№ 39091
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110115922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. №№ 85199/28.03.2023 г.;
85200/28.03.2020 г.; 85201/28.03.2023 г. и 85202/28.03.2023 г. на Г. А. Н.
срещу [ фирма ] АД, с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че клаузи с идентично съдържание на
чл. 4, ал. 2 от сключени между страните договори за кредит с №№ /28.06.2019
г.; /31.05.2019 г.; /23.04.2019 г.; /06.02.2019 г. са нищожни поради
противоречие със закона – като неравноправни и противоречащи на забраните
по ЗПКр за начисляване на лихва по-голяма от петкратния размер на
законната лихва, а и като противоречащи на добрите нрави, и за осъждане на
ответника да плати на ищцата следните платени без основание поради
посочената нищожност суми:
1. по договор за кредит № /28.06.2019 г. – 50 лева частично от 2500
лева;
2. по договор за кредит /31.05.2019 г. – 50 лева частично от 3000 лева;
3. по договор за кредит /23.04.2019 г. – 50 лева частично от 1500 лева, и
4. по договор за кредит /06.02.2019 г. – 50 лева частично от 1700 лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника четири
договора за кредит – с №№ /28.06.2019 г.; /31.05.2019 г.; /23.04.2019 г.;
/06.02.2019 г., с които са предоставени кредити съответно в размер на 5000
лева, 6000 лева; 3000 лева и 5000 лева. В чл. 4, ал. 2 от текста на всеки от
договорите било предвидено задължение ищцата в 3-дневен срок от
усвояване на кредитите да осигури обезпечение – банкова гаранция или двама
поръчители с постоянен доход в размер на 1000 лева без други кредити. При
неизпълнение на това условие ищцата следвало да заплати неустойка по всеки
договор, съответно в размер на 2500 лева; 3000 лева; 1500 лева, и 1700
лева.Твърди се, че ищцата била заплатила посочените неустойки изцяло.
Излагат се доводи, че подобни неустоечни клаузи били неравноправни, тъй
като излизала извън присъщите функции и целяла обогатяване на кредитора
1
в нарушение на императивните правила относно максималните размери на
разхода по кредита, а и били твърде високи с оглед неизпълнението. Тъй като
размерите на неустойката не били включени в размера на общия разход по
кредита и в годишния процент на разходите, то целите договори за кредит се
явявали недействителни поради липса на реквизит – правилно посочване на
годишен процент на разходите, и поради това ищцата не била дължала
лихвите и неустойките, които била заплатила. Поради това се иска уважаване
на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 03.07.2023 г.) не е
подаден отговор от ответника – [ фирма ] АД. Такъв е подаден на 04.07.2023
г., след срока, като ще бъде обсъден само в частите, за които няма преклузия,
и с него предявеният иск се оспорва като недопустим, а също и по основание.
Поддържа недопустимост на установителните искове, тъй като същите били
кумулативно съединени с осъдителни искове за връщане на недължимо
платено, поради което ищецът нямал интерес да ги води като отделна
претенция, а освен това имало и злоупотреба с процесуални права. Твърди, че
има право да изисква обезпечение на предоставените от него кредити, и да
урежда санкционни последици при непредоставяне на такова обезпечение.
Тъй като неустойката не се начислява при изпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, то тя не следвало да се ползва
при изчисляване на годишния процент на разходите, който бил изчислен
правилно. Съдът няма да разглежда възражението, че клаузата не може да е
неравноправна, тъй като е индивидуално уговорена, защото е преклудирано
съгласно чл. 133 ГПК. Твърди се, че дори и да е неправилно определен
годишният процент на разходите по кредита, това следва да води до
намаляване на лихвата, а не до нищожност на целия договор. Иска се
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП; чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, а по съединения
кумулативен осъдителен иск – чл. 34 ЗЗД, като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: ищцата е изтеглила от ответника четири кредита – по
договори №№ /28.06.2019 г.; /31.05.2019 г.; /23.04.2019 г.; /06.02.2019 г., с
които са предоставени съответно 5000 лева, 6000 лева; 3000 лева и 5000
лева; че в договорите за кредит е имало клаузи за неустойка при
неосигуряване на поръчител; че ищцата е заплатила неустойки по всеки от
договорите в размер съответно от лева; 1555,56 лева; 2327,16 лева; 933,30
лева, и 2604 лева, както и лихви в размер на 246,35 лева; 322,83 лева; 122,38
лева, и 347,91 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
2
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: изискване от
ответника да представи текста на договорите за кредит и общите условия към
тях (тъй като е заявил, че е получил плащания, т.е. признал е, че договори
има); поисканите от ищеца счетоводни експертизи.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: изискване от ответника на всички документи по
кредитното досие, тъй като същите не са необходими за правилно
разрешаване на делото; издаване на ищцата на съдебно удостоверение за
снабдяване с данни за самата нея от кредитния регистър, тъй като може да ги
поиска и сама без такова удостоверение.
Настоящият съдебен състав намира, че тезата на ответника за
недопустимост на установителните искове за нищожност на договорни клаузи
е неправилна. Съгласно Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС
отрицателният установителен иск не е субсидиарна форма на защита, както
приема по-старата съдебна практика и интересът от предявяването му се
преценява във всеки отделен случай. По настоящото дело осъдителните
искове са частични и няма да формират сила на присъдено нещо за всички
претенции на ищеца, а и са свързани с твърдения за нищожност както на
целите договори, така и на клаузи от тях. Поради това ако съдът уважи
същите, той може да се обоснове с нищожност само на някои клаузи на
договора, сред които не е тази относно уговорената неустойка за неосигурен
поръчител. Следователно именно с оглед осъдителната си претенция ищецът
има интерес да търси установителна защита за установяване на нищожност и
на договорни клаузи, и исковете следва да се разгледат в цялост. Аргументите
за злоупотреба с процесуални права са свързани с въпроса за разноските по
делото и съдът ще ги разгледа с крайния си акт.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 15922 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 29
ноември 2023 г. от 14:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП; чл. 10а, ал. 2
и 4 ЗПКр и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр за главния установителен иск за
недействителност на договорна клауза, а по съединения кумулативен
осъдителен иск – чл. 34 ЗЗД.
3
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит, в който има клауза, която предвижда неустойка,
която надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция при непредоставяне от ищцата на обезпечение, или че клаузата не е
уговорена индивидуално и размерът на неустойката е прекомерен спрямо
възможните вреди. Евентуалният иск се уважава, ако се установи, че поради
недействителност на договорите за кредит поради липса на предвидени в
закона реквизити или явно неточното им посочване, което води до такава
липса, или поради недействителност на клаузата от договорите – предмет на
първия иск, ищцата е заплатила на ответника претендираните парични суми.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: ищцата е изтеглила от ответника четири кредита –
по договори №№ /28.06.2019 г.; /31.05.2019 г.; /23.04.2019 г.; /06.02.2019 г., с
които са предоставени съответно 5000 лева, 6000 лева; 3000 лева и 5000
лева; че в договорите за кредит е имало клаузи за неустойка при
неосигуряване на поръчител; че ищцата е заплатила неустойки по всеки от
договорите в размер съответно от лева; 1555,56 лева; 2327,16 лева; 933,30
лева, и 2604 лева, както и лихви в размер на 246,35 лева; 322,83 лева; 122,38
лева, и 347,91 лева.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по иска за недействителност на клаузата за неустойка:
1.1. поради противоречие с добрите нрави – характера на
обезпечаваните вреди;
1.2. поради неравноправност – че неустойката е уговорена в негова
вреда;
2. по иска за връщане на парични суми: плащане на пари на ответника;
че плащането е въз основа на недействителни клаузи, вкл. поради причините
по т. 1, или пък липса на реквизит на договора за кредит – посочен ГПР,
който ищецът следва да докаже.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника [ фирма ] АД да
4
представи по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението
намиращ се у него документ – препис от договори №№ /28.06.2019 г.;
/31.05.2019 г.; /23.04.2019 г.; /06.02.2019 г., погасителните планове към тях и
общите условия.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за
представяне на документа, съдът може да приеме, че същият съществува и
установява неизгоден за страната факт – че са уговорени прекомерни
неустойки в договорите, без ищцата да е можела да влияе върху
съдържанието на договорите.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА експертиза по въпросите, посочени в четирите искови
молби.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 650 лева, платими от ищцата в двуседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за
платения депозит по депозитната сметка на Софийския районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за изискване от
ответника на всички документи по кредитното досие, и за издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване с данни за самата нея от кредитния
регистър.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Г. А. Н., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адреса на ищцата в ж.к. , а НЕ ЧРЕЗ АДВ. З.,
който е със спрени права.
Определението не може да се обжалва.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6