№ 1161
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501183 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 94/20.12.2023, постановено по гр.д.№ 127/2022г по описа на ОС-Враца,
е осъдено на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК *********, да заплати
на З. А. С., ЕГН **********, сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от настъпило ПТП на 07.05.2022 г. на път Ш-134 /с.Попица-гр.Бяла
Слатина/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от
150000лв. и за законната лихва за периода 27.05.2022-29.05.2022 г. като неоснователен.
Осъдено е на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД ЗК"Лев Инс"АД да заплати на З. А. С.
сумата от 3138 лв., обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.05.2022г до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърлена е исковата претенция за заплащане на законна лихва в периода 27.05.2022 до
29.05.2022г. като неоснователен. Осъдена е ЗК"Лев Инс"АД, да заплати на адв. П. С. - САК,
с ЕГН **********, сумата от 3663,80 лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2
ЗА. Осъдена е З. А. С., ЕГН **********, да заплати на ЗК"Лев Инс"АД, сумата от 525,02 лв.
разноски за вещо лице и свидетели по делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Осъдена е З. А. С.,
да заплати на ЗК"Лев Инс"АД, сумата от 240 лв. юрисконсулстско възнаграждение на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за правната помощ. Осъдена е ЗК"Лев Инс"АД, да
заплати на Окръжен съд Враца сумата от 245,44 лв. държавна такса на осн чл. 78, ал. 6 от
ГПК. Осъдена е ЗК"Лев Инс"АД, да заплати на Окръжен съд Враца сумата от 302,95 лв.
разноски на осн чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от З. А. С. в частта му, с която е отхвърлена
исковата й претенция по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
30 000лв. до 120 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2022г до
окончателното изплащане, с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
1
Сочи доводи, че определеният размер на обезщетението е занижен като не са съобразени
тежестта на уврежданията, продължителността на лечението, принципа на справедливост по
чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Възразява, че не е отчетено, че е претърпяла средна телесна
повреда-комбинирано счупване на дясна бедрена кост, довела да невъзможност за
самообслужване в продължение на една година след инцидента, гръдна травма, изразяваща
се във фрактура на второ дясно ребро, причинило й затруднено движение на снагата,
дифузна травма на главния мозък, фрактура на тялото на дясната горночелюстна кост,
предизвикала трайно затруднение на дъвченето и говореното и загрозяващ белег в областта
на горния клепач на дясното око, който понижава самочувствието й, накуцваща походка,
както и прогнозата е за невъзможност за пълно възстановяване, съгласно заключението на
вещите лица. Настъпили са и промени в психичното състояние, социална изолация. Общият
период на възстановяването й е бил една година, като силни болки и страдания с голям
интензитет е изпитвала непосредствено след ПТП в продължение на 6 месеца. Не е
съобразено, че вследствие на инцидента ще има затруднения при упражняване на
професията си поради натоварване на крайника, че е била зависима от грижите на близките
си, икономическата обстановка и нивата на застрахователно покритие.
Ответната страна „Застрахователна компания Лев Инс” АД, чрез юрисконсулт
К. А., е оспорила въззивната жалба, с доводи, че е неоснователна, тъй като съдът е
определил справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, да се уважи изцяло
исковата претенция и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Ишцата по делото-З. А. С. е посочила в исковата молба, че на 07.05.2022г. на път III-
134 /с.Попица-гр.Бяла Слатина/ е настъпило ПТП, при което лек автомобил "Тойота Ярис" с
рег.№********, управляван от К. Ф. К., с несъобразена с пътните условия скорост, е
самокатастрофирал, в резултат от което като пътник е претърпяла телесни увреждания,
изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, травматичен субарахнодиален кръвоизлив,
субтрохантерна фрактура, закрито, счупване на тялото на дясна бедрена кост, счупване на
ребро, счупване на орбитално дъно, натъртвания и охлузвания по цялото тяло. Била е
транспортирана в "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца, настанена в хирургично отделение, а
впоследствие в ортопедично отделение, в което е престояла две седмици и й е извършена
операция на десния крак с поставяне на имплант. Било е образувано ДП №304/2022г. на РУ-
Бяла Слатина. Лекият автомобил е бил застрахован при ответника с валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и на 27.05.2022г. е предявила
застрахователна претенция.
След изписването й от болница на ищцата са й направени 40 рехабилитационни
процедури, които ще продължат, придвижва се с патерици, възстановяването й не е
приключило и за нея се грижат майка й и сестра й. Преди произшествието е била активен
човек, работила е като хигиенист, имала е интензивен социален живот, но според
прогнозите на лекарите занапред ще има затруднение да стои дълго време и травмата ще се
отрази на трудоспособността й и на целия й живот.
Посочила е, че влошеното й здраве се е отразило тежко и на психиката й, станала е
затворена, потисната и тревожна, изпитва постоянен страх и безпокойство, загубила е
апетита си, страда от безсъние и кошмари, трудно се концентрира, станала е разсеяна и
раздразнителна, има чести кризи със спомени от преживяното, съпроводени с треперене,
сърцебиене, главоболие, световъртеж и изпотяване, поради което и в резултат от
продължаващите силни болки не може да изпълнява домакинските си задължения. Изпитва
страх и от възможността да бъде извършена нова операция за премахване на остеосинтезите.
Посочила е, че е претъппяла и имуществени вреди за разходи за лечението й.
2
Претендирала е да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата 150 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 3 138лв. - обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2022г. /датата на
уведомяването на ответника/ до окончателното им изплащане.
Ответникът-ЗД „Лев Инс” АД е оспорил предявените искове, с доводи, че водачът на
застрахования лек автомобил няма вина за настъпване на вредите. При условията на
евентуалност е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, че в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП е пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан. Заявил е, че не оспорва, че на 30.05.2022 г. ищцата е предявила пред него
застрахователна претенция, по която е образувана щета №0000-1000-03-22-7342, като на
03.06.2022г. от нея са изискани допълнителни документи, каквито тя не е представила.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
неимуществени вреди, изцяло исковата претенция за имуществени вреди /в която част
решението е влязло в сила като необжалвано/ и е приел, че е недоказано възражението за
съпричиняване. Отхвърлил е исковете за лихва за забава за периода 27.05.2022г. до
29.05.2022г.
Не се спори между страните относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
по отношение на процесния лек автомобил.
Пред въззивната инстанция е безспорно между страните, че е настъпило ПТП на
7.05.2022г на път III-134 /с.Попица-Бяла Слатина/, при което застрахованият при ответното
дружество лек автомобил "Тойота Ярис" с рег.№********, управляван от К. Ф. К., с
несъобразена с пътните условия скорост, е самокатастрофирал, при което са причинени
телесни увреждания на З. А. С..
При безспорност, че са налице условията за ангажиране на отговорността на
ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото
на увреденото лице на обезщетение от застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в
границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска
отговорност”, следва да се разгледа спорният въпрос относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. С. -
майка на ищцата, която е дала показания, че след две седмици престой в болницата, ищцата
била изписана от хирургичното отделение и преместена в травматологичното, където била
посещавана и обгрижвана от свидетелката. След изписването на ищцата от болницата
свидетелката полагала грижи за нея в домашни условия, тъй като не можела да се грижи
сама за себе си, не можела да се храни сама и да се къпе. Налагало се да ползва памперс,
оплаквала се от болки в главата, страдала от безсъние. Около 2-3 дни след инцидента бил
сключен договор със специалист, който да извърши рехабилитация на ищцата. Преди
инцидента ищцата работела в училище „Стоян Заимов“ - гр. Плевен като чистачка, но след
инцидента не можела дълго време да работи, като била започната процедура пред ТЕЛК.
Преди настъпването на ПТП ищцата била жизнена и пъргава, общителна с хората и
колежките си. След инцидента се затворила в себе си, не излизала и не общувала с
приятелите си.
След около месец, месец и половина, след извършване на рехабилитацията,
пострадалата започнала да излиза извън дома си заедно с майка си, като се придвижвала с
две патерици. Впоследствие ищцата по лекарско предписание започнала да се движи само с
една патерица, но чувствала дискомфорт и болки в бедрото, ставата и коляното. След
инцидента й останал белег на дясното око от шев, около 1 см., и ищцата се притеснявала
много от видимия белег.
Във връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма ищцата се оплаквала на
свидетелката от болки в главата и приемала медикаменти, както и, че й се вие свят.
Приемала е „Лексотан“ за нерви.
3
свидетелката е заявила, че дъщеря й до момента на разпита още не се е възстановила
напълно от претърпяната травма. За в бъдеще й предстояла нова операция за премахване на
хирургическия имплант от първоначалната операция, поставен в бедрото, но ищцата се
страхувала от нова последваща операция и не желаела да се оперира.
Свидетелят К. е дал показания, че е видял ищцата на следващия ден след инцидента в
болницата, и впоследствие я е посещавал няколко пъти. След изписването й е извършвана
рехабилитация, която била успешна, защото е успяла да започне да става, а преди това
няколко месеца е била на легло и близките я е обгрижвали. Ползвала памперси и подлога,
хранели я в леглото. След частичното възстановяване походката била променена. Преди
инцидента се движила бързо и енергично, а след ПТП накуцвала, пазела се при изкачване и
слизане по стълби и при движение по неравни терени. Тревожела се, че е в тежест на
близките си. Ищцата била много суетна и се притеснявала от шева на клепача й с дължина
около 1 см, който преминавал през целия клепач, поради което се гримирала, за да прикрие
белега. Не можела да излиза сама, тъй като се страхувала и искала да има винаги някой,
който да я придружава, да се движи до нея или зад нея, за да я пази, ако залитне при
движение. При по-продължителна двигателна активност се оплаквала от болка и накуцвала.
От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, изготвена от д-р Х. М., се
установява, че при процесното ПТП пострадалата е получила съчетана травма - черепно-
мозъчна, гръдна и на опорно-двигателния апарат, съдържаща следните травматични
увреждания:
Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се в
мозъчна контузия лека степен;
Минимален травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки (субарахноидна
хеморагия);
Разкъсно-контузна рана в дясната половина на лицето и горния клепач - вдясно;
Фрактура на тялото на дясната горночелюстна кост - горната стена (орбитална
повърхност, facies orbitalis) на десен максиларен синус с наличие на въздушни
колекции в дясна орбита.
Контузия на гръдния кош с фрактура на II дясно ребро по предна аксиларна линия;
Дискретни плеврални изливи двустранно, без данни за увреждане на белите дробове;
Субтраханерна фрактура и диафизарна фрактура на дясно бедро
Пострадалата е получила лека черепно-мозъчна травма с оценка по Глазгоу кома
скала 14 точки, изразяваща се в мозъчна контузия лека степен и минимален травматичен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Травмата е протекла с липса на спомен за инцидента,
без огнищна неврологична общомозъчна симптоматика. Медико-биологичната
характеристика на тази травмена увреда е „Разстройство на здравето, временно опасно за
живота".
Фрактурата на тялото на дясната горночелюстна кост е предизвикала трайно
затруднение на дъвченето и говоренето. Контузията на гръдния с фрактура на едно ребро
предизвикала болки и страдания за срок от 30 дни. Дискретните плеврални изливи
двустранно, без данни за увреждане на белите дробове имат медико-биологична
характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
След оказана спешна медицинска помощ непосредствено след инцидента от екип на
ЦСМП пострадалата е настанена за болнично лечение в МБАЛ Христо Ботев АД - Враца,
Отделение по хирургия за периода 07.05. - 18.05.2022 г. по КП 205: Тежка черепно-мозъчна
травма, консервативно поведение.
Извършена е била хирургична обработка и шев на раната, поставена й е била
директна екстензия на дясно бедро. Проведено е било комплексно медикаментозно и
инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение. Извършени са й били
необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации със специалисти - ортопед-
травматолог, очен, УНГ, неврохирург. По време на болничния престой пострадалата е
останала в ясно съзнание, контактна, адекватна, без изявена огнищна неврологична
симптоматика (ОНС) и менинго- радикулерно дразнене (МРД). Изписана в ясно съзнание,
оценка по Глазгоу кома скала-15 т. (норма), с практически нормален неврологичен статус и
насочена към Отделение по ортопедия и травматология на същата Болница, през който
4
период не са описани проблеми или оплаквания, свързани с получената при инцидента ЧМТ.
Лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия, основно по отношение на
травмата на опорно двигателния апарат, която е изследвана от вещото лице ортопед и
травматолог. Относно периода на възстановяване вещото лице е съобразило, че по делото не
е представена медицинска документация, отнасяща се до протичането на възстановителния
процес на черепно- мозъчната травма. По принцип периодът на възстановяване при ЧМТе с
продължителност до 6-8 месеца, при липса на усложнения.
Относно периода на претърпените от ищцата болки и страдания вещото лице е
приело, че поради липса на медицинска документация за хода на възстановителния процес,
на този въпрос може да се отговори само теоретично, а именно - в резултат на получената
черепно-мозъчна травма ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок до 20
дни, значителни до 2 месеца и умерени до 6 месеца.
Вещото лице е констатирало, че към момента на изготвяне на експертизата лиспват
данни за невъзстановени увреждания при ищцата, с изключение на белега в областта на
горния клепач на дясното око.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че белегът на окото, който е в областта
на дясната околоочна област, започва от външния ъгъл на окото в областта на долния клепач
и се спуска надолу, вертикално върху горночелюстната област. Дълъг е около 15-18 мм. По
средата има един белег от хирургичен шев с дължина около 4-5 мм. Като цяло белегът е
видим, но няма параметрите на грубо зараснала рана или вторично зараснала такава, както и
хипертрофия и т.н. , а е нормален видим следоперативен белег, козметичен дефект и не е
груб, загрозяващ белег.
От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ д-р Г. К. – травматолог се
установява, че възстановителният период след травмата е 9-12 месеца след счупването през
месец май 2022 г., като не можело да се очаква пълно възстановяване. Ищцата нямало да
може да работи със същия обем натоварване. Накуцването е в резултат на отслабването на
мускулатурата на оперирания крак. Ще се налага да се извършва и последваща
рехабилитация веднъж годишно. Останали са 4 козметични белега след операцията на крака
й.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение по съдебно-психиатрична
експертиза, като вещото лице д-р Е. С.-Т., е посочило, че при ищцата е налице реакция на
психичен стрес, в резултат от соматичните увреждания, които е получила при процесното
ПТП, като се установява протрахирана депресивна реакция на дезаптация-психогенно
депресивно състояние, което не се приравнява към разстройството на съзнанието, но
значително нарушава пълноценното социално функциониране на лицето. Пострадалата е с
повишена тревожност, нарушения на съня, известни промени в психичното й състояние в
посока на повишен депресивитет, чувство за безперспективност, че не може да работи след
травмата. За преодоляването му е необходим по-дълъг период от време, провеждане на
психиатрично лечение и психотерапия.
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г. на
ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ
Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема,
че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че пострадалата е получила
следните телесни увреждания: Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна
травма, изразяваща се в мозъчна контузия лека степен; Минимален травматичен кръвоизлив
5
в меките мозъчни обвивки (субарахноидна хеморагия); Разкъсно-контузна рана в дясната
половина на лицето и горния клепач - вдясно; Фрактура на тялото на дясната горночелюстна
кост - горната стена (орбитална повърхност, facies orbitalis) на десен максиларен синус с
наличие на въздушни колекции в дясна орбита. Контузия на гръдния кош с фрактура на II
дясно ребро по предна аксиларна линия; Дискретни плеврални изливи двустранно, без данни
за увреждане на белите дробове; Субтраханерна фрактура и диафизарна фрактура на дясно
бедро. Търпяла е болки и страдания от причинените й увреждания при настъпилото ПТП,
като възстановителният период е 9-12 месеца, извършена й е била операция с вътрешна
фиксация. Била е на възраст 51 години. Имала е нужда от чужда помощ в ежедневието си.
Настъпило е възстановяване, с изключение на леко накуцваща походка на увредения крак и
остатъчни белези от оперативното лечение, както и белег на окото. Настъпила е
протрахирана депресивна реакция на дезаптация-психогенно депресивно състояние, което не
се приравнява към разстройството на съзнанието, но значително нарушава пълноценно
социално функциониране на лицето, повишена тревожност, нарушения на съня, повищен
депресивитет, чувство за безперспективност, които са преодолими с лечение.
Въз основа на изложеното следва да се определи обезщетение в размер на 50 000лв. за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.05.2022г до
окончателното изплащане на сумата, за която сума следва да се уважи исковата претенция по
чл.432 КЗ.
Поради различните изводи на двете инстанции следва да се отмени решението на
първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432 КЗ
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30 000лв. до 50 000лв., ведно със
законната лихва от 30.05.2022г. до окончателното изплащане, като се осъди ЗК"Лев Инс"АД,
ЕИК *********, да заплати на З. А. С., ЕГН ********** допълнително сумата от 20 000лв.
/разликата от 30 000лв. до 50 000лв./ Следва да се потвърди решението му в частта му, с
която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 50 000лв. до 150 0000лв., ведно със
законната лихва от 30.05.2022г до окончателното изплащане. В необжалваната му част
решението е влязло в сила.
Оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено
ЗК"Лев Инс"АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Г. С. С. от САК сумата от 1200лв. с
вкл. ДДС за безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция, като
възражението по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно с оглед на фактическата и правна
сложност на делото. Не следва да се начислява допълнително адвокатско възнаграждение за
пред първата инстанция, тъй като определеното от 3663.80лв. е адекватно на извършените
процесуални действия от пълномощника.
Следва да бъде осъдена З. А. С., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК ********* сумата от 453.60лв. за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната
инстанция. Присъденото пред първата инстанция от 240лв. въззивният съд приема, че
същото следва да се намали до сумата от 200лв.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена З. А. С., ЕГН
**********, да заплати на ЗК"Лев Инс"АД, сумата за разликата от 448.90лв. до 525.02лв. за
разноски за вещо лице и свидетели по делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Следва да бъде осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 800лв. за допълнителна държавна такса върху уважения размер на
исковата претенция и 64.00лв. за разноски за експертиза пред въззивната инстанция. Следва
да бъде осъдено дружеството да заплати допълнително по сметка на ОС-Враца сумата от
159.05лв. /разликата от 462-302.95лв./ за разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 94/20.12.2023, постановено по гр.д.№ 127/2022г по описа на
ОС-Враца, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция на З. А. С., ЕГН
********** срещу ЗК"Лев Инс"АД ЕИК ********* с правно основание чл.432 КЗ за
6
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинените телесни
увреждания, при настъпило на 07.05.2022 г. ПТП, за разликата от 30 000лв. до 50 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, В ЧАСТТА му, с която З. А. С., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на ЗК"Лев Инс"АД ЕИК ********* разликата от 200лв. до 240 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, в частта му, с която е осъдена З. А. С., ЕГН **********, да
заплати на ЗК"Лев Инс"АД, сумата за разликата от 448.90лв. до 525.02лв. разноски за вещо
лице и свидетели по делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК"Лев Инс"АД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на З. А. С., ЕГН
********** допълнително сумата 20 000лв. / разликата от 30 000лв. до 50 000лв./, за
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинените телесни
увреждания, при настъпило на 07.05.2022 г. ПТП., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗК"Лев Инс"АД ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Г. С. С. от САК сумата от 1200лв. с вкл. ДДС за безплатно
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК
********* сумата от 453.60лв. за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски апелативен съд
сумата от 800лв. за допълнителна държавна такса върху уважения размер на исковата
претенция и 64.00лв. за разноски за експертиза пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ДА ЗАПЛАТИ допълнително по сметка на ОС-Враца
сумата от 159.05лв. /разликата от 462лв-302.95лв./ за разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7