Решение по дело №620/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 03.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 620 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 253/10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 930/2018 г. на РС – Троян, по предявен иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо „Б.П.Б.“ АД сключеният между И.Н.Д. и Д. и Н.И. договор за дарение на ¹/₆ ид.ч. от право на собственост върху недвижими имот (поземлен имот с идентификатор 83212.501.1130 по кадастралните регистри на с. Ш. и построената в него сграда с идентификатор 83212.501.1130.1, извършен с нотариален акт № 3, том II, peг. № 1784, дело № 163/2017г. на М.Г.- нотариус, peг. № 477. Със същото решение съдът се е произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки ответниците да заплатят на ищеца сумата от 395 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от И.Н.Д. и Д.Н.И., подадена чрез пълномощника адв. З.. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, както следва: недоказване на увреждащия характер на разпоредителната сделка, предвид наличие на достатъчно имущество на длъжника и погасяване на част от дълга, чрез осребряване на някои от реалните обезпечения; неотчетено от съда намерение за засвидетелстване на роднинско уважение, изявено с извършената безвъзмездна разпоредителната сделка; липса у прехвърлителя на намерение за увреждане и на знание у приобретателя за увреждане; позоваване от съда на незадължителна съдебна практика. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „Б.П.Б.“ АД е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на обжалваното съдебно решение. В писмения отговор е поставен акцент върху съдебна практика, според която разпореждането от длъжника с негови имуществени права винаги намалява възможностите за удовлетворяване на кредитора, както и върху безвъзмездния характер на разпоредителната сделка, респ. родствената връзка между страните по нея. В писмения отговор на въззивната жалба е направено искане за потвърждаване на първоинстанционниото съдебно решение.

Въззивниците и въззиваемият не вземат участие в съдебното заседание, вкл. чрез процесуален представител п пълномощие.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД, предявен от „Б.П.Б.“ АД против И.Н.Д. и Д. и Н.И., с който е поискано да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца договор за дарение на ¹/₆ ид.ч. от право на собственост върху недвижими имот (поземлен имот с идентификатор 83212.501.1130 по кадастралните регистри на с. Ш. и построената в него сграда с идентификатор 83212.501.1130.1, извършен с нотариален акт № 3, том II, peг. № 1784, дело № 163/2017г. на М.Г.- нотариус, peг. № 477. В исковата молба се поддържа, че ищецът е кредитор на ответника И.Н.Д., че в полза на ищеца против ответника има издаден изпълнителен лист за солидарно заплащане на суми в общ размер 1389777,43 лв. (общ размер на главница и лихви), че по същия лист има образувано изпълнително дело и че с на 25.05.2017 г. И.Н.Д. извършил в полза на Д. и Н.И. (негова сестра) дарение на ¹/₆ ид.ч. от право на собственост върху недвижими имот (поземлен имот с идентификатор 83212.501.1130 по кадастралните регистри на с. Ш. и построената в него сграда с идентификатор 83212.501.1130.1, с което намалил имуществото си.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е дадено становище за неоснователност на предявения иск, поради липса на предпоставките на чл. 135 ЗЗД, като от ответниците се поддържа, че кредитът към банката се обслужвал, че разпореждането с ¹/₆ ид.ч. от право на собственост върху недвижимите имоти не съставлява увреждаща кредитора сделка, както и за липса на знание за увреждане.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото договор за банков кредит и анексите към него се установява, че на 21.04.2004 г. между „Б.П.Б.” АД и „Б. – 2002” ООД е сключен договор за кредит № 104/2004, по който Р.С.С. и И.Н.Д. са поръчители, че с последвалите анекси е увеличаван размерът на отпуснатия кредит, предоставяни са допълнителни обезпечения и е уговаряно преструктуриране на дълга и промени в погасителния план. С анекс № А12-104/2010 от 26.02.2010 г. между „Б.П.Б.” АД, „Б. – 2002” ООД, Р.С.С. и И.Н.Д. е постигнато съгласие последните двама да имат статут на съдлъжници по договора за банков кредит и да отговарят солидарно с дружеството за задълженията към банката, произтичащи от същия договор. Статутът на И.Н.Д. на солидарен длъжник не е променян с нито един от последвалите анекси (от А13-104/2011 г. до № А28-104/2018 г.).

Видно от приетия по делото изпълнителен лист № 3576, същият е издаден на 02.05.2018 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 6035/2018 г. на РС Варна, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която „Б. 2002” ООД, „Б.инг БГ” ЕООД, Р.С.С. и И.Н.Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД следните суми: 1 380 931,63 лв. – изискуема главница по договор за кредит № 104/2004г. от 21.04.2004г. и анекси към него, 4 587,31 лв. - възнаградителна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 29.03.2018 г. и 4 258.49 лв. - наказателна лихва за периода от 30.03.2018г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда до окончателното и изплащане.

От приетите по делото договор за банков кредит и анексите към него се установява, че на 06.06.2016 г. между „Б.П.Б.” АД и „Б. – 2002” ООД е сключен договор за револвиращ кредит № 084/2016, по който първоначално И.Н.Д. е поръчител. С Анекс № А01-084/2016 от 10.06.2016 г. между „Б.П.Б.” АД, „Б. – 2002” ООД, Р.С.С. и И.Н.Д. е постигнато съгласие последните двама да имат статут на съдлъжници по договора за банков кредит и да отговарят солидарно с дружеството за задълженията към банката, произтичащи от същия договор. Статутът на И.Н.Д. на солидарен длъжник не е променян с нито един от последвалите анекси (от А02-084/2017 до А 03-084/2017).

Видно от изпълнителен лист № 3522, същият е издаден на 02.05.2018 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5982/2018 г. на РС Варна, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която „Б. 2002” ООД, „Б.инг БГ” ЕООД, Р.С.С. и И.Н.Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД следните суми: 391 000 лв. - изискуема главница по договор за кредит № 084/2016г. от 06.06.2016г. и анексите към него; 1 634.40 лв. - възнаградителна лихва за периода от 28.02.2018г. до 29.03.2018 г.; 4 398.24 лв. - наказателна лихва за периода от 30.03.2018г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното и изплащане.

От приетите по делото договор за банков кредит и анексите към него се установява, че на 13.09.2016г. между „Б.П.Б.” АД, „Б. – 2002” ООД, Р.С.С. и И.Н.Д. е сключен договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016, по който последните двама са поели задължение да отговарят солидарно с дружеството за задълженията към банката, произтичащи от същия договор. Статутът на И.Н.Д. на солидарен длъжник е запазен с последвалите анекси към договора (от А1-167/2017 до А4-167/2017).

Видно от изпълнителен лист № 4107, същият е издаден на 02.05.2018 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 6738/2018 г. на РС Варна, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която „Б. 2002” ООД, „Б.инг БГ” ЕООД, Р.С.С. и И.Н.Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД следните суми: 186 372.86 лв. - изискуема главница по договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното и изплащане.

От нотариален акт № 3, том II, peг. № 1784, дело № 163/2017г. на М.Г.- нотариус, peг. № 477 на Нотариалната камара, се установява, че на 26.05.2017 г. Ж.И.Драганова и И.Н.Д. даряват на Д. и Н.И. ⁵/₆ ид.ч. от правото си собственост върху недвижими имот (поземлен имот с идентификатор 83212.501.1130 по кадастралните регистри на с. Ш. и построената в него сграда с идентификатор 83212.501.1130.1).

Видно от удостоверение № АУ012322ВН от 04.02.2019 г на Община Варна, прехвърлителят И.Н.Д. и приобретателят Д. и Н.И. са брат и сестра.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен.

Ищецът е кредитор на И.Н.Д. (първият ответник), което качество произтича от приетите по делото договори за банков кредит, по които този ответник е съдлъжник. Вземанията на банката срещу ответника Д. са действителни. Те са за заплащане на парични суми и за тях са издадени изпълнителни листи. Не се установява вземанията да са погасени чрез изпълнение или по давност (от ответниците не са правени правопогасяващи възражения). Вземанията са възникнали преди извършване на разпоредителната сделка. При тези изводи относно естеството на вземанията и тяхното състояние съдът приема, че ищецът има качеството кредитор по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Извършената от ответниците сделка е правно действие, което уврежда кредитора. Увреждащият характер следва от естеството на сделката – договор за дарение. С последната И.Н.Д. се разпорежда в полза на трето лице с притежаваните от него ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, като по този начин се намалява възможността за удовлетворяване на ищеца, които е кредитор на разпоредилия се ответник. Безвъзмездното отчуждаване подчертава увреждащият характер на сделката, защото с извършването му се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, доколкото от имуществото на длъжника отпада актив.

Налице е и третата предпоставка за възникване правото да се иска обявяване недействителността на сделката – наличие на знание у длъжника (първият ответник), че сделката уврежда кредитора (ищеца). При извършване на дарението И.Н.Д. е знаел, че има кредитор, защото към този момент той вече е бил съдлъжник и по трите договора за банков кредит. Той е съзнавал, че с разпореждането отпада актив от имуществото му, с което намалява възможността за удовлетворяване на кредитора. От това следва и извода за наличие на третата предпоставка в закона - че разпоредилият се длъжник И.Н.Д. има знание за увреждане. С оглед безвъзмездния характер на разпоредителната сделка, наличието на такова знание у договарялото с длъжника трето лице не се установява от закона като предпоставка за основателност на отменителния иск (чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). В този смисъл е без значение родствената връзка между двамата ответници (брат-сестра), защото презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима само при възмездните разпоредителни сделки, каквато дарението не е.

Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба. Не може да се споделят доводите на въззивниците за липса на увреждащ характер на извършената от тях сделка. Непосредственият увреждащ ефект от сделката е настъпил в момента на извършване на дарението, защото със сключване на договора разпоредилият се длъжник е намалил актива на имуществото си. Отпадането на актив безусловно осуетява възможността за удовлетворяване на кредитора. Аргументите на въззивниците за достатъчност на имуществото на другите длъжници да удовлетворят кредитора също не може да бъдат споделени. Достатъчност на имуществото е правно ирелевантна, а и в конкретния случай адекватността на имуществото и на дадените обезпечения е съмнителна, доколкото обслужването на задълженията по кредита е спряло и едно от дружествата кредитополучател е обявено в несъстоятелност. С оглед безвъзмездния характер на разпоредителната сделка, последната винаги и безусловно съставлява увреждащо кредитора действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Заради този характер на сделката е без значение и психическото отношение на лицето, договаряло с длъжника и безвъзмездно получило от последния имуществено правно. В хипотезата на извършено безвъзмездно разпоредително действие законът на лицето, което иска да избегне загуба (кредиторът) се предпочита пред интереса на лицето, което иска да реализира печалба. Затова е неоснователно и разбирането на въззивниците за липса на знание и намерение за увреждане у третото лице (ответника Д. и Н.И.).

По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за възникването на потестативното право по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, поради което искът е основателен. Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.

С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Разноски не следва да се присъдят и в полза на въззиваемия, доколкото такива не се претендират от него.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 253/10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 930/2018 г. на РС – Троян.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.