№ 24
гр. Ямбол , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500127 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Н.Б.И. от с.** против Решение №19/02.03.2021
г., постановено по гр.д.№2226/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът осъдил Н.Б.И. да
заплати на Гаранционен фонд сумата 909,80 лв., представляваща изплатено обезщетение по
щета №110558/23.06.2015 г., ведно със законната лихва от 10.04.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати разноски в размер на 100 лв.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с бланкетни твърдения
за неправилност и необоснованост. Изразено е несъгласие с изводите на съда, сочи се
немотивираност на решението. Иска се отмяна на решението на ЯРС и отхвърляне на
предявения иск. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Гаранционен фонд - гр.София не се е
възползвало от правото на отговор по въззивната жалба и не е изразила становище по нея.
В о.с.з. въззивника Н.Б.И. не се явява, но се представлява от пълномощника адв.С.
от ЯАК, който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Излага съображения и в
писмена защита. Не претендира за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна Гаранционен фонд гр.София не изпраща представител.
1
В предварително представено писмено становище е заявено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Иска се и присъждане на разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество решението се прецени за правилно, а въззивната жалба -
за неоснователна. Изложените от ЯРС, в атакуваното решение мотиви се споделят и на осн.
чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен
фонд – гр.София против Н.Б.И., с която против ответника е предявен иск да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 909.80 лв., представляваща изплатено обезщетение от
„Гаранционен Фонд“ по щета №110558/23.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на ИМ, до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че по
посочената преписка по щета е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на
909.80 лв. за увреден от ПТП, настъпило на 29.05.2015 г., л.а. „Пежо 407“, с ДК № У 2801
АМ, собственост на В.П.В. виновен за настъпване на което е ответника, който управлявайки
л.а. „Джилера Сталкер“ с рег. № КН 0285 Р, собственост на Т.Й.Ж., при движение по ул.
„Стара планина“ на кръстовището с ул.„Димитър Благоев“ не пропуска движещият се от
дясната му страна л.а. „Пежо 407“ и го удря, като така причинява процесното ПТП. Твърди
се още, че ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се, че ищецът поканил ответника да
възстанови изплатеното от него, но последния не сторил това.
В срока за отговор на ИМ, ответника оспорил иска, като неоснователен и поискал да
бъде отхвърлен. Оспорил и твърденията за наличие на вина за ПТП от негова страна, поради
липса на влязъл в сила акт на административен орган или акт на съда, който безспорно да
установява такава, а и към момента на настъпване на ПТП ответникът бил непълнолетен.
Изхождайки от изложените в исковата молба фактически обстоятелства,
първостепенния съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск като
такъв по чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, вр. чл.45 ЗЗД. При така
определената правна квалификация, правилно е разпределена и доказателствената тежест
2
между страните. В тежест на ищеца е възложено да докаже наличие на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние, вреда, причинна
връзка и вина, както и да докаже, че виновния водач е управлявал лекия автомобил без
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", щетите да са установени по
размер, както и че фонда е изплатил обезщетението на увреденото при ПТП лице. В тежест
на ответника е възложено да обори установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция за вина,
както и да докаже възраженията си и направените оспорвания.
Правото на Гаранционния фонд да встъпи в правата на увреденото лице до размера
на заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на същото, може да
бъде надлежно упражнено само при наличието на безспорни доказателства, установяващи
възникването на деликтната отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, а
именно – да е извършено вредоносно деяние от ответника, в резултат на което са настъпили
вреди; вредоносното деяние да е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните
актове правила за поведение. От доказателствата, представени от ищеца посочените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което основава вземането си, се
установяват по безспорен начин.
Представения от ищеца протокол за ПТП не само установява вида и характера на
допуснато от страна на ответника нарушение на правилата за движение (не пропуска
движещият се от дясната му страна л.а. „Пежо 407“ и го удря), което е в причинна връзка с
причинените на другия участник в движението имуществени вреди, налице е и отбелязване
и на съответната правна норма, неспазването на която да се вмени в отговорност на
ответника, както и е отразено, че по отношение на последния е взето административно
отношение, като му е съставен акт. Дали въз основа на посочения акт е съставено и
наказателно постановление е факт без правно значение за настоящия спор. В протокола за
ПТП са отразени причинените на другия участник в ПТП видими щети: част от предна лява
врата, задна лява врата и заден ляв калник. Именно такива щети са обезщетение от ищеца и
съответно - претендирани с ИМ.
От друга страна, както правилно е приел първостепенния съд безспорно е
установено, че за управлявания от ответника автомобил не е била налице действаща към
момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Установено е
също така, че ищеца е заплатил на увреденото лице обезщетение, представляващо
стойността на причинената имуществена вреда. С факта на плащането ищецът се е
суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. При изложеното до тук е
налице основание за ангажиране регресната отговорност на ответника и осъждането му да
възстанови на ищеца претендираната сума.
Ето защо и настоящия съд прие, така както е приел и ЯРС, че е проведено пълно
доказване както на деликтната отговорност на ответника, така и на останалите
предпоставки, обосноваващи извод за основателност на предявения иск, поради което той
3
следва да бъде уважен изцяло.
За неоснователни въззивния съд намери изложените във въззивната жалба
бланкетни доводи за необоснованост и немотивираност на атакуваното решение. Напротив -
представените по делото писмени доказателства са обсъдени от първостепенния съд и въз
основа на тях са изведени правилни правни изводи, които се споделят и от настоящата
инстанция. Както вече се посочи доводите на въззивника са бланкетни, поради което
настоящия съд не може да вземе по-подробно становище по тях.
Тъй като други оплаквания във въззивната жалба, освен посочените, не са заявени,
настоящия съд счете, че атакуваното решение на ЯРС е правилно, не страда от пороците,
визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена
без уважение.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Въпреки наличието на
надлежно искане в тази насока, въззивния съд не присъжда на въззиваемата страна
разноски, поради липсата на доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция.
Въз основа на изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №19/02.03.2021 г., постановено по гр.д.№2226/2020 г.
по описа на ЯРС.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4