Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от В. Р. Л., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. 10, чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв., за периода от 14.02.2023 г. до 05.06.2023 г. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора Пловдив), изразяващи се в следното: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи /мишки и плъхове/; липса на адекватно лечение; липса на подходяща храна за здравословното му състояние; липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; липса на пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция, като счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, поради което следва драстично да бъде намален.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото (Становище от 27.02.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив В. И. – л. 43; Справка от 27.02.2024 г. на Вх. № 1615/26.02.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив Г. А. – л. 44; Справка от 28.02.2024 г. към рег. № 1615/26.02.2024 г. на ИФЗ НС „ФЛРК“ при Затвора Пловдив П. В. – л. 45; Справка от 28.03.2024 г. към рег. № 2494/27.03.2024 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ при Затвора Пловдив П. В.; Справка от 04.04.2024 г. към рег. № 2494/27.03.2024 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ при Затвора Пловдив П. В.) се установява, че В. Р. Л. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в част от посочения по-горе период, а именно от 14.02.2023 г. до 26.04.2023 г. Пребивавал е в стая № 36, чиято площ е 15,06 кв/м. (без площта на санитарния възел). Същата разполага с отваряем прозорец с размери 1,20 м. х 1,20 м. Санитарният възел е с площ 2,52 кв/м., с достъп до течаща студена вода.

През периода от 14.02.2023 г до 26.04.2024 г. (датата на освобождаването му) Л. е пребивавал съвместно с други двама лишени от свобода в стая № 36. Не се установява, че на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв/м. през процесния период (от 14.02.2023 г. до 25.04.2023 г. вкл., като дата 26.04.2023 г. не е включена в периода, тъй като тогава Л. е бил освободен).

Във всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел с неограничен достъп. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Къпането на лишените от свобода е в обща баня с достъп до топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а като работещ Л. е имал достъп до баня всеки работен ден. Подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи.

Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да го осъществяват чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените. На лишените от свобода се предоставя ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на личната си хигиена.

Прането на дрехи става по усмотрение на самите лишени от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. През процесния период в Затвора Пловдив е имало налична професионална пералня, но същата е била в продължителен ремонт. В пералното помещение са функционирали сушилнята за дрехи и гладачния каландър. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода, по време на ремонта на професионалната пералня, е било чрез два броя по-малки перални машини с по-малък капацитет на килограми за пране. Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода и по утвърден график. В тази връзка е представен график на служебната пералня в Затвора – Пловдив.

Сушенето на дрехите на лишените от свобода става чрез сушилната машина в пералното помещение и чрез пригодените за целта простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

6. През процесния период в Затвора Пловдив е извършена дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД “ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“. В тази връзка са представени Договор за възлагане на обществена поръчка № 650 от 20.01.2021 г., сключен с ГДИН за извършване на услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД), Протоколи за извършена ДДД обработка от 17.05.2023 г., 15.03.2023 г., 07.02.2023 г., 12.01.2023 г., (л. 58 и сл.).

В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

7. По делото като свидетел е разпитан Д. И. Ц.. Същият заявява, че от ноември 2022 г. до април 2023 г. е бил заедно с Л. в един коридор, но не са били в една и съща стая в Затвора Пловдив. Влизал е в килията на ищеца, която е № 36. Относно условията, при които Л. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, Ц. твърди, че има дървеници, хлебарки, счупени стени, мухъл, плесен, няма къде да простират прането си и нямат топла вода. През лятото нямало вода изобщо. Лишените от свобода простирали в стаите си на едно въженце на тавана. Не са ползвали пералня през процесния период и перели дрехите си на ръка в килиите. Ц. знае, че има пералня, но твърди, че лишените от свобода не я ползват. Не знае, дали пералнята работи. Ц. не е питал никого, за да използва пералнята. Писал е молба до Началника на Затвора Пловдив относно въпроса с пералнята, не помни кога се е случило това, но отговор така и не получил. В Затвора Пловдив има общо помещение за простиране, в което имало две въженца, а лишените от свобода са около 60-70 човека в този коридор и мястото за простиране не е достатъчно. Затова простират в килиите си. Има утвърден график за ползване на лекар два дни в седмицата. Не помни кога през 2023 г., но за някакъв период от време в Затвора Пловдив нямало лекар и зъболекар. Не знае в процесния период Л. да е имал нужда от лекарска помощ. Имало обща баня в Затвора Пловдив на сто метра от стаите от отряда, където пребивават ищеца и Ц.. Имало 6 работещи душа, а влизат да се къпят по 15-20 лишени от свобода наведнъж. Няма съблекалня.

8. Въз основа на свидетелските показания на Д. Ц., са изискани допълнително справки и доказателства от Началника на Затвора Пловдив във връзка с достъпа на лишените от свобода до пералнята в Затвора Пловдив. В следствие на това са постъпили писма от Началника на Затвора Пловдив с вх. № 6293/09.04.2024 г. и с вх. № 6101/05.04.2024 г., приети в съдебно заседание, съдържащи справки от ИФЗ НС „ФЛРК“ – ст. инсп. П. В. (цитирани в т. 5) с приложен график на служебната пералня. От представените данни се установява, че към дата 04.04.2024 г. не са открити подадени молби от лишения от свобода Д. И. Ц. за ползване на пералното помещение през горецитирания период.

ІІІ. За правото:

9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

10. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

11. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Л. не е пребивавал в Затвора Пловдив от 26.04.2023 г., когато е бил освободен, до 05.06.2023 г. вкл.

Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 14.02.2023 г. до 26.04.2023 г., датата на неговото освобождаване.

Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните неимуществени вреди през периода, през който Л. не е пребивавал в Затвора Пловдив - от 26.04.2023 г., когато е бил освободен, до 05.06.2023 г. вкл.), исковата претенция е неоснователна.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 14.02.2023 г. до 25.04.2023 г. вкл.

12. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

13.1. Помещението, което е обитавал Л. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периода от 14.02.2023 г. до 25.04.2023 г. включително в Затвора Пловдив, е разполагало със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Като работещ Л. е имал достъп до баня всеки ден, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (Становище от 27.02.2024 г. на ИСДВР В. И. – л. 43; Справка от 28.02.2024 г. към рег. № 1615/26.02.2024 г. на ИФЗ НС „ФЛРК“ при Затвора Пловдив П. В. – л. 45).

Що се отнася до хигиената в спалните помещения, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Действително от показанията на разпитания свидетел се установява, че в помещението в Затвора Пловдив, в което е бил настанен ищецът (свидетелят Ц. посочва стая № 36), имало мухъл и плесен. Нейният произход, обаче, включително и според ищеца, се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

13.2. За периода от 14.02.2023 г. до 25.04.2023 г. вкл. в Затвора Пловдив не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 5. от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

13.3. Относно твърдението на ищеца за здравословни проблеми, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал такива през процесния период и да не му е осигурена медицинска помощ. При липса на здравословни проблеми, не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим.

13.4. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, подробно описани в т. 6 от настоящото решение, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

13.5. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел.

13.6. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не са нормативно установени задължения на ответника.

13.7. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

14. Крайният извод на съда е, че предявената искова претенция е неоснователна. Това налага същата да бъдат отхвърлена изцяло.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. Л., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. 10, чрез пълномощника си адвокат Н. Д., искове срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” [населено място], ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив за периода от 14.02.2023 г. до 05.06.2023 г.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.