№ 66
гр. Бургас, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600179 по описа за 2021 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице за престъпление от общ характер за възобновяване на
наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК, осъденият ЯН. Й.
АТ., чрез своя адв.Вл. Г. от АК - Бургас твърди, че присъдата на РС -
Поморие е явно несправедлива поради несъответствие на наложеното
наказание със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и с
целите на чл.36 от НК. Защитникът навежда доводи, че наложеното наказание
не е съобразено с обстоятелството, че осъденият е единственият член на
семейството, който работи и се грижи за него, че има две малолетни деца,
като съпругата му се грижи за тяхното отглеждане, поради което не работи.
Излага съображения, че макар и осъждан А. досега не е търпял наказание
лишаване от свобода повече от три месеца, както и че концентрацията на
алкохол в кръвта му е 1.6 промила и не надхвърля съществено границата от
1.2 промила. Твърди се, че осъденият осъзнава вината си и изразява
съжаление за извършеното. Претендира се възобновяване на НОХД№
1
186/20г. на ПРС, поради явна несправедливост на наложеното наказание,
изменение на присъдата и намаляване на наказанието лишаване от свобода
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК от 1година и 4 месеца на три месеца
лишаване от свобода.
В съдебно заседание защитникът на осъдения А. заявява, че поддържа
искането за възобновяване на наказателното производство по съображенията
изложени в него. Намира, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5, вр.
чл.348, ал.1, т.3 от НПК, тъй като определеното наказание на осъдения А. е
явно несправедливо. Излагат се аргументи за налични смекчаващи
отговорността обстоятелства и предходни осъждания, при които са му
налагани наказания при условията на чл.55 от НК. Претендира се определяне
на наказание отново при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК поради
изключително затрудненото семейно и материално положение на осъдения.
Моли съда да възобнови наказателното дело, да измени присъдата на ПРС и
намали размера на наказанието лишаване от свобода на три месеца, което е
достатъчно, за да се постигнат целите на чл.36 от НК.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас дава становище,
че искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в
изискуемия по чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу
съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, но разгледано по
същество е неоснователно. Намира оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание за неоснователно, тъй като при индивидуализацията на
наказанието съдът правилно е приел, че не са налице условията за
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради това, че не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и най - лекото предвидено в закона наказание
не е несъразмерно тежко. Счита, че следва да се отчете обремененото му
съдебно минало, включително и за други престъпления по чл.343б от НК,
обстоятелството, че последното деяние е осъществено в изпитателния срок на
такова предходно осъждане, както и данните, че осъденият е наказван много
пъти като водач на МПС, като наложените административни наказания и
предходни осъждания не са го поправили. Сочи, че наложеното наказание е
определено в размер близък до долната граница, а не към средния, въпреки
приетия от съда баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
2
абостоятелства, поради което наложеното наказание е в достатъчна степен
снизходително. Моли съда да не уважа искането за възобновяване.
Осъденото лице не се явява и не изразява становище.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения А., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на
представителя на апелативна прокуратура и защитника на осъденото лице и
провери материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, поради липсата на
законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,
ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по
жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 2/22.03.2021 г. постановена по НОХД№ 186/2020 г.
Поморийският районен съд е признал подсъдимия ЯН. Й. АТ. за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, затова, че на 15.08.2020
г. в гр. Поморие управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 промила, а именно 1.6 промила, установено по надлежния ред с
техническо средство“Дрегер 7410, поради което на осн. чл.343б, ал.1 от НК и
чл. 54 от НК го осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален общ режим на осн. чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС и глоба в размер на 500 лв. Със същата присъда ПРС е лишил на осн.
чл.343г от НК подс.А. от право да управлява МПС за срок от една година и
четири месеца, като на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право
считано от 15.08.2020 г. Със същата присъда съдът е постановил на осн.
чл.68, ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и
наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено със
споразумение №22/09.05.2019г. по НОХД№122/2019г. по описа на РС-
Поморие, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три
години и шест месеца.
3
Присъдата не е обжалвана пред въззивния съд.
Посоченото от осъдения А. и неговия защитник основание за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348,
ал.1, т.3 от НПК не се подкрепя от данните по делото, поради което искането
е неоснователно. По делото се иска единствено намаляване размера на
наложеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК. Не са налице спорове по отношение установените факти, приложената
правна квалификация, не се оспорва доказаността на обвинението, както и
другите наказания - лишаване от право да управлява МПС, наложената глоба
и приведеното в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК наказание.
Решаващият съд не е постановил незаконосъобразен съдебен акт при
индивидуализацията на наказанието, което да е довело до явна
несправедливост на същия.
Районният съд е изяснил обективната истина по делото, като е
установил в пълнота фактите по делото. Преценил е поотделно и в тяхната
съвкупност всички доказателства по делото. Съдебното следствие е проведено
при спазване принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на
доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и
формиране на вътрешното убеждение въз основа на обективно и всестранно
установени в пълнота факти по делото. Съдът е извършил задълбочен анализ
на доказателствената съвкупност. На базата на задълбочената преценка на
събраните по делото доказателства са изяснени правилно фактите по делото.
Въз основа на прецизен анализ на доказателствената съвкупност съдът е
направил обоснован и законосъобразен извод, че подс.А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Осъденото лице и неговата защита не оспорват установените по делото
фактически констатации и правната квалификация на деянието. Не се оспорва
и неговото авторство. Единственото възражение за незаконосъобразност на
съдебния акт е по отношение размера на наложеното наказание лишаване от
свобода довела до неговата явна несправедливост. Настоящата инстанция не
споделя доводите на защитата в подкрепа на направеното оплакване.
Съдът е извършил задълбочена преценка на обстоятелствата по делото
от значение за индивидуализацията на наказанието. На внимателен анализ са
подложени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, степента на
4
обществена опасност на деянието и дееца, мотива и подбудите на подсъдимия
да осъществи деянието. Отчетени са, както смекчаващите, така и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието правилно е
определено при баланс на същите, но в размер близък до долната граница,
което е проява на снизходителност. Правилна е преценката, че деецът е
осъждан многократно за престъпления от общ характер, в това число и на
лишаване от свобода. Последното осъждане на А. е за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като му е наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК. Съдът при
индивидуализацията на наказанието е съобразил зрялата възраст на
подсъдимия, затруднетото му семейно и материално положение, изразената
критичност към извършеното деяние, като правилно е приел същите за
смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и за многобройни или
изключителни такива по своя характер.
Правилна е преценката на решаващия съд, че са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства - обремененото съдебно минало на дееца,
разкриващо престъпната му упоритост при осъществяване на деяния свързани
с управление на МПС след употреба на алкохол през 2013г. и след употреба
на наркотични вещества през 2019г., както и данните за многократното му
санкциониране по административен ред за управление на МПС в нарушение
на ЗДвП, включително и обстоятелството, че последното деяние е
осъществено в изпитателния срок на последното осъждане.
Предвид изложеното решаващият съд правилно е приел, че
наложените административни наказания и предходни осъждания не са
поправили осъденото лице, въпреки многократното снизхождение проявявано
спрямо него с налагане на наказания пробация и условно осъждане.
Наложеното наказание е определено в размер близък до долната граница, а не
към средния въпреки приетия от съда баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността абостоятелства, поради което същото е в достатъчна степен
снизходително.
Налчните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни по своя характер, а и най - лекото
предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко, поради което
правилна е преценката на решаващия съд, че не са налице условията за
5
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Ето защо определеното наказание се явява адекватно на степента на
обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия А., които са
завишени, предвид изброените по - горе обстоятелства. Съдът е съобразил
целите на наказанието и е проявил снизходителност в достатъчна степен,
поради което искането за намаляване размера на наказанието лишаване от
свобода в рамките на три месеца при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е
несъстоятелно.
Правилно и законосъобразно са определени и кумулативно
предвидените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС. При
индивидуализацията на наказанието са съобразени завишената степен на
обществена опасност на дееца и деянието, естеството на посегателството и
широкото му разпространение в обществото. Ето защо, определяне на
наказание в по - нисък размер не ще допринесе за постигане целите на
наказанието и най - вече на генералната превенция, като същото ще бъде
обществено неоправдано.
С оглед на гореизложеното, Апелативният съд намира, че не е налице
твърдяното основание за възобновяване на наказателното дело - явна
несправедливост при индивидуализацията на наложеното наказание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно, поради което на осн. чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ЯН. Й. АТ., чрез
неговия защитник- адв. Вл.Г. за възобновяване на НОХД № 186/2020г. по
описа на Поморийския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7