№ 94
гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000003 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260039/ 09.08.2021 г., постановено по т.д. № 64/ 2020 г.
по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на ищеца
Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от гр. Луковит, сумата 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 291,78 лева – имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, претърпени от ищеца вследствие
ПТП, настъпило на 15.06.2019 г., на пътя София-Варна, по вина на водача на
лек автомобил „Рено Меган“, с д.к.№ В 43**** – К. К. Л., с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на исковата молба – 06.07.2020 г. до
окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществени
вреди до пълния претендиран размер от 80 000 лева, като неоснователен и
1
недоказан; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на ищеца разноски по делото в
размер на 582,52 лева; на адвокат С. Ж. от АК – гр. София сумата 1 568,75
лева, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от
ЗА, съразмерно на уважената част от исковете; в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Ловешкия Окръжен съд, 1 550 лева държавна
такса и 5 лева при евентуално издаване на Изпълнителен лист; ОСЪДИЛ е
ищеца да заплати на ответника разноски по делото общо в размер 224,18 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е било постановено при участието на трето лице – ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, привлечено да
подпомага ответника по делото.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителната част, с която
ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е бил осъден да заплати
на ищеца Ц. Г. Ц. разликата над 40 000 лева до присъдените 50 000 лева, или
сумата 10 000 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие на ПТП с дата 15.06.2019 г., ответникът е подал въззивна
жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част.
Навежда се довод за нарушение на материалния закон. Твърди се, че
определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от
50 000 лева е завишен и не съответства на заложения в чл. 52 от ЗЗД принцип
на справедливост. Излагат се съображения в подкрепа на довода и
твърдението. Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната
част. Претендират се разноски, като се възразява за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ищецът Ц. Г. Ц., чрез
пълномощника си адвокат С.Ч. от АК – гр. София, е подал отговор. В него е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са
изложени доводи в подкрепа на становището. Иска се от въззивния съд да
постанови Решение, с което да потвърди решението, в обжалваната му част.
Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника си
адвокат М.Г. от АК – гр. София, също е подало отговор, в който е изразено
становище за основателност на жалбата с довод, че съдът неправилно е
преценил събраните по делото доказателства. Иска се от въззивния съд да
2
постанови Решение, с което да измени решението на първостепенния съд.
В срока за отговор ищецът Ц. Г. Ц., чрез пълномощника си адвокат
С.Ч. от АК – гр. София, е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в
частта, с която е бил отхвърлен иска за разликата над присъдената сума
50 000 лева до сумата 60 000 лева, или за сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Оплакването е за
занижен размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени
вреди спрямо критерият за справедливост, застъпен в чл. 52 от ЗЗД, като се
излагат съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови
Решение, с което да отмени решението в обжалваната част и присъди
допълнително обезщетение в размер на 10 000 лева. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни отговор е подал ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
чрез пълномощника юрисконсулт Р. ИВ.. Изразено е становище за
неоснователност на жалбата като са изложени доводи в тази насока. Иска се
от въззивния съд да остави без уважение жалбата. Претендират се разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са
процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4244/
06.07.2020 г., от ищеца Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от гр. Луковит, чрез
пълномощника адвокат С.Ч. от АК – гр. София, срещу ответника „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
цена на исковете – 80 291,78 лева. В исковата молба ищецът твърди, че на
15.06.2019 г., на пътя София-Варна – в посока за гр. Варна, е претърпял ПТП
по вина на водача на лек автомобил „Рено Меган“, с д.к.№ В 43**** – К. К.
Л., с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, който нарушавайки
разпоредби от ЗДвП, се отклонил от своята лента за движение, навлязъл в
насрещната лента, в резултат на което настъпил удар между лекия автомобил,
управляван от него и лек автомобил „Опел Астра“, с д.к.№ ОВ 19****, в
който потърпевшия ищец се возел на предната дясна седалка. В резултат на
3
ПТП ищецът получил тежки увреждания: мозъчно сътресение; контузия на
гръдния кош; контузионно огнище в десния бял дроб; голяма разкъсно –
контузна рана в областта на левия лакът; пареза на улнарния нерв; лезия.
След ПТП ищецът бил транспортиран до ВМА-гр. София, където било
проведено медикаментозно лечение, редица изследвания и бил опериран.
Ищецът твърди, че при приемането нямал спомен за случилото се, изпитвал
силни болки в областта на гръдния кош, имал затруднено дишане,
главоболие, болки в десния лакът, изтръпване в областта на лявата ръка. След
оперативната намеса ищецът се оплаквал от хипестезия /състояние на
намалена или липсваща способност за усещане на допир и натиск върху
кожата/ в областта на оперирания нерв, от ограничен обем на движение на
лакътната става /непълна флексия/, както и от болки, изтръпване и
мравучкане в лявата предмишница и на два пръста на лявата ръка, като били
проведени изследвания. Ищецът бил изписан след прекарани четири дни в
болничното заведение и насочен за рехабилитация. От 16.09.2019 г. до
24.09.2019 г. и от 25.10.2019 г. до 01.11.2019 г. ищецът провел рехабилитация
в Медицинския институт на МВР, като било констатирано частично, но
непълно подобряване на здравословното състояние на ищеца. Поради
тежестта на получените травми ищецът бил неработоспособен за
продължителен период от време – около шест месеца. Всички тези
обстоятелства представляват причинени на ищеца неимуществени вреди,
които той оценява на сумата 80 000 лева. Във връзка с лечението си ищецът
направил разходи, които са на стойност 291,78 лева и представляват
причинени му имуществени вреди. На подадената от ищеца писмена
застрахователна претенция, ответното застрахователно дружество отказало да
заплати обезщетение. Искането към съда е да осъди ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в размер на 80 000 лева, както и обезщетение за
имуществени вреди – 291,78 лева, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване исковата молба до окончателното
изплащане на главниците. Претендират се разноските по делото, включително
и адвокатско възнаграждение.
Пред Ловешкия Окръжен съд е било образувано т.д. № 64/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 19.05.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
4
адвокат Тачева е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото процесуалният представител на ищеца – адвокат Желев
е поискал от съда да уважи изцяло исковете, като в представените писмени
бележки са изложени доводи за основателността им.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
валидно застрахователно правоотношение, като е оспорил основателността на
исковете и е възразил за наличието на съпричиняване. Поискал е
конституирането на едно трето лице - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, което да му помага
по делото, като искането е било уважено.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства,
допуснати и приети от съда.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е, че на
15.06.2019 г., на пътя София-Варна, водачът на лек автомобил „Рено Меган“,
с д.к.№ В 43****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество – К. К. Л., навлиза в насрещната лента
за движение и удря челно служебен автомобил „Опел Астра“, с д.к.№ ОВ
19****, собственост на ОД МВР – гр. Ловеч, управляван от Владимир
Георгиев, като при удара настъпва ПТП с материални щети по автомобилите,
с две починали лица от лекия автомобил „Рено Меган“, и тежко ранени от
лекия автомобил „Опел Астра“.
От представената справка от база данни на Информационен център
към Гаранционен фонд се установява, че лек автомобил „Рено Меган“, с д.к.
№ В 43****, е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода от 28.08.2018 г. до 27.08.2019 г. при „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Видно от молба-претенция, с вх. № 94-С-56/ 01.04.2020 г. и отговорът
на ответното застрахователно дружество от 01.07.2020 г. е, че пострадалият
ищец е подал писмена застрахователна претенция до застрахователя, който е
отговорил с изискване за представяне на допълнителни документи, като по
делото липсват данни за изплащане на застрахователно обезщетение.
Към в.ч.т.д. № 77/ 2021 г. по описа на Великотърновския Апелативен
съд е приложено Постановление от 12.03.2021 г. на Окръжна прокуратура –
гр. Ловеч, от съдържанието на което се установява, че във връзка с
5
процесното ПТП е било образувано ДП № 21/ 2019 г. по описа на ОСлС при
ОП-Ловеч, което е било прекратено поради това, че деецът е починал.
С исковата молба е представена многобройна медицинска
документация, включително болнични листи и фактури за закупуване на
лекарства, които са били обект на изследване от допуснатата по делото СМЕ,
като е бил извършен и личен преглед на ищеца. В заключението си вещото
лице е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 23.06.2021
г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното заключение, отговорило е
на поставените му от страните въпроси, като заключението не е било
оспорено и е прието от съда.
За изследване механизма на ПТП и наличието на независимо
съпричиняване, и съпричиняване от страна на пострадалия ищец, съдът е
допуснал извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице е отговорило на поставените му от страните
задачи. В о.с.з. на 28.07.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа
изготвеното заключение, отговорило е на поставените в писмена молба
въпроси от ответното застрахователно дружество, като заключението не е
било оспорено и е прието от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове, с правно основание чл. 432
от КЗ, следва да е налице сложния фактически състав на непозволеното
увреждане, както и валидно застрахователно правоотношение, и особената
предпоставка по чл. 380, ал. 1 от КЗ – писмена застрахователна претенция.
По делото са налице данни за наличието на валидно застрахователно
правоотношение и подадена писмена застрахователна претенция, като тези
обстоятелства се признават от ответното застрахователно дружество, не са
спорни между страните, поради което въззивният съд приема наличието на
тези предпоставки на отговорността на застрахователя.
За установяване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на
САТЕ. В заключението си вещото лице инж. Н. К. е посочило, че лек
6
автомобил „Рено Меган“, с д.к.№ В 43****, управляван от К. К. Л., се движи
със скорост 98,9 км/ час в посока гр. Русе, след което по неизяснени причини
се отклонява от полагащата му се към насрещната пътна лента и се блъска
челно в лек автомобил „Опел Астра“, с д.к.№ ОВ 19****, движещ се със
скорост 60,7 км/ час, в който потърпевшият ищец се возел на предната дясна
седалка. По изложените съображения въззивният съд приема, че вина за ПТП
има само водачът на „Рено Меган“ Константин Леонидиев, нарушил чл. 16 и
чл. 20 от ЗДвП.
В резултат на виновното и противоправно деяние на деликвента са
причинени увреждания на ищеца Ц. Г. Ц., посочени в заключението на
вещото лице д-р Мери Атанас Газемба по допуснатата от съда СМЕ, както
следва: травма на гръдния кош, изразяваща се в малко контузионно огнище в
белия дроб вдясно, без данни за счупване на ребра, без данни за излив на кръв
или въздух в гръдната кухина; голяма разкъсно – контузна рана на левия
лакът с травматична увреда на левия нервус улнарис.
Според вещото лице установените изменения от травматично естество
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което въззивния
съд приема наличието на всички предпоставки от ФС на непозволеното
увреждане.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие е свързано с преценката от
съда на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото,
които според ППВС № 4/ 23.12.1968 г. при телесните увреждания могат да
бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; причинените морални страдания; осакатявания,
загрозявания и др. – изреждането е примерно.
В случая, съгласно СМЕ, на пострадалия ищец са причинени: травма
на гръдния кош, изразяваща се в малко контузионно огнище в белия дроб
вдясно, без данни за счупване на ребра, без данни за излив на кръв или въздух
в гръдната кухина, причинила временно и неопасно разстройство на здравето
на ищеца; голяма разкъсно – контузна рана на левия лакът с травматична
увреда на левия нервус улнарис, с данни за все още перистираща увреда
/затруднена хватателна функция/, с постоянно разстройство на здравето,
7
неопасно за живота на ищеца. По отношение на гръдната травма е приложено
консервативно лечение, а по отношение на разкъсно - контузната рана и
лезията на нервус улнарис – оперативно лечение, изразяващо се в зашиване
раната и нерва. С оглед остатъчните явления от страна на лявата ръка,
лечението на пострадалия ищец ще продължи с рехабилитация, раздвижване
поне още една, две години. След ПТП ищецът е бил във временна
нетрудоспособност за 6 месеца.
Въззивният съд кредитира като обективно и неоспорено заключението
на вещото лице по допуснатата СМЕ и намира, че изброените по-горе
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети
предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Свидетелката Р. Б. Н. – вуйна на ищеца заявява, че видяла пострадалия
на 4-5 ден от катастрофата. Не можел да диша равномерно, изпитвал силни
болки, както в лявата ръка, така и в левия крак. Физиологичните си нужди и
тоалета извършвал с помощта на родителите си, правили му инжекции, за да
може да спи. Изпитвал трудности с лявата ръка поради липсата на
чувствителност при захващане.
Въззивният съд кредитира като обективни показанията на
свидетелката, въпреки наличието на близка родствена връзка с ищеца, тъй
като съответстват на данните от СМЕ и приема, че болките, страданията,
битовите неудобства, свързани с лечението и възстановяването на ищеца
представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид
и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП –
15.06.2019 г., намираща отражение в нивата на застрахователно покритие,
които към този момент са 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица.
С оглед на гореизложеното и имайки предвид, както младата възраст
на пострадалия ищец, така и обстоятелството, че хватателната способност на
ръката не е възстановена напълно, като предстоят още рехабилитационни
процедури, въззивният съд намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата 40 000 лева, за която сума искът за обезщетение
за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи, като над тази
сума до претендирания размер от 80 000 лева искът е неоснователен и следва
8
да се отхвърли.
Жалбоподателят-ответник е обжалвал решението в осъдителната част
над сумата 40 000 лева до присъдената сума 50 000 лева, или за разликата от
10 000 лева, като жалбата е основателна и следва да се уважи. Решението в
обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени.
Срещу решението, в отхвърлителната му част, за разликата над
присъдената сума 50 000 лева до претендираната сума 60 000 лева, или за
сумата 10 000 лева, е подадена насрещна въззивна жалба от жалбоподателя-
ищец, която с оглед гореизложеното е неоснователна и следва да се остави
без уважение, като решението, в тази му отхвърлителна част за сумата 10 000
лева, следва да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на правния спор, обжалваното Решение следва да се
отмени и в следните части за разноските: в частта, с която ответникът „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е бил осъден да заплати на ищеца Ц. Г. Ц.:
над сумата 466,69 лева до сумата 582,52 лева, или за разликата от 115,52 лева,
представляваща направени разноски съобразно уважената част от исковете;
над сумата 1 111,67 лева до сумата 1 550 лева, или за разликата от 438,33
лева, представляваща държавна такса за подаване на исковата молба; над
сумата 908,75 лева до сумата 1 568,75 лева, или за разликата от 660 лева,
представляваща възнаграждение на адвокат С. Ж. от АК – гр. София за
процесуално представителство на ищеца при условията на чл. 83, ал. 2 от ЗА,
съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът Ц. Г. Ц. следва да бъде
осъден да заплати на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД още
74,73 лева направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
С оглед уважаване въззивната жалба на ответника „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и направеното искане за присъждане на разноски
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, на жалбоподателя – ищец
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 400 лева,
представляващи заплатена държавна такса за подаване въззивната жалба в
размер на 200 лева и юрисконсултско възражение в размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260039/ 09.08.2021 г., постановено по т.д. № 64/
2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в следните негови обжалвани
части: в осъдителната му част, с която ответникът „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е бил осъден да заплати на ищеца Ц. Г. Ц.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 40 000 лева до
присъдената сума 50 000 лева, или за разликата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
исковата молба – 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане: в частта за
разноските, с която ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е бил
осъден да заплати на ищеца Ц. Г. Ц.: над сумата 466,69 лева до сумата 582,52
лева, или за разликата от 115,52 /сто и петнадесет лева, и петдесет и две
стотинки/ лева, представляваща направени разноски съобразно уважената
част от исковете; над сумата 1 111,67 лева до сумата 1 550 лева, или за
разликата от 438,33 /четиристотин тридесет и осем лева, и тридесет и три
стотинки/лева, представляваща държавна такса за подаване на исковата
молба; над сумата 908,75 лева до сумата 1 568,75 лева, или за разликата от
660 /шестстотин и шестдесет/лева, представляваща възнаграждение на
адвокат С. Ж. от АК – гр. София за процесуално представителство на ищеца
при условията на чл. 83, ал. 2 от ЗА, съразмерно на уважената част от
исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца
Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от гр. Луковит, срещу ответника „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, иск, с
правно основание чл. 432 от КЗ и с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение над 40 000 лева до 50 000 лева, или за
разликата от 10 000 /десет хиляди/ лева за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП
от 15.06.2019 г., причинено виновно от К. К. Л. – водач на лек автомобил
„Рено Меган“, с д.к.№ В 43****, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260039/ 09.08.2021 г., постановено по
т.д. № 64/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в останалата обжалвана
10
част.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от гр. Луковит, област Ловеч,
*******, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, сумата 74,73 /седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/
лева направени разноски по делото пред първата съдебна инстанция,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и да заплати сумата 400
/четиристотин/ лева, представляваща заплатена държавна такса за подаване
въззивната жалба в размер на 200 /двеста/ лева и юрисконсултско възражение
в размер на 200 /двеста/лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, привлечено по реда на чл. 219 от ГПК да
подпомага ответника по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11