М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 25 от 26.03.2019 година
по НОХД № 152/2019 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 452/2018 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1041/2018 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на А.Н.Н., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан –
реабилитиран към датата на деянието – 22.09.2018 година, за това че на 22.09.2018 година в село Момково, област Хасково, отнел чужди движими
вещи, а именно: сумата от 165 лв. от владението на К.К.К. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият А.Н.Н. и служебния
му защитник – адвокат Д.Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на
наказание при смекчаващи вината обстоятелства.
В последната си дума
подсъдимият моли за справедлива
Присъда, съжалавя и се разкайва за стореното.
Участващият по делото Прокурор Милена Славова поддържа обвинението,
така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка
от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерните
– обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената
правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето
на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 194, ал. 1 от НК
наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 55 от НК.
С Определение, постановено по открито съдебно заседание от 26.03.2019
година в процесуалното качество на частен обвинител е конституиран пострадалия К.К.К.,
който редовно призован, не се явява.
Производството
в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия А.Н.Н. се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички
факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както
и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 251 от 28.02.2019
година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият е реабилитиран към датата на деянието – 22.09.2018
година, за извършените пет на брой престъпления.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият е посочил че има две ненавършили пълнолетие деца – Н. на
9 години и И. на 6 години, притежава 1/2 идеална част от къща с двор в село Момково,
област Хасково, не притежава притежава МПС, ценни книжа, дялове в дружества,
парични средства по банкови сметки и движимо имущество с единична стойност над
1 000 лв. и е безработен.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от МлПИ Искрен И.ов - служител в РУ –
Свиленград, подсъдимият Н. е осъждан за
престъпления от общ характер, има криминални регистрации и не се издирва от
органите на полицията.
Подсъдимият А.Н. *** със своето семейство –
той, жената, с която живее на семейни начала и двете им малолетни деца.
На 22.09.2018 година вечерта около 20.00 часа, подсъдимият заедно с децата си отива в едно от заведенията в селото, за да може той да
пийне една ракия, а децата по едно безалкохолно, като сядат на една от масите в заведението. Собственикът на
заведението – свидетелят Г.И.Г.и съпругата му също са в заведението. След около десетина минути в
заведението пристига и свидидетеля К.К.,
когото подсъдимият познава, тъй
като също е от село Момково. Свидетелят К. сяда сам на една от масите в
заведението. Докато са в заведението свидетелят Г.Г.носи на масата на подсъдимия чинийка с няколко кебапчета като казва, че тези кебапчета са от свидетеля К. и са почерпка на децата. Разстоянието
между масата на подсъдимия и масата,
където стой свидетелят К. е около метър. Подсъдимият забелязва, че кожената мъжка чанта на К. – черна на цвят, е наметната по тялото (през едното рамо) и се пада зад К., но това което му прави впечатление е че двата й ципа са отворени. През единия от отворените ципове, Н. вижда как се показала
една пачка с пари. В този момент решава, че може да вземе парите без някой да разбере. В резулат на моментно изкушение поради недостиг на финансови средства за издръжката на
семейството си, Н. взема парите без някой да
го види и без свидетелят К. да разбере
и ги прибира в един от джобовете на късия пънталон, с който е. Не взема никакви други вещи, включително намиращия се в чантата мобилен
телефон.
Веднага след това излиза отвън пред
заведението и без да го види някой изкарва пачката с пари и преброява парите – 8 броя банкноти по 20 лв. и една банкнота от 5 лв., т.е. всичко 165 лв. Последното е заснето от находящи се в близост охранителни камери, разпорожени на частен дом, обитаван от П.Д.Ч.,
който с Протокл за доброволно превадаване предава диск, съдържащ запис от
камера № 1 на дома му.
След като преброява парите, Н. ги прибира в джоба на
панталона си, след което отново се връща в заведението и сяда на масата. Стой около 5-10 минути, след което взема децата и си тръгнват.
По-късно вечерта при опит да
плати сметката си свидетелят К. установява, че парите му са
откраднати.
Част от
откраднатите пари Н. дава, за да погаси борчовете, които има към свидетеля И. Д.,
който му е давал стоки от магазина, чийто собственик е.
За така извършената кражба К. сигнализира органите
на реда, като по случая е образувано ДП.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия самоличността на
извършителя на престъплението е установена, а
именно подсъдимият Н..
В хода на ДП А.Н. се признава за виновен по така предявеното му
обвинение, като изяснява подробно и детайлно механизма на извършеното от него
престъпление. Изразява искреното си съжаление като сочи, че деянието му е в
резултат на моментно изкушение. В
съдебната фаза също се признава за виновен и дава кратки обяснения.
Събирането и проверката на
доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2,
вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка,
която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което
се цениха направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено
от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски
показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: Докладни записки, Жалба; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост;
Характеристична справка и др. Кръгът на гласните
доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП,
а именно: И. В. Д., К.К.К. и Г.И.Г., всички те материализирани в съответни
Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие,
поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното
им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията
на свидетеля К.К.К.,
макар и същият да се явява пострадал от деянието, тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията му. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни,
безпристрастни и логически последователни. Същият
излага точно и конкретно, обстоятелствата около
инцидента, който описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му.
Описаната фактическа
обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както
и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно прибщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Докладни записки, Справки за
съдимост, ведно с Бюлетини и др.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, предявено в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 284
от НПК.
Обясненията на подсъдимия
също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят
от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършеното процесуално-следствено действие – оглед,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата,
приобщени по делото са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия,
които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от
страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени доказателства се
формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и
авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Съдът счита, че са налице предпоставки, които обосновават преквалификация на деянието
като такова, представляващо маловажен случай.
Съгласно Решение № 270 от 29.12.2016 година,
постановено по дело № 1141/2016 година
на ВКС,
НК, I н.о., докладчик Съдията Ружена Керанова, възприемането
на фактите от ОА в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК не лишава Съда от възможността
да направи преценка на обективните и субективни факти, признати от подсъдимия,
и да им даде друга правна оценка, а именно, че деянието осъществява друг,
по-леко наказуем, престъпен състав.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият А.Н.Н. е осъществил
състава на престъплението
чл. 194, ал. 3, вр.чл. ал. 1 от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението с правна
квалификация чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият А.Н.Н. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от
НК.
От обективна страна се установява, че
подсъдимият на
22.09.2018 година в село Момково, област
Хасково, е отнел чужди движими вещи, а именно: сумата от 165 лв. от владението на К.К.К.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като с действията си е прекъснал упражняваната от К. фактическа власт
върху вещите и е установил свое владение върху тях, като случаят е маловажен.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо
лице подсъдимият А.Н.Н. е годен субект
на престъплението.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият
е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,
предвиждал е неговите
последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи не му принадлежат и са чужди, но
въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Т.е. съзнавал е, че с деянието
си ще лиши от фактическа власт пострадалото лице К.К.К., предвиждал е
преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно
основание.
По делото категорично и безспорно са
доказани фактическите действия по отнемане на чужди движими вещи, осъществени от страна на подсъдимия,
от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
Подсъдимият А.Н.Н. е роден на *** ***,
с ЕГН
**********. Български гражданин е от български
произход. Живее в село
Момково,
ул.„Тракия” № 4А, обаст Хасково. С основно
образование е. Не е женен, но живее на семейни начала
с лице от женски пол – В.Г.Г.и имат две ненавършили пълнолетие деца. Не е осъждан – реабилитиран е към датата на инкриминираното деяние.
Безработен е, но когато намери работа на частно работи.
Отчитайки установената по делото
фактическа обстановка и събраните доказателства, Съдът приема следното
относно правната квалификация на
извършеното деяние. С ОА на подсъдимия е повдигнато обвинение по основния
състав на престъплението кражба. Като се вземат предвид всички обстоятелства,
характеризиращи цялостната престъпна дейност, Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба (ДР) на НК за квалифициране
на деянието, извършено от Н. като маловажен случай. Съгласно
цитираната ДР от НК, „Обяснение на някои думи”, „маловажен случай” е този при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителната стойност
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществен опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Касае
се за кражба на стойност 165
лв., което е значително по-малко (около 1/3
) от минималната работна заплата (МРЗ) както към датата на
деянието (510 лв. съгласно ПМС № 316/20.12.2017 година),
така и към настоящия
момент (560 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 година). В този смисъл Съдът
отчита стойността на предмета на престъплението и наличието на смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, които разкриват една
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние. Такива са
проявената критичност и изразеното съжаление за извършеното, осъзнаването на вината, добросъвестното процесуално
поведение в съдебната фаза, липса на друго висящо производство спрямо Н., ниския
социален статус на подсъдимия, изявеното желание за в бъдеще да спазва
правомерно поведение, обстоятелството, че повече от 5 години след
ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода” не е извършвал друго
престъпление, прави пълни самопризнания в досъдебната и в съдебната фази, с което улеснява разкрИ.ето на
обективната истина, тежкото му финансово състояние, млад човек е, сравнително
добрите му характеристични данни, има фактическо семейство и ненавършили
пълнолетие деца, на които дължи издръжка. Не са налице квалифициращи обстоятелства. Конкретно извършеното от подсъдимия деяние не разкрива
особености, завишаващи обществената му опасност. Установената фактология не
обективира усложнен механизъм при осъществяването на деянието, нито особена
съобразителност, предвидливост или умения на извършителя. Начинът
на отнемане на парите от частния обвинител К. не следва да се приема като
отегчаващо вината обстоятелство, тъй като подсъдимият не е използвал някакви
изключителни умения или ловкост за да ги вземе, а
е използвал отворения цип на чантата му. Съдът отчете и факта, че с част от откраднатите пари Н. е
изпратил борчовете на семейството си в хранителния магазин на свидетеля И. В. Д., което
разбира се не го оправдава, но следва да се има предвид. Действително причинените
от престъплението имуществени вреди в размер на 165 лв. не са възстановени,
както не
може да бъде подминато и обстоятелството, че по делото са налични доказателства относно предходни осъждания на лицето, за които
е реабилитирано. Но тези факти не могат да се противопоставят на останалите обсъдени по-горе
обстоятелства по делото и в достатъчна степен да обусловят липсата на маловажен
случай, тъй като явно извършеното от Н. е в резултат на момантно
изкушение, виждайки отворения цип на чантата на К. и тъй като Н. повече от 5 години от
изтърпяване на наложеното му ефективно наказание „Лишаване от свобода” не е
извършил друго престъпление, което води до извода, че наказанието е повлияло
положително по отношение на превъзпитаването му, която е една от основните цели
на НК. Т.е. посочените обстоятелства (невъзстановяване на имуществените щети и предишните
осъждания)
според Съда не оборва позицията за приложението на чл. 93, т. 9 от НК. Според Съда
тези осъждания, формиращи част от личността на подсъдимия не следва да се
надценяват, а приоритет следва да се даде на поведението му в конкретния
случай. Всичко
това дава основание на Съда да приеме, че извършеното от подсъдимия на
инкриминираната дата, макар и неправилна и укорима постъпка, се явява маловажен
случай, преценена на фона на извършеното, неговата личност и стойността
на вещите.
Т.е деянието представлява маловажен случай от една страна с оглед
незначителната стойност на вредните последици, настъпили от извършването му, а
от друга страна с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, обуславящи
по-ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление кражба. Подобен правен извод може да бъде изведен освен от
легалната дефиниция за „маловажен случай” по чл. 93, т. 9 от ДР на НК, но и
от указанията, дадени например в мотивите към Решение №
667/ 2003 година по н.д.№ 525/2003 година, І н.о. на ВКС, Решение №
772//21.12.2004 година по н.д.№ 370/2004 година, ІІ н.о. на ВКС и др.
Визираните Съдебни решения са едностранчиви за това, че „... по принцип дали
случаят е маловажен е правен извод. Той следва да се основава на всички обстоятелства
относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл. 93, т. 9 от НК … още един критерий за маловажния случай, утвърден от съдебната практика, а
именно, … приетият ориентировъчен стойностен таван от три минимални работни
заплати …”. Ето защо настоящият състав не възприема обвинение по основния
състав на кражбата. Като не възприема и предложението на Районна прокуратура -
Свиленград за признаването на подсъдимия за виновен и налагане на
предложеното от Прокуратурата наказание по този текст на закона. Настоящият Съд,
счита че това би било нецелесъобразно и несъответно на извършеното, предвид
по-ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние, в сравнение с
останалите престъпления от същия вид. Именно изложеното обосновава квалификацията на деянието по по-лекия състав на чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
В
контекста на така посоченото, Съдът намира, че е налице основание за изменение
на обвинението, описано в ОА в по-леко, без изменение на обстоятелствената му
част, като в случая не е необходимо същото да се изменя по искане на Прокурора
по реда на чл. 287 от НПК.
Всичко това
мотивира настоящия състав да признае подсъдимия за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал.
1 от НК,
поради което на основание чл. 304 от НПК го оправда по първоначално повдигнатата квалификация и тъй като
извършеното представлява маловажен случай на кражба, преквалифицира деянието
като престъпление по чл. 194, ал. 3,
вр.ал. 1 от НК и призна
подсъдимия за виновен в извършване на по-леко наказуемо деяние.
Деянието на Н. не
представлява малозначително такова по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Според Съда
деянието и е с по-ниска обществена опасност, но не и с пълна липса на
обществена опасност, че да може да бъде оправдан на това основание.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 194, ал. 3 от НК, законодателят е предвиди три
алтернативни наказания: „Лишаване от свобода” до една година, или „Пробация”
или „Глоба” от 100 лв. до 300 лв. При условията на чл. 55 от НК първото и
второто от посочените наказания могат да бъдат заменени съответно с Пробация и
Глоба.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на
подсъдимия не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а и чл. 218б (въпреки наличните Справка относно липсата на
съставени актове по чл. 218б от НК за периода от 22.09.2017 година до 21.09.2018
година и Справка от
Деловодната програма на Районен съд – Свиленград, видно от която подсъдимият за
последно (преди настоящото дело) е бил в това процесиално качество през 2012
година) от НК, тъй като не са възстановени причинените от престъплението
имуществени вреди.
При индивидуализацията
на наказанието Съдът съобрази, че не са налице изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, като в този контекст отчете, че
преквалификацията на деянието по чл. 194, ал. 3 от НК съответства на по-ниската
степен на обществена опасност, отчетена по-горе в Мотивите.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите
за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства осъзнаването на вината, младата му възраст, с
обясненията си съдейства за разкрИ.е на обективната истина, невисокият предмет на престъплението (сравнен с МРЗ за
страната за 2018 година в размер на 510 лв. и за 2019 година – 560 лв.), ниският социален статус на подсъдимия, изявеното желание за в
бъдеще да спазва правомерно поведение, сравнително добрите му
характеристични данни, наличието на фактическо семейство и ненавършили
пълнолетие деца, на които дължи издръжка; а като отегчаващо вината обстоятелство се отчете грубото незачитане на законите на страната ни.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание
и култура на подсъдимия и незачитането на установения в
страната ред за поведение в обществото и установения в страната правен режим относно собствеността, незачитане
спокойствието на гражданите и липса на
морални задръжки.
Обществената опасност на подсъдимия не е завишена предвид изложеното
по–горе, както и обществената опасност на деянието предвид стойността на
предмета на престъплението (по-малко от 1/3 от минималната работна заплата за
страна) и механизмът на извършване на инкриминираното деяние (кражба от мъжка чанта
с отворен цип).
Предвидените в чл. 194,
ал. 3 от НК наказания са алтернативни, като в преценката си по чл. 57 от НК Съдът
прие, че най-подходящо ще бъде наказание „Пробация” -
на подсъдимия Н. следва
бъде определено наказание по втората алтернатива – „Пробация” при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, тъй като при липсата на регулярни
доходи очевидно наказанието „Глоба” не може да бъде приложено. Съдът прецени, че с оглед стойността на отнетото, начинът
на извършване на кражбата и процесуалното поведение на подсъдимия наказанието „Лишаване
от свобода” се явява изключително (несъразмерно) тежко.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието
следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие
съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са
нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание
за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. При приложението на чл. 54 от НК Съдът наложи на
подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност на явяването 2 пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия.
Индивидуализирано така по вид
и размер, наложеното наказание, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и
справедливо наказание за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани
в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция, а именно: да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху всеки него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. По-малко наказание не би било достатъчно за постигане на
предвидените от закона цели.
Относно
вещественото доказателство:
Приложеният по ДП DVD-R диск следва да остане приложен по делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)