Р Е Ш Е Н И Е
№640
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 788 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.П.Т. от гр.Пловдив срещу Заповед № ЗД/Д/-РВ-068/06.03.2023г.,
издадена от Н.Т.- директор Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Пловдив,
с която е било наредено детето И.Д. Т., ЕГН ********** с родител Д.П.Т., ЕГН **********,***,
да бъде временно настанено в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) ,Детска
къща", гр. Пловдив, ул. „Георги Гешанов” № 20 към КСУДС - гр. Пловдив до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. В
жалбата се твърди, че обжалвания индивидуален
административен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което се моли за
неговата отмяна. Изтъква се, че административният орган неправилно е приел, че
са налице фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед, като
посочените фактически основания от една страна не обосновават необходимост от
предприемаше на такава крайна мярка като
нареждане да бъде временно настанено детето И.извън семейството му, а от друга
страна посочените фактически основания дори не отговаряли на действителността. Изтъква
се още, че съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Закона за закрила на детето, може да бъде настанено извън семейството
дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето.
В настоящия случай не само, че
посочените правни основания не били налице, нещо повече - в обжалваната заповед
дори и нямало наведени такива твърдения. Макар с посочената в заповедта
разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет действително да била уредена като мярка
за закрила предоставяне на социални и интегрирани здравно- социални услуги за
резидентна грижа, то следвало да се има предвид, че същата тази разпоредба
систематически е уредила други по-подходящи мерки за случаи, когато се налага
осъществяване на закрила на детето, а именно - 1. съдействие, подпомагане и
услуги в семейна среда; 2. настаняване в семейство на роднини или близки. Освен
изложеното по-горе предприетата изключително крайна мярка - детето да бъде
изведено извън семейството му до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД, било в противоречие с принципите на закрила, посочени в чл. 3, т. 2, т. 3
и т. 12 от ЗЗДетето - Закрилата на детето се основава на следните принципи: отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване
най-добрият интерес на детето и подкрепа на семейството, които принципи били
грубо нарушени с издадената Заповед. С отделяне на детето от родителя му, който
полагал адекватни грижи за него в семейството, се допускало външно и нежелано
административно вмешателство, което било в грубо нарушаване на основните
принципи на ЗЗДет и в противоречие с
осигуряване животът или здравето на гражданите, респ. защитата на особено
важни, в случая семейни интереси и което вмешателство неизбежно причинява
съществена вреда както на детето И.Т., така и на неговата майка. Сочи се, че извеждането
на детето от семейната му среда, отделянето му от майката и то само месец след
смъртта на баща му (която очевидно оказала съществено въздействие от психическо
естество) в съвсем различна среда, отделянето от средата му, от приятелите му и
съучениците в много по-голяма степен ще му причини вреда, отколкото ако остане
при майка си до окончателното решаване на спора по чл.28 от ЗЗД. Тази
отдалеченост безспорно затруднявала връзката и комуникацията и на майката с
детето, което не било в интерес на никого от страните. В СЗ жалбодателката лично и чрез процесуален представител
поддържа жалбата. В писмени бележки процесуален представител излага съображения
в подкрепа на жалбата.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С оспорената заповед на основание чл.27, ал.1 във връзка
с чл.4, т.5 и чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от от Закона за закрила на детето и чл.33
от ППЗЗД е наредено детето И.Д. Т., ЕГН ********** с родител Д.П.Т., ЕГН **********,***,
да бъде временно настанено в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) ,Детска
къща", гр. Пловдив, ул. „Георги Гешанов” № 20 към КСУДС - гр. Пловдив до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
В мотивната част на заповедта се сочи, че в ОЗД при ДСП -
гр. Пловдив постъпил сигнал от ИДПС при Шесто РУ, че детето И.Т. извършва
системни бягства от дома си, всеки път е обявяван за ОДИ от майката. Подателят
на сигнала счита, че момчето манипулира г-жа Т., държал се е нагло и арогантно
с органите на реда, обиждал е и е псувал полицаите. На осеммесечна възраст
малолетния И.бил настанен в семейството на Д.Т. като професионално приемно
семейство. Една година по - късно тя и съпругът й са заявили желание да
осиновят детето. След като са били оценени и утвърдени като
кандидат-осиновители с решение на ПРС влязло в сила на 23.05.2014 г. сем. Т. са
осиновили детето. По - късно родителите се развели, а през месец февруари 2023
г. бащата починал. Г-жа Т. сама полагала грижи за сина си. Същата не била в
състояние да осъществява ефективен родителски контрол над поведението на
малолетния. И.не зачитал авторитети. Г-жа Т. подала заявление, че желае детето
да бъде настанено в ЦНСТ. Като правни основания за издаване на заповедта се
сочат чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал.1, т. 1 и т. 2
от Закона за закрила на детето и чл.33 отППЗЗД.
В хода на съдебното производство е проведено изслушване в
„Синя стая“ на детето И.Т.. В
присъствието на психолог същото споделя следното: Учи в училище „Симон Боливар“,
в четвърти клас. Живее в момента в „Детска къща“, от две седмици. Не иска в
тази къща. Преди това живеел с майка си, иска да продължи да живее с нея. Бягал
от училище, защото не искал да учи. Няколко пъти избягал от училище и отивал в парка,
където си играел. След това се прибирал обратно при мама. Споделял с нея къде
бил като се прибирал, а тя казвала повече да не прави така Класната говорила с него
за бягствата от училище, при което той и казал, че бяга защото не му се учи, трудно
му е в училище, по всички предмети. Майка му помагала при ученето и домашните
постоянно, много добре се чувствал, когато бил с мама. В „детската къща“ не се
чувствал добре без мама. Заявява, че повече няма да бяга, обещал и на майка си.
За бягствата майка му го наказвала „без телефон“. Откакто бил в детската къща /около
две седмици/ не ходел на училище. Отново заявява, че не иска да продължава да
живее в тази детска къща.
Разпитана е като свидетел Д.Б. - социален работник. Същата сочи, че на 01.03.2023 г. първоначално
разговаряли с майката, а после с И., който заявил, че не желае да живее с
майката, както и заявил желание да остане в комплекса, но желае да продължи да посещава и майка си. Провели
среща с майката,обяснили и какво е
решението - да бъде изведено детето от
семейството и настанено в ЦНСТ. Обяснили на майката че може да попълни или
заявление за това, или те ние ще предприемат необходимите, при което тя попълнила
заявление. Впоследствие няколко пъти посетила отдела, да си взима детето и да
си оттегли заявлението, но вече било взето
решение. Впоследствие тя изявявала обратното на това, което била подписала. През
годините майката срещала трудности в отглеждане на детето, ползвала е социални
услуги, услугите на логопед-психолог, подкрепяна е от психолог, но след 2021 г.
не ползвала такива услуги.
При така изложеното съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно посочените в заповедта правни основания чл.25,
ал.1, т.1 и т.2 „Може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители
без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.“ Съгласно ал.2 на
чл.25 „Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за
закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане.“ Тези мерки са подробно
разписани в чл.23 от ЗЗДетето - 1.
осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или
лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с
отглеждането, възпитанието и обучението на децата; 2. насочване към подходящи
социални услуги; 3. консултиране и информиране на детето в съответствие с
неговата възраст и със степента на неговото развитие; консултиране и съдействие
по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги; 5. съдействие за
подобряване на социално-битовите условия; 6. социална работа за улесняване връзките
между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; 7.
проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към
подходящо учебно заведение; 8. съдействие за устройване на подходяща работа на
нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото
законодателство условия; 9. насочване на детето към подходящи форми за
ангажиране на свободното му време; 10. съдействие на осиновителите при
подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване,
както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването; 11.
съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и
изпълнението на техните функции.
Предвид тази законодателна уредба съдът намира, че
заповедта е издадена при липса на фактически и правни основания. В случая не е
налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.1, тъй като същата има предвид случаи, в
които и двамата родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени, т.е. когато няма кой да полага грижи
да детето в семейна среда, което в случая не е налице. Не е налице и хипотезата
на т.2 от същата норма, тъй като от доказателствата по преписката не се
установява жалбодателката без основателна причина и трайно да не полага грижи
за детето, като в същото време липсват мотиви, а само се посочва, че същата не
осъществявала „ефективен родителски контрол над поведението на малолетния“. Използваното
изречение „И.не зачита авторитети“ е изпразнено от съдържание и не става ясно
какво се има предвид. В същото време без значение е факта, че жалбодателката е
подписала заявление, че иска детето да бъде изведено извън семейството, още
повече че непосредствено след това е променила това си очевидно импулсивно
решение, както се установява от свидетелските показания и от протоколи по преписката. Освен
това при издаването на заповедта не е обследван какъв е най-добрия интерес на
детето и дали незабавното му извеждане извън семейството в конкретния случай
съответства на този интерес. Не е изследвана възможността за настаняване на
детето при роднини, като например леля му, която е подала заявление за това
седмица след издаване на заповедта, като очевидно е имало такава възможност за
настаняване, ако изобщо е било необходимо настаняване извън семейството.
При това положение заповедта е издадена и в нарушение на чл.3,
т.2 и т.3 от ЗЗД. Не е извършена и съпоставка на интереса на детето от гледна
точка на принципа за отглеждане на детето в семейна среда каквото е неговото
желание и изричното желание на майката, като не е отчетено и доколко е подходяща
за детето предоставената му среда, доколкото според споделеното при
изслушването, детето не се чувства добре там и иска да се върне при майка си.
На следващо място – съгласно чл.33 от ППЗЗД „Спешното
настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за
здравето и живота на детето.“ Според настоящия съдебен състав от
доказателствата по преписката и от
събраните в хода на производството не се установява такава непосредствена
опасност, като в същото време са налице множество мерки, които е можело и е
следвало да бъдат предприети, преди да се пристъпи към извеждане на детето от
семейството, и то само ако последното е необходимо след прилагане на тези мерки,
ако същите не дават резултат. В смисъла на изложеното заповедта противоречи
пряко и на чл.25 от ЗЗДетето, тъй като не изчерпани всички възможности за
закрила в семейството, като в същото време не се установява необходимост от
спешно настаняване извън семейството, още повече че в заповедта липсват и
мотиви за това.
Настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В случая предвид
доказателствата по делото тези възможности не са изчерпани. Майката иска да се
грижи за детето, като при липса на
доказателства за противното не може да бъде прието, че нейният родителски
капацитет е изчерпан. Очевидно идеята на законодателя е настаняването в
специализирани институции да е в крайни случаи, какъвто този случай не е. По
делото няма данни детето да е останало трайно без грижите на майката; да е
жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или някакво друго нехуманно, или
унизително отношение, или наказание в семейството му и т.н. Семейството по
правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето,
затова външната интервенция, осъществявана от органите за закрила, следва да е
насочена към оказване на подкрепа на семействата и за приобщаването им към
общността, а не директно към извеждане на детето от семейната среда.
Настаняването в центрове от вида на
процесния следва да се използва само като крайна мярка за деца, които имат
действителна неотложна нужда от психосоциална или друга интервенция, което в
случая обаче не се установява.
Поради всичко изложено съдът намира, че следва да бъде отменена
Заповед № ЗД/Д-РВ-068/ 06.03.2023 г. от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-РВ-068/ 06.03.2023 г. от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: