РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501372 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№261831/18.06.2021г. по описа на РС
Поморие, подадена от Община Поморие, представлявана от Кмета Иван Алексиев, чрез
адв.Юрий Бошнаков, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Княз Борис I” № 10, вх.Б, ет.1, против
Решение № 260096 от 25.05.2021г. постановено от РС Поморие по гр.д.№728/2019 по описа
на същия съд.
С посоченото решение е отхвърлен иска на Община Поморие, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „Солна“ № 5 за осъждане на „АНХИАЛО
АВТО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.
„Странджа“ № 5 представлявано от Благой Благоев и Христо Благоев да заплати сумата от
3690 лв. като платена без основание, ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 114,81 лв. - лихва за забава, считано от
15.06.2019г. до 06.10.2019г., а Община Поморие е осъдена да заплати на „АНХИАЛО
АВТО“ ООД сумата от 900 лева разноски по делото.
Изложени са оплаквания, че решението е неправилно, както и необосновано.
Твърди се, че съдът неправилно е възприел установената фактическа обстановка в
резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Въззивната страна счита за
неправилен извода на съда, че наличието на изпълнение по договора, сключен между
страните е основание за изплащане на процесната субсидия. Заявява, че по делото безспорно
1
е установено наличието на договор между страните за извършване на обществен превоз на
пътници от 01.11.2013г., както и че на 12.10.2018г. общината е превела на ответното
дружество сумата от 3690 лв. на основание изготвени от превозвача справки за извършени
превози през м. септември 2018г. След извършена финансова инспекция от Агенция за
държавна финансова инспекция, е констатирано, че средства в размер на 8096 лв.,
предоставени по реда на Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони
и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, са изразходвани не по
предназначение, като от тях 3690 лв. за изплатени без правно основание на ответното
дружество. Община Поморие е възстановила на финансиращия орган процесната сума.
Заявява, че задължението на общината да превежда финансови средства за субсидиране не е
безусловно, а е поставено в зависимост от изпълнение на условия, предвидени в
действащото законодателство. Съгласно чл.51, ал.1 от горецитираната наредба, субсидията
се предоставя на превозвачи, които имат сключени договори и които договори отговарят на
изискванията на Регламент № 1370/2007, като за заварените договори не е предвидено
изключение от това правило. В чл.56, ал.2 от Наредбата са посочени тези задължителни
условия, залегнали в чл.4, пар.1 от Регламента.
Сочи се още, че в доклада на АДФИ е констатирано, че процесният договор не
отговаря не само на задължителните условия по чл.56, ал.2, т.е. не отговаря на изискванията
на Наредбата, която е влязла в сила в по-късен момент след подписване на договора, но не
отговаря също така и на действащия от 2007г. Регламент № 1370/2007. Това несъответствие,
според въззивника, води до извод за неоснователно изплатена субсидия на превозвача, което
обстоятелство не било обсъдено от първоинстанционния съд.
На следващо място въззивната страна изразява несъгласие с извода на съда относно
наличието на възможност за общината да приведе процесния договор в съответствие с
наредбата, влязла в сила през 2015г. Заявява, че изпълнителят като страна по договора,
която по занятие извършва дейност като превозвач, също е имал възможност на основание
чл.29, ал.1 от договора да инициира неговото изменение в съответствие с нормативните
изисквания, с които безспорно е бил запознат. Всяка от страните е следвало да се грижи за
собствените си интереси и в тази връзка ответникът не е положил дължимата търговска
грижа съгласно чл.302 от ТЗ. В тази връзка счита за ирелевантни твърденията на ответното
дружество, че е изпълнявало добросъвестно задълженията си по договора.
Следващото оплакване на въззивника е, че при постановяване на решението съдът не
съобразил събраните по делото доказателства, че дружеството не е изпълнило задълженията
си за предоставяне на данни по чл.55, ал.4 в срока по чл.55, ал.5 от Наредбата.
По- нататък са развити доводи, че договорът е сключен въз основа на решение на
областния управител на област Бургас, с което е дадено съгласие кметът на Община
Поморие да възложи пряко извършването на автобусни превози за срок до приключване на
2
процедурата по ЗОП , който е за не повече от 6 месеца, т.е. този срок е изтекъл на
01.05.2014г. Също така нормата на чл.5 пар.5 от Регламента предвижда, че възлагането или
удължаването на обществената поръчка не трябва да надвишава две години, или
максималният срок е изтекъл на 01.11.2015г.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново, с което да бъдат уважени предявените претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна – „АНХИАЛО АВТО“ ООД, чрез адв. Иванка Стойчева, съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. “Съединение“ №5, ет.3. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото
дружество счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. По повод доводите
във въззивната жалба заявява, че съдът правилно е приел, че изискванията на Наредбата са
неотносими към процесния договор, защото същият е сключен през 2013г., а Наредбата е
приета през 2015г. Цитираната от въззивника норма на чл.56, ал.2 от Наредбата е
материалноправна и няма обратно действие. Счита, че дължимостта на субсидията се
предпоставя от факта на извършване на съответните обществени превози.
Не оспорва, че Регламент № 1370/2007г. на Европейския парламент и на Съвета
въвежда изисквания относно договорите за възлагане на обществен превоз, но сочи, че в
него липсва забрана за изплащане на компенсации в случай на неизпълнение на въведените
изисквания. Целта на въпросните изисквания е да осигури прозрачност на механизма на
формиране на компенсацията, а не да лиши от нея превозвачите, които са извършвали тази
дейност.
Развива подробни съображения във връзка с прякото възлагане на извършване на
обществен превоз, предприето на основание чл.5, пар.5 от регламента като спешна мярка за
преодоляване прекъсването на обществената услуга за пътнически превоз. Сочи, че
Регламентът има предвид услуги, които превозвачът не би могъл да извършва при условията
на обичайната си търговска дейност, защото изключват търговския му интерес, поради което
се налага осигуряване на финансова компенсация, която да неутрализира инкасираната
загуба на обществения превозвач от предоставянето на услугата. Сочи, че отговорността на
общината за финансова компенсация произтича не само от качеството й на възложител, но и
като местно компетентен орган, който е длъжен да предостави въпросната обществена
услуга и който я е възложил на обществен превозвач. На следващо място заявява, че
отговорността за съответствие на договорите по възлагане на обществен превоз е изцяло на
компетентните органи, в случая – Община Поморие. Горното произтичало и от разпоредбата
на чл.60 от Наредбата.
Намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че дружеството не е
изпълнило в срок задълженията си по чл.55, ал.4 от Наредбата. Сочи, че справките са
представяни регулярно в общината и макар да е било налице закъснение от няколко дни, то
не може да обуслови извод за съществено неизпълнение на задълженията на превозвача.
По отношение аргументите, изложени във въззивната жалба относно срока на
договора, заявява, че същите са изложени за пръв път пред въззивната инстанция и не са част
от спорния предмет.
3
Намира, че по делото е безспорно установено, че задължението на ответника за
извършване на обществена услуга е изпълнено качествено и в пълен обем през цялата 2018
година, както и че финансовият резултат на „АНХИАЛО АВТО“ ООД е отрицателен, т.е.
налице е финансова загуба, която била частично компенсирана с процесната субсидия в
размер на 3690 лв. В заключение е изведено становище, че изплатената субсидия е покрила
реална загуба на ответника, формирана при изпълнение на задължението му за предоставяне
на обществена услуга. Тази загуба на ответника подлежи на компенсиране съгласно
сключения между страните договор и приложимото европейско законодателство и вътрешно
правната уредба. Затова намира исковата претенция за неоснователна.
Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
жалбата, съответно- отговора. Не ангажират доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е
допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
След като обсъди доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема от
фактическа страна следното:
Община Поморие е предявила против „АНХИАЛО АВТО” ООД осъдителен иск за
заплащане на сумата от 3690 лв.- главница, ведно с обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на 114,81 лв., считано от 15.06.2019г. до предявяването на иска, както и
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди, че с договор от 1.11.2013г. е възложила на ответното дружество
извършването на обществен превоз на пътници по автобусни линии: гр.Поморие- градско -
линия 1; гр.Поморие- градско - линия 2 и гр.Поморие - гр. Каблешково – гр.Поморие.
Срокът на договора бил до приключване на процедурата по реда на Закона за обществените
поръчки от възложителя. Съгласно чл.19 от договора, изпълнителят бил длъжен да издава
абонаментни карти за пътуване на категории граждани, регламентирани със закон или с акт
на министерския съвет при условията на законодателството, което регламентира условията
за извършване на безплатните и по намалени цени пътувания и реда за предоставяне на
средства от държавния бюджет за компенсиране на стойността им на транспортните
дружества. Съгласно чл.5 от договора, възложителят бил длъжен да превежда на
изпълнителя, в срокове, определени от Министерството на финансите средства, ако това се
полага за субсидиране съгласно действащото в страната законодателство и компенсиране на
безплатните пътувания и пътувания по намалени цени на определена категория правоимащи
граждани, съгласно действащото в страната законодателство.
В изпълнение на договора, с платежно нареждане от 12.10.2018г., община Поморие
превела на ответното дружество сумата от 3690 лв., дължима съгласно изготвени от
4
превозвача справки за м. септември 2018г.
При финансова инспекция на общината, извършена от АДФИ, било установено, че
средства в размер на 8096 лв., предоставени по реда на Наредбата за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагане на цени за
обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни
актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози
по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите, не били изразходвани по предназначение. В тази сума се включвали изплатените
без правно основание от общината на ответното дружество за извършени обществени
пътнически превози във вътрешноградския транспорт субсидии в размер 3690 лв.
Констатациите на финансовата инспекция били изложени в доклад № ДИД6-БС-
4/27.06.2019г. на АДФИ.
В хода на финансовата инспекция общината възстановила на финансиращия орган-
министерство на финансите, констатираните в доклада изразходвани не по предназначение
средства от бюджета за 2018г., в това число процесната сума от 3690 лв. След приключване
на финансовата инспекция, АДФИ указала на общината да предприеме необходимите
действия за възстановяване на сумата от 3690 лв. в бюджета на Община Поморие. В
изпълнение на указанията, ищецът изпратил писмо до ответника, с искане за възстановяване
на средствата, но получила отказ. Затова за ищецът възникнал правен интерес да предяви
исковете за процесните суми. Претендира и разноски. Ангажира доказателства.
Правното основание на предявения главен иск е чл.21, ал.3 ЗДФИ вр. чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД. Акцесорните претенции за лихва са с правно основание чл.86 ЗЗД.
В законния срок ответното дружество е представило отговор на исковата молба, с
който е оспорило исковете като неоснователни.
Твърди, че процесният договор е сключен на основание Решение от 14.08.2013г. на
Областния управител на Област Бургас, с което е дадено разрешение на кмета на Община
Поморие да възложи пряко за срок до приключване на процедурата по реда на Закона за
обществените поръчки или закона за концесиите, извършването на автобусни превози по
посочените в исковата молба маршрути. Прякото възлагане било предприето на основание
чл.5, §5 от Регламент /ЕО/ 1370/2007 на Европейския парламент, като спешна мярка за
преодоляване прекъсването на обществената услуга за пътнически превоз на съответните
маршрути, поради изтичането на сключените договори с изпълнители и прекратена в
същото време процедура по ново възлагане на обществен превоз. Затова намира, че
твърдението в доклада на АДФИ, че в процесния договор не е посочено, че се сключва в
съответствие с Регламента, е неоснователно. По тази причина счита, че изначално договорът
е в съответствие с Регламента. Сочи, че регламентът има предвид такива услуги за
обществен превоз, които превозвачът не би могъл да извърши при условията на обичайната
си търговска дейност, поради определени специфики, които изначално изключват
търговския му интерес или го предпоставят само при наличието на определени условия.
Такива условия били именно предоставянето на компенсация за обществена услуга и/или
5
предоставяне на изключително право по смисъла на чл.2, б. „е” и б. „ж” от регламента.
Целта на регламента, според ответника е да се поддържа работещ обществен транспорт на
социално приемлива цена, независимо от пазарните разходи за него. Затова регламентът
предвиждал при предоставянето на такива услуги компетентните органи да компенсират
операторите на обществени услуги за направените разходи, като същевременно не трябва да
допускат свръхкомпенсиране. Ето защо ответникът счита, че след като му е вменено
задължението за извършване на определена обществена услуга, то на основание регламента,
компетентните органи са длъжни да го компенсират. Сочи още, че компенсацията е
неотменимо право на обществения превозвач, признато от Европейския парламент и Съвета,
респективно, намира за недопустимо неговото ограничаване или пълно дерогиране. Изтъква,
че в чл.5 от договора изпълнението на услугата е уговорено именно при условието на
компенсация на разходите за нейното извършване, тъй като изрично е предвидено
задължението на възложителя за заплащане на субсидии и компенсации, съгласно
действащото законодателство. По тази причина намира, че правото му на компенсация под
формата на субсидия на вътрешноградските пътнически превози произтича и от процесния
договор, като насрещно задължения субект е Община Поморие като възлагащ орган, както и
като орган, който е длъжен да осигури предоставянето на въпросната обществена услуга.
Сочи още, че прякото договаряне е уредено и в чл.16г, ал.3 от Наредба №2/15.03.2002г.,
като задължението за компенсация/ респективно правото на същата възниква във всеки
случай на пряко възлагане на задължение за обществена услуга, като наредбата разписва
само механизма на определяне на размера й с оглед избягване на свръхкомпенсация.
Изтъква още, че задължението за компенсация/ респективно правото на такава произтича и
от действащата към сключването на договора Наредба №3/4.04.2005г. /отм./, чийто чл.9 е
възпроизведен дословно в сега действащия чл.54 от Наредбата, приета с ПМС №163 от
29.03.2015г.
Ответникът счита още, че ищецът неоснователно се позовава на обстоятелството, че
процесния договор не съдържа регламентираните задължителни условия по чл.56, ал.2 от
Наредбата, поради което на превозвача не се дължи компенсация, защото тази наредба била
приета две години по- късно, след сключването му. Сочи, че разпоредбата на чл.56, ал.2 от
Наредбата е материално-правна и поради това няма обратно действие и не намира
приложение за процесния договор.
На следващо място ответникът сочи, че дори да се приеме обратното, а именно- че в
процесния договор не са били разписани изискуемите от наредбата условия и механизъм за
компенсиране, на практика задължението за извършване на обществена услуга е било
изпълнено добросъвестно, качествено и в пълен обем от обществения превозвач, а
същевременно са били спазени както предвидените в регламента и наредба №3/2005г. /отм./,
респективно- наредбата, условия и механизъм за определяне на размера на дължимата
субсидия, поради което му се дължи процесната компенсация.
Изтъква, че отговорност за законосъобразното провеждане на процедурата по
възлагане на задължение за обществена услуга, включително за съответствието на договора
за възлагане с нормативната уредба, носи възложителят- Община поморие, която е била
6
длъжна и е могла да съобрази изискванията на действащото законодателство и да приведе
договора в съответствие с тях. Акцентира, че ако се приеме, че Община Поморие не дължи
субсидия за предоставената й качествено и в пълен обем услуга, за която нормативно е
предвидена компенсация, поради пропуски в изготвянето на документацията, това означава,
че ще се позволи на нарушителя да се позове на предизвикания от него порок на сделката и
ще му се предоставят права, черпени от неправомерното му поведение. Претендира
разноски. Представя доказателства.
С обжалваното решение съставът на районния съд е отхвърлил иска и е осъдил
ищецът да плати разноските, заплатени от ответника пред първата инстанция.
Приел е, че процесната субсидия от 3690 лв. била получена от ответника
законосъобразно, на основание валиден договор за обществен превоз на пътници, сключен
между дружеството и Община Поморие, след дадено съгласие кмета на община Поморие да
възложи пряко за срок до приключване на процедурата по реда на Закона за обществените
поръчки извършването на автобусни превози по определени маршрути, като причината за
това била да не се прекъсва превоза на пътници след изтичането на сключените договори и
била в съответствие с разпоредбите на Регламента. Посочил е, че Регламентът определя
начина, по който могат да действат компетентните органи в сферата на обществения
пътнически превоз, за да гарантират предоставянето на услуги от общ интерес като
установява и условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят
задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за
направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението
на задължения за обществени услуги. Целта на компенсацията била да неутрализира
отрицателния нетен финансов ефект (инкасираната загуба), възстанови разходи, за
обществения превозвач от предоставянето на обществената услуга.
Предвид обстоятелството, че процесният договор бил сключен през 2013г.,
районният съд е счел за некоректно да се твърди от ищеца, че на ответника не се полага
субсидия, понеже договорът не съдържа регламентираните задължителни условия, указани
в чл. 56, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони
и за издаване на превозни документи за извършване на превозите" (Наредбата), приета с
ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ. бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г.
Затова е намерил за основателно възражението на ответната страна, че изискванията
към договорите в тяхното съдържание да бъдат разписани правилата/механизма за
компенсиране, не се отнася до процесния договор. Посочил е, че след влизане в сила на
Наредбата, Община Поморие като възложител е имала възможност да предприеме нужните
действия за привеждане на договора в съответствие с новата наредба.
Съдът е посочил още, че е безспорно, че ответникът е бил изправна страна и е
изпълнявал договора, поради което правилно субсидията била изплатена в съответствие с
7
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №1370/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета от 23.10.2007г.
относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт
и за отмяна на регламенти (ЕИО) №1191/69 и (ЕИО) №1107/70 на Съвета.
В заключение районният съд е посочил, че след като ответното дружество е
извършвало обществената услуга, за която бил сключен договора, то на основание
Регламента компетентните органи били длъжни да го компенсират, като изплащането на
субсидии и компенсации било предвидено в самия договор. Несъмнено волята на страните
също била изпълнителят да получи субсидия за извършвания превоз, същата била платена
правилно, а размерът й бил правилно определен, поради което искът за връщането й на
възложителя е счетен за неоснователен.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно,
по следните съображения.
За да се уважи иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е необходимо да се установи
предаване, респективно- получаване на нещо без основание. В тази хипотеза на
неоснователно обогатяване липсата на основание за разместването на блага между
имуществото на страните следва да е изначална- към момента на получаването на
съответното благо.
Страните не спорят по фактите.
С договор от 1.11.2013г., Община Поморие в качеството на възложител възложила, а
„АНХИАЛО АВТО“ ООД в качеството на изпълнител приело да извърши обществен превоз
на пътници по три линии: 1/ гр. Поморие- градско - линия 1; 2/ гр. Поморие- градско- линия
2; 3/ гр. Поморие- гр. Каблешково- гр. Поморие.
За сключването му било дадено съгласие от Областния управител на Област Бургас,
обективирано в Решение №РД- 09-81 от 14.08.2013г. /л.81-82/, Кметът на Община Поморие
да възложи пряко, за срок до приключване на процедурата по реда на Закона за
обществените поръчки или Закона за концесиите, не повече от 6 /шест /месеца/,
извършването на автобусни превози по посочени маршрутни разписания, като в позиции 7,
8 и 9 са посочени маршрутните разписания на автобусна линия гр. Поморие- гр.
Каблешково, гр. Поморие- градска линия №1 и гр. Поморие- градска линия №2. Видно от
мотивите на решението на областния управител, към онзи момент договорите с фирмите,
осъществяващи превоз на пътници по обявените с прекратената процедура направления
били с изтекъл срок, като едновременно с решението за прекратяването на процедурите за
конкурс за възлагане на обществен превоз, на Кмета на общината било възложено да
подготви провеждане на процедура за възлагане на обществен превоз на пътници по реда на
ЗОП или ЗК. Налице било прекъсване на услугите за пътнически превоз с автобусен
транспорт по смисъла на чл.5, §5 от Регламент /ЕО/ 1370/2007 на Европейския парламент,
при което била налице необходимост от предприемане на спешна мярка за преодоляване
прекъсването на обществената услуга.
Съгласно чл.2, договорът бил сключен за срок до приключване на процедурата по
реда на Закона за обществените поръчки от възложителя. Няма твърдения, нито
8
доказателства, че има такава приключила процедура, т.е. не се установява да е настъпило
посоченото в договора условие за прекратяване на действието му.
Съгласно чл.7 от договора, изпълнителят се е задължил да извършва обществения
превоз на пътници съгласно одобрените от възложителя разписания и маршрути, по цена на
билета съгласно чл.20 от договора. В чл.8 е предвидено задължение на ответното дружество
да изпълнява стриктно разпоредбите на Наредба №2/2002г. и Наредба №33/1999 на
Министерството на транспорта, Закона за автомобилните превози, Закона за движение по
пътищата и други нормативни актове за организацията на автомобилния транспорт,
приложимото към дейността законодателство, както и решенията на Общински съвет
Поморие.
Според чл.19 от договора, изпълнителят се е задължил да издава абонаментни карти
за пътуване на категории граждани, регламентирани със закон или с акт на министерския
съвет при условията на законодателството, което регламентира условията за извършване на
безплатните и по намалени цени пътувания и реда за предоставяне на средства от
държавния бюджет за компенсиране на стойността им на транспортните дружества, както и
да извършва превоз на пътници до Гробищен парк- Поморие в почивните дни за сметка на
Община Поморие.
Съгласно чл.5 от договора, възложителят се е задължил да превежда на изпълнителя,
в сроковете, определени от Министерство на финансите средства, ако такива се полагат за :
субсидиране, съгласно действащото в страната законодателство; компенсиране на
безплатните пътувания и пътуванията по намалени цени на определени категории
правоимащи граждани, съгласно действащото в страната законодателство.
Безспорно е, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора. В изпълнение на
задълженията си по договора, с платежно нареждане от 12.10.2018г. Община Поморие
превела на ответното дружество сумата от 3690 лв., дължима съгласно изготвените от
превозвача справки за м. септември 2018г.
При извършена от АДФИ финансова инспекция на Общината, бил изготвен доклад №
ДИД6- БС- 4/27.06.2019г. , в който било констатирано, че през 2017 и 2018г. обществения
превоз на пътници по градски линии 1 и 2 бил извършван от ответното дружество въз
основа на договора от 2013г. Констатирано било, че в договора от 2013г. не било посочено,
че е сключен в съответствие с Регламент /ЕО/ 1370/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета относно обществените услуги за пътнически превози. Констатирано било още, че в
договора не били регламентирани задължителните условия, предвидени в чл.56, ал.2 от
Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените
приходи от прилагане на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници за
субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на
превозни документи за извършване на превозите /Приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г.,
обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., доп., бр. 83 от 25.09.2020 г., в
сила от 25.09.2020 г., изм. и доп., бр. 18 от 4.03.2022 г./ , наричана по нататък в изложението
9
„Наредбата“. Според доклада, предвид обстоятелството, че договорът от 2013г. не отговарял
на изискванията на Регламент №1370/2007г. и регламентираните задължителни условия от
наредбата не били включени в него, превозвачът „Анхиало авто“ ООД не подлежал на
субсидиране. В заключение се посочва, че изплатените на този превозвач субсидии за
обществени пътнически превози във вътрешноградския транспорт в размер на 3690 лв. са
без правно основание и подлежат на възстановяване в централния бюджет. В доклада се
посочва още, че по време на финансовата инспекция с бюджетно платежно нареждане от
14.06.2019г. Община Поморие възстановила на финансиращия орган- Министерство на
финансите установените в доклада, изразходени не по предназначение целеви средства от
бюджета за 2018г., общо в размер на 8095,66 лв., включително процесните 3690 лв. Горните
констатации са отразени на л.37-38 от делото на РС- Поморие, а платежното нареждане за
възстановените от Общината в полза на централния бюджет суми е налично на л.43 от
делото. С писмо от 6.08.2019г. /л.44 от делото на РС/, Директорът на АДФИ е указал на
Кмета на Община Поморие, на основание чл.18, ал.1, т.1 от ЗДФИ и чл.25, ал.1 от
Правилника за прилагането му, да предприеме необходимите действия за възстановяване на
сумата от 3690 лв. по бюджета на Община Поморие от превозвача „Анхиало Авто“ ООД, гр.
Поморие. В изпълнение на тези указания е предявен и процесния иск.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема
следните правни изводи:
За да се уважи иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, е необходимо да се установи
предаване, респективно- получаване на нещо без основание. В тази хипотеза на
неоснователно обогатяване липсата на основание за разместването на блага между
имуществото на страните следва да е изначална- към момента на получаването на
съответното благо.
В исковата молба не е посочено ясно защо според ищеца ответникът е получил
процесните субсидии без основание. Предвид извършеното позоваване на констатациите от
доклада от извършената инспекция от АДФИ, въззивната инстанция намира, че ищцовата
страна се позовава на следните обстоятелства за недължимост на субсидиите:
1/ че в договора от 2013г. не е посочено, че е сключен в съответствие с Регламент
/ЕО/ 1370/2004г. на Европейския парламент и на Съвета относно обществените услуги за
пътнически превози;
2/ че в договора не били регламентирани задължителните условия, предвидени в
чл.56, ал.2 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагане на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории
пътници за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите /Приета с ПМС № 163 от
29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., доп., бр. 83 от
25.09.2020 г., в сила от 25.09.2020 г., изм. и доп., бр. 18 от 4.03.2022 г./.
В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите на доклада, съставен от органите
10
на АДФИ, не е посочено ясно на кои изисквания на Регламент №1370/2007г. не отговаря
процесния договор. Единственото конкретно съображение е, че в съдържанието на договора
липсва регламентация относно задължителните условия, предвидени в чл.56, ал.2 от
Наредбата, част от които /тези по чл.56, ал.2, т.1-3 от Наредбата/ се припокриват с
изискванията към договорите, въведени с чл.4, б. „б“ от Регламента. Посочено е още, че
съгласно чл.56, ал.1 от Наредбата, субсидии се предоставят само на превозвачи, с които
съответната община има сключени договори, отговарящи на изискванията на Регламент
№1370/2007г.
На първо място, въззивният съд намира, че договорът между страните от 2013г., е
сключен при действието на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с
железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО)
№ 1107/70 на Съвета /за краткост по- долу в изложението ще бъде използвано съкращението
Регламент №1370/2007/, в хипотезата на чл.5, §5 от същия- чрез пряко договаряне. Този
Регламент, предвид естеството на процесните правоотношения по възлагане на обществен
превоз на пътници има пряко действие за тях, макар че действително в договора не е
посочено, че е сключен в съответствие с него. Липсата на подобен текст в договора сама по
себе си не го прави недействителен, респективно- несъответстващ на Регламента, нито
изключва правото на превозвача да получи компенсация/ субсидия.
В Преамбюла на Регламента са направени следните принципни разяснения:
В Съображение 5 е посочено, че много услуги за вътрешен пътнически превоз, които
са необходими от общ икономически интерес, не могат да се предоставят на търговски
начала. Компетентните власти на държавите-членки трябва да са способни да осигурят
предоставянето на такива услуги. Механизмите, които те могат да използват за осигуряване
предоставянето на обществените услуги за пътнически превоз, включват следното:
предоставянето на изключителни права на операторите на обществени услуги,
осигуряването на финансова компенсация на операторите на обществени услуги и
определянето на общи правила за извършване на обществен превоз, приложими за всички
оператори.
По отношение на предоставянето на компенсациите в съображение 9 е уточнено, че
за да се гарантира прилагането на принципите на прозрачност, еднакво третиране на
конкуриращите се оператори и пропорционалност, при предоставяне на компенсация е
изключително важно в обществената поръчка за услуги между компетентния орган и
избрания оператор на обществена услуга да се определят естеството на задълженията,
свързани с обществената услуга, и договореното възнаграждение.
Съгласно съображение 27 от Регламента предоставената от компетентните органи
компенсация за покриване на разходите, произтичащи от изпълнение на задълженията за
обществени услуги, следва да се изчислява така, че да не допуска свръхкомпенсиране.
Когато компетентен орган планира да възложи обществена поръчка за услуги без
конкурентна тръжна процедура, той следва да спазва също подробни правила, които
гарантират, че сумата на компенсацията е подходяща и изразява стремеж към ефективност и
качество на услугата.
В съображение 28 е посочено, че чрез подходящо отчитане на последиците от
спазването на задълженията за предоставяне на обществени услуги върху търсенето на
обществени услуги за пътнически превоз в схемата за изчисляване, установена в
приложението, компетентният орган и операторът на обществени услуги могат да докажат,
че е избегнато свръхкомпенсирането.
В чл. 1 от Регламента е прокламирана неговата цел, а именно- определяне на начина,
по който, в съответствие с правилата на правото на Общността, могат да действат
компетентните органи в сферата на обществения пътнически превоз, за да гарантират
предоставянето на услуги от общ интерес, които, наред с другото, са по-многобройни, по-
безопасни, по-висококачествени или на по-ниска цена спрямо тези, които биха били
11
обусловени само от пазарните механизми.
Поради изложеното са установени условията, при които компетентните органи,
когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите
на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в
замяна на изпълнението на задължения за обществени услуги.
Съгласно чл.3, §1 от Регламента, когато компетентният орган реши да предостави на
оператор по свой избор изключително право и/ или компенсация от какъвто и да е характер
в замяна на изпълнение на задълженията за извършване на обществени услуги, той прави
това в рамките на обществена поръчка за услуги. §2 от същата разпоредба предвижда, че
чрез дерогация от §1 задължения за извършване на обществени услуги, които целят
установяване на максимални тарифи за всички пътници или някои категории пътници, могат
да бъдат предмет и на общи правила. В съответствие с принципите, установени в чл.4 и 6 и
в приложението, компетентният орган компенсира операторите на обществените услуги за
нетния финансов ефект, положителен или отрицателен, върху извършените разходи и
реализираните приходи вследствие спазването на тарифните задължения, установени с общи
правила, по начин, който предотвратява свръхкомпенсиране.
В Съобщение на Комисията относно тълкувателни насоки по отношение на
Регламента /2014/С 92/01/ в чл.2.2.3 е посочено, че държавите членки и/или компетентните
органи могат да организират обществения превоз чрез общи разпоредби, като например
закони, укази или регулаторни мерки. Когато обаче тези общи разпоредби включват
компенсация или изключително право, съществува допълнително задължение за извършване
на обществена поръчка за услуги съгласно чл.3, §1 от Регламент /ЕО/ №1370/2007.
В тази връзка следва да се посочи, че българското законодателство съдържа общи
правила, чрез които са регламентирани обществените отношения, свързани с обществения
превоз на пътници, както и условията, при които се следва компенсация или субсидия на
превозвача:
1/ §4, ал.1 от Закона за автомобилните превози;
2/ чл.56 и сл. от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагане на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени
категории пътници за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони
и за издаване на превозни документи за извършване на превозите /Приета с ПМС № 163 от
29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., доп., бр. 83 от
25.09.2020 г., в сила от 25.09.2020 г., изм. и доп., бр. 18 от 4.03.2022 г./;
3/ чл.1 и чл. 3 от Наредба № 3 от 4.04.2005 г. за условията и реда за предоставяне на
средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони /Издадена от
министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 33 от 15.04.2005 г., изм., бр. 92 от 14.11.2006 г., в
сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 32 от 25.03.2008 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 37 от
19.05.2009 г., в сила от 19.05.2009 г., изм. и доп., бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.01.2010 г.,
бр. 2 от 6.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 9 от 31.01.2012 г., отм., бр. 57 от
28.07.2015 г./, действала към момента на сключването на процесния договор.
В чл.4 от Регламента е установено задължителното съдържание на обществената
поръчка за услуги и общи правила. Така съгласно§ 1 обществените поръчки за услуги и
общите правила:
а) определят ясно задълженията за извършване на обществени услуги, с които
операторът на обществени услуги трябва да се съобрази, и съответните географски райони;
б) установяват предварително, по обективен и прозрачен начин,
i) параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, ако има такава, и
ii) естеството и обема на каквито и да било предоставени изключителни права,
така че да се предотврати свръхкомпенсиране. При обществени поръчки за услуги,
възложени в съответствие с член 5, параграфи 2, 4, 5 и 6, тези параметри се определят така,
че да не е възможно изплащането на компенсация да надвиши сумата, необходима за
12
покриване на нетния финансов ефект върху направените разходи и реализираните приходи
при изпълнение на задълженията за обществени услуги, като се отчитат приходите от тази
дейност, които остават в оператора, и разумната печалба;
в) определят механизмите за разпределение на разходите, свързани с предоставянето
на услугите. Тези разходи могат да включват по-специално разходите за персонал, енергия,
инфраструктурни такси, поддръжка и ремонт на превозни средства за обществения
транспорт, подвижен състав и инсталации, необходими за извършване на услугите за
пътнически превоз, както и фиксирани разходи и подходяща възвръщаемост на капитала.
В българското законодателство тези изисквания към общите правила са
имплементирани в цитираните Наредби- чл.3, ал.2 от Наредбата от 2005г. /отм./ и чл.56, ал.2
от Наредбата от 2015г.
Съгласно чл.6, §1 от Регламента всяка компенсация, свързана с общо правило или
обществена поръчка за услуги, се подчинява на разпоредбите на член 4, независимо от
начина, по който е възложена поръчката. Всички компенсации, от какъвто и да е характер,
във връзка с обществена поръчка за услуги, възложена пряко в съответствие с член 5,
параграфи 2, 4, 5 или 6 или във връзка с общо правило, са съобразени също и с разпоредбите
на приложението.
В Приложението към Регламента са подробно установени правилата, приложими за
компенсациите в случаите по член 6, § 1.
В чл.5, §1 от Регламента е посочено, че обществените поръчки за услуги се възлагат в
съответствие с правилата, определени в регламента. Съгласно чл.5, §3, всеки компетентен
орган, който прибягва до трето лице, различно от вътрешен оператор, възлага обществени
поръчки за услуги въз основа на конкурентна тръжна процедура, с изключение на случаите,
посочени в параграфи 3а, 4, 4а, 4б, 5 и 6.
Изключението на чл.5, § 5 от Регламента предвижда възможност в случай на
прекъсване на услугите или на непосредствен риск от такава ситуация право на
компетентния орган да предприеме спешни мерки. Спешните мерки са във вид на пряко
възлагане или формално съгласие за удължаване на срока на обществена поръчка за услуги
или във вид на изискване за изпълнение на някои задължения за извършване на обществени
услуги. Срокът, за който обществена поръчка за услуги е възложена, удължена или наложена
чрез спешни мерки не може да надвишава две години.
Съгласно чл.6, §1 от Регламента всяка компенсация, свързана с общо правило или
обществена поръчка за услуги, се подчинява на разпоредбите на член 4, независимо от
начина, по който е възложена поръчката. Всички компенсации, от какъвто и да е характер,
във връзка с обществена поръчка за услуги, възложена пряко в съответствие с член 5,
параграфи 2, 4, 5 или 6 или във връзка с общо правило, са съобразени също и с разпоредбите
на приложението.
В Приложението към Регламента са подробно установени правилата, приложими за
компенсациите в случаите по член 6, § 1.
В заключение, може да се направи извод, че уредбата в Регламента относно
компенсациите / субсидиите при пряко възлагане на обществена поръчка за услуги /чл.5,
параграфи 2, 4, 5 или 6/ не съдържа норми, които за изключват правото на компенсация при
осъществена услуга. Напротив, целта на уредбата в Регламента е да се гарантира
превозвачът да получи компенсация, като се избегне свръхкомпенсация. Съобразно
разрешението, дадено в Съобщение на Комисията относно тълкувателни насоки по
отношение на Регламента /2014/С 92/01/ в чл.2.4.2., компенсацията следва да бъде
ограничена до нетния финансов ефект от задължението за извършване на обществена
услуга. Той се изчислява като разходи, от които се приспадат приходите, генерирани от
операциите по обществената услуга, минус възможните приходи, свързани с мрежовите
ефекти, плюс разумна печалба.
С оглед така изясненото съдържание на приложимите правни норми, действително
може да се направи извод, че формално съдържанието на процесния договор не отговаря на
изискванията на чл.4, §1 от Регламента и чл.3 от Наредба № 3 от 4.04.2005 г. за условията и
13
реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони
/Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 33 от 15.04.2005 г., изм., бр. 92 от
14.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 32 от 25.03.2008 г., в сила от 1.01.2008 г., изм.,
бр. 37 от 19.05.2009 г., в сила от 19.05.2009 г., изм. и доп., бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от
1.01.2010 г., бр. 2 от 6.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 9 от 31.01.2012 г., отм., бр.
57 от 28.07.2015 г./, които са действащото право към датата на сключването му. Това е така,
понеже в съдържанието на договора не се съдържат задължителните реквизити на чл.4, §1 от
Регламента и чл.3, ал.2 от Наредба №3/2005г. Въпреки това, не може да се приеме, че
страните не са постигнали съгласие по един от съществените елементи на договора, а
именно- условията и реда за предоставяне на субсидиите/ компенсациите, ерго- че
договорът между страните от 2013г. е недействителен в частта за компенсациите, поради
което такива не се дължат на превозвача.
Съгласно чл.5 от договора възложителят се е задължил да превежда на изпълнителя
субсидии, ако такива се полагат за субсидиране и компенсиране на безплатните пътувания и
пътувания по намалени цени на определени категории правоимащи граждани, съгласно
действащото в страната законодателство. С препратката към действащото законодателство
относно субсидирането/ компенсациите на обществените превози, страните са приели
отношенията им по повод компенсациите/ субсидиите да бъдат уредени съобразно приетите
от държавата общи правила /по смисъла на чл.4 от Регламента/, посочени по- горе /Закона за
автомобилните превози и двете Наредби- тази от 2005, действаща при сключването на
договора и тази от 2015г., действала към 2018г., когато са извършени процесните превози, за
които са изплатени субсидии/. Нещо повече, регламентацията на условията и реда за
предоставяне на субсидии, дадена с цитирания закон и подзаконови нормативни актове, е
уредена чрез императивни правила, поради което дори да липсваше посоченото препращане
на чл.5 от договора към нея, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, договорът в тази му
част не би бил нищожен, понеже липсващите уговорки биха били заместени по право от
повелителните норми на закона.
Ето защо, неоснователно е становището на въззивника, че договорът не отговаря на
изискванията на Регламента.
Видно от приетата по делото СИЕ, счетоводството на въззиваемото дружество е
водено в съответствие с изискванията на Регламента, разписани в Приложение към същия.
Отчитането на изпълнението на обществената услуга по вътрешноградските превози е било
извършено при спазването на правилата, разписани в същото Приложение. За периода от
1.01.2018г. до 30.09.2018г. прогнозната загуба била в размер на 3690 лв., нетният финансов
ефект от деветмесечието бил в същия размер, а това е и размерът на полагащата се и
преведена от общината на ответника субсидия. От заключението е видно още, че за
процесния период въобще не е начислявана разумна печалба. Ето защо може да се направи
извод, че размерът на процесната субсидия е определен в съответствие с изискванията на
Регламент /ЕО/ №1370/2007 и правилно е бил изплатен на превозвача, тъй като процесният
договор отговаря на изискванията на Регламента по смисъла на чл.56, ал.1 от Наредбата от
14
2015г., действала в процесната 2018г.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че към датата на изплащане на субсидията
срокът на договора е бил изтекъл. В тази връзка въззивният съд намира, че това възражение
на ищеца е преклудирано, тъй като е въведено за пръв път с въззивната жалба. Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че в процесния договор не е определен срок по
смисъла на чл.69, ал.1 ЗЗД /определен времеви интервал/. Уговорката в чл.2 от договора,
макар и да визира срок на действие на договора, всъщност представлява условие по смисъла
на чл.25, ал.1 от ЗЗД. Не е спорно, че това условие /“до приключване на процедурата по реда
на ЗОП от възложителя“/ не е било настъпило към процесния период на 2018г., поради
което не може да се приеме, че договорът е бил прекратен.
Недопустимо е въведеното едва с въззивната жалба оплакване, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за предоставяне на данните по чл.55, ал.4 от сроковете по чл.55
от Наредбата. Въпреки това, то е и неоснователно, доколкото дори да е било налице
забавяне, то не е съществено, след като субсидията е била заплатена.
Предвид изложеното по- горе, въззивната инстанция намира, че процесната сума,
представляваща субсидия по договора между страните от 2013г. е получена от ответника с
основание.
Ето защо искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е неоснователен, поради което правилно и
законосъобразно е бил отхвърлен от районния съд, ведно с акцесорните претенции за
обезщетение за забавено плащане.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 360 лв., съобразно приложените
доказателства- договор и платежно нареждане.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260096 от 25.05.2021г. постановено от РС Поморие по
гр.д.№728/2019 по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОМОРИЕ да заплати на "Анхиало Авто" ООД сумата от 360
лв., представляваща деловодни разноски за в.гр.д.№1372/2021г. на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16