно производство по Дял трети, Глава деветнадесета от ДОПК, в което
разноските по делото се определят по правилата на чл.161 от ДОПК. Съгласно
чл.161, ал.2 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Разпоредбата се различава от тази на чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото не предвижда упражняване на така регламентираното
правомощие на съда само при заявено искане от насрещната страна. Според чл.36,
ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. 300 лева (чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
В случая размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева е справедлив,
обоснован и напълно съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
доколкото същото е с материален интерес от 194,90 лева, а възнаграждение в
размер на 300 лева се дължи по дела с материален интерес до 1000 лева. От
изложеното следва, че дори и да се приеме, че процесуалният представител на
оспорващия в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв може да претендира
възнаграждение в размер, надхвърлящ минималния, предвиден в закона, заявеният
от него такъв се явява прекомерен, поради което не следва да се присъжда за
сумата над минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Впрочем, независимо от липсата на изискване за
изрично възражение за прекомерност на възнаграждението като предпоставка за намаляването
му, в случая ответната страна е направила изрично такова в отговора на искането за допълване на
съдебното решение в частта за направените разноски.
Предвид
всичко изложено до тук, доколкото искането за присъждане на разноските е направено
своевременно и от страна, за която изходът на делото е благоприятен, при
наличие на предпоставките на чл.161, ал.1, изр.първо от ДОПК, в полза на Светлена
Василева Бъчварова - адвокат от Адвокатска колегия – град Шумен, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като същото следва да
се възложи в тежест на Община Шумен (в чиято структура е административният
орган, издал отменения от съда акт). В останалата му част искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата над 300 лева до пълния
претендиран размер от 900 лева, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно,
поради това, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в минималния размер, предвиден от чл.8, ал.1, т.1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и поради
неговата прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр.с чл. 161, ал.1, изр.първо и ал.3 от ДОПК и
чл.38, ал.2, във вр.с ал.1, т.3 от ЗАдв, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение № 81/09.05.2019г. по АД № 297/2018г. по описа на ШАдмС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на адвокат Светлена Василева Бъчварова, с ЕГН **********,
сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38,
ал.2, във вр.с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, дължимо за осъщественото безплатно
процесуално представителство, защита и съдействие на оспорващия В.И.Б. по
адм.д.№ 297/2018г. по описа на ШАдмС.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Светлена Василева Бъчварова за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство, защита
и съдействие на оспорващия В.И.Б. по адм.д.№ 297/2018г. по описа на ШАдмС в
останалата му част, а именно за сумата над 300 лева до пълния претендиран
размер от 900 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, в 14 - дневен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на
чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: