Р
Е Ш Е Н И Е № 807
Град Бургас, 25.04.2018г.
Административен съд – град Бургас, пети състав, на втори
април през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при
секретаря Стоянка А.а, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 3183 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на М.Б.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против заповед за
задържане на лице № 3388зз-365 от 6.11.2017г., издадена от И.Я.Б. – полицай в
Пето Районно управление - Бургас към Областна дирекция на МВР - Бургас, с
която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка –
задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Бургас.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради липсата на каквато и да е
информация за повода и основанията за задържането му. Твърди, че посоченото в
заповедта основание за задържане не отговаря на обективната действителност, тъй
като самата проверка с техническо средство съгласно инструкцията за употреба не
е категорично установяване на употребата на упойващи или наркотични вещества, а
само скринингова информация, както и предвид това, че за извършването на
проверката е ползвана тестова касета модел „TSK - 6“, която не е одобрена със
заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл.1, ал.5
от Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП, съответно така получения резултат
не е валиден. Счита също, че не е конкретизирано фактическото основание за
задържане, което нарушава правото му на информираност по чл.18-21 от Директива
№ 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Искането от съда е да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането от съда. Сочи, че
в хода на образуваното н.о.х.д. № 5629/2017г. по описа на Районен
съд-Бургас е извършена съдебно-химическа токсикологична експертиза,
заключението по която е, че в слюнката му няма следи от наркотично вещество. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – И.Я.Б.
- полицай в Пето РУ-Бургас към ОДМВР-Бургас, представя
административната преписка по издаване на заповедта. Оспорва жалбата като
неоснователна в съдебно заседание и моли за отхвърлянето й от съда.
Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна.
Сочи, че задържането е извършено след направен тест с положителна проба
за наркотици, поради което намира същото за законосъобразно.
Бургаският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената
заповед № 3388зз-365 от 6.11.2017г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във вр. с чл.343б, ал.3 от НК, жалбоподателят М. е задържан на
6.11.2017г. в 23:20 часа и освободен на 7.11.2017г. в 10:15 часа за това, че са
налице данни за извършено от него престъпление, а именно управление на МПС с
рег.№ А1636МК след употреба на наркотични вещества, за което е изпробван с
техническо средство „Драг тест 5000“, което отчело положителна проба. При
задържането му, на жалбоподателя е извършен обиск от полицейски орган в
присъствието на свидетел, за което е съставен протокол за личен обиск на лице
от 6.11.2017г., на основание чл.80, ал.1 от ЗМВР. Екземпляр от протокола му е
връчен срещу подпис. Жалбоподателят е подписал декларация по чл.30, ал.3 от
Закона за правната помощ и декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР, че е запознат с
правата си, като е заявил кои от тях по ал.2, т.6, букви „б“-„е“ възнамерява да
упражни и кои не. С разписка е удостоверено връщането на намерените при обиска
вещи и пари.
По случая е
образувано бързо досъдебно производство № 3388бп-891/6.11.2017г. по описа на
Пето РУ-Бургас, по което жалбоподателят М. е привлечен като обвиняем. Делото е
изпратено в Районна прокуратура - Бургас. В хода на образуваното впоследствие н.о.х.д.
№ 5629/2017г. по описа на Районен съд-Бургас е допусната с определение на съда
от 12.12.2017г. съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на техническо
средство „Dräger Drug Test 5000”, с което е тестван жалбоподателя.
Заключението на експертизата е, че при извършеното изследване не се установява
наличие на наркотични/забранени вещества в остатъчно съдържимо от орална
течност, намиращо се в предоставеното техническо средство.
При така
установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред надлежен съд, от активно легитимирана страна, чиито права и законни
интереси са пряко засегнати от оспорената заповед, в законоустановения срок по
чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР компетентност.
Съгласно чл.74,
ал.1 от ЗМВР, за лицата по чл.72, ал.1 се издава писмена заповед за задържане,
която форма в случая е спазена.
В чл.74, ал.2 от ЗМВР императивно и изчерпателно са посочени задължителните реквизити, които
следва да съдържа заповедта за задържане. Заповедта е с изискуемото по чл.74,
ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е конкретното фактическо основание – наличие
на данни за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК - управлява МПС с
рег.№ А1636МК след употреба на наркотични вещества, за което е изпробван с
техническо средство Драг тест 5000, отчело положителна проба. Вписано е и правното
основание за издаване на заповедта – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. С посочването на
тези обстоятелства оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, поради
което съдът намира за неоснователно възражението, че е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на
лична свобода и предвижване. М. е уведомен за основанията – фактически и правни,
за задържането му и са разяснени правата му по чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР –
правото на защита, на медицински преглед и др.
Неоснователно е възражението
в жалбата, че предприетото задържане грубо и безцеремонно нарушава правото на
информираност по чл.18-21 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното
производство. Същата се прилага след като лицето бъде уведомено от
компетентните органи на държава-членка, че е заподозряно или обвинено в
извършването на престъпление, до момента на приключване на производството с окончателен
акт. Производството по задържане за срок от 24 часа не е наказателно
производство, а административно по своя характер. Към момента на задържането
жалбоподателят няма качеството на заподозрян или обвиняем, поради което няма
как да му се предостави информация в какво е обвинен.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат
за 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като
процедурата е регламентирана в следващите норми от закона. За прилагането на
тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точната квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за липса на основания за издаване на заповедта, защото
след задържането му е установено със съдебно-химическа (токсикологична) експертиза
по н.о.х.д. № 5629/2017г. по описа на Районен съд-Бургас, че в слюнката му не
са установени следи от наркотични вещества. В случая към момента на издаване на
оспорената заповед са били налице достатъчно данни, обосноваващи
предположението, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление,
което е основание за прилагането на принудителната административна мярка по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или
категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Отделно, от заключението
на съдебно-химическата експертиза става ясно, че то е дадено с изричното
уточнение, че при ползвания аналитичен протокол полученият резултат не може
категорично да отхвърли присъствието на наркотични вещества амфетамин и
метамфетамин, установено при първоначалното изследване, доколкото
чувствителността (границата на откриване) е различна за имуноаналитичното
техническо средство и ползвания доказателствен лабораторен протокол, както и
при неясни условия на съхранение на техническото средство до постъпването му за
анализ. Правнорелевантен в случая е факта, че към дата на издаване на
оспорената заповед - 6.11.2017г., са били налице основанията на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за задържането на М.. Към този момент е било установено по
надлежния ред с техническо средство „Dräger
Drug Test 5000”, определено
по реда на чл.1, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а именно със
заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на министъра на вътрешните работи, че
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Видно от
представената инструкция за употреба на „Dräger Drug Test 5000“, тестовата система се състои от
анализатор „Dräger Drug Test 5000“ и тестова
касета „Dräger Drug Test 5000 STK“. Цитираната
заповед и инструкцията, както и останалите приложени и
приети по делото писмени доказателства – писмо с рег.№ 769р-1662/13.02.2018г.
на началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас и писмо с изх.№ 1446/02.03.2010г. на
Изпълнителна агенция по лекарствата, ценени в тяхната съвкупност, налагат
извода, че жалбоподателят е тестван с „Dräger Drug Test 5000 STK-6“, представляващ орален тест за установяване на
упойващи и наркотични вещества, който е с нанесена СЕ маркировка на оценено
съответствие, съгласно изискванията на Закона за медицинските изделия. За
продукта в Изпълнителна агенция по лекарствата е подадена форма за уведомление
с необходимата придружаваща документация, с което са изпълнени изискваният на Закона
за медицинските изделия и продуктът може да бъде използван от службите за
контрол. Поради
това съдът намира за неоснователно
възражението на пълномощника на жалбоподателя, че получения при теста
резултат е невалиден, тъй като е извършен с тестова касета, която не е одобрена
по надлежния ред.
С оглед
изложеното, оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимия
материален закон и приложената спрямо жалбоподателя мярка е в съответствие с
целта на закона – ограничаването на правата му е само с оглед постигането на
предвидените в закона цели.
По изложените
мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на
оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд –
град Бургас, пети състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, против заповед за задържане на лице №3388зз-365 от
6.11.2017г., издадена от И.Я.Б. – полицай в Пето Районно управление - Бургас
към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение
за временно задържане на РУ-Бургас.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: