Решение по дело №1260/2013 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     12.07.2013 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на четвърти юли                                                           две хиляди и тринадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: Ц.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1260 по описа за 2013 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24/2403602 от 17.04.2013 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на  „Елгруп”ООД ЕИК *********, в качеството му на работодател, на основание чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение по чл.415, ал.1, във връзка с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, като намалява размера на глобата от 300 /триста/ лева на 100 /сто/ лева.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

                              

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 24/2403602 от 17.04.2013 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на  „Елгруп”ООД ЕИК *********, в качеството му на работодател, на основание чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 300 лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, като намалява размера на глобата от 300 /триста/ лева на 100 /сто/ лева.

                        В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адвокат З. излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло. Алтернативно се поддържа искане за намаляне на размера на наложеното наказание към предвидения в закона минимум.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Гонева, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по отношение на искането за намаляне на размера на наложеното административно наказание.

                        На „Елгруп”ООД ЕИК *********, в качеството му на работодател е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 20.03.2013 година, за това, че при извършена проверка на 18.03.2013 година на обект – магазин, находящ се в град Стара Загора, кв.”Железник”, ул.”Темида” № 1, стопанисван от жалбоподателя и на 20.03.2013 година по представени в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, документи се установи, че „Елгруп”ООД град Стара Загора, в качеството си на работодател, към датата на проверката – 18.03.2013 година, задължително предписание издадено от Д”ИТ” – град Стара Загора с Протокол за извършена проверка № 1423 от 24.02.2009 година, а именно: „Работодателят да разработи и утвърди Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, съгласно изискванията на чл.277, ал.1 от Кодекса на труда, със срок на изпълнение 10.09.2012 година”. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление № 24/2403602 от 17.04.2013 година, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя на основание чл.415в, ал.1 от КТ /прието е че в случая се касае за маловажно нарушение/, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в максимален размер от 300 лева.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено и да бъде приложена разпоредбата на привилегирования състав на чл.415в от Кодекса на труда с глоба в минимален размер.

                        В изпълнение на служебната си проверка, доколкото доводи за незаконосъобразност на НП в тази насока са наведени, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП и водещи до опорочаване на последното, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

                        Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 2 500 до 10 000 лева. Изпълнителното деяние на фактическия състав на административното нарушение се изразява в бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания на контролен орган, предписани след извършена проверка и в поставен за това срок.

                        В разглеждания случай жалбоподателят е санкциониран по предвидения в Кодекса на труда ред за това, че не е изпълнил в срок да 10.09.2012 година задължително предписание на контролен орган, включително и към датата на проверката 18.03.2013 година а именно: „Работодателят да разработи и утвърди Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, съгласно изискванията на чл.277, ал.1 от Кодекса на труда”. Съдът намира, че така установеното от административно-наказващия орган се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Въз основа на тях се установява, че при извършена проверка 21-24.08.2012 година Д”ИТ” – Стара Загора са констатирали нарушения при жалбоподателя, като за тяхното отстраняване е предписано на дружеството в срок до 10.09.2012 година – последния ден от проверката, да разработи и утвърди Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, съгласно изискванията на чл.277, ал.1 от Кодекса на труда. След последваща проверка на 18.03.2013 година е констатирано, че към тази датата не са изпълнени задължителните предписания, които между впрочем е трябвало да бъдат изпълнени още на 10.09.2013 година. Задължителното предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ представлява индивидуален административен акт, което не е бил оспорен от жалбоподателя и е влязъл в сила. Ето защо същият като задължителен е следвало бъде изпълнен от жалбоподателя. С бездействието си в тази насока жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Жалбоподателят и неговия процесуален представител излагат доводи, че са изпълнили предписанията на контролни органи и в тази връзка са документирали по предвидения в закона ред съответния правилник. Позовават се на представеното по делото копие от правилата /правилника/. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Както бе споменато по-горе, задължителното предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ представлява индивидуален административен акт, който не е бил оспорен от жалбоподателя и е влязъл в сила, поради което е бил задължителен за него, независимо от издадените заповеди. Несъмнено по делото не се установи към датата на предписанието и последваща проверка, жалбоподателя, да е разработил въпросните правила. Представените такива не удостоверяват по несъмнен начин, че са били изготвени преди датата – 18.03.2013 година. Следователно по делото по несъмнен начин се устави, че жалбоподателя е допуснало вмененото му административно нарушение.                  

                        Съгласно разпоредбата на 415в от КТ, нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни последици за работници или служители, се наказва с глоба или имуществена санкция от 50 до 100 лева. Посочената правна норма, озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”, регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл.415в от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три основни предпоставки: 1. Извършено административно нарушение – съставомерно от обективна и субективна страна деяние, установено по реда на КТ; 2. Нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му и 3. От нарушението да не са произлезли вредни последици.           

                        В разглеждания случай, както е посочено и от наказващия орган, безспорно е установено, че не са изпълнение предписанията на контролния орган,  с което несъмнено от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението на чл.415, ал.1 от КТ. Нарушението е надлежно установено по реда на КТ от компетентните за това контролни органи със съставянето на АУАН в предвидената законова форма и със съдържание съответстващо на императивните изисквания, при спазване на регламентираните процесуални правила.

                        Съдът обаче намира, че допуснатото нарушение е от категорията на тези, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им, доколкото отстраняването на нарушението може да бъде извършено с изпълнение на задължителното предписание. В тази насока следва да се има предвид и това, че за приложението на привилегирования състав и санкционната норма на чл.415в от КТ, законът не поставя изискването нарушението да е отстранено след неговото уведомление.

                        От друга страна от нарушението не са произтекли вредни последици за работника. По делото данни в тази насока няма

                        С оглед гореизложеното въззивната инстанция приема, че за извършеното от дружеството, в качеството му на работодател, административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, кумулативно са налице и трите предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената правна норма, както правилно е приел и наказващия орган.

                        При наличието на специална правна уредба в КТ, която изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, неправилно административно-наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като с приложението на чл.415в от КТ наказанието бъде изменено, като се намали размер на наложената глоба от 300 лева на 100 лева. В тази насока следва да се има предвид че нарушението е първо и че жалбоподателя е положил усилия за изготвянето на правила в тази насока.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: