Решение по дело №516/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20197240700516
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

39                                                  27.02.2020 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:     

                                                       

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар  Пенка Маринова                                                                         

и с участието на прокурор Петко Г. 516 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда  Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт Д.Л., против Решение № 607/ 15.11.2019 г., постановено по АНД № 2108/ 2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменено  Наказателно постановление /НП/ № 24-002322/ 04.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установявало по несъмнен и категоричен начин, че санкционираното лице, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължението си по чл.5 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а именно да уведоми незабавно териториалната администрация на ИА „Главна инспекция по труда“ за всяка трудова злополука, довела до инвалидност или смърт. Именно към тази разпоредба препращала и нормата на чл.25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.  Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което издаденото НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

Ответникът по касация - „П. инженеринг“ ООД с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител – адв.Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. С доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.  

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-002322/ 04.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002322/ 04.06.2019г., с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на „П. инженеринг“ ООД, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция по чл.415б от КТ в размер на 2000 лв. по чл.415б от КТ, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗБУТ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:  При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.04.2019г. по седалище и управление на фирмата, както и на 31.05.2019г. и 04.06.2019г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, е установено, че „П. инженеринг“ ООД, в качеството си на работодател/осигурител, не е уведомил незабавно териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /в случая Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора/ за злополука, претърпяна при автомобилна катастрофа на 19.02.2019г. около 06.50ч. в Румъния, довела до смъртта на работника С.И.И..  

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел,  че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в липса на изискуеми от закона реквизити от съдържанието на НП, какъвто представлява датата на извършване на нарушението, както и неяснота в правната квалификация на обвинението, поради констатираното несъответствие между сочените за нарушени нормативни разпоредби в съставения АУАН и издаденото НП. 

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло доводите на районния съд, че съдържанието на процесното НП не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на издаденото НП не се съдържат дори факти, от които може да се изведе началния момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието – не е посочено кога и въз основа на какви доказателства се приема, че работодателят е узнал/ е уведомен за настъпилата с негов работник злополука на територията на чужда държава /Румъния/ и съответно към кой момент е възникнало, но не е било изпълнено от санкционираното лице нормативно регламентираното задължение да уведоми ДИТ Стара Загора за настъпилата смъртна трудова злополука. 

Съответен на материалния закон е и извода на районния съд за непълна и неясна правна квалификация на деянието. В случая ответникът по касация е санкциониран за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗБУТ, която разпоредба изрично препраща към КСО относно реда и начина за изпълнение на задълженията за разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, поради което правилно РС Стара Загора е приел, че е следвало да се издирят нормите на КСО, които конкретно въвеждат задължение за незабавно уведомяване на Дирекция "Инспекция по труда" и под тях правно да се подведе фактическото обвинение. Липсата им сочи на нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е констатирано от въззивната съдебна инстанция напълно в съответствие със съдържанието на наказателното постановление.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

Налице е и още един порок на НП, който не е бил установен от въззивния съд, а именно наличието на противоречие в юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение чрез посочване на две норми, въз основа на които се налага наказание. В диспозитивната част на НП е отразено, че на „П. инженеринг” ООД е наложена имуществена санкция по чл. 415б от КТ, който гласи: ”Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.” В тази правна норма липсва състав на нарушение. В обстоятелствената част на НП е изписано, че дружеството се наказва на основание чл. 413, ал.2 от КТ, според която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Тази неяснота във формулиране на юридическото обвинение е допълнително основание за отмяна на НП, тъй като санкционираното лице е поставено в невъзможност да разбере коя е санкционната разпоредба, възприета от наказващият орган – тази на чл.413, ал.2 от КТ или тази на чл.415б от КТ. Това не позволява да се осъществи необходимия съдебен контрол за преценка дали установените и отразени в НП факти са подведени под правилната санкционна разпоредба доколкото е недопустимо санкционната разпоредба да се извежда по тълкувателен път от съда.

 

С оглед на изложеното съдът намира че обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 607/ 15.11.2019 г., постановено по АНД № 2108/ 2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

                                                 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                                                                                                                      

                                                                                                  2.