Р
Е Ш Е
Н И Е
№54
гр. Ботевград, 27.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, IV граждански състав в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Ненова гражданско дело No 163 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.15, ал. 1 от ЗЗДН.
Образувано е по подадена молба от Ц.Н.М., с ЕГН **********
***, за издаване на заповед за защита срещу В.Г.В., с ЕГН **********,***-16,
лице, с което молителят е била във фактическо съжителство, поради извършено
спрямо нея домашно насилие на 21.01.2020 г., състоящо се в следното: около 18,30
ч. вечерта В.Г.В., придружаван от едър непознат мъж, в двора на къщата на
молителя на адрес: гр. Ботевград, Софийска област, ул. „*****“ № 36, обиждал,
заплашвал и се заканвал на молителя с изразите: „ще те унищожа“, „ще те изтрия
от лицето на света“, „ще направя всичко възможно да взема детето и никога няма
да я видиш, докато си жива, ако ви оставя живи“, наричал молителя и родителите
й „нещастници“, казвал им, че са „жалки“ и ще ги „затрие от света“. Чрез описаните действия ответникът осъществил
акт на емоционално и психическо насилие спрямо молителя. По същество искането
към съда е да наложи мерки по ЗЗДН.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва изцяло
обстоятелствата, изложени в молбата, като неотговарящи на действителната
фактическа обстановка. Сочи, че с молителката имат общо дете, което живее при
нея. Молителката системно възпрепятствала контактите на бащата с детето. Така
се случило и на процесната дата 21.01.2020 г. – ответникът отишъл в дома на
молителката, заедно с техен общ познат, за да види детето си в ден и време,
съгласно определения му режим на лични контакти. Първо го посрещнал бащата на
молителката, но непосредствено след това излязла и самата тя, като го избутала
и го накарала да се прибере. Молителката с остър тон заявила на ответника, че
дъщеря им Елена е болна, изобщо да не си мисли, че ще му позволи да я види,
както и да напусне къщата „моментално“. Ответникът настоял да се срещне с
детето, като подчертал, че и той притежава родителски права, при което
молителката още повече се разгневила, започнала да го бута и да крещи: „Какви
права имаш ти, бе?!... ще я виждаш само когато аз кажа!.. ще те унищожа по най
– хитрия начин, от нищо не ме е страх!.. ще ти избода очите!“. Освен това
молителката наричала ответника “нещастник“, „помияр“ и др. След като
молителката успяла да изблъска ответника на улицата, същият подал сигнал на
телефон 112, а пет минути по – късно пристигнал полицейски патрул.
В
открито съдебно заседание молителят поддържа доводите и исканията си.
Ответникът оспорва истинността на изложените обстоятелства в молбата, отрича да
е извършвала твърдения акт на домашно насилие и по същество желае отхвърляне на
молбата за защита.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Молбата за защита е подадена от правоимащо лице
по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а именно от лице, което твърди да е пострадало
от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско
съжителство. Установява се, че РС-Ботевград съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН е
компетентният съд да се произнесе по искането за налагане на мерки за защита по
ЗЗДН с оглед постоянния и настоящ адрес ***.
В молбата се сочи, че актът на домашно насилие е
извършен на 21.01.2020 г. С оглед посоченото молбата е допустима, тъй като същата е предявена в
предвидения едномесечен срок от акта на домашно насилие.
Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
от молителя като пострадал от домашното насилие. Молителят е описал в молбата
си фактите и обстоятелствата на извършеното спрямо него домашно насилие от
ответника, включително подробно описание се съдържа в приложената декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
От представената справка за съдимост на
ответника е видно, че същият е неосъждан.
Съгласно Решение № 81/05.04.2019 г. по гр. д. №
2326/2018 г. по описа на БРС, влязло в сила на 05.04.2019 г., на ответника е
определен режим на лични контакти с дъщеря му всяка първа и трета седмица от
месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, а също така и през седмица
вторник и четвъртък от 18:00 ч. до 19:30 ч.
Със Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН № 4/24.02.2020 г. по гр. д. № 246/2020 г. по описа на БРС са
постановени мерки за защита срещу молителя в настоящото производство Ц.Н.М., за осъществен на 21.01.2020 г. от нея
акт на домашно насилие срещу ответника в настоящото производство В.Г.В..
При съвкупния анализ на Протокол от 13.12.2019 г. по изп. д. № 109/2019г.,
Молба вх. № 987/12.06.2019 г., Молба вх. № 1063/24.06.2019 г., Молба вх. №
1328/29.07.2019 г., Молба вх. № 1536/05.09.2019 г., Молба вх. № 2072/20.11.2019
г. и Молба от 05.06.2019 г., всички по изп. д. № 109/2019 г. по описа на ДСИ *****при
БРС, се установява, че отношенията между страните по делото са проблемни, като
ответникът многократно е търсил съдействието на държавен съдебен изпълнител, за
да може да осъществява определения му режим на лични контакти с малолетната си
дъщеря.
Св. *****, майка на молителя, потвърждава, че на
процесната дата 21.01.2020 г. ответникът е имал право да се срещне с детето си,
съгласно определения му по съдебен ред режим. Ответникът пристигнал,
придружаван от друг мъж, като поискал да се види със своята дъщеря. Молителката
му отказала, под претекст, че детето е болно, по повод на което възникнал
скандал. Св. ***** чувала отвътре как дъщеря й Ц.М. приканвала ответника да
напусне къщата, а последният се заканвал: „Ще ви унищожа!“,“Вие сте жалки!“,
„Детето ще си го взема и няма да го видите, докато сте живи, ако ви оставя
живи!“. След състоялия се конфликт молителят Ц.М. излязла до аптеката и когато
се върнала, „се сринала“ в краката на своята майка от напрежение.
Св. *****, очевидец на процесния инцидент,
заявява, че на 21.01.2020 г. ответникът В.В. многократно се опитал да се свърже
с молителката, но не получавал отговор. Тъй като ответникът познавал добре
поведението на молителката, а именно заплахите й, че ще изпрати хора, които да
му нанесат побой, той избрал да отиде при детето си, заедно със своя приятел
св. *****. Акцентира се, че последният е познат и на молителя, като многократно
е посещавал дома на страните, докато са живеели заедно. Ответникът почукал на
вратата, посрещнал го бащата на молителя, като двамата се поздравили. В това време
излязла молителят Ц.М., гневно питала ответника защо е дошъл, казала, че детето
им е болно, поискала ответникът да напусне къщата и започнала да го бута.
Ответникът, без да проявява физическа агресия, се опитал да успокои молителя и
да я убеди, че негово право е да разбере как е дъщеря му и да я види. Молителят
Ц.М. заявила на ответника, че той ще вижда детето само с нейно позволение и
когато тя позволи, продължавала да го бута, заплашвала , че „ще го унищожи по
най – хитрия начин“ и „ще му избоде очите“. Св. Иванов и ответникът извикали
полиция. Когато органите на реда пристигнали и влезли в дома, отвътре се чували
разговори на висок тон. Служителите на полицията излезли от дома на молителя
видимо ядосани.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. *****,
тъй като същият е очевидец на случая, подробно и в хронология излага действията в последователност.
Не следва да се дава безусловно вяра на показанията на св. *****, тъй като
същата не е възприела непосредствено всички факти, а твърди, че е чула
определени реплики отвътре. Впечатленията й са частични и се представят
едностранчиво, което е обяснимо от гледна точка на близкото родство с молителя.
По – конкретно съдът не кредитира показанията на св. ***** в частта, в която
твърди, че дъщеря й е била много изплашена. Ако това действително е било така и
молителят е била под реална заплаха, житейски нелогично изглежда поведението на
двамата й родители, които не са излезли, а са слушали скандала отвътре в дома
си.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде
защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно
за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най – често
в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят
чрез показанията си пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е
предвидил самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В конкретния случай молителят е представил такава декларация, в която
описа акт на извършено спрямо него домашно насилие. Съдът обаче не кредитира
декларацията, тъй като съдържанието на същата се опровергава от свидетелските
показания. По делото не се спори, че ответникът е посетил дома на молителя в
ден и час, съобразен с постановения режим на лични контакти. Следва да се
отбележи, че обстоятелството, че детето на страните е било болно, не е
основание срещата да бъде отказана, дори напротив – право на ответника е да се
запознае със здравословното състояние на дъщеря си и да бъде до нея в подобни
моменти. Св. ***** неколкократно в показанията си потвърждава, че ответникът е
настоявал единствено „да види“ детето си, т. е. дори не е стоял въпросът да го
извежда навън. Молителят Ц.М. неоправдано е проявила вербална агресия към
ответника, като самата тя е задала тона на разговора чрез отправените обиди и
заплахи. Дори ответникът действително да е изрекъл вменените му реплики, същите
по – скоро представляват ответна реакция, израз на безпомощност и форма на защита. Цялостното поведение на
ответника не може да се окачестви като заплашително и не е от естество да
предизвика страх у молителя, което е изводимо от цялостното й поведение –
същата не се твърди да се е прибрала в дома си, не е потърсила помощ от
родителите си, междувременно е отишла дори до аптеката.
Поради изложените съображения съдът намира молбата за издаване на заповед
за защита по реда на ЗЗДН за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да
заплати дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 25.00
лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, молителят следва
му заплати направените от него разноски по делото в размер на 800.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц.Н.М., с ЕГН ********** ***, за издаване на заповед за защита срещу В.Г.В., с ЕГН **********,***-16, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита за акт
на емоционално и психическо домашно насилие от 21.01.2020 г. в гр. Ботевград.
ОСЪЖДА Ц.Н.М., с ЕГН ********** ***, да заплати на В.Г.В., с ЕГН **********,***-16, сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Ц.Н.М., с ЕГН ********** ***, да заплати в
полза на държавата по сметка на РС - Ботевград държавна такса в размер на 25.00
лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :