РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на трети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ П.
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8037 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 04.05.2016г. сключил с ответника
В.Р.И. договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ********* и
мобилен номер 0877/940033 с избран абонаментен план НонСтоп 29,99 лева със срок
на действие на договора до 04.05.2018г., като абонатът закупил при
преференциални условия мобилно устройство HTC Desire 530 White
на изплащане с 23 лизингови вноски по 14,59 лева всяка. За потребените от ответника услуги в периода 10.10.2016 до
09.02.2017г. ответникът издал фактури
както следва:
-
Фактура № **********/ 10.11.2016г. за периода 10.10.2016
до 09.11.2017г, на стойност 34,51 лева с ДДС
-
Фактура № **********/10.12.2016г. за периода 10.11.2016
до 09.12.2016г, на стойност 51,78 лева с ДДС
Потребените и незаплатени услуги са на обща стойност 86,29 лева.
С кредитно известие била сторнирана сумата 6,83 лева и начислена още една
лизингова вноска в размер на 14,59 лева, като така размера на дълга станал
94,50 лева.
Ищецът сторнирал сумата 6,83 лева- пропорционална такса подлежаща на
връщане на абоната и начислил лизингова вноска в размер на 14,59 лева, като
така задължението станало в размер на 94,50 лева.
Поради неизпълнение на посочените задължения мобилният оператор прекратил
едностранно индивидуалните договори, като начислил неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 408,22 лева, станали
изискуеми и неплатените лизингови вноски в общ размер 218,85 лева.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за сумата 313,35 лева за
неплатени далекосъобщителни услуги в размер на 313,35 лева. Заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс,
поради което ищецът инициирал настоящото производство за установяване на
вземането си. Иска се обаче да се установи вземане за далекосъобщителни услуги
само в размер на 94,50 лева, като се предявява и осъдителен иск срещу
ответницата за заплащане на сумата 218,85 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договора за лизинг.
Ответницата не е открита на настоящия си адрес, поради което й е назначен
особен представител, който оспорва исковете за присъждане на лизинговите
вноски, сочи, че общите условия не са подписани от ответницата и счита, че в
тях има много неравноправни клаузи, без обаче да сочи конкретни такива.
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл.
422 от ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение. Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за
изпълнение на парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са частично основателни.
В.Р.И. е сключила с „Теленор България“ ЕАД договор за мобилни услуги, като
е избрала да ползва посочените от ищеца абонаментни програми (л.9-10). Сключила
е и договор за лизинг при посочените от ищеца параметри (л.13). „Теленор
България“ ЕАД е издало фактури за потребените мобилно услуги, като
потреблението съответства на договорения мобилен план. Във фактура №
**********/10.12.2016г. е включена и вноска по договора за лизинг в размер на
14,49 лева (който факт се признава и в исковата молба), поради което от общото
задължение по фактурите тази сума следва да се приспадне, като така
задължението по договора предоставяне на мобилни услуги остава 79,91 лева, в който размер искът за
съществуване на вземането следва да се уважи, а над него да се отхвърли.
Осъдителният иск за заплащане на 218,85 лева лизингови вноски е изцяло
основателен. В.Р.И. е взела на лизинг мобилно устройство с цена 350,16 лева,
липсват доказателства сумата да е изплатена, поради което претенцията за
лизингови вноски в размер 218,85 лева е изцяло основателна.
Особеният представител прави възражения за неравноправност на клаузите в
договорите по които се претендира плащане. Съдът намира, че претендираните
суми- възнаграждение по договор за мобилни услуги и вноски по договор за лизинг
не са неравноправни и са годни основания да породят процесните задължения.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Заповедта за изпълнение е за сумата 355,31 лева, като се оказва, че вземането
съществува само до размера 79,91 лева- за това в заповедното производство от
направените разноски в размер на 205 лева следва да се присъдят 46,10 лева
съразмерно на съществуващата част от вземането.
В настоящото производство с установителен и осъдителен иск са предявени
претенции в общ размер 313,35 лева, които са основателни в общ размер 298,76
лева, за това от направените разноски в размер на 455 лева следва да се
присъдят 433,81 лева съразмерно на основателната част от исковете.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против В.Р.И.,
ЕГН ********** с адрес *** в размер на 79,91 лева, по договор за
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 10.10.2016г.
до 09.02.2017г, като отхвърля иска
за съществуване на вземането над уважения размер, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 4803/2018г. на РРС.
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 следните
суми:
- 218,85 лева – лизингови вноски по договор за лизинг от 04.05.2016г;
- 46,10 лева разноски по ч.гр.дело №
4803/2018г. на Русенски районен съд,
- 433,81 лева- разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Районен
съдия: /п/