Р Е Ш Е
Н И Е
№ 85
гр. Сс, 26 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесет и първи януари
през 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА
СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: Н. Г.
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 1794 по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Х.А.К., с ЕГН ********** ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат метален павилион, монтиран върху бетонова площадка в ПИ № …………. по КК на гр.Сс, одобрена със Заповед № РД-1866/02.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди че, с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.08.2018г. на ЧСИ Е.Ю., му е възложен посочения по-горе имот, в който се намира павилионът- собственост на ответниците. Те са го придобили по наследство от К.С. П.. Този павилион, който по същността си е временен преместваем обект/чл.197 от ЗТСУ и чл.120 от ППЗТСУ/, движима вещ, пречи и ограничава правото му на собственост над придобития имот. Това и разпоредбата на чл.109 от ЗС му дават правото да поиска от съда да бъдат задължени ответниците да преустановят действията си, с които създават тези пречки, а именно като премахната павилиона от имота му. Претендира и разноските си по делото. На основание чл.17,ал.2 от ГПК, моли съда да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на Удостоверение за търпимост № 36/10.09.2018г. издадено от Главен архитект на Община Сс. ОТВЕТНИКЪТ С.Н.П., с ЕГН **********,***, е подала отговор, с който заявява, че особеното искане за инцидентно произнасяне на съда по въпроса за валидността и законосъобразността на Удостоверението за търпимост, е недопустимо и не следва да бъде разглеждано и уважавано от съда. Съображенията ѝ за това са, че удостоверението не е индивидуален административен акт, който да подлежи на инцидентен контрол, съгласно разпоредбата на чл.17,ал.2 от ГПК, тъй като с него не се създават, изменят или погасяват права и задължения за адресата на акта. По своята правна същност то представлява административна услуга за установяване на факт с правно значение. Предявеният негаторен иск счита за неоснователен. Съображенията ѝ за това са следните: След извършената от ЧСИ публична продан ищецът е станал собственик на земята, а тя е останала притежател на вещното право върху намиращата се в имота сграда, което е допустимо, съгласно разпоредбата на чл.63.ал.2 и 3 от Закона за собствеността. Този неин извод се подкрепя и от издаденото удостоверение за търпимост на сградата. Очевидно е, че каквото основание има ищецът, за да претендира премахването на сградата, такова има и тя в качеството си на собственик, против поведението му водещо до ограничаване на правото ѝ да ползва веща. Ако искът бъде уважен, би се достигнало до резултат, който е забранен от §16 от ПР на ЗУТ, където държавата приема, че след като строежът е търпим, той не подлежи на премахване и забрана за ползване. Поради това, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да ѝ бъдат заплатени разноските по делото. ОТВЕТНИКЪТ К.К.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли и да ѝ присъди направените разноски по делото. Твърди, че не е съсобственик на имота, както ищецът твърди, тъй като с договор за покупко-продажба, оформен в Нотариален акт № 78/21.11.2006г. на нотариус Зл.Нотев, е продала своята ¼ ид.ч. от имота на С.П.. Поради това облигационното правоотношение, обслужващо изпълнителното производство, е възникнало и се е развило единствено между ищеца и ответника Сн.П., като Хр.К. е станал приобретател на правата, принадлежали на ипотекарния длъжник Сн.П.. По тези съображения счита, че не е надлежна страна по предявения иск. Освен това, следва да се има предвид и факта, че ищецът не е възразил срещу този недостатък на закупуваната вещ по време на изпълнителното производство. Съществуващата постройка и бетонна площадка са видими и известни на купувача, но въпреки това той не упражнил правата си, свързани с продажбата на вещ с недостатъци. Тази възможност е преклудирана с приключването на проданта по изпълнителното производство, поради което тези възражения не могат да бъдат предмет на негаторен иск. Счита, че съдът не дължи произнасяне по особеното искане, касаещо удостоверението за търпимост, тъй като то не подлежи на съдебен контрол, тъй като не е индивидуален административен акт. Моли съда да съобрази факта, че тя по никакъв начин е препятствала ищеца да упражнява правото на собственост над имота си. Тя живее в гр.Сс, не посещава имота и не извлича никаква икономическа облага от него. Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: ПРЕДЯВЕН е иск по чл. 109 от Закона за собствеността. На основание чл.17,ал.2 от ГПК, ищецът желае съдът да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на Удостоверение за търпимост № 36/10.09.2018г. издадено от Главния архитект на Община Сс. Съгласно разпоредбата на чл.109,ал.1 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Този иск е средство за защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния му обем. Неоснователно, по смисъла на тази разпоредба, е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба, ограничаващо това право. Искът следва да се уважи, когато на правото на собственост се пречи с неоснователни, противоправни и неправомерни действия. Няма спор между страните, че Х. А.К. е собственик на следния имот: ПИ с идентификатор 66425.501.258, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-66/02.08.2008г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Сс, ул.“О.“, с площ от 774 кв.м., подробно описан в Постановлението за възлагане от 21.08.2018г. удостоверяващо придобиването чрез публична продан /л.12 по делото/. Не се оспорва факта, че ответниците са били съсобственици на имота преди това, както и че са съсобственици на намиращата се и сега в него сграда с идентификатор 66425.501.258.1. Възражението, направено от ответницата К.П. в отговора на исковата молба /неподдържано в хода на производството/, че не е пасивно легитимирана, тъй като е продала на ответницата Сн.П. своите идеални части, е неоснователно. Действително, тя е продала недвижимия имот, но без съществуващата в него постройка./Нотариален акт № 132/2006г. вписан в СВп с Акт № 78, т.XXVIII, д.№ 6002/2006г.- л.23/. Предвид на това, продължава да бъде съсобственик на веща, за която ищецът твърди, че смущава правото му на собственост, и съответно е пасивно легитимирана страна в производството.
Спорният въпрос в производството е: Посочената сграда движима или недвижима вещ е, съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗС? Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката, а всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи. Това свежда релевантния за делото въпрос до установяване на факта трайно ли е прикрепена постройката към земята. Запознавайки се със събраните по делото доказателства и след извършен оглед, вещите лица по назначените експертизи са категорични, че сградата не е трайно прикрепена. Този извод се налага и при анализа на събраните по делото писмени доказателства, касаещи статута на веща. Представените от предходния собственик - „Д.“ЕООД- документи относно закупуването на обекта от праводателя на ответниците –Кр. С.П.- също потвърждават тезата, че се касае за движима вещ. В представената тръжна документация постройката е вписана като „павилион“/ „ателие за услуги“. Това е видно от приложените приходни касови ордери, издадената фактура за покупката. От представения Опис на основните средства /л. 72/ на търговеца- продавач също е видно, че обектът е отнесен към движимите вещи, а не недвижимите имоти. Това заключение се налага и от представения инвестиционен проект, чийто възложител е С. Н.П./л.17 и сл./. При изготвянето на проекта и съпътстващите го документи и архитектът, и строителния инженер са приели, че се касае за „метален павилион“, „монтиран върху бетонова площадка“. Фактът, че е издадено удостоверение за търпимост на постройката и че е отразена в кадастралната карта и ѝ е даден идентификатор, не променя нейния характер и фактическото положение, а именно, че се касае за вещ, която не е прикрепена трайно към земята на имота. Имайки предвид това, очевидно е, че производството по издаване на удостоверение за търпимост е било неприложимо, тъй като не налице незаконен строеж /по смисъла на чл.225,ал.2 от ЗУТ/. Поради това безпредметно е въобще да се изследва налице ли са били предпоставките за издаването на удостоверението и отговаря ли „строежът“ на критериите по §16,ал.1 от ПР на ЗУТ и на §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Като едно от доказателствата, на които
ответниците се позовават и като основен аргумент в защитната
им теза, удостоверението не може да не бъде обсъдено в настоящото решение. Но
отразеното в него не може да бъде възприето безкритично, имайки предвид изложените
по-горе мотиви. Вярно е, че практиката на ВАС приема, че самото удостоверение
за търпимост не подлежи на съдебен контрол, а само отказът да бъде издадено
такова. Съдът не споделя съдебната практика в тази насока, като счита, че
удостоверението е индивидуален административен акт и като такъв подлежи на
контрол. Вярно е, че то е вид административна услуга, но такава, която по
смисъла на §1,т.2,б.“а“ от ДР на Закона за администрацията, с която се
удостоверяват факти с правно значение. Пороците при издаването му са толкова
съществени, съгласно чл.146,т.3,4 и 5 от АПК, че следва да се приеме, че то не
поражда правни последици, поради своята нищожност.
Несъществуването на претендираното от ответниците
право обуславя неоснователност на възражението им.
Съдът счита, че не се нуждае от
коментар и обсъждане обстоятелството, че намиращата се в имота на ищеца
постройка, собственост на ответниците несъмнено
смущава правото му на собственост и пречи на упражняването му в пълен обем.
Предвид на това искът следва да се уважи.
На основание чл.78,ал.1, от ГПК, ответниците дължат на ищеца разноските по делото. Те са в
размер на 1280 лева /според приложения списък/.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.К.П., с ЕГН ********** и С.Н.П.,
с ЕГН **********, да премахнат поставения в ПИ с идентификатор ………….. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-66/02.08.2008г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Сс,
ул.“О.“, с площ от 774 кв.м., метален павилион, с идентификатор …………….
ОСЪЖДА К.К.П., с ЕГН ********** и С.Н.П.,
с ЕГН **********, да заплатят на Х.А.К., с ЕГН **********, сумата от
1280(хиляда двеста и осемдесет) лева- разноски по гр.д.№ 1794/2018г. по описа
на СРС.
Оставя без уважение искането на Х.А.К.
за отмяна на Удостоверение за търпимост № 36/10.09.2018г. издадено то главен
архитект на Община Сс.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Сс,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...