Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда от 16.09.2013 г. по НОХД № 285 по описа на П.р.с. за 2013 г. подсъдимият А. К. А. от гр. П. е признат за виновен, за това че през периода 14.04.-21.04.2011 г. при условията на повторност чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот отнел от владението на Т. Т. П. от гр. П. от неговия имот без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи 3 хил. бронзови гресьорки на стойност 1920 лв. Наложено му било наказание на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати сумата от 1920 лв. ведно със законната лихва считано от датата на деянието на гражданския ищец Т. Т. П.. Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски по сметката на Павликенския районен съд. Приел е в своите мотиви, че фактическата обстановка по делото е изяснена безспорно като се е позовал на разпита на двама свидетели, включително и пострадалия, заключението на вещото лице относно стойността на имуществото, протокола за оглед на местопроизшествието, като дадените обяснения на подсъдимия, с които се признава за виновен кореспондирали с другите гласни и писмени доказателства. Постановил е в мотивите си, че наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Счел е, че гражданският иск е доказан по размер и е осъдил А. да заплати въпросната сума, изчислена от вещото лице и претендирана от гражданския ищец П. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Подсъдимият е подал жалба срещу тази присъда, в която заявява, че не е доволен от ефективното постановяване на присъдата. Намерил си бил постоянна работа и щял да възстанови дължимото на П.. Не желае да влиза в затвора и да оставя своята майка сама, която е безработна. Съжалява за извършеното. Той е призован пред ВТОС редовно за две съдебни заседания. Не е посочил уважителна причина за неявяването си. Бил е предупреден за това, че делото може да се разглежда и в негово отсъствие, видно от призовката му пред Районния съд. Същият е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, поради което е налице и хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. Гражданският ищец моли да се потвърди присъдата. Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна. А. бил осъществил престъплението кражба в изпитателен срок на условна присъда. Не били налице условията за условно прилагане и на настоящото наказание,определено от Районния съд, а не са налице според него и такива за приложението на чл. 55 от НК. Предлага да бъде потвърдена присъдата на Районния съд. След като се запозна с жалбата на подсъдимия, законосъобразността на присъдата на Районния съд в П. и становището на прокурора и гражданския ищец, настоящият състав счита, че следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 23 от 16.09.2013 г. по НОХД № 285/2013 г. на П.р.с.. Фактическата обстановка по делото е изяснена изцяло, като е установено, че в един от дните в периода от 14.04. до 21.04.2013 г. подсъдимият, който бил съсед на пострадалия Т. П. проникнал в неговия дом, като с помощта на ножица срязал метално въже и от помещение вземал 6 платнени торби пълни с по 500 метални гресьорки всяка, общо в размер на 3 хил. бройки бронзови с размер М-10х1. Това имущество той е отнел без съгласието на собственика противозаконно, като е действал при условията на повторност, видно от свидетелството му за съдимост, от което се установява, че той е осъден с влязла в сила присъда на 08.03.2012 г. за престъпление кражба и наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, което е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Поради липсата на протест пред настоящата инстанция съдът не може да утежнява положението на А. А. и да му превежда в изпълнение това наказание от четири месеца лишаване от свобода. Т. П. установил кражбата след като се завърнал на 21.04.2013 г. в дома си. Сигнализирал за това органите на РУП П., които след проверка в пунктове за изкупуване на вторични суровини в гр. П. установили, че свидетелят Д. е закупил от подсъдимия А. А. въпросните гресьорки като е представил бележки за платените суми. Впоследствие подсъдимият бил призован в РУП П., където след проведен разпит по образуваното досъдебно производство, а впоследствие и пред съдия разказал как е осъществил състава на престъплението кражба от дома на П.. И от обективна и от субективна страна деянието е съставомерно. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Наложено му е такова в минимален размер и действително не са налице смекчаващи вината обстоятелства или поне едно изключително за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Не е налице и хипотезата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като това престъпление е осъществено в изпитателен срок на друго наказание, което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и се явява специален рецидив по отношение на него. Ето защо Районният съд правилно е определил, че наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като това е описано в мотивине на Районния съд относно мястото където трябва да се изтърпи това наказание, а именно затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а не е записано в присъдата в нейния диспозитив то следва със своето решение въззивният съд да постанови начина при определения режим на изтърпяване на присъдата. Законосъобразно и справедливо е присъдена сумата, претендирана от Т. П., като обезщетение за претърпените му имуществени вреди, които не са му възстановени към настоящия момент. В този смисъл намираме, че следва да се потвърди присъдата на П.р.с. в частта относно определеното наказание, режима на изтърпяване на наказанието, уважения размер на гражданския иск и присъдената държавна такса по сметка на П.р.с. като настоящото решение следва да се добави, че първоначалния режим на изтърпяване определен с присъдата строг А. А. следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда на П.р.с. от 16.09.2013 г., постановена по НОХД № 285/2013 г., като правилна и законосъобразна. ПОСТАНОВЯВА определеното наказание с определен първоначален "строг" режим да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Решението на подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |