РЕШЕНИЕ
№ 7411
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110119925 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу И. Х. К. с искане да се
признае за установено, че И. Х. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 726,87
лева, представляваща цена на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София, ул. „Княз Борис“ I № 196, магазин № 3, аб. № 431098 за период от 01.05.2021г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2023г. до изплащане на вземането,
сумата от 137,83 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021г. до
20.11.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 64859/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Като съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното дружество
и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Сочи, че предявява иск срещу ответника за
топлоснабден имот- магазин № 3, находящ се в ***, аб. № 431098. Поддържа, че бил
подписан Договор за продажба на топлинна енергия № ТД/Г431098. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесният имот е дългосрочно неизползваем с
несъществуващи отоплителни тела. Сочи, че обектът не се ползва от юридическо или
физическо лице, което евентуално да ползва предлаганата от „Топлофикация София“ ЕАД
стока, предвид което ответникът не бил потребител на топлинна енергия. Поддържа, че в
конкретния случай през обекта и дори през прилежащите стени не преминава
1
топлопреносна инсталация. Твърди, че дружеството не било предоставило индивидуална
сметка/фактури. Поддържа, че се касае за незаконни и неверни изходни данни върху които
всяко изчисление би било опорочено и законово невярно. Твърди, че компетентен
представител следва да обясни защо „Топлофикация София“ ЕАД само или чрез
подизпълнител не е изпълнило ангажимента си по отчет в посочения период и да представи
като доказателство уведомяването на ответника и потвърждението от него кога и как може
да им съдейства, ако е необходимо, вкл. покриване на необходимите за това разходи, тъй
като обектът не се обитава и е със спрян достъп на топлинна енергия. Заявява насрещна
претенция за неизпълнение на договор за доставка на стока- топла вода от момента на
възникване на правоотношението за срока на договора. Горното се явявало съпътстващо
обстоятелство за намалени и пропуснати ползи от експлоатацията на посочения в исковата
молба обект. Претендира като компенсация 1500 лева. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД с молба от 21.03.2025г. е посочил, че
не оспорва така предявения иск, намира същия за основателен и доказан.
С Определение № 2960 от 20.01.2025г. съдът не е приел за съвместно разглеждане
насрещна претенция на И. Х. К.. Предвид което предмет на производството са единствено
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално
доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за
доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и
небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ
определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.
136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва
да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което
ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на
2
топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като
съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата
на сключването му или от датата, посочена в договора.
В конкретния случай с определението от 20.01.2025г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 27.03.2025г., съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е бил сключен
Договор № 285 Т431098 за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с адрес на
топлоснабдявания имот- магазин № 3, находящ се в ***.
Освен безспорния характер на гореизложеното обстоятелство същото се установява и
от приетия препис от Договор № 285 Т431098, видно от който същият е сключен между
страните по делото за процесния имот като е посочено, че същият се сключва безсрочно.
Прието е и заявление от И. Х. К. от 07.03.2012г., подадено до изпълнителния
директор на „Топлофикация София“ ЕАД, с искане да бъде сключен договор съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за магазин № 3,
находящ се в ***, с пълен отопляем обект по проект 63,14 куб.м. – л. 19 от делото.
От препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том
Първи, рег. № 309, дело № 9 от 2012г. на нотариус Р.Е., се установява, че на 07.02.2012г.
„Флекс Инвест“ ЕООД е продал на И. Х. К. следния недвижим имот: магазин № 3, находящ
се в гр. София, на партерния етаж в жилищната сграда, построена на ул. ***, със застроена
площ от 23,70 кв.м., състоящ се от търговско помещение, преддверие и санитарен възел, при
съседи: магазин № 4, двор, улица *** и магазин № 2, заедно с припадащите се 2,023 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4,92 квадратни метра без
общите части на подземните гаражи и заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата.
Приета е и топлотехническа характеристика на имота, изготвена на 12.03.2012г., както и
Акт за разпределяне на кубатура за процесния магазин, изготвен на 12.03.2012г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че от приетия Договор № 285 Т431098, както и
заявлението за сключване на договор за стопански нужди, се установява по категоричен
начин, че ответникът е поискал да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за
притежавания от него процесен имот, както и че такъв договор е бил сключен преди
процесния период.
Следва да бъде посочено, че независимо от обстоятелството, че в приложимите ОУ е
посочено, че договорът е срочен, в конкретния случай страните са постигнали изрична
писмена договорка, че договорът ще е безсрочен, поради което сила има именно постигната
между тях вписана уговорка по арг. от чл. 16, ал. 2 ЗЗД съгласно който при несъответствие
между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите
да не са заличени. В този смисъл е и Решение № 6608 от 20.12.2023г. на СГС по в. гр. д. №
3
12447/2022г. и Решение № 6985 от 17.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 153/2024г.
Предвид което през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. страните са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, като договорът е бил сключен в законоустановената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, за което при ищеца е била открита и водена партида с аб. № 431098,
клиентски номер 40000038550.
По отношение на доставката на топлинна енергия в процесния имот съдът намира, че
същата се установява по делото от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза,
както и от приетите по делото документи, представени от третото лице-помагач.
От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че исковият
период съвпада напълно с отчетен период 01.05.2021г. до 30.04.2022г., за който фирмата за
дялово разпределение била изготвила една изравнителна сметка. В имота не бил осигурен
достъп за отчет на водомера за топла вода на двете дати- 14.05.2022г. и 20.05.2022г., и било
разпределяно потребление по норма за разход за един обитател. Вещото лице е посочило, че
разпределяната топлинна енергия за отопление на магазин 3 била по отчет на индивидуален
топломер и за сградна инсталация. Експертът е уточнил, че топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния адрес, бил преминавал метрологични проверки през две
години, относими към исковия период, както и че от ежемесечните му отчети били
приспадани технологичните разходи на абонатната станция. От заключението се установява,
че стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот и период била на стойност
724,86 лева /547,60 лева, прогнозно потребление на топлинна енергия + 177,26 лева, сума за
доплащане от изравнения/. В тази сума не били включени лихви за просрочено плащане и
стари задължения, междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово разпределение на
топлинна енергия.
От приетите документи от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД се установява,
че индивидуалната изравнителна сметка за процесния имот и период е издадена на името на
ответника. От приетия протокол за посещение на адрес: *** се установява, че за магазин № 3
не е бил осигурен достъп на 14.05.2022г. и 20.05.2022г.
От гореизложеното следва, че в конкретния случай се установява по делото, че се
претендират суми за сградна инсталация и отопление на магазин, както и начислена
служебно топлинна енергия за БГВ. Начисляването служебно на количество топлинна
енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният клиент на топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда –
4
етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата
съгласно приложението. В ал. 2 е регламентирано задължението на клиентите да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в
имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно ал. 3 редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи
условия по чл. 150 ЗЕ. На клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди
за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда
на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен да осигурява достъп на упълномощени
представители на продавача на негова територия през срока на валидност на договора за
продажба с цел монтиране, изпробване, проверка и отчитане на средствата за търговско
измерване, на съоръженията, на регулиращите измервателни уреди и на
телекомуникационните устройства, използвани за доставка на топлинна енергия. Съгласно
чл. 57, ал. 1, изр. 2 от ОУ неосигуряването на достъп се констатира с протокол.
Съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. В
конкретния случай е приет протокол, представен от третото лице-помагач, от който се
установява, че на двете дати за отчет не е бил осигурен достъп от страна на ответника до
топлоснабдения имот.
Във връзка с възраженията на ответника следва да бъде посочено, че за да се установи,
че топлинна енергия не е ползвана, респ. че не се ползва магазина и е бил спрян достъпа до
топлинна енергия, в топлоснабдения имот следва да е била осигурена възможност
служителите на дружеството за дялово разпределение да отчетат индивидуалните уреди в
имота- водомери, уреди за дялово разпределение, поставени на радиаторите. Ако няма
достъп до имота, служителите съставят протокол за неосигурен достъп и част от отчетената
от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се начислява на
собственика на обекта служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от
лицата в този имот или не. Тъй като топлопреносното предприятие е предоставило топлинна
енергия към сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването
5
позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп клиент на топлинна
енергия въз основа на функция от показанията на общия топломер, доколкото задължението
за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.
От така гореизложеното се установява, че ответникът не е осигурил достъп до
топлоснабдения имот за отчет през отоплителен сезон 2021/2022г., поради което за ищеца е
възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за БГВ за
магазина и за този период е без значение дали реално е потребена начислената топлинна
енергия.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на доставената топлинна
енергия за процесния период е в размер на 724,86 лева, до който размер предявеният иск е
основателен. За разликата над този размер до пълния предявен размер от 726,87 лева искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На последно място, приложимите към правоотношението ОУ на ищеца за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в
гр. София съдържат специални правила за заплащането на цената на доставената топлинна
енергия и отговорността при неизпълнение на задълженията. Предвид нормата на чл. 40, ал.
1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
При неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна
енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, купувачът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в
касите на продавача – чл. 49, ал. 1 ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
В конкретния случай ответникът не е оспорил получаването на месечни фактури,
нито изпадането си в забава. Съдът изчисли дължимата мораторна лихва върху приетия за
основателен размер пропорционално на сумата от 137,45 лева. За разликата над този размер
до пълния предявен размер от 137,83 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил и не претендира разноски, поради което такива следва да се присъдят единствено на
ищеца. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер
от 75 лева като с оглед уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в
размер от 74,79 лева. В исковото производство е сторил разноски за държавна такса в размер
на 75 лева, депозит за СТЕ в размер на 300 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100
лева. Така на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство в размер на
473,69 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че И. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата
от 724,86 лева, представляваща цена на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ***, магазин №3, аб. №431098 за период от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва за период от 27.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 137,45 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021г. до 20.11.2023г., за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 64859/2023г. по описа
на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 726,87 лева и предявения иск
за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 137,83
лева.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,79 лева, представляваща сторените разноски в
заповедното производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от 473,69 лева,
представляваща сторените разноски в исковото производство съразмерно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7