Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 24 състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията т. д. №557 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Х.И.“ ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Г.С.и Й.Т.съдебен адрес:*** чрез пълномощника адвокат Ю.С., от САК, със служебен адрес: ***, срещу "Н.Е.К." ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, („НЕК“), с която е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 911 417.27
лева (един
милион, деветстотин и единадесет хиляди, четиристотин и седемнадесет лева и 27
ст.), от
които: 758,280.38лв.
-
представляваща непогасена главница на основание Фактура № **********/01.04.2018г.;
225 395.81
лева - представляваща мораторна лихва върху главницата по
Фактура № **********/01.04.2018г., изчислена за периода от 26.04.2018г. до
30.03.2021г. вкл. върху непогасената главница; 719 166.20лв. -
представляваща непогасена главница на основание Фактура №
**********/01.05.2018г.; 208 574.88лв. -
представляваща мораторна лихва върху главницата по Фактура №
**********/01.05.2018г., изчислена за периода от 22.05.2018г. до 30.03.2021г.
вкл. върху непогасената главница, ведно със законната лихва за забава, считано
от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението
на ответника. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е собственик и оперира
Вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/, находяща се в
землището на с. Вранино, общ. Каварна, обл. Добрич, която е присъединена към
преносната електрическа мрежа на ответника на основание Договор за
присъединяване на производител на електрическа енергия към преносната
електрическа мрежа № ЕП-68/2011г.
Твърди,
че електроцентралата
е въведена в експлоатация на 04.07.2012г., съгласно Разрешение за ползване
№ СТ-05-775/04.07.2012г.
Твърди,
че е сключил Договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности
№13ИЕ- 3218003/08.03.2013г., по силата
на който ответникът изкупува произведената от ищеца електрическа енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор по преференциална
цена, която към момента на
сключване на договора е в размер на 148,71 лева/MWh без
ДДС. Преференциалните цени се заплащат ежемесечно
за произведеното количество електрическа енергия на база
фактури издадени от ищеца.
За
произведената електрическа енергия за месец
март
2018г., ищецът твърди,
че е издал на
ответника Фактура №
**********/01.04.2018г. на стойност
от 758,280.38 лева с включен ДДС съгласно Протокол № **********.
За
произведената електрическа енергия за месец
април
2018г., ищецът е издал
на ответника Фактура № **********/01.05.2018г. на
стойност от 719,166.20 лева с включен ДДС съгласно Протокол № **********. Твърди се, че тези две фактури не
са заплатени до настоящия момент.
Съгласно
чл.29 от сключения между страните Договор за изкупуване
на електрическа енергия №13ИЕ-3218003/08.03.2013г., общественият
доставчик заплаща сумите на производителя
/ищеца/ в срок до 10 /десет/ работни
дни след получаването на оригиналната фактура с придружително писмо.
Твърди
се, че Фактура №
**********/01.04.2018г. е изпратена надлежно от ищеца
до ответника, който обаче не
е извършил плащане по същата. Срокът
за плащане на издадената фактура
е започнал да тече от деня,
следващ деня на получаване на
фактурата, както е договорено в чл. 30 от договора за
изкупуване. Фактурата заедно с протокола били изпратени по електронен
път на 11.04.2018г. до служител на ответника на посочен имейл, както и в
оригинал чрез куриерска фирма. Фактурата е била получена от ответника на
11.04.2018г. и считано от 12.04.2018г. е започнал срока от 10 работни дни да
тече за заплащането й. До изтичане на същия на 25.04.2018г. плащане не е било
постъпило. Фактура № **********/01.05.2018г.
твърди, че е била надлежно изпратена заедно с протокола за произведената
ел.енергия по електронен път на 04.05.2018г. и чрез куриерска фирма в оригинал,
получени от ответника на 04.05.2018г.
Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника,
ищецът обосновава правния си интерес да претендира и изтеклата законна лихва за забава
върху непогасена главница, поради което предявява
и акцесорна претенция за мораторна лихва
върху непогасената главница по реда
на чл. 86 от ЗЗД в размер на 225 395.81
лева, изчислена за периода от
26.04.2018г. до 30.03.2021г. вкл.
|
|
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор.
Оспорва исковете като неоснователни. Отрича дължимост на претендираните суми по процесните фактури.
Твърди, че между „Х.И.1“ ЕАД и НЕК ЕАД е бил
сключен договор за изкупуване на електрическа енергия №13ИЕ-3218003/
08.03.2013г. В чл.11, ал. 2 на договора, в съответствие с раздел I т.7 от
Решение на КЕВР № Ц-18/28.06.2012г. била определена преференциална цена 148,71
лв./ MWh без ДДС за изкупуване на електрическа
енергия от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа.
След отмяната на Решение №Ц-18/28.06.2012г.
раздел I т.7 и 8, Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ с Решение №
Ц-29/ 16.11.2017г., считано от 01.07.2012г. определила преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи,
работещи до 2 250 часа, в размер на 148,71 лв./MWh без ДДС, при нетно
специфично производство /НСП/ в размер на 1 860 kWh/kW. За вятърната електрическа централа на „Х.И.1“
ЕАД годишното количество електрическа енергия до размера на определеното нетно
специфично производство възлизала на 33 480 MWh, /инсталирана
мощност на ВяЕЦ 18 MW, умножена по НСП 1860 kWh/kW/, което, съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона
за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, трябвало да се изкупи от
Обществения доставчик /ОД/ по преференциална цена 148,71 лв./MWh. Преди
публикуване на Решение № Ц-29/
16.11.2017г., в Решение № СП-1/ 31.07.2015 г. на КЕВР не било определено нетно
специфично производство за вятърни електрически централи, работещи до 2 250
часа и ползващи преференциална цена съгласно раздел I т.7 от Решение на ДКЕВР №
Ц-18/28.06.2012г. Поради тази причина, до издаването на Решение
№Ц-29/16.11.2017г., „Х.И.“ЕАД фактурирало цялата произведена електрическа
енергия по преференциална цена, като не издавало фактури по цена за излишък
след достигане на нетното специфично производство, съгласно чл.31 ал.5 т.2 от
ЗЕВИ. След издаване на Решение № Ц-29/ 16.11.2017г. и определяне на НСП по
отношение на ищеца, НЕК ЕАД, на основание разпоредбите на чл. 31 ал. 5 т. 2 от
ЗЕВИ, уведомла ищеца, че по отношение на него имало
определено НСП и за периода от 2015 г. до 2017 г. и дължало връщане на
надплатеното над стойността на енергията след достигане на НСП по цена за
излишък. Според ответника НЕК ЕАД, съгласно императивната разпоредба на чл.31
ал.5 т.2 от ЗЕВИ, Общественият доставчик /ОД/ е задължен да изкупи количествата
електрическа енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, само и
единствено по цени за излишък на балансиращия пазар. Претенцията на НЕК ЕАД за
възстановяване разликата между заплатените по преференциална цена суми за
количествата електрическа енергия над „нетното специфично производство“ и
цената за излишък на балансиращ пазар за същите количества, се базира на общия
принцип на правото да не се допуска неоснователно обогатяване.
Ответникът твърди, че с ищеца са били
проведени няколко срещи и била разменена кореспонденция във връзка с начина на
прилагане на Решение № Ц-29/16.11.2017г. и по специално относно претенцията на
НЕК ЕАД, производителят да възстанови суми в размер на 5 237 547,04 лв. с
ДДС, получени като разлика между преференциалните цени и цените за излишък за
периода 2015 г. - 2017г. за количествата електрическа енергия, надхвърлящи НСП.
НЕК ЕАД счита за несъстоятелно направеното от „Х.И.- 1“ ЕАД позоваване на
нищожност на Решение №Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР, което възражение не е било прието
и от административните съдилища. Ищецът е обжалвал решението пред АССГ, който
го е отменил в частта по т.1 като незаконосъобразно. Било постановено
допълнително решение, с което основното решение е допълнено с указания
преписката да се върне на КЕВР за ново произнасяне. Срещу решението на АССГ
била подадена касационна жалба от КЕВР до ВАС. С решение от 18.02.2020г. ВАС е
потвърдил решението на АССГ като се е произнесъл и по отношение на определеното
с решение №Ц-29 НСП, като в мотивите е приел, че решението в тази част не е
мотивирано и начинът на определяне както на цената, така и на НПС е
непрозрачен. Отмяната на Решение №Ц-29/16.11.2017г. е със задна дата.
Ответникът сочи, че за да уреди отношенията
във връзка с отмененото Решение №Ц-29/16.11.2017г. КЕВР е издава Решение
№Ц-35/13.08.2020г., с което, считано от 01.07.2012г. определя преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, работещи до 2 250часа, в размер на 148,71лв./MWh без ДДС, при нетно специфично
производство в размер на 1 860 kWh/kW. Това решение е било обжалвано от ищеца през АССГ. С
Определение от 04.09.2020г. съдът е оставил без разглеждане искането за спиране
на предварителното изпълнение на решението на КЕВР. Сочи се, че с Решението
КЕВР урежда отношения за минал период, в какъвто смисъл са указанията на съда
по адм.д.№13565/2017г., който е отменил индивидуален административен акт за
определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от
производители от възобновяеми източници и е върнал делото на КЕВР за
произнасяне с оглед изложените мотиви.
Ответникът НЕК ЕАД претендира, че ищецът му
дължи суми в размер на 5 237 547,04 лв. с ДДС, получени като разлика
между преференциалните цени и цените за излишък за периода от м. 09.2015г. до
м.10.2017г. за количествата електрическа енергия, надхвърлящи НСП. НЕК ЕАД е
задържал плащания по фактури за закупена електроенергия за периода м.01-
м.08.2018г. в размер на 4 545 990,51 лв. НЕК не е задържал сума в
размер на 691
556,53 лв., т.к. производителят е започнал да продава енергията
си на борсата и да получава премии от Фонда за сигурност на енергийната система,/ФСЕС/.
След
издаване на отмененото решение
Ц-29/16.11.2017г. год., с писмо
изх. №26-12-1/09.01.2018г.
НЕК ЕАД е уведомил производителя,
че ще изпълни
решението на КЕВР и го е
приканил
да издаде необходимите счетоводни документи, като след изтичане на
седемдневния срок по чл. 37, ал.1 от договор
№13ИЕ-3218003/08.03.2013г., „Х.И.- 1“
ЕАД е следвало да
възстанови на НЕК ЕАД суми в общ размер
на 5 237 547,04лв. с ДДС. Сумите
представляват разлика между платената преференциална цена за произведената електрическа енергия за периода от
м. 09.2015г. до м. 10.2017г. на
стойност 5 316 011,08лв. с ДДС и сумите,
които ОД следва да плати по
цена за излишък
след достигане на НСП от производителя
в размер на 78 464,04лв. с
ДДС.
Във връзка с направеното
от ищеца оспорване, че електрическата енергия след достигане на определеното НСП следва да
се заплаща не по преференциална цена, а по цена за излишък, ответникът е
направил възражение за съдебно прихващане
с вземания на НЕК ЕАД за надплатени по
преференциална цена количества електрическа енергия след достигане
на НСП на централата до размера
на предявените искове за главници
по настоящото дело, както следва:
Ф-ра № **********/ 01.04.2018 г. на
стойност 758 280,38лв. да се счита за погасена чрез прихващане, както следва:
Със
сума 401 412,59 лв. с ДДС -
част от ф-ра №
**********/ 04.01.2016 г. за месец
декември, цялата в размер на 578 582.47 лв. с ДДС, представляваща разлика между платената
по преференциална цена електрическа енергия след достигане
на НСП и дължима за същото количество
по цена за
излишък.
С останалата част от ф-ра № **********/ 04.01.2016
г. в размер на 177 169,88 лв. е направено възражение за съдебно
прихващане на фактура № **********/ 01.03.2018 г., издадена
от ищеца, предмет на отделно
дело между същите страни, а именно т.д. № 2394/2020 г. по описа на
СГС.
Със
сума 356 867,79 лв. с
ДДС - като част от стойността, дължима за възстановяване
от ищеца разлика между платената
по преференциална цена електрическа енергия след достигане
на НСП и дължима за същото количество
по цена за
излишък по ф-ра № **********/01.11.2016 г. за месец октомври 2015г., цялата в размер на 516 010,01лв. с ДДС; Централата е достигнала НСП от 33 480 MWh за
2016 год. на 05.10.2016 г.
в 23.00ч.
Ф-ра № **********/ 01.05.2018 г. на
стойност 719 166,20 лв.
да се
счита за погасена чрез прихващане, както следва:
Със
сума 159 142,23лв. с ДДС -
останалата част от стойността, след прихващането по ф-ра №**********/01.11.2016г., дължима
за възстановяване от ищеца разлика
между платената по преференциална цена електрическа енергия след достигане
на НСП и дължима за същото количество
по цена за
излишък по ф-ра № **********/01.11.2016 г. за месец октомври 2016 г., цялата в размер на 516 010,01лв. с ДДС;
Със
сума 560 023,97 лв. с
ДДС - като част от стойността, дължима за възстановяване
от ищеца разлика между платената
по преференциална цена електрическа енергия след достигане
на НСП и дължима за същото количество
по цена за
излишък по ф-ра № **********/01.12.2016 г. за месец ноември 2016 г., цялата в размер на 712 023,80лв. с ДДС;
Ответникът
твърди, че ищецът не е платил
в указания в чл. 37 ал.1 от договор №13ИЕ - 3218003/08.03.2013г. 7- дневен срок от
уведомлението дължимите надплатени суми и не е издал исканите
с писмо изх. № 26-12-1/
09.01.2018год. счетоводни документи,
поради което НЕК ЕАД претендира лихви върху неплатените суми по цитираните
по горе ф-ри № **********/ 04.01.2016г., № **********/ 01.11.2016г. и
№ **********/ 01.12.2016г. считано от 17.01.2018 г.,
/ 7 дни след поканата,
дадена с писмо изх. № № 26-12-1/ 09.01.2018 год./
до 31.03.2021г. - датата на завеждане
на исковата молба.
Размерът
на дължимите лихви върху вземанията
на НЕК ЕАД, с които са извършени прихващания
на ф-ра
№**********/01.04.2018г. на ищеца, за периода
от 17.01.2018 г. до
31.03.2021г., са както следва:
127 336,80 лв. мораторна лихва върху остатък
в размер на 401 412,59 лв. с ДДС -
част от ф-ра № **********/ 04.01.2016г. за месец декември 2015г.
113
206,46лв. мораторна
лихва върху сума в размер на
356 867,79
лв. с ДДС по ф-ра № **********/01.11.2016 г. за месец октомври 2016г.,
Общият
размер на лихвите върху фактури
и части от фактури, с които е направено съдебно възражение за прихващане
на ф-ра №**********/
01.04.2018г. е 240
543,26лв.
Размерът
на дължимите лихви върху вземанията
на НЕК ЕАД, с които са извършени прихващания
на ф-ра № **********/ 01.05.2018 г.
на
ищеца, за периода от 17.01.2018 г. до 31.03.2021г., са както следва:
51 721,15 лв. мораторна лихва върху сума
в размер на 159 142,23лв. с
ДДС - останалата част от стойността по
ф-ра № **********/01.11.2016 г. за
месец октомври 2016г.
182 007,80 лв. мораторна лихва върху сума
в размер на 560 023,97 лв. с
ДДС - като част от стойността ф-ра № **********/01.12.2016 г. за месец ноември 2016г.
Общият
размер на лихвите върху части
от фактури, с които е направено съдебно възражение за прихващане на
ф-ра № **********/01.05.2018г. е 233 728,95 лв.
Във
връзка с претенцията на ищеца за
мораторна лихва в размер на 225 395,81 лв. върху главницата
по ф-ра № **********/ 01.04.2018
г на стойност 758 280,38 лв. лв. с ДДС прави възражение
за съдебно прихващане с вземания на НЕК ЕАД в общ
размер на 240 543,26лв., представляващи мораторни лихви върху фактури и части от фактури,
с които са извършени прихващания на ф-ра № **********/ 01.04.2018.
Във
връзка с претенцията на ищеца за
мораторна лихва в размер на 208 574,88 лв. върху главницата по ф-ра № **********/ 01.05.2018 г., на
стойност 719 166,20 лв. с
ДДС ответникът е направил възражение
за съдебно прихващане с вземания на НЕК ЕАД в общ размер на 233 728,95 лв., представляващи мораторни лихви върху фактури и части от фактури,
с които са извършени прихващания на ф-ра № **********/01.05.2018г.
Иска се
отхвърляне на предявените искове.
В срок ищецът е предявил допълнителна искова
молба. Счита
изложените от ответника с отговора аргументи и твърдения за неоснователни и
недоказани. Счита, че предявените с отговора възражения за съдебно прихващане
са неоснователни и като такива моли да бъдат оставени без уважение. Излага
подробни аргументи в тази насока.
Прави
възражение за нищожност, респ. унищожаемост на Решение Ц-35 по
реда на косвения съдебен контрол, предвиден в чл.17 ал.2 от ГПК.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните от НЕК суми чрез направените
възражения за съдебни прихващания с мотив, че всички вземания, произтичащи от
сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия се погасяват с
изтичането на тригодишна давност, тъй като същите имат характер
на периодични плащания. Твърди, че претендираните от НЕК „вземания“, не
съществуват, тъй като са погасени по давност, поради което с тях не може да
бъдат извършени съдебни прихващания.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните с исковата
молба суми, ведно със законната лихва и сторените по делото разноски.
И на основание чл.17 ал.2 от ГПК да се произнесе по направеното Възражение за нищожност, респ. унищожаемост
на Решение Ц-35 като уважи същото, респ. да отхвърли направените от ответника
възражения за съдебни прихващания като неоснователни.
Ответникът в законов срок е депозирал
допълнителна искова молба. Оспорва твърдението на ищеца, че възраженията за
прихващане са неоснователни, т. к. НЕК ЕАД не е оспорил процесиите фактури
съгласно чл. 34 от договора за изкупуване. В случая не била налице хипотезата
на чл. 34 от договора, т. к. НЕК ЕАД не оспорва фактурите като неправилно
издадени. НЕК претендира суми, които следва да му бъдат възстановени от
производителя, след като по отношение на същия с Решение №Ц-29/16.11.2017г. е
установено нетно специфично производство,/НСП/. В случая не е възможно да се
подпише протокол за прихващане на дължими суми, т. к. ищецът категорично
оспорвал, че по отношение на него се прилага установеното в Решение
№Ц-29/16.11.2017г. НСП.
Оспорва като невярно твърдението на ищеца, че след отмяната на Решение №Ц-29/16.11.2017г., НЕК следва да заплаща на Хаос цялото количество електрическа енергия по преференциална цена. Отмяната на индивидуалния административен акт за определяне на конкретния размер на НСП не отменя законовата разпоредба на чл.31 ал.5 от Закона за енергията от възобновяеми източници,/ЗЕВИ/, според която количествата електрическа енергия, произведени над НСП, се изкупуват от обществения доставчик по цена за излишък на балансиращ пазар. Нормата на чл. 31 ал. 5 е императивна и се прилага задължително до нейната отмяна.
Намира за неправилно твърдението на ищеца, че
заместващото Решение Ц-35/13.08.2020 г. е нищожно на основание чл.177 ал.2 от АПК.
Твърди, че съгласно чл.13 ал.9 от Закон за
енергетиката заместващото Решение Ц-35/13.08.2020г. подлежи на предварително
изпълнение. До отмяната му с влязло в сила решение, същото се прилага и е
задължително за страните по настоящия спор.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца
за нищожност на Решение Ц-35/13.08.2020г. поради „придаденото обратно действие
на административния акт, като с ретроактивен ефект, считано от 01.07.2012г., е
определено нетно специфично производство за ВЕИ производителите - адресати на решението“.
Ответникът оспорва, че вземанията, които са предмет на съдебното прихващане, са
погасени по давност. Сочи,
че действащо НСП за ищеца е установено за първи път с Решение №Ц-29/ 16.11.2017
г., което подлежи съгласно чл.13 ал.9 от Закон за енергетиката на предварително
изпълнение. Следователно с приемането на това решение и до неговата отмяна, за
НЕК ЕАД отпадало задължението да изкупува цялата произведена от ищеца
електроенергия по преференциална цена, определеното НСП действа, считано от
приемането на разпоредбата на чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ в сила от 24.07.2015г. от
която дата, след като по отношение на производителя има определено НСП, по
силата на императивната норма на чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ същото се прилага.
След отмяната на Решение №Ц-29/16.11.2017г.,
КЕВР приема заместващо Решение №Ц-35/13.08.2020г., с което определя
преференциална цена на ищеца за изкупуване на електрическа енергия, считано от
01.07.2012г. при нетно специфично производство 1860 МВЧ/МВ като това решение
също подлежи на предварително изпълнение и установената с него НСП следва да се
прилага от влизане в сила разпоредбата на чл. 31 ал.5 от ЗЕВИ.
Следователно погасителната давност започва да
тече едва от приемането на Решение № Ц-35, с което, след установяване на НСП,
при която е определена съответната преференциална цена за производителя, е
отпаднало основанието за изкупуване по преференциална цена на цялото
произведено количество електрическа енергия от ВЕИ.
От друга страна, вземанията на НЕК ЕАД за
надплатени суми вследствие неприлагане на НСП, са за неоснователно обогатяване,
а не са периодични по договора за изкупуване.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира от фактическа страна следното.
От представения по делото Договор за
присъединяване на производител на електрическа енергия към преносната
електрическа мрежа №ЕП – 68/2011г. се установява, че на 21.03.2011г. със
сключването му са били определени между „Х.И.” ЕАД и „Н.е.к.“ ЕАД необходимите
условия за присъединяване на Вятърна електрическа централа ВяЕЦ
в землището на с.Вранино, община Каварна, обл.Добрич
с обща инсталирана мощност 44MW,
собственост на производителя „Х.И.” ЕАД към преносната електрическа мрежа.
Електроцентралата е била въведена в експлоатация на 04.07.2012г. съгласно
Разрешение за ползване №СТ-05-775/04.07.2012г. /л.36 от делото/.
Не се спори, че между страните са възникнали
валидни облигационни отношения със сключения на 08.03.2013г. Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на
мощности №13ИЕ-3218003. От представените писмени доказателства се установява,
че ищецът „Х.И.” ЕАД има качеството на производител на електрическа енергия по
смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, а ответникът „Н.е.к.“ ЕАД има качеството на
обществен доставчик на електрическа енергия съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ.
В чл.11 ал.1 от Договора страните са
договорили, че електрическата енергия, произведена от централата ще се изкупува
от Обществения доставчик /НЕК/ по определена от ДКЕВР преференциална цена в
съответствие с разпоредбите на чл.31 от ЗЕВИ. Съгласно ал.2 към момента на
сключване на договора преференциалната цена за електрическа енергия е
148,71лв./MWh без
ДДС и е в съответствие с Решение №Ц-18/28.06.2012г. на ДКЕВР.
Регламентиран е начина и срока на заплащане
на реално доставената електрическа енергия, а именно, че Обществения доставчик
заплаща сумите, дължими на Производителя в срок от 10 работни дни след
получаване на оригиналната фактура с придружително писмо, когато същата е
приета и не е оспорена в предвидения в договора срок.
Ищецът е представил като доказателства,
издадени от него фактури №**********/01.04.2018г. за дължима сума за плащане от
ответника в размер на 758 280,38лв. с Протокол №********** за измерена
електрическа енергия за периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. на „Х.И.– 1“
ЕАД и №**********/01.05.2018г. за сумата 719 166,20лв. с Протокол №**********.
Установява се, че фактурите и протоколите са били връчени на ответника по електронен път на
11 април 2018г. и на 4 май 2018г., както и чрез куриерска фирма, видно от
приложените по делото транспортни документи.
Не се установява насрещно плащане по тях
от страна на ответника, а и няма твърдение в тази посока. Същият не оспорва
издадените фактури.
Отношенията между страните свързани с производството
и потреблението на електрическа енергия се регулират, както от сключения между
тях договор, така и от императивни правни норми регламентирани в ЗЕ
и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и в Закона
за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/.
Към момента на сключване на процесния договор
за продажба на електрическа енергия е действала разпоредбата на чл.31 ал. 5
ЗЕВИ, в редакцията, съгласно която е предвидено задължение за обществения
доставчик да изкупува по преференциални цени, определени от КЕВР, цялото
количество електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на количествата,
които производителят: ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за
собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти,
продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона
за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
Съгласно чл.1 ал.1 от договора ищецът като
производител продава на ответника – Обществен доставчик, произведената от него
активна електрическа енергия, доставена в мястото на доставка след първата дата
на доставка в рамките на целия срок на действие на договора – 12 години, за
която има издадена гаранция за произход, с изключение на енергията, за която производителят
е сключил договори за продажба на свободния пазар или с която участва на балансиращия
пазар, както и тази, която той ползва за собствени нужди и за снабдяване
електрическа енергия на собствени обекти.
С изменението на ЗЕВИ от
2015г. /ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015г. законодателят въвежда
задължение за обществения доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална
цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, с изключение на обектите
по чл. 24 т. 3 ЗЕВИ. За надхвърлящите това производство количества се
прилага цена за излишък на балансиращия пазар / чл. 31, ал. 1, т. 2
ЗЕВИ /. Съгласно § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на
ЗЕВИ " нетното специфично производство на електрическа енергия"
е дефинирано като средногодишно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени, след приспадане на собствените нужди. С § 17
от ПЗР на същия ЗИДЗЕВИ е предвидено издаването в срок до 31.07.2015г. от
Комисията по енергийно и водно регулиране на решение, с което да бъде
установено нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на ЗЕВИ. За просецния период месец април и месец май 2018г. е действала
редакцията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ съгласно изменението с ДВ, бр. 56/2015г. Тази
разпоредба определя съдържанието на задължението за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяеми източници, което възниква за ответника, в качеството му
на обществен доставчик, по силата на сключения между страните договор, а именно
- ответникът се задължава да заплати по определените от КЕВР преференциални
цени само това количество произведена през месец април и месец май 2018г. от
собствената на ищеца ВяЕЦ електрическа енергия, което
е до нетното специфично производство. От своя страна ответникът се задължава да
изкупи и останалата част от произведената от ищеца електрическа енергия,
надвишаваща това ограничение, но не по определените от КЕВР преференциални
цени, а по по-ниската цена, която е тази за излишък на балансиращия пазар. От
приложеното по делото Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР се установява, че
с него е определена стойност на нетното специфично производство на електрическа
енергия за вятърни централи, като тази собственост на ищеца, която е от 33 480 MWh, каквато стойност на критерия твърди ответникът и
каквато е изчислена от вещото лице, изготвило допуснатата в производството
техническа експертиза. Това решение е оспорено пред съда, като до края на
устните състезания по настоящото дело производството по разглеждане на
подадената жалба не е завършило с постановяване на окончателен съдебен акт. Към
този момент в административното производство по обжалване на Решение № Ц-35 от
13.08.2020 г. на КЕВР е постановено решение на ВАС по адм.д.
7927/ 2021 г. по описа на ВАС, с което е отменено решението на АССГ,
постановено при първоинстанционното разглеждане на подадената жалба, и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. От
изложените от ВАС мотиви се установява, че съдът е счел, че оспореното решение
на КЕВР не е нищожен административен акт, като по отношение на произнасянето по
неговата законосъобразност е дал конкретни указания на АССГ. Настоящият съдебен
състав счита, че следва да се съобрази с така направения извод на
административния съд, който е компетентен да се произнесе по валидността и
законосъобразността на постановения от КЕВР административен акт и да приеме в
настоящото производство, че Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР не е
нищожен административен акт, още повече, че такава е и трайната практика на ВАС,
постановена по сходни дела - решение по адм. д. № 2016/2020 г. на ВАС, III отд.
По все още висящото административно производство по обжалване на Решение № Ц-35
от 13.08.2020 г. на КЕВР съдът, на който делото е върнато от ВАС за ново
разглеждане и който е длъжен да се съобрази с указанията и разрешенията, дадени
от ВАС, ще следва да се произнесе само по законосъобразността на решението на
КЕВР, който въпрос все още не е решен с окончателен съдебен акт и по който
гражданският съд не може да се произнася. Съгласно нормата на чл.13 ал.9 ЗЕ решенията на КЕВР от
категорията на приетите на основание § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ подлежат на незабавно
изпълнение като обжалването им относно тяхната законосъобразност пред
административния съд не спира изпълнението и искане за спиране на тяхното
изпълнение от съда е недопустимо. При разглеждане на граждански спор по
исково производство, по което някоя от страните черпи права от решение на КЕВР
за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия по §
17 ПЗР на ЗИДЗЕ, съдът, разрешаващ гражданския спор е длъжен да зачете правните
последици на административния акт, който се ползва с предварително изпълнение,
ако неговата отмяна не бъде постановена с окончателен акт в административното
производство до края на устните състезания пред гражданския съд. В тази насока
е практиката на ВКС - решения по чл. 290 ГПК – Решение № 60130/ 31.01.2022 г., постановено по т.д. № 1681/2020 г. по
описа на ВКС, II т.о., Решение 60073/ 16.11.2021 г., постановено по т.д. №
1184/2020 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ
Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР подлежи на предварително изпълнение,
което не може да бъде спряно дори и при подадена жалба срещу неговата
законосъобразност, каквато е налице в случая. С оглед на това и доколкото
производството по тази жалба не е приключило до края на устните състезания по
настоящото дело и решението не е отменено от съда с окончателен съдебен акт,
настоящият съдебен състав следва да зачете неговите правни последици и да
приеме, че с него от КЕВР е определено нетното специфично производство на
електрическата енергия, произведено от вятърна централа, като тази, ползвана от
ищеца в с. Вранино, в размер на 1 869 kWh/ kW, което с оглед инсталираната мощност на ищцовата ВяЕЦ, отразена в
заключението на приетата СТЕ, е 33 480 MWh. Според
експертизата произведените от ВяЕЦ на ищеца и
продадени на ответника количества електрическа енергия са достигнали нетнотото специфично производство от 33 480 MWh за 2015г. на 29.09.2015г. в 10.00ч., за 2016г. на
05.10.2016 г. в 23:00 часа. Посочено е, че
по фактура №**********/04.01.2016г. на обща стойност 731 346,79лв.
с ДДС е изкупена електрическа енергия по
преференциални цени, като през м.декември 2015г. е платена изцяло на ищеца – 616 273,
83лв. по банков път и 115 073,96лв. чрез прихващане на взаимни задължения
между страните. По тази фактура НЕК е платил недължимо сума в размер на
578 582,47лв. с ДДС представляваща разлика между платената по
преференциална цена електрическа енергия след достигане на НСП и дължима за
същото количество по цена за излишък.
Ответникът е направил възражение за съдебно
прихващане на задължението си по фактура №**********/01.04.2018г. със сумата от
401 412,59лв. с ДДС. Сумата е платена по банков път и е част от
надплатената сума по №**********/04.01.2016г. за месец декември 2015г. в размер
на 578 582,47лв. с ДДС.
Фактура №**********/01.11.2016г. за
м.октомври 2016г. на обща стойност 638 610,47лв. с ДДС е издадена от
ответника за закупена от него ЕЕ по преференциални цени през месец октомври
2016г., като 490 553,36лв. са заплатени по банков път и 148 057,
31лв. са погасени чрез прихващане на взаимни задължения между страните. По тази
фактура НЕК е заплатил в повече сума в размер на 516 010,01лв. с ДДС, представляваща
разлика между платената по преференциална цена ЕЕ след достигане на НСП и
дължимата за същото количество по цена за излишък.
Ответникът е направил възражение за съдебно
прихващане на задължението си по фактура №**********/01.04.2018г. със сумата
356 867,79лв. с ДДС. Сумата е платена по банков път и е част от
надплатената сума по фактура №№**********/01.11.2016г. за м.октомври 2016г. в
размер на 516 010,01лв. с ДДС.
Фактура №**********/01.12.2016г. за месец
ноември 2016г. на обща стойност 761 884,42лв. с ДДС е издадена от
ответника за закупена от него ел.енергия по преференциални цени през месец
ноември 2016г., като 716 17,64лв. са платени по банков път и 726,78лв. са
погасени чрез прихващане на взаимни задължения между страните. Вещото лице е
посочило, че НЕК е надплатило сума в общ размер на 712 023,80лв. с ДДС.
Ответникът е направил възражение за съдебно
прихващане на задължението по фактура №**********/01.05.2018г. със сума
560 023,97лв. с ДДС, платена по банков път като част от надплатената сума
по фактура №*********/01.12.2016г. за месец ноември 2016г. в размер на
712 023,80лв. с ДДС.
Във връзка с претенцията на ищеца за мораторна лихва върху главниците по процесните
две фактури №**********/01.04.2018г. за периода 26.04.2018г. до 30.03.2021г. и №**********/01.05.2018г. за периода
22.05.2018г. до 30.03.2021г. съдът е допуснал съдебно счетоводна
експертиза. От заключението на вещото
лице се установява, че по първата фактура
мораторната лихва възлиза в размер на
222 639,50лв., а по втората – 206 160,98лв.
Ответникът е направил възражение за
прихващане на исковите претенции за лихви с насрещните претенции на НЕК ЕАД за мораторни лихви върху надплатените суми по фактури
№**********/04.01.2016г., №**********/01.11.2016г. и №**********/01.12.2016г. Тези
лихви са претендирани поради неизвършено плащане в
седемдневен срок от поискването им от
страна на ищеца, дължимите надплатени суми по издадените от НЕК фактури,
считано от 17.01.2018г. до 31.03.2021г. Общият размер на лихвите върху фактури
и части от фактури, с които е направено възражение за прихващане на фактура №**********/01.04.2018г.
е 240 543,26лв., а по фактура №**********/01.05.2018г. е
233 728,95лв.
От събраните писмени доказателства – писмени
и съдебно експретизи следва, че ответникът е бил задължен
да заплати по определените от КЕВР преференциални цени само това количество
произведена през месец април и месец май 2018г. от собствената на ищеца ВяЕЦ електрическа енергия, което е до нетното специфично
производство. Като се задължава да изкупи и останалата част от произведената от
ищеца електрическа енергия, надвишаваща това ограничение, но не по определените
от КЕВР преференциални цени, а по по-ниската цена, която е тази за излишък на
балансиращия пазар. Установено е, че ответникът е изкупил доставенета
ел.енергия от ищеца по преференциални цени включително и за надхвърлящите нетното
специфично производство количества. От приложеното по делото Решение № Ц-35 от
13.08.2020 г. на КЕВР се установява, че с него е определена стойност на нетното
специфично производство на електрическа енергия за вятърни централи, като тази
собственост на ищеца, която е от 33 480 MWh, каквато
стойност на критерия твърди ответникът и каквато е изчислена от вещото лице,
изготвило допуснатата в производството техническа експертиза. Следователно за
ответника е възникнало правото да поиска насрещно връщане на надплатените суми,
което е сторил с писмо
изх.№26-12-1/09.01.2018г. и е поискал счетоводни документи. Ищецът,
съгласно изискванията на чл.37 ал.1 от Договор №13ИЕ-3218003/08.03.2013г., в
седемдневен срок от уведомлението не е изпълнил това свое насрещно задължение.
От където възниква правото на ответника да направи възражение за прихващане с претендираните искови суми. Ответникът НЕК ЕАД
претендира, че ищецът му дължи суми в размер на 5 237 547,04 лв. с ДДС,
получени като разлика между преференциалните цени и цените за излишък за
периода от м. 09.2015г. до м.10.2017г. за количествата електрическа енергия,
надхвърлящи НСП. НЕК ЕАД е задържал плащания по фактури за закупена
електроенергия за периода м.01- м.08.2018г. в размер на 4 545 990,51 лв.
и
по ф-ра № **********/ 01.05.2018 г. на стойност 719
166,20 лв. да се счита за погасена чрез прихващане. Направено е възражение за
прихващане и за ретендираните от ищеца лихви. Общият
размер на лихвите върху фактури и части от фактури, с които е направено съдебно
възражение за прихващане на ф-ра №**********/
01.04.2018г. е 240 543,26лв. Общият размер на лихвите върху части от
фактури, с които е направено съдебно възражение за прихващане на ф-ра № **********/01.05.2018г. е 233 728,95 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.103 ал.1 от Закона за задълженията и договорите когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Като условие за допустимост на прихващането
законът изрично е въвел изискването освен за идентичност на субектите, още и за
идентичност на насрещните престации - парични
вземания или еднородни и заместими вещи. Материалноправното възражение за прихващане е способ за
погасяване на две насрещни задължения при наличието на предпоставките за това,
изисквани от закона - да са определени по размер и да са изискуеми. В този
случай съгласно чл.103 и следващите от ЗЗД погасяването настъпва към момента,
когато те са станали ликвидни и изискуеми. Под ликвидност се разбира
определянето на вземането в пари, както и размерът му. Вземането е изискуемо,
когато е изтекъл срокът, до който е трябвало да се издължи. Определеното вземане
по размер и основания по ясен и категоричен начин да доказва, че падежът му е
настъпил. В хода на производството се установи, че ответникът не е имал
задължение да заплати на ищеца доставената ел.енергия по преференциална цена след
достигане на НСП. Ето защо след изменението на разпоредбата на чл.31 ал.5 т.2 от ЗЕВИ ДВ бр.56 от 24.07.2015г.,
всички суми, които НЕК като Обществен доставчик е платил по преференциални цени
на производител на ел.енергия от възобновяеми
източници, достигнал установеното за централите му нетно специфично
производство, са недължимо платени и изискуеми. В случая КЕВР е установил
конкретния размер на НСП с Решение №Ц-29/16.11.2017г. и от този момент
надплатените суми за изкупената ел.енергия по преференциална цена са несамо изискуеми, но и определени по
размер.
Следва извод, че ответникът не дължи плащане
по процесните две фактури, претендирани
от ищеца поради това, че надплатените суми са получени от ищеца без да е имал
правно основание за това и същият дължи връщане на съответните суми, които са
предмет на направеното от ответника възражение за съдебно прихващане за
надплатени по преференциална цена количества електрическа енергия след
достигане на НСП на централата до размера на предявените искове.
Ищецът е направил своевременно възражение за
изтекла погасителна давност на възраженията за съдебно прихващане, позовавайки
се на тригодишна такава, поради периодичност на плащанията. При получена сума при начална липса на основание,
давността е претендиране на връщането й е общата такава петгодишна и тече от
момента на възникване на вземането за връщане на сумата, конкретно от деня на
получаване на платената без основание сума. Установено е, че сумата по фактура
№********** от 04.01.2016г. на обща стойност 731 346,79лв. с ДДС за
изкупена ел.енергия от ответника по преференциални цени през м.декември 2015г.
е била изплатена изцяло на ищеца. Към датата на изявлението за прихващане –
28.04.2021г. петгодишната давност е изтекла за това вземане. Но няма пречка за
разглеждане на възражението съгл.чл.103 ал.2 от ЗЗД ако активното вземане е
изискуемо, а пасивното – изпълняемо. Активното
вземане на НЕК по тази фактура е изискуемо от 26.01.2016г. датата на плащането,
а пасивното вземане на ищеца по фактура №**********/01.04.2018г. е било изпълняемо към 10.04.2018г. или пасивното вземане е
възникнало преди да изтече давностния петгодишен срок
– 26.01.2021г. По отношение на останалите фактури не е
изтекъл петгодишния давностен срок, поради
което и направеното възражение от страна на ищеца за погасяването му по давност
е неоснователно. Доказа се, че в полза на ответника е възникнало вземане за
получаване на процесните суми като част от общо
дължимите за заплатена преференциална цена на доставена ел.енергия, като
получени от ищеца без правно основание. От където следва, че направеното от
ответника възражение за прихващане е основателно и насрещното задължение на
ищеца към ответника, предмет на настоящия иск следва да се счита погасено.
На основание изложеното предявеният
осъдителен иск неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли поради
извършено в процеса прихващане.
Относно претенцията за присъждане на мораторна лихва.
Съдът намира същата за неоснователна, като
съображенията в тази насока са следните. Задължението на ответника за заплащане
на цената на доставената за м.април и м.май 2018г. ел.енергия е погасено чрез
прихващане, като това погасяване е настъпило с обратна сила от първия момент, в
който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане
/на НЕК/ е било изискуемо, а пасивното /на Х.И.– 1/ - изпълняемо,
съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г.,
постановено по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
НЕК ЕАД е поканило ищеца да изпълни задължението си за връщане на получената
без правно основание сума, част от която е процесната,
с писмо изх.№26-12-1/09.01.2018г. Тази покана е получена от ищеца на
10.01.2018г. На длъжника е бил даден седемдневен срок да възстанови сумите на
НЕК, който срок е изтекъл на 17.01.2018г. следователно вземането на ответника е
станало изискуемо от 18.01.2018г. Пасивното вземане се установи, че е
възникнало в края на м.април и м.май 2018г., поради което началния момент, от
който прихващането между вземанията е възможно е 01.05.2018г. и 01.06.2018г., от
когато се считат погасени, като погасяването на вземането на ищеца е за пълния
размер до който то е възникнало. Следователно ответникът не е изпаднал в забава
и за него не е възникнало задължение за заплащане на ищеца на лихва за забава.
Този иск като неоснователен ще бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на спора ищецът дължи
сторените разноски от ответника в размер на 850лв. съгласно приложения списък
по чл.80 ГПК, поради неоснователност на предявения главен иск като погасен чрез
прихващане, което има действие от преди предявяване на иска, както и
неоснователност на акцесорната претенция.
На основание изложеното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.И.” ЕАД ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Н.Е.К.” ЕАД ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.79, ал.1 предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Н.е.к.” ЕАД да заплати на „Х.И.”
ЕАД сумата от 758 280.38лв. /седемстотин петдесет и осем хиляди и двеста и
осемдесет лева и 38ст./- представляваща непогасена главница на основание
Фактура № **********/01.04.2018г. и сумата 719 166.20лв. /седемстотин и
деветнадесет хиляди и сто шестдесет и шест лева и 20ст./- представляваща
непогасена главница на основание Фактура № **********/01.05.2018г., поради
извършено прихващане на тези задължения със задължение на Х.И.-1 ЕАД към НЕК
ЕАД за надплатена сума без правно основание за ел.енергия за м.12.2015г. по
фактура №**********/04.01.2016г. в размер на 578 582,50лв. с ДДС, за м.10.2016г.
по фактура №**********/01.11.2016г. в размер на 516 010,01лв. с ДДС и за м.11.2016г.
по фактура №**********/01.12.2016г. в размер на 712 023,80лв. с ДДС до
размера на по-малката сума, като заплатена по преференциална цена за закупуване
на ел.енергия, произведена от собствената на Х.И.-1 ЕАД Вятърна централа над
нетното специфично производство за тази централа.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.И.” ЕАД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Н.Е.К.” ЕАД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за
осъждане на „Н.е.к.” ЕАД да заплати на „Х.И.” ЕАД сума в размер на 225 395,81лв.
/двеста двадесет и пет хиляди триста деветдесет и пет лева и 81ст./,
представляваща мораторна лихва върху главница в
размер на 758 280,38лв. за периода от 26.04.2018г. до 30.03.2021г. вкл. и
сума в размер на 208 574,88лв./двеста и осем хиляди петстотин седемдесет и
четири лева и 88ст./ представляваща мораторна лихва
върху главница от 719 166,20лв. за периода от 22.05.2018г. до 30.03.2018г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Х.И.” ЕАД да
заплати на „Н.е.к.” ЕАД сума в размер на 850лв. съгласно приложения списък по
чл.80 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: