Р Е Ш Е Н
И Е
№1312
гр. Пловдив, 06 юли 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПЛОВДИВ, ХХI
касационен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО А.
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П.Ц. и участието на прокурора ИВАН
ИЛЕВСКИ, като разгледа КАНД
№ 1236 по описа на съда за 2023г., докладвано
от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания, вр с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Н.А.Ч., ЕГН **********, чрез адв. Д.А.-пълномощник,
срещу решение № 585 от 05.04.2023г. на РС-Пловдив, постановено по АНД №
1645/2023г., с което е потвърден електронен фиш серия К, № 5667998, издаден от
ОДМВР-Пловдив.
Твърди се
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
противоречието му с материалния и процесуалния закон. Основното оплакване е, че
по делото не е доказано по безспорен начин, че касаторът Ч. е управлявал на
сочената в ЕФ дата и час заснетото МПС. Иска
се отмяна на обжалваното решение на ПРС и да се постанови ново, с което да се
отмени издадения ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. В хипотеза на
евентуалност моли да се отмени решението и делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Претендира разноски.
Ответникът по
касация- ОДМВР-Пловдив, в писмено становище от процесуален представител по
пълномощие, оспорва жалбата. Моли да е остави в сила решението на ПРС. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, предлага
решението да бъде оставено в сила.
Административен съд-Пловдив,
в настоящия състав, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
От
фактическа страна е установено, че Ч. на 19.07.2021г., в 14:18 часа, в област
Пловдив, община Хисаря, село Кръстевич, улица „2-ра“ № 15, посока
с.Красново-с.Кръстевич, при въведено ограничение 40 км/ч. с пътен знак В-26 и
при отчетен толеранс от минус 3 км/час в полза на водача, управлявал МПС Фиат
Фиорино, товарен автомобил, с рег. № **** с установена скорост 85 км/ч, което е
превишение на скоростта от 45 км/час.
Издаден
е обжалваният пред районния съд ЕФ серия К № 5667998, с което на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 5 ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Н.Ч. е наложена глоба в размер на
1200 лв.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че е доказано
извършването на нарушението, неговият автор, установяването на деянието е
сторено с одобрен тип автоматизирано техническо средство, от Справка
нарушител/водач се установява повторността на нарушението и поради това е
потвърдил ЕФ.
Решението
е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са касационно основание по чл. 348, ал. 1 , във
вр. с чл. 84 ЗАНН.
Въззивният
съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към
предмета на доказване, при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на
доказателствените източници съгласно чл. 107 НПК.
На
основание чл. 220 от АПК административният съд преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд в
обжалваното решение.
АНО е
наложил санкцията в двоен размер при условията на повторност по чл. 182, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като в ЕФ е отразено, а в представената
преписка са приложени доказателства, от които се установява, че нарушението
действително е извършено повторно. Съдът е приел, че от представената Справка
нарушител/водач и от справка АИС АНД на ОДМВР-Пловдив е видно, че Ч. вече е
наказван за нарушение по ЗДвП от същия вид и в едногодишен срок. Тези
доказателства са между кориците на делото и не са били оспорени от настоящия
касатор.
Законосъобразно
установеното нарушение е
квалифицирано като "повторно" по см. на § 6, т.
ЗЗ от ДР на ЗДвП. АНО е изяснил фактите, които са го мотивирали да приеме тази квалификация, посочено е, че с влязъл в сила ЕФ сер. К № 3656484 е наложено наказание за същото по вид нарушение и
то в рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл
да провери дали действително тезата на АНО съответства с критерия, посочен по-горе или не. В конкретния случай в
ЕФ е направен извод, че деянието е извършено повторно, като
са посочени фактите, от които се извежда този
извод. Доказателства за "повторност" се съдържат и в представената
пред въззивната инстанция преписка.
Настоящата
съдебна инстанция не приема твърдението в касационната жалба, че районният съд
е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е
уважил искането на защитата да се събират доказателства за трудовата заетост на
наказаното лице в дружеството „АХГ“ ЕООД към датата на извършване на
нарушението. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е уредена процедурата по връчване на
издаден ЕФ. В сочения текст от закона в изр. второ, трето и четвърто са уредени
възможностите на собственика, неуправлявал заснетото МПС, да възрази. Законът
урежда, че в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Това
всичко е било сторено по настоящия казус. Видно от доказателствата по АНД
1645/23г. ПРС, на л. 15 е приложен ЕФ сер. К , № 5151799 от 19.07.2021г. на
ОДМВР-Пловдив, с който е наложена санкция на А.Х.Г. в качеството на
представител на „АХГ“ ЕООД. Последвала е декларация рег . № УРИ
103000-4621/07.02.2022г., с която А.Г. е декларирал, че на установената дата и
час заснетото МПС е управлявано от Н.А.Ч., като е приложено и копие от СУМПС на
последния. Горният ЕФ е бил анулиран и издаден ЕФ, предмет сега на съдебна
проверка. Защитата, предвидена от законодателя за това лице, както в случая е
касаторът Ч., е посочена в новелата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, който
разпорежда, че в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се
направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството
на вътрешните работи. Директорът разглежда възражението и преценява
доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Това е правното средство за
защита на лицето, посочено като владелец на ППС, заснето с техническо средство
за измерване на скоростта. Предвиденият законов ред за възразяване срещу
съставен ЕФ не е бил упражнен от Н.Ч. и ПРС не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила като е отказал да събира доказателства за
трудовата заетост на лицето към датата на извършване на нарушението.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил издадения електронен фиш,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Предвид
изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски
за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /в приложимата му редакция/,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева
/осемдесет лева/.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХI-и касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 585
от 05.04.2023г. на РС-Пловдив, постановено по АНД № 1645/2023г.
ОСЪЖДА Н.А.Ч., ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР-Пловдив сумата от 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: