Решение по дело №794/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от М.Р.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0351-000081 от 21.05.2023г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Д. Г.В. ).

Жалбоподателят счита, че прилагането на ПАМ в хипотезата, когато собственият му автомобил е управляван от неправоспособно лице, предполагало наличие на виновно поведение на собственика. При констатиране на нарушението не било установено наличието и формата на същата вина. Твърди се, че М.Х. оставил на съхранение собствения си автомобил при М. М. и не знаел, че последния няма правоспособност да управлява м.п.с. Напротив, последния заявявал пред жалбоподателя, че има шофьорска книжка и че може да управлява автомобила при възникнала необходимост. В тази връзка било изготвено и заверено пълномощно. Сочи се, че дори по официален ред жалбоподателя да нямал компетентност да изисква да му бъдат представени чужди документи, както и да проверява същите. Липсата на знание у М.Х. за това, че М. М. управлява неговия автомобил без дава има съответно свидетелство за управление на м.п.с., изключвало наличието на виновно поведение като елемент от състава на нарушението и съответно липсвала предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Д. Г. В. ), не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2023г. старши полицай при ОДМВР-Хасково, в РУ – Свиленград съставил по отношение на М. С. М. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA с бл. №925516. В акта е посочено, че на 21.05.2023г. около 17.15ч., в ***, * до пл. 3-ти март, последният управлява лек автомобил *, с рег.*, собственост на М.Р.Х. ***, като при извършена проверка е установено, че водачът не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Отразено е също, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабр.№ ARPL 0559, като уреда отчита 2.20 промила алкохол.

На база така съставения АУАН, мл.автоконтрольор към ОДМВР-Хасково, РУ Свиленград издал по отношение жалбоподателя М.Р.Х. процесната Заповед с № 23-0351-000081 от 21.05.2023г., с която приложил ПАМ с правно основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно 180 дни.

В разписка, представляваща неразделна част от към заповедта е отразено, че последната е връчена на адресата си на 25.05.2023г.

Жалбата срещу заповедта е депозирана чрез РУ на МВР-Свиленград, където е заведена с вх. № 351000-3424 от 31.05.2023г.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка. Представено е и пълномощно, с което М.Р.Х. е упълномощил М. С. М. да управлява процесното м.п.с. *, с рег. № ***. Подписът на М.Р.Х. в пълномощното е нотариално удостоверен на 16.05.2023г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

На първо място съдът счита, че е налице основание оспорената заповед да се прогласи за нищожна, доколкото не се доказа да е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Независимо от указаната му доказателствена тежест по чл.170 , ал.1 от АПК , както и от конкретното указание по чл.170, ал.5 от АПК, че не сочи доказателства в кое звено, съотв. сектор/група е изпълнявал правомощията си, ответникът не представи такива.

Предвид гореизложеното, не може да се направи категоричен извод дали ответникът действително е сред лицата, визирани в Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, които са оправомощени да издават ЗППАМ от вида на процесната, поради което следва да се приеме, че оспореният акт е издаден при неспазване на изискването по чл.146, т.1 от АПК. Доколкото липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта, оспорената заповед следва да се обяви за нищожна.

Наред с горното, съдът констатира и наличие на основания, водещи до незаконосъобразност на обжалвания акт.

Съгласно чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, в която хипотеза попада настоящият случай, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година.

Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171,т.2а от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановеният такъв - от 6 месеца до 1 година и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер, в случай че прилаганият такъв е над законоустановеният минимум. В конкретният случай, административният орган не е съобразил това законово изискване и вместо да приложи мярката за конкретен еднозначно определен срок, същия е посочил, че я прилага за срок от 6 месеца, а именно 180 дни. Това по мнение на съда не би било нарушение на материалния закон, ако определения от органа срок съвпада. В конкретния случай обаче, това не е така. Изчислен съгласно предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1 , вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, 6 месечният срок, в който същата може да бъде приложена изтича в 24.00ч. на 21.11.2023г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 180 дни обаче, с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок изтича в 24.00ч. на 16.11.2023г. Следователно, постановявайки че мярката се прилага както за 180 дни така и за 6 месеца, от една страна е налице неяснота за конкретния срок на прилагане на мярката, тъй като двата срока не съвпадат като крайна дата, а от друга страна ако се приеме, че мярката се прилага за 180 дни, то органът е приложил същата извън законоустановените граници, макар и в по-благоприятен вариант за жалбоподателя, каквато възможност обаче законът не му е предоставил. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че процесната мярка е приложена в противоречие с разпоредбата на чл. 171,т.2а от ЗДвП.

Предвид гореизложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и по смисъла на чл.146 т. 4 от АПК. С оглед констатирания порок, обосноваващ нищожността ѝ, същата не следва да се отменя, а следва да се обяви за нищожна.

При този изход на производството на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 310.00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса и 300.00 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0351-000081 от 21.05.2023г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково(Д. Г. В. )

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на М.Р.Х. ***, разноски в размер 310.00 (триста и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: