Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260056
гр.Русе, 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 15 октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ДИМАНА
СТОЯНОВА като разгледа
докладваното от председателя
в.т.д.N351 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК175200915, представлявано
от Ц.Й.и Р.С., чрез пълномощник адв. Я.М., против решението, постановено по
гр.д.№2999/2019г. по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният иск на
дружеството против А.И.М. по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване вземане
в размер на 20760лв. по запис на заповед, издаден на 17.03.2016г., авалиран от ответника,
частично от цялото вземане по записа на заповед и представляващо част от
вземането, равняващо се на дължимата неустойка по договор за лизинг в размер на
95760лв. Излага оплаквания за неправилност на решението, подробно посочени и
иска да бъде отменено от въззивния съд и искът-уважен.
Отговор
на въззивната жалба е подаден от А.М., чрез назначен особен представител адв.Д.А.. В същия се заявява становище за нейната
неоснователност.
След като обсъди събраните
по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на
допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с оглед
наведените оплаквания във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния
срок, от надлежна страна, при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо, но е неправилно, по следните съображения:
По
ч.гр.д.№778/2019г. по описа на РРС, по заявление на „Алианц Лизинг България“АД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с която е разпоредено
А.И.М. и „Додж България“ЕООД да заплатят солидарно на
заявителя сумата 20760лв.-главница, ведно със законна лихва от 6.02.2019г. до изплащане на вземането,
415.20лв. държавна такса и 1009.68лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е в
т.12 от заявлението, че вземането произтича от запис на заповед, издадена от
„Додж България“ЕООД, авалирана от А.М., за сумата
151373.77 евро, като обезпечение на вземанията на заявителя срещу издателя,
произтичащи от договор за финонсов лизинг на МПС. Посочено е и че сумата 20760лв.
представлява част от дължимата неустойка на основание т.11.11 вр. т.11.3 от
договора, в общ размер 95760лв. Заповедта е връчена на авалиста по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, искът по реда на чл.422, ал.1 ГПК е предявен в указания от
съда едномесечен срок. По отношение на „Додж България“ЕООД заповедта е влязла в
сила.
Както
в заповедното производство, така и в исковата молба, въз основа на която е
образувано гр.д.№2999/2019г. по описа на РРС, „Алианц Лизинг България“АД
твърди, че записът на заповед е издаден от „Додж България“ ЕООД и авалиран от ответника А.М. като обезпечение на сключен
между двете дружества Договор за лизинг от 16.03.2016г., а исковата сума
представлява част от общо дължимата неустойка в размер на 95760лв., на
основание т.11.11 във връзка с т.11.3 от договора. Представени са заверени
копия от договора, приложение №1, Общи условия, други писмени доказателства.
Представени са и заверени копия от запис на заповед, издаден на 16.03.2016г. от
„Додж България“ЕООД, авалиран от А.И.М., при
условията, при които е издаден, доказателства за предявяването му на издателя и
авалиста /по ч.гр.д.№778/19г./. С отговора на исковата молба особения
представител на А.М. е оспорил основателността на иска с възражения, че записа
на заповед не е предявен надлежно на издателя, договора за лизинг не е
прекратен поради неплащане от страна на лизингополучателя, клаузата на чл.11 от
договора за лизинг е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави.
По делото са приети заключение на икономическа експертиза, както и на
техническа-основно и допълнително. За да отхвърли иска, с дадена
материалноправна квалификация-чл.485, ал.1, вр.чл.538, ал.1 и чл.481, ал.1 ТЗ,
първоинстанционния съд е приел, като се е позовал на ТР№4/2014г. на ОСГТК, че
съдът не може да присъди левова равностойност на сума, уговорена в чуждестранна
валута, освен в предвидените от закона случаи. Приел е, че поетото със записа
на заповед задължение е в евро, поради което не може да се присъди сума в лева.
Правилно
е прието от районният съд, че претендираното вземане по отношение на А.М. е
основано на записа на заповед, авалиран от него. Безспорно е, че записа на
заповед е издаден като обезпечение на вземанията на „Алианц Лизинг България“АД
от „Додж България“ЕООД, по сключен между тях договор за финансов лизинг с
опция за прехвърляне на
собствеността №7820 от 16.03.2016г. А.И.М. не е страна по договора. Записът на заповед е издаден на 16.03.2016г. в гр.София,
от „Додж България“ЕООД, представлявано от А.М., което се е задължило да заплати
на „Алианц Лизинг България“АД сумата 151373.77 евро, при предявяване. Посочено е,
че записа на заповед може да се предяви не по-късно от 20.04.2021г., посочени
са място на плащане, положен е подпис на издател и печат. Записа на заповед е
авалиран при условията, при които е издаден от А.И.М., положен е подпис и са
изписани три имена ръкописно. Записът на заповед е предявен за плащане чрез нотариус, на
издателя на 11.09.2018г. и на авалиста-на 17.08.2018г.
Неправилно съдът е отхвърлил иска, позовавайки се на ТР№4/2014г. на ОСГТК. Според
нормата на чл. 494, ал. 1, изр.2 ТЗ, приложима и към запис на заповед на
основание чл 537 ТЗ, „Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор
да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към
деня на падежа или към деня на плащането.“ В случая длъжникът-авалист е в
забава и кредиторът е избрал да иска сумата по записа на заповед в местна
валута, което е допустимо. Отделно от това, във връзка с възраженията на
особения представител на ответника М., следва да се посочи и следното: В постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д.
№ 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. №
213/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че : Уреденото в чл.483 - чл.485 ТЗ
менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер
спрямо главното задължение, което обезпечава и поради това авалистът не може да
противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл
да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както
абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на
възражението относно формата/, така и лични възражения, произтичащи от каузално
правоотношение между приносителя и хонората; Противопоставянето на лични
възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и
хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по каузалното
правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното
правоотношение с хонората. В решение № 40 от 05.06.2012 г. по т. д. № 148/2011
г. на ВКС І ТО, постановено по чл.290 ГПК, е прието, че установената
недобросъвестност на приносителя изключва правото на последния да иска
изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат противопоставени
личните възражения на хонората, в това число и възражението му за наличие на
съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя; В тези случаи, както
и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може да противопоставя
успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по
което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи. По делото няма
наведени доводи за недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на
приносителя, нито за знание за наличие на лични възражения по каузалното
правоотношение с хонората. Както бе посочено по-горе, възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед по ч.гр.д.№778/19г. не е подадено от издателя на записа на заповед
/хонората/ и по отношение на него тя е влязла в сила. Ето защо и възраженията
на особения представител на ответника за нищожност на клаузи от договора за
лизинг не могат да се слушат. Предвид изложените съображения искът се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Поради несъвпадане
на изводите на настоящата и първата инстанция, обжалваното решение следва да
бъде отменено.
В тежест на
въззиваемия са направените от въззивника разноски за двете инстанции,
съответно-за РРС-3054.88лв., за настоящата инстанция-2424.88лв. В негова тежест
са и направените разноски по ч.гр.д.№778/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран така, на основание
чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №530
от 25.03.2020г., постановено по гр.д.№2999/2019г. по описа на РРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на А.И.М., ЕГН********** ***,
че дължи солидарно с „ДОДЖ България“ЕООД, ЕИК202705790, на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, ул.Резбарска, №5, ЕИК175200915,
сумата 20760лв., частично от 151373.77 евро, по
издаден запис на заповед на 16.03.2016г. от „Додж България“ЕООД, ЕИК202705790 и авалиран от А.И.М., ведно със законна лихва от 06.02.2019г.
до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№778/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********,***,
да заплати на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“АД
гр.София, ЕИК175200915 сумата 415.20лв. държавна такса и 1009.68лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№778/2019г. по описа на
РРС, 3054.88лв. разноски за първата инстанция, както и 2424.88лв. разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: