М О
Т И В
И П О Н О Х Д № 913/2020г., П О
О П И С Н А
Дупнишки Районен Съд
Дупнишката районна
прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимият районна
прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимият И.Й.Н. - роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********,за
това, че на 29.08.2019 г. около 18:45 часа на ПП1/Е-79, при км. 339+060 в
района на с. Усойка, община Бобошево, област Кюстендил по ул. „Св.И. Рилски“на
пешеходна пътека при управление та МПС-лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“ с рег. № СО 6294 АН, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визиране в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5, ал.1,т.1 „
Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“, а с поведението си е
създал опасност и пречки за движението, като не е изчакал преминаването
на пострадалия И. Стоянов И. *** срещу
ресторант „Ловна среща“; чл.5, ал.2, т.1: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците…“, като независимо, че е имал възможност да възприеме
навлезлия на пешеходната пътека пешеходец И.С.И. не е бил внимателен към него,
като не е изчакал той да завърши пресичането; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случайна необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, като не е направил всичко възможно да
спре при възникналата опасност; чл. 116 от ЗДвП: „водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите,
които са движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които са движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“, като не е
наблюдавал внимателно пешеходната пътека по цялата й дължина, а е концентрирал
вниманието си в дясно и съответно не
е намалил скоростта до степен, че да
може да спре преди пешеходната пътека при необходимост при така възникналата опасност за движението; чл.119,
ал.1 от ЗДвП: „При наближаване към
пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“, като не е намалил скоростта си, нарушил е
задължението си да пропусне движещия се
вече по пешеходната пътека
пострадал И.С.И. и не спрял при налична необходимост от това при
възникналата опасност за движението- пресичащият в лентата му за движение
ПП1/Е79, при км.339+060/ респ. ул.“ Св.И. Рилски“ в с. Усойка/по пешеходната
пътека пред него пешеходецът И.С.И. ***, който се движил от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като преди да навлезе в
неговата лента за движение е могъл и е бил длъжен да спре и да го пропусне, с което по
непредпазливост е причинил на същия средна телесна повреда, а именно „счупване
на латералния кондил на дясната голямопищялна кост“, довело до трайно
затрудняване движението на долния десен крайник на пострадалия за срок по-голям
от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.
343, ал. 3, предложение последно, б.“а“, предложение 2-ро във вр. с ал.1, б“б“
на същия член от НК, и във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Производството по делото е проведено по реда
на глава ХХVІІ от НПК-„Съкратено съдебно следствие в производството пред първа
инстанция”.
Представител на Дупнишка районна
прокуратура в съдебно заседание е поддържал обвинението така както са повдигнато,и
е изразил становище по обвинението , а именно,че е доказано по категоричен и несъмнен
начин, от всички събрани по делото
доказателства,както писмени така и устни,молил е да се признае подсъдимия за виновен за
извършеното от него престъпление. Като съдът отчете смекчаващите вината
обстоятелства,направеното от подсъдимия самопризнание и изразеното съжаление.
Подсъдимият И.Й.Н. се
признава за виновен по така повдигнатото
му обвинение,не оспорва доказателствата събрани на предварителното
производство, не желае събирането на нови доказателства, съгласен е направеното
от него самопризнание да се полза при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното.
Защитникът на подсъдимият,И.Й.Н.
адвокат Т.,моли подсъдимият да бъде признат за не виновен по така повдигнатото
му обвинение,счита, че извършеното от подсъдимия е престъпление по чл.344а,ал.1,б.”б”
от НК,тъй като подсъдимия е направил всичко зависещо от него да помогне на
пострадалия,излага подробни съображения в тази насока.
Съдът след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите на подсъдимия, приема за установено следното:
По фактическата обстановка:
ПОДСЪДИМИЯТ:
И.Й.Н. - роден на ***г***, българин, български гражданин, женен,
със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********
На 29.08.2019г., около 18.30 часа подсъдимият И.Й.Н. управлявал личния
си лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. № СО 6294 АН по главен път
ПП-1/ Е-79 в посока гр. София. С него в автомобила пътувала съпругата му София
Атанасова Соколова, която седяла на предната дясна седалка. Те се прибирали от
гр. Благоевград към гр. Самоков, където живеят. При навлизане в с. Усойка подсъдимият
се движил със скорост от 45 км/ч, като продължавал да се движи по гл. път
ПП-1/Е-79, който в частта си, преминаваща през с. Усойка е обозначен, като
ул.“Св. И. Рилски“.
В същото време
пострадалият И.С.И. разхождал внучето си с бебешка количка в района на центъра
на с. Усойка. Времето било хубаво, било светло и имало нормална видимост. На
центъра на селото той предприел пресичане на ул. „Св. И. Рилски“ по пешеходната
пътека срещу ресторант „Ловна среща“ /км. 339+060 на гл. път ПП-1/Е-79/, пред
който в това време нямало спрени или паркирани автомобили и нищо не пречило на
видимостта към и от пътя. При пресичането пострадалият се движил отляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Н.. Пресякъл
лентата за движение на главния път, по която се движат автомобилите, пътуващи
откъм гр. София в посока към гр. Благоевград и стигнал осовата линия на главния
път.
В този момент подсъдимият,
който се движил в лявата част на лентата за движение към гр. София – близо до
осовата линия, въпреки, че имал обективна възможност да види своевременно
пострадалия от момента, в който той започнал пресичането на пътното платно по
пешеходната пътека, не го възприел, тъй като бил насочил вниманието си вдясно
към тротоара, до който имало паркирани коли. По тази причина продължавал да се
движи напред към пешеходната пътека близо до осовата линия, до която в този
момент, пресичайки по пешеходната пътека се намирал пострадалият. Пострадалият
видял автомобила, управляван от обвиняемия, но тъй като бил на пешеходната
пътека, очаквал същият да спре и да го пропусне да пресече, още повече, че се
намирал на средата на пътното платно, блъскал количка и бил видим от далеч и то
още от момента на предприемане на пресичането на лентата за насрещното движение
спрямо тази на обвиняемия. По тази причина и той продължавал да се движи.
Траекториите на движение на пострадалия и на автомобила, управляван от подсъдимия
се пресекли, като обвиняемият нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, според
която : „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и вместо да
даде път на пострадалия го блъснал с автомобила си в областта на дясното
коляно. Едва в момента, в който блъснал пострадалия, подсъдимият го забелязал и
опитал да спре, но ударът вече бил непредотвратим - обвиняемият успял да спре
едва след удара. В момента, в който подсъдимият ударил пострадалия същият се
намирал в неговата лента за движение –близо до осовата линия, в коридора на
движение на автомобила на обвиняемия, по средата на пешеходната пътека. От
удара пострадалият се качил на капака на автомобила на подсъдимия, след което
паднал на земята пред него –на пешеходната пътека. В момента на удара
пострадалият изпуснал количката с бебето, която продължила да се движи напред,
след което се преобърнала. Пострадалият се изправил, отишъл настрани и седнал
на бордюра на тротоара на улицата.
Виждайки случилото се и
чувайки трясъка от удара, намиращите са наблизо хора се събрали на
местопроизшествието – настанала суматоха. Някои от тях, след които и свидетелят
Лъчезар Н. се обадили на тел.112 и подали сигнал за инцидента.На място пристигнали
екипи на РУ-Дупница и на центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ“Св. И. Рилски“
ЕООД-гр.Дупница.
Полицейските служители
Георги Соколов и Атанас Гогов, които пристигнали на местопроизшествието след
сигнала, установили на място участниците в инцидента и фактическата обстановка.
Изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробата била отрицателна. Въз основа на установеното служителите на полицията
съставили АУАН, серия А, бл. № 230090 от 29.08.2019г. на водача на лекия
автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. № СО 6294 АН, който предизвикал
произшествието, а именно : на подсъдимия И.Й.Н.,***.
Пострадалият бил
транспортиран в спешното отделение в общинската болница в гр. Дупница. Била му
оказана нужната медицинска помощ. Била му поставена гипсова имобилизация на
десния крак, тъй като се установило, че от преживяното ПТП има
фрактура на големия пищял да дясното коляно. Впоследствие поради настъпили усложнения пострадалият постъпил в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“-гр. София, където му била извършена операция. На 17.09.2019г.
пострадалият бил изписан от горепосоченото лечебно заведение.
От изготвената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че вследствие
на преживяното ПТП, като пешеходец, блъснат от лек автомобил, пострадалият И.С.И.
е получил следните травматични увреждания : счупване на латералния кондил на
дясната голямопищялна кост.
В заключението си
съдебният лекар сочи, че в конкретния случай полученото счупване се дължи на
директен удар с твърд тъп предмет и отговаря да е получено при въпросното ПТП.
Експертизата сочи, че
установеното счупване на латералния кондил на дясната голямопищялна кост е
причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК
за срок по-голям от 30 дни.
От изготвената на
досъдебното производство авто-техническа експертиза е видно, че :
-причина за възникване на ПТП е, че водачът
на автомобила И.Н. не е спазил задължението си да пропусне движещия се вече по
пешеходната пътека мъж с количка;
-водачът на МПС-то би
могъл да избегне настъпването на удара, ако е наблюдавал внимателно пешеходната
пътека по цялата й дължина /а не да концентрира вниманието си вдясно/ и
съответно да намали скоростта си /въпреки, че се е движил сравнително бавно/ до
степен, че да може да спре преди пешеходната пътека при необходимост;
-мястото на удара е пресечната точка на
траекториите на движение на двамата участници в ПТП- лек автомобил „Рено Меган“
рег. № СО 6294 АН с водач И.Й.Н. и пешеходеца И.С.И. ***, което е със следните
координати: надлъжно на 7,30 м. след Ор1 и напречно: на 4,60м от десния бордюр
на пътя;
С оглед на изложеното може да се направи
извода, че обвиняемият И.Й.Н., ЕГН **********, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал.3,
предложение последно, б.“а“, предложение
2-ро във вр. с ал.1, б.“б“ на същия член
от НК и във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
От
обективна страна:
От обективна страна подсъдимият И.Й.Н. на
29.08.2019г. около 18.45 часа на ПП1/Е-59, при км. 339 + 060 в района на с.
Усойка, общ. Бобошево, обл. Кюстендил по ул. „Св. И. Рилски“ на пешеходна
пътека при управление на МПС – лек автомобил марка„Рено“, водел „Меган“ с рег.
№ СО 6294 АН, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно : чл.5, ал.1,т.1: “Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, а с
поведението си е създал опасност и пречки за движението, като не е изчакал
преминаването на пострадалия И.С.И. *** срещу ресторант „Ловна среща“; чл.5,
ал.2,т.1: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците…“, като
независимо, че е имал възможност да възприеме навлезлия на пешеходната пътека
пешеходец И.С.И. не е бил внимателен към него, като не е изчакал той да завърши
пресичането; чл. 20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, като не е направил всичко възможно да
спре при възникналата опасност; чл.116 от ЗДвП: “водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателни предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“, като не е наблюдавал внимателно пешеходната пътека по
цялата й дължина, а е концентрирал вниманието си вдясно и съответно не е
намалил скоростта до степен, че да може да спре преди пешеходната пътека при
необходимост при така възникналата опасност за движението; чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не е
намалил скоростта си, нарушил е задължението си да пропусне движещият се вече
по пешеходната пътека пострадал И.С.И. и не е спрял при налична необходимост от
това при възникналата опасност за движението – пресичащият в лентата му за
движение ПП1/Е-79, при км. 339+060 /респ. ул.“Св. И. Рилски“ в с. Усойка/ по
пешеходната пътека пред него пешеходец И.С.И. ***, който се е движил отляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като преди да навлезе в
неговата лента за движение е пресякъл тази за насрещно движение, при което
обвиняемият е могъл и е бил длъжен да спре и да го пропусне, с което по
непредпазливост е причинил на същия средна телесна повреда, а именно „счупване
на латералния кондил на дясната голямопищялна кост“, довело до трайно
затрудняване на движението на долния десен крайник на пострадалия за срок
по-голям от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От
субективна страна:
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието по непредпазливост,тъй като
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици,но е бил длъжен и
е могъл да ги предотврати в случай,че е наблюдавал пешеходната пътека по цялата
й дължина и съответно намали скоростта до степен да може да спре преди
пешеходната пътека при необходимост.
Смекчаващо отговорността на подсъдимия
И.Й.Н. обстоятелство е чистото му съдебно минало.
Обвинението се доказва от протокола за оглед
на местопроизшествие, показанията на свидетелите Атанас Гогов, София Николова,
Георги Соколов, И.С.И., Валентин Крумков, Лъчезар Н., Дафинка Михайлова, от
фоноскопската експертиза, от съдебно-медицинската експертиза, от
авто-техническата експертиза, от свидетелството за съдимост на обвиняемия, и от
приложените писмени документи.
Причините за извършване
на горното деяние се коренят в ниското правосъзнание на обвиняемия и проявената
от него небрежност при управление на МПС.
Съдът не споделя направеното възражение от
страна на защитника на подсъдимия, че Н. е направил всичко зависещо от него ,за
да помогне на пострадалия.Видно от събраните по делото доказателства
подсъдимият само е попитал пострадалия дали има нужда от помощ, но не му е
помогнал, не е повикал бърза помощ и полиция.
Определяне на наказанието:
Съдът определи наказанието на
подсъдимия И.Й.Н., като взе в предвид вида и пределите, предвидени съответно в
чл. 343, ал. 3, предложение
последно, б.“а“, предложение 2-ро във вр. с ал.1, б“б“ на същия член от НК, като съобрази императивната норма на
чл.373 ал.2 от НПК,степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Степента на обществена
опасност на деянието е сравнително по- ниска от характерната такава за този вид
престъпления.Съдът прави този извод, като взе предвид времето, мястото, начина
и подбудите за извършване на деянието.
Смекчаващи вината обстоятелства са самопризнанието на
подсъдимият И.Й.Н.,изразеното съжаление и разкаяние.
С оглед на изложеното съдът определи
наказанието на подсъдимите при условията на чл.58а от НК, като наложи на
подсъдимия да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем)
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наказанието за срок от 3 (три) години.
На основание
чл.343г, съдът е наложил на подсъдимия И.Й.Н. наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
Съдът е осъдил подсъдимия И.Й.Н., ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски в
размер на 500.53 лева по сметка на ОД на МВР – Кюстендил за вещи лица.
Съдът счита, че по този начин ще
се постигнат целите на наказанието визирани
в чл.36 от НК-да се поправят и превъзпитат подсъдимите,както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
: