Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 03.04.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и пети
февруари година
2020
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8142 по описа за 2018год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на
делото е пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на В.П.М. ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Л.И.” АД, да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП настъпило
на 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
04.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се още
сторените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 04.02.2018 г. около 13:00 часа ищцата пострадала в
резултат на ПТП в гр. С. като пешеходец. Пресичала ул.”Пирински проход” на
кръстовището с ул. „Солун”, когато била ударена от дясно от лек автомобил
„Фолксваген Кади“ с рег.№ *******, управляван от Б.Н.Б.,*** с посока от бул.
„Гоце Делчев” към ул. „Подуево” и на кръстовището с ул. „Пирински Проход”
предприел маневра завой на ляво. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е
водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“ Б.Б., който с
действията си наруши правилата за движение по пътищата и при извършване маневра
завой на ляво по ул. „Пирински проход” и не пропуснал да премине ищцата М..
Излага
съображения, че в резултат на ПТП получила счупване на десен външен /латерален/
малеолус. Дясната глезенна става била силно оточна, болезнена, деформирана и с
нарушена функция. По спешност била приета в болница и била извършена мануална
репозиция. Крайникът бил имобилизиран в гипсова шина. Движенията на десен долен
крайник били невъзможни. И към настоящия момент състоянието й не се е
подобрило. Не може да стъпва на счупения крак, което налага да ползва чужда
помощ за извършване на елементарни битови дейности.
Наведен
е довод, че собственикът на лек автомобил „Фолксваген Кади” е сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилиситите“ с
ответното дружество, със застрахователна полица № BG/22/317000504094, валидна
от 13.02.2017 г. до 12.02.2018 г.
Ответното
З. „Л.И.” АД, в срока по чл.367 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск, като неоснователен.В отговора ответникът не оспорва наличието и валидността на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество и водача на л.а.
„Фолксваген Кади“ с рег. № *******към датата на произшествието. Оспорва обаче
механизма на ПТП, като поддържа, че не са доказани елементите на деликта. Оспорва прекия иск по и по размер,
като поддържа прекомерност на исковата претенция. В отговора е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се
твърди, че същата е пресичала на необозначено за целта място, с което е
нарушила разпоредбата на чл.113 ЗДвП. Навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция.
В
срока по чл.372 ГПК от ищцата В.М. е депозирана допълнителна искова молба, в
която възраженията на отетника са оспорени като неоснователни. Ищцата моли
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиситите“ между Б.Б. и
ответното дружество, сключена със застрахователна полица № BG/22/317000504094,
валидна от 13.02.2017 г. до 12.02.2018 г. да се отдели като безспорно.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът е депозирал допълнителе отговор, в който са
наведени доказаелствени искания.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Н. поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски и писмена защита.
Ответното
дружество, чрез юрк. Гебрев оспорва предявените искове по основание и размер.
Представя списък на разноските.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото Констативен протокол за
ПТП № К-87 от 04.02.2018г. на СДВР, отдел „ПП“ и Протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.02.2018г., се установява, че на 04.02.2018г. около
13:00 часа в гр.С.,*** настъпило ПТП
между л.а. „Фолксваген
Кадди“ с рег.№ *******и пешеходеца В.П.М..
В пункт обстоятелства и причини е описано, че лек автомобил „Фолксваген
Кадди“ с рег.№ *******, управляван от Б.Н.Б. *** с посока от бул. „Гоце Делчев“
към ул. „Подуево“ и в района на кръстовището с ул. “Пирински проход“
извършвайки маневра – ляв завой, участва в ПТП с пресичащия пътното платно на
ул. “Пирински проход“ посока отляво - на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец В.М.. /л.
4-5 от делото/
По
случая е образувано досъдебно производство ДП №11050 /2018г. по описа на СДВР,
пр.пр.№3230/18г. на СРП, за престъпление
по чл.343, ал.1, буква „б“, пр.2 НК. Видно от Постановление за прекратяване на назателното
производство от 03.04.2018г., в хода на
досъдебното производство е установено, че на 04.02.2018г. около 13:00 часа в
гр.С.,*** по непредпазливост лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег.№ *******,
е нарушил правилата за движение, като преприел потегляне от място за извършване
на ляв завой, без да пропусне по платното за движение пешиходката
В.М., като вследствие допуснатото ПТП и е причинил средна телесна повреда, като
поради изрично изявление на пострадалата, на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК,
наказателното производство е прекратено.
От
приетата Епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, клиника по ортопедия и
травматология, се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на
04.02.2018г. с диагноза: счупване на външен малеолус – закрито -дясно. Отразено
е, извършена операция – мануална
репозиция и имоблизация на десният крайник с гипсова шина. На 04.02.2018г. ищцата е изписана от
болничното заведение с подобрено общо и локално състояние, дадени са препоръки за
спазване на следстационарен режим и рехабилитация. /л. 18 от делото/
По
делото е представена и писмена претенция вх. № 3371 от 13.03.2018г., с която
ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. /л. 19 от делото/
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек
автомобил „Фолксваген Кадди“ е бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е З. „Л.И.“ АД, в
качеството му на застраховател, сключен със застрахователна полица №
BG/22/317000504094, валидна от 13.02.2017 г. до 12.02.2018 г.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно- следствената
им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е
изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. – ортопед -травматолог, чието заключение съдът
възприема като компетентно и обективно
изготвено. От заключението на СМЕ се
установява, че вследствие на ПТП ищцата В.М. на 61г. е получила счупване на
десния фибуларен глезен. Проведено е болнично лечение за 1 ден, при което е
направено наместване на счупването и е поставена гипсова имобилизация. Вещото
лице ортопед сочи, че в медицинската
документация се съдържат два болнични листа за временна нетрудоспособност за 60
дни. Обоснован е извод, че продължителността на домашно- амбулаторното лечение
е 2 /два/ месеца. Според заключението на СМЕ, ищцата е търпяла болки с висок
интензитет непосредствено след травмата и през първите 3-4 дни, като болките
постепенно са намалявали и са били с променлив характер и интензитет в
следващите 2-2,5 месеца. През първите около 45-50 дни ищцата е ползвала помощни
средства и е имала затруднения в своето придвижване. При направения личен
преглед в.л. д-р Б.Б.
е констатирал, че по настоящем ищцата е с възстановени движения и
конфигурация на дясната глезенна става.
От
заключението на приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза с в.л.
инж. М.М., се установява, че лек автомобил
„Фолксваген“ се е движел по ул. „Солун“ идвайки от бул. “Гоце Делчев“, като на
кръстовището с ул. „Пирински проход“ е предприел завой наляво по посока към ул.
„Подуево“. Скоростта на л. а. „Фолксваген“, към момента на възникване на ПТП, е
била около 11,77 km/h. Пешеходката е пресичала ул. „Пирински проход“ с посока
на движение от ул. „Гоце Делчев“ към ул. „Борово“ на разстояние около 1,40 m
вляво от кръстовището с ул. „Солун“ спрямо посоката на огледа. Вещото лице
посочва, че в района на произшествието няма хоризонтална маркировка.
Вертикалната маркировка, отнасяща се за превозните средства, движещи се по ул.
„Солун“ и приближаващи кръстовището с ул. „Пирински проход“ е следната: върху
десния тротоар на ул. „Солун“ на 2,00 m вдясно от пътното платно и на 1,50 m
преди края на тротоара по посока на огледа са монтирани върху електрически
стълб пътен знак Б-3 (Път с предимство) и Г-5 (Движение само направо или наляво
след знака) от ЗДвП. В заключението е
обосновано, че от техническа гледна точка ПТП би могло да се избегне в случай,
че водачът на л.а.„Фолксваген“ е възприел опасността и съответно е реагирал със
своевременно спиране при навлизането на пешеходната на платното за движение; Пешеходката,
преди да предприеме пресичането, се е съобразила със скоростта и отстоянието на
приближаващия автомобил. Вещото лице е определил мястото на удара: по дължина
на ул. „Пирински проход“ е на около 1,40 m след кръстовището с ул. „Солун“ по
посока на ул. „Подуево“ (посоката на движение на л. а. „Фолксваген“); по
широчина на ул. „Пирински проход“ е на около 3 m вдясно от левия бордюр,
гледано по посоката на движение на л. а. „Фолксваген“. Вещото лице сочи, че в района на ПТП няма означение
за пешеходна пътека. Посочва, че непосредствено преди удара, пешеходката се е
намирала пред преден ляв край на л. а. „Фолксваген“. Следователно л. а.
„Фолксваген“ със своя преден ляв край е ударил пешеходката в долната част на
десния й крак. Преди кръстовището пешеходката е била позиционирана по такъв
начин, че л. а. „Фолксваген“ се е движил зад нея в същата посока. При навлизане
в кръстовището и предприемане на ляв завой, лекият автомобил се е приближил към
нея косо отзад към дясната й страна.
Сочи се, че пешеходката е имала
възможност да възприеме приближаващия автомобил, едва след навлизането му в
кръстовището и приближаването към нея. Вещото лице сочи, че водачът на л. а.
„Фолксваген“ е имал възможност да забележи пешеходката от разстояние не
по-малко от 20 метра, а пешеходката е имала възможност да възприеме
приближаващия автомобил, едва след навлизането му в кръстовището и
приближаването към нея, т. е. на около 4 -5 м.
В
проведеното на 29.10.2019г. о.с.з. вещото лице инж.М. допълва, че скоростта на
автомобила е била много ниска, защото улицата е мнго тясна, така че автомобилистите
натискат спирачки преди да предприемат маневра завой наляво. Скоростта на
автомобил „Фолксваген“е била от порядъка
на 10 км/ч. Пешеходката е имала възможност да възприеме автомобила едва след
навлизането му в кръстовището, защото автомобилът е бил зад гърба ú.
Едва когато автомобила се изравнява с пешеходката, тя тогава е могла да го
възприеме.
Заключението
на АТЕ е оспорено от ищеца, в частта относно извода, че пешеходката е имала възможност
да възприеме приближаващия се автомобил.
Съдът
възприема заключението на съдебно автотехническата експертиза с вещо лице инж. М.,
като обективно и кореспондиращо на приетите писмени доказателства.
По
делото е изслушан свидетелят К.С.Ж.- очевидец на ПТП. Свидетеката
Ж. сочи, че в деня на ПТП били заедно с ищцата, пресичали ул. „Пирински проход“.
Тя била от страната на колата, която правела ляв завой от ул. „Солун“. Преди да
се качат на бордюра колата спряла в ищцата, като кракът на В. попаднал под гумата на
колата. Времето било слънчево и сухо. Сочи, че произшествието се случило точно
до бордюра, крачки преди да се качат. Свидетелката посочва, че не е видяла
автомобила преди да спре. Автомобилът дошъл в гръб и те не го чули. Свидетелката успяла да се качи на
бордюра, но В. останала до нея. Пресичали от ляво на дясно. От удара В. залитнала,
и се подпряла се на Ж.. В момента, в който чули спирачките двете с ищцата били до бордюра. Заявява,
че кракът на В. започнал да се подува и тя не можела да стъпи на него. От
улицата, от която излязъл автомобилът има обособен паркинг и няма паркирали на
платното коли. Сочи, че няма светофари в този район.
За
изясняване на спора от фактическа страна е допуснат до разпит свидетеля Б.Н.Б..
Свид.
Б. сочи, че участвал в ПТП с пешеходец през 2018г. на ул. „Солун“ и ул.
„Пирински проход“. Сочи, че при процесното ПТП спрял автомобила, огледал се и
тръгнал. В момента, в който потеглил, двете жени тръгнали под ръка. Свидетелят Б.
посочва, че допрял една от двете жени. Б. сочи в показанията си, че качил ищцата
в колата и тръгнали към Пирогов. По пътя тя поискала да я закара до дома на
дъщеря ú, в кв. Лозенец. Посрещнал
ги зетят на жената, извикали КАТ. Допълва, че спрял на завой, по време на
завиването допрял жената. Тя се движела направо, а той завивал наляво. Намирала
се от лявата му страна. В момента на неговото тръгване, двете жени били в
крачка, движели се нормално. Пострадалата жена накуцвала, била хваната под
ръка. Щети по автомобила няма. В момента, когато завивал, закачил жената с
предната лява част на предна лява броня.
Показанията
на свидетелят Б.Н.Б., съдът преценява, по реда на чл.172 ГПК, като взема
предвид, че същия е с административно наказание за процесното ПТП.
За
установяване на неимуществените вреди е допусната свидетелката И.Р.– дъщеря на
ищцата. Свидетелката Р. сочи в показанията си, че след настъпилото произшествие, гипсирали счупения
десен крак на нейната майка. Сочи още,
че майка и била обездвижена за около 2 месеца. Имала нужда да се грижат за нея
и я прибрала в нейния дом, не можела да стъпва, наложило се да я вдигат от
леглото. Помагали ú да се къпе. Оплаквала се от болки и приемала обезболяващи.
Била много уплашена, почти не спала. Към момента при промяна на времето още усещала болки на счупеното място. Вече не можела
да прави дълги разходки. Обичала да ходи в планината, но вече ú било
трудно. След като свалила гипса, майка й
провеждала физиотерапия - вид
рехабилитация. Към този момент ходи, но при промяна на времето я наболява. Останала
и психическата травма.
Показанията
на свидетелят И. Р., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинската експертиза.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 19 от
дата 13.03.2018 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът
да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие
на 04.02.2018г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП -"Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, както и
на чл.116 ЗДвП: „ Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците.....“. Деянието му е
виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания
на ищеца.
Предвид на изложеното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек
автомобил „Фолксваген Кади“ - Б.Б..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Л.И.“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание.
Установени са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите, активната възраст на ищцата към момента на настъпване на
увреждането – 62г., тежестта на уврежданията, счупване на десен фибурален
глезен, претърпяната опереция – репозиция, периода на претърпени болки - с
висок интензитет непосредствено след травмата и през първите 3-4 дни,
постепенно намалявали и с променлив характер и интензитет в следващите 2-2,5
месеца, ползването на помощни средства за около 45-50 дни, затруднения в
придвижването и необходимостта от чежда помощ в обслужването, периода на
временна нетрудоспособност – 2 месеца, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното й състояние, както и обществено икономическите
условия към 2018г./МРЗ за 2018г. възлиза на 510 лв. съгласно ПМС №316
/20.12.2017г./, съдът намира, че сумата от 25 000 лв., представлява адекватно
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди,
претърпени от ищцата. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния случай,
ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е нарушила разпоредбата на
чл. 113 от ЗДвП. В приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ вещо лице
инж. М., се прие, че ПТП би могло да се избегне, ако пешеходката, преди да
предприеме пресичането, се е съобразила със скоростта и отстоянието на
приближаващия автомобил. В о.с.з. вещото лице автоексперт посочи, че ако
пешеходката се е огледала преди да пресече, би възприела лекия автомобил.
Предвид изложеното са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца, съдът
възприема да е 10%. При отчитане на
приетото съпричиняване от 10% като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 22 500 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Предвид основателността и доказаността
на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Неоснователно е
обаче искането за присъждане на лихва, считано от датата на увреждането.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая 3-месечният срок е изтекъл на 13.06.2018 г. и от 14.06.2018 г.
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода от 04.02.2018
г., до
13.06.2018 г. и уважен, считано от
14.06.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. С. Н. –САК сумата от 1015 лева, съразмерно на уважената част от
исковете. Съдът намира за неоснователно наведеното от страна на ответното
дружество възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
видно от представения на лист 3 от делото договор за правна защита и
съдействие, ищцата се представлява безплатно.
В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 546, 43лева, като общо сторените са в размер на
850 лева, от които: 350 лева държавна такса; 300 лева – депозит СМЕ и 200 лева
– депозит САТЕ.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 82,15 лв.,
както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение /общо сторените от ответника
разноски са 230 лв., от които 200 лева за САТЕ и 30 лева – депозит свидетел/.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради частично освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът З. „Л.И.“ АД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 550 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, І ГО, VII -ми състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Л.И.”, ЕИК *******,
със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.П.М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата от 22 500 /двадесет и две хиляди и петстотин /лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 04.02.2018
г. по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген Кади“ с рег. № *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
неимуществени вреди за разликата от присъдения до 25 000 лв., поради установено
съпричиняване, а до пълния предявен размер от 35 000 лв., като неоснователен,
както и претенцията за лихва за периода от 04.02.2018г. до 13.06.2018г.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на адв. С. Н. -САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 1015 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. “Л.И.”
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.П.М., ЕГН ********** разноски пред СГС в размер на 546,43 лева, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на З. “Л.И.” ЕИК *******,
разноски по делото в размер на 82,15лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
З. “Л.И.” ЕИК *******, да заплати на Софийски градски
съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 550.00 лв., предвид частичното
освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса.
Присъдените на
ищцата суми, могат да се заплатят, посочена л.48 от делото. .
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: