Р Е Ш Е Н И Е №
2497
гр. Пловдив, 14.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав,
в публично съдебно заседание на 27.05.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2384 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД ЕИК
********* против З.В.Д., с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
за признаване на установено в отношенията между страните, че З.В.Д.
дължи на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
следните суми, а именно: сумата от
271,96 лв. -главница в размер на,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. - 06.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 02. 07.2016 г. – 01.02.2018 г., в размер на
26,61 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение - 02.02.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№1730/2018г., по описа на Х гр. състав на ПРС.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик
на топлоснабден имот, находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия
и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията
по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация"
ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на
законоустановените си задължения на топлопреносното предприятие, представляваното
от мен Дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД, е разпределил за имота на ответника топлинна
енергия за отопление и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация на обща стойност 298,57 лв., включваща горепосочените суми. Начислената на ответника
топлинна енергия, е доставена и разпределена
в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото
прилагане и по-специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(НТ). За събиране на посочените по -rope суми, на 02.02.2018 г., ищецът депозирал пред Районен съд -гр. Пловдив
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което
бе образувано ч. гр. дело. Със заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендират
ответникът да бъде осъден да ни заплати и законната лихва върху главницата и разноски. Препис от заповедта е връчен при условията на
чл, 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът
е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски
за исково и заповедно производство.
Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника, като в законоустановения
срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото няма спор и от
представената справка за извършени плащания се установява, че процесните суми са платени в хода на
процеса, като се установява, че ищецът е
удовлетворен до размера на претендираните вземания. Доколкото претендираните
суми, вече не се дължат, тъй като са платени в хода на процеса и ищецът не
поддържа искането си за законна лихва, то претенциите следва да се отхвърлят,
без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани
с тях.
Безспорно се установява, че сумите са платени след предявяване на исковата
молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е
станал причина за завеждане на делото, поради и което в полза на ищеца следва
да се присъдят направените и неиздължени разноски. Съгласно гореизложеното ответникът
не е погасил задълженията си за разноски в настоящото исково производство в общ
размер от 175 лв., от които 75лв. – държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, както
и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. , от които 25
лв.-държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане предявените от ЕВН България Топлофикация
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 против З.В.Д., ЕГН **********, искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че З.В.Д. дължи на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: сумата от 271,96
лв. -главница в размер на, представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. - 06.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната лихва, за периода 02. 07.2016 г. –
01.02.2018 г., в размер на 26,61 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда
на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 02.02.2018 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №1730/2018г., по описа на Х гр.
състав на ПРС.
ОСЪЖДА З.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* сумата от 175 лв.- разноски по гр.д.
№2384/2019 г. по описа на ПРС и сумата
от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 1730/2018г., по описа на Х гр. състав на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ