Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 297 Година 2021, 10.08 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав …….…………………….
На четиринадесети юли ……….................….… Година две хиляди двадесет и
първа
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар …………………………………………….……………....……………………………
Прокурор ………………………………………….………………………………………………
като разгледа докладваното от …………...…. Радостина Калиманова ...…..…………
търговско дело номер …..… 469 ……… по описа за …… 2020 ….. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Огнянов бизнес солюшън“ ЕАД със
седалище град София и адрес на управление ул. „Академик Стефан Младенов“ №80,
ет. 1, ап. 21, представлявано от Евгени Руменов Огнянов, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Хан Крум“ №5, ет. 1, ап. 6
против „Москов строй“ ООД със седалище град Поморие и адрес на управление ул.
„България“ №1, представлявано от Николай Борисович Комарец за обявяване
неплатежоспособността, респективно свръхзадлъжнялостта на ответното дружество,
определяне на нейната начална дата и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, назначаване на временен синдик,
налагане на общ запор и възбрана и определяне на дата на първото събрание на
кредиторите. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира
доказателства.
Молбата е с правно
основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи
и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, а и
това не е спорно между страните, че на
на 06.11.2019 година същите са сключили договор за възлагане на строителството
на обект в груб строеж, по силата който ответникът по молбата е възложил на
молителя, а последният е приел да изпълни възмездно със свои сили и средства по
одобрени и съгласувани строителни книжа и проекти, в съответствие с условията
на същия СМР по изграждане до ниво степен на завършеност „груб строеж“, включващ
изчерпателно посочените в чл. 1, ал. 1 от същия работи, предмет на
регламентация и в Приложение №1 на обект „Жилищна сграда с подземни и надземни
паркоместа“ УПИ V-79, кв. 23, местност „Манастирски ливади - изток“, град
София, община „Триадица“ срещу заплащане на възнаграждение. Цената на
възложените работи е определена в размер на прогнозната такава от 1091155.81
лева с включен ДДС. Възложителят е поел задължение да заплати на изпълнителя
авансово сума в размер на 20%, възлизаща на 218231.16 лева с ДДС в деня на
подписване на договора, но не по-късно от датата на откриване на строителна
площадка. Съобразно постигнатите в чл. 12, ал. 1, б. „г“ договорености,
изплащането на сумите се извършва поетапно с актуване на извършените СМР
съгласно линеен график, представляващ Приложение №2 и финансов график,
представляващ Приложение №2а, неразделни части от сключения договор до три
работни дни след издаване на данъчна фактура и приети с акт образец 19 СМР за
приети без възражения и забележки реално извършени СМР, след процентно
приспадане на аванса, съгласно чл. 12, ал. 1, б. „б“. По силата на чл. 14, изплащането на работи по
предходните членове се извършва до три работни дни след издаване на данъчна
фактура и приети с акт образец 19 СМР за завършване на нулевия цикъл /кота/ от
строежа. В случай, че в процеса на изпълнение на СМР възникнат допълнителни
работи, които не са предвидени в проектната документация или произтичат от
допълнителни изменения в нея, в допълнително споразумение към настоящия
договор.
Налични са измежду кориците на делото две проформа
фактури от 03.02.2020 година, съответно от 03.02.2020 година на стойност
63231.16 лева с ДДС, съответно 362886.96 лева с ДДС. Депозирани са, също така,
приемо-предавателни протоколи №№1 и 2, в които са вписани работи на стойност
305379.92 лева с ДДС, съотвено 148228.78 лева с ДДС без дати, както и такъв под
№3 от 19.05.2020 година на стойност 45942.61 лева. Първите два протокола са
подписани за възложител от В.М., а за изпълнител от В.О.; третият не носи нито
един подпис. Депозирана е и фактура №********** от 27.04.2021 година /след
завеждане на делото/ за сумата от 262609.50 лева с ДДС за извършени СМР по
посочените и разгледани по-горе приемо-предавателни протоколи №№1 и 2, след
спаднат от тяхната стойност аванс в размер на 159166 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия
Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане
на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на
тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в
състояние на неплатежоспособност.
В конкретния случай молителят-търговско дружество сочи,
че длъжникът е неплатежоспособен, тъй
като същият има задължения към него, произтичащи от посочения по-горе договор в
размер на следните суми, а именно: 262608.70 лева с ДДС за действително
извършени работи по актове №№1 и 2 с твърдяна дата 03.02.2020 година, 45942.61
лева с ДДС за действително извършени СМР по приемо-предавателен протокол №3,
договорна неустойка за забава за заплащане на договорения аванс в размер на
12652.06 и договорна неустойка за забава в размер на 157827.40 лева върху
главницата от 262608.70 лева. Така наведеното твърдение съдът намира за частично
доказано от представените и събрани по делото доказателства. Наличието на действителна,
валидна и обвързваща страните облигационна връзка по договор за изработка е
безспорно установено по делото. Установено е и извършване на работи от този
договор от страна на изпълнителя на стойност, които са на стойност 453608.70
лева с ДДС, както и възникнало задължение за възложителя да заплати тяхната
стойност. В тази връзка следва да се посочи, че изтъкнатите от ответната страна
доводи не могат да бъдат споделени. Съгласно константата практика на ВКС, обективирана
в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК по приложението на чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, основание за плащане на извършени строително - ремонтни
работи е изпълнението на възложените СМР и тяхното приемане от възложителя. В
сключения между страните договор за изработка може да бъде уговорена изрична
писмена форма за предаване и/или приемане на работата /например с приемо -
предавателен протокол/. Приемането на извършената работа не е само право, но и
задължение на възложителя и обхваща както фактическо действие - реално получаване
на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие - одобрение на
изработеното, т. е. признание, че то действително съответства на възложеното с
договора. Дори и извършената работа да не е приета изрично със съставянето на
писмен акт, подписан от възложителя, може да има фактическо приемане по силата
на законовата презумпция, установена в чл. 301 от Търговския закон, когато
поръчващият е подписал данъчната фактура
за дължимо възнаграждение, отразил я е в счетоводните си регистри и е ползвал
право на приспадане на данъчен кредит /така и в определение № 157 от 12.03.2018
година на ВКС по търг. дело № 2308/2017 година, II т. о./. В конкретния случай
за приети следва да се считат само работите по първите два приемо-предавателни
протокола на обща стойност в размер на 453608.70 лева. Същите безспорно
представляват и следва да се разглеждат като акт образец 19, съгласно
уговорките в чл. 12, ал. 1, б. „в“ от договора. Това, че документът носи
наименование различно от фигуриращото в упоменатата по-горе клауза от сключения
договор не налага друг, по-различен от изложения извод. Наименованието акт
образец 19 е изключително често употребявано от страните по сключени договори
за изработка. С неговото съставяне се цели доказването на извършените от изпълнителя
и приети от възложителя работи. В тази именно насока е и съдържанието на
процесните два приемо-предавателни протокола, което именно е меродавно и от
значение за настоящия спор. Същите носят подписите на страните по договора,
като съдът намира, че е без значение обстоятелството, че при вписано за
ответника по молбата към онзи момент представителство от двамата му управителя
заедно, същите носят подписа само на един от тях. В хипотеза, в която членовете
на управителния орган са длъжни да действат съвместно, всеки от тях може да се
противопостави на извършването на определено действие, доколкото липсата на
волеизявление на един от членовете би довело до извършване на действие без
представителна власт от страна на останалите. Такова противопоставяне, обаче в
случая само се твърди от ответната страна, но не е доказано. Първите действия
на ответника във връзка със строителството датират от период близо една година
след съставяне на тези два протокола. Едно от тях, обаче е от съществено
значение и същото по никакъв начин не би могло да се тълкува в обсъждания
по-горе смисъл, даже напротив свидетелства отново за приемане на работата от
страна и на втория управител, който след надлежно извършено вписване в тази
насока, от 25.03.2020 година представлява ответното дружество сам. Това
доказателство е представения по делото и приет акт за установяване на
състоянието на сградата при спиране на строителството от 28.04.2021 година
/съставен и подписан един ден след изготвянето на данъчната фактура на стойност
262609.50 лева/. Този акт носи неоспорения подпис на управителя Николай
Борисович Комарец. В него преди всичко са описани подробно изпълнените
строително-монтажни работи по одобрени проекти, съставените актове и протоколи,
съгласно Наредба №3 от 31.07.2003 година, както и се съдържа изричен запис, че
не се констатират изпълнени строително-монтажни работи в отклонение от одобрен
проект; възложена е промяна по чл. 154 по желание на „Москов строй“ ЕООД, която
не е финализирана. След като лично представляващият ответника е подписал
посочения по-горе акт образец 12, то очевидно несъстоятелни са твърденията на
същия, че извършените на обекта СМР не отговарят на договорения и утвърден
начин на изпълнение. Всичко това сочи на наличието на обсъдените по-горе
предпоставки на приложимата правна норма, при което за ответника е възникнало,
съгласно условията на договора /налице е и издадена данъчна фактура/ задължение
за заплащане на възнаграждение на молителя по делото в размер на посочената
по-горе сума от 453608.70 лева с ДДС. От същата към настоящия момент ответникът
е платил 191000 лева с ДДС /159166.66 лева без ДДС/ на дати и в размер,
посочени изчерпателно в заключението на вещото лице по допуснатата и извършена
съдебно-икономическа експертиза, в табличен вид към отговора на въпрос №17
/лист №173 от кориците на делото/, при което дължима остава сумата от 262608.70
лева.
Други изискуеми
задължения на ответника към молителя от събрания доказателствен материал не се
установяват. Представеният приемо-предавателен протокол №3 не носи подписите на
нито една от страните по договора, поради което и не би могло да се приеме, че
същият удостоверява надлежно извършена работа; наред с това данъчна фактура във
връзка и по повод на него не е издадена. Това сочи, че за ответника не се е породило
задължение за заплащане на уговореното възнаграждение за СМР по него. Съдът
намира, че същият не дължи и сочената в молбата неустойка. Съгласно чл. 52 от
договора, при забава на което и да е плащане с повече от 30 календарни дни,
изпълнителят има право да прекрати едностранно и без предизвестие договора, без
да губи правото да получи неразплатените и извършени до момента СМР. В този
случай той има право на неустойка от възложителя за всеки просрочен ден в
размер на 0.1% от стойността на изпълнените СМР. Тълкуването на тази клауза от
договора налага извода, че неустойката е уговорена при прекратяване на
процесния договор, докато в случая такова прекратяване не се твърди от молителя
в депозираната от него молба, нито се установява от доказателствения материал -
фактите сочат на съществуваща обвързаност между страните, които спорят дължи ли
се и какъв размер възнаграждение на изпълнителя по нея. Налице е, при това
положение, безспорно установено изискуемо вземане в полза на молителя по
търговска сделка.
Необходимо е, с оглед въведените твърдения по молбата и правното
основание на настоящото производство да се посочи, че дори и да се установи наличието
на парично задължение, то това е само един от елементите, обуславящи
основанието за откриване на производство по несъстоятелност. Кумулативно
свързан с него е въпросът за икономическото състояние на длъжника - признаците
на неплатежоспособността са посочени ясно и точно в цитираната по-горе
разпоредба на чл. 608 от Търговския закон. Основният критерий за
неплатежоспособност е търговецът да не е в състояние да изпълни свое задължение, имащо паричен характер и
същевременно произтичащо от търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено
повече от два месеца, т. е. ответникът следва да докаже възможността си да
изпълни свое изискуемо задължение и установи съществуването на имущество,
достатъчно да покрие задължението без опасност за кредиторите. Вещото лице по
допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза е посочило, че според
счетоводните записвания към 31.03.2021 година задълженията на ответника
възлизат на 685827.08 лева, посочени по суми и контрагенти в табличен вид. То е
записало, освен това, че съпоставката на притежаваното имущество с наличните му
задължения по счетоводни данни към горе посочената дата показва, че стойността
на всички активи превишава стойността на задълженията му към всички кредитори.
Бързоликвидните му активи отново към горния момент са на стойност 824 хиляди
лева, в това число 625 хиляди лева - парични средства в брой и 199 хиляди лева -
вземания от клиенти и доставчици, които биха послужили на изплащане на
задълженията му, които към същата дата са на стойност 685 хиляди лева. В
съответствие с поставените му задачи вещото лице е изчислило коефициента на
обща ликвидност към 31.03.2021 година на 1.20, който коефициент дава възможност
да се прецени способността на предприятието да погасява текущите си задължения
с наличните краткотрайни активи. След като той е над единица и е положителна
величина, то това означава, че ответното дружество може да погасява текущите си
задължения с краткотрайните си активи. Изчислените коефициенти на бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност са също положителни величини - 1.19, 0.91,
съответно 0.91. Към 31.03.2021 година е отчетено от експерта превишение на
активите над задълженията в размер на 602 хиляди лева. При съобразяване на
стойностите и на обсъдената по-горе фактура от 27.04.2021 година, към
30.04.2021 година преизчисления коефициент на обща ликвидност възлиза на сумата
от 1.15, т. е. той отново е положителна величина, сочеща, че
дружеството-ответник разполага с достатъчно краткотрайни /текущи/ активи, с
които да посрещне /изплати/ краткосрочните си задължения. Превишението на
активите над пасивите към втората разглеждана дата е същото число, а именно 602
хиляди лева. Вещото лице е посочило, че съгласно изчислените показатели за
ликвидност, ответникът през периода 2017-2021 година не е изпадал в състояние
на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, тъй като притежаваните активи
превишават наличните задължения, както и краткотрайните активи превишават
стойността на краткосрочните задължения. В изпълнение на поставената му задача
вещото лице е извършило проверка на касовата наличност на ответника на
16.06.2021 година чрез фактическо преброяване на паричните средства на
дружеството в присъствието на управителя му и лицето В.М.. Проверката е била
извършена в офис на дружеството, като общата стойност на касовата наличност към
датата на проверката е установена от експерта на 625115.20 лева. Направен е
извод, че намерената фактическа наличност на парични средства в касата на
дружеството съответства на заведената по счетоводни данни; намерен е бил
излишък от 0.09 лева.
Наред с гореизложеното трябва да се съобрази и това, че по
делото няма данни, а и не се твърди от молителя цялото или част от имуществото
на ответника да е възбранено и/или запорирано за обезпечаване на негови
задължения, включително и публичноправни такива и поради това същият да не може
да разполага и да се разпорежда с него. Това е от съществено значение, тъй като
употребеният от законодателя израз в нормата на чл. 631 от Търговския закон е
да „разполага“, с което е подчертана нуждата от притежаване на имущество, за
което не е достатъчно само да е собственост на длъжника, но то трябва да е от
такъв вид и в такова положение, че същият да може да го продава без опасност за
интересите на кредиторите и с получените средства да погасява вземанията си към
тях. Ответникът по делото към 30.04.2021 година има активи в общ размер на 1550
хиляди лева, от които краткотрайните му активи са в размер на 1087 хиляди лева
/заключение на вещото лице в частта на формулата за коефициента за обща
ликвидност/. Наложеното ограничение - да не бъдат поставени в опасност
интересите на кредиторите означава, че имуществото, с което могат да се погасят
задълженията, трябва да бъде извън дълготрайните активи на предприятието -
длъжник /към разпродажба на тези активи ще се стигне само в производството по
несъстоятелност/. Това е необходимо, тъй като преценката за
неоснователност на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е
свързана с достатъчност на имуществото за удовлетворяване вземанията на всички
кредитори, т. е. имуществото на ответника следва да е достатъчно не само за
удовлетворяване вземанията на молителя в производството по несъстоятелността,
но и на вземанията на всичките му кредитори. При това имуществото, което е
предназначено за удовлетворяване вземанията на молителя за откриване на
производството, трябва да бъде от такова естество, че насочването на
принудителното изпълнение върху него да не доведе до преустановяване на
стопанската дейност на длъжника. Противното би означавало застрашаване
интересите на останалите кредитори, тъй като се намалява възможността за
удовлетворяване на вземанията им. В тази връзка и тъй като релевантна за
установяване на имущественото състояние на длъжника с оглед покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите е съпоставката между
стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения
по баланса му, т. е. релевантно за определяне икономическото състояние на
длъжника в производството по несъстоятелност е това имущество, което е бързоликвидно,
а не имущество изобщо и след като в конкретния случай е безспорно установено,
че стойността на краткотрайните активи надвишават краткосрочните задължения по
неговия баланс, то следва, че при ответника е налице достатъчно имущество за
покриване на задължението му без опасност за неговите кредитори. В тази насока
е изрично посоченото от вещото лице в отговор на поставените му въпроси,
касаещи установяването на състоянието на дружеството-ответник. Направените от
молителя възражения за констатираната от същото касова наличност на ответника не могат
да бъдат споделени. Това, че помещението, в което е съхранявана паричната
наличност не е имало обозначителна табела с името на последното определено не
може да се приравни на липса на извършена проверка, съответно на липса на тези
средства в брой. Това, че такива табели на мястото на съхранение на парите не е
имало, безспорно не означава, че съответното помещение не е на дружеството в
смисъл, че се полза от него поради това, че същото го притежава, респективно,
че е го е наело или ползването е на друго основание. Касовата наличност е в
доста голям размер, поради което и мислимо е същата да е място, което разполага
с по-големи възможности за охрана от самия офис на дружеството. В тази насока
са и допълнителните разяснения от експерта в рамките на проведеното съдебно
заседание, който е посочил, че сградата, в която се намира въпросното помещение
се използва именно за такива цели - за съхранение, тъй като е оборудвана с
дебели повече от една педя метални врати и метални решетки.
Така изложеното по-горе относно имущественото състояние
на ответната по делото страна съставлява основание за отхвърляне на настоящата
молба. Това е така, тъй като по делото не е установено наличието предпоставките
за уважаване на молбата по чл. 625 от Търговския закон, а именно: да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от Търговския
закон или да е налице свръхзадълженост на същия по смисъла на чл. 742, ал. 1 от
Търговския закон и затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието
на неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника да не
е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на
кредиторите /аргумент от чл. 631 от Търговския закон/. Този извод се налага
след изследване и преценка на неговото цялостно финансово - икономическо
състояние към момента на приключване на устните състезания по делото, като
отговора за същото е посочен по-горе и по-специално установено е в настоящото
производство, че с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси
краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната
ликвидност /от икономическа гледна точка/ на активите.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока
искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество следва да
бъде присъдена сумата от 2300 лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски и в която се
включва изплатеното възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат и
внесеното такова и изплатено на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа
експертиза.
Ето
защо, по изложените доводи и съображения, на основание чл. 631 във връзка с чл.
625 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Огнянов бизнес
солюшън“ ЕАД със седалище град София и адрес на управление ул. „Академик Стефан
Младенов“ №80, ет. 1, ап. 21, представлявано от Евгени Руменов Огнянов, чрез
процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Хан Крум“ №5,
ет. 1, ап. 6 против „Москов строй“ ООД със седалище град Поморие и адрес на
управление ул. „България“ №1, представлявано от Николай Борисович Комарец за
обявяване неплатежоспособността, респективно свръхзадлъжнялостта на ответното
дружество, определяне на нейната начална дата и откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, назначаване на временен синдик,
налагане на общ запор и възбрана и определяне на дата на първото събрание на
кредиторите.
ОСЪЖДА „Огнянов бизнес солюшън“ ЕАД със
седалище град София и адрес на управление ул. „Академик Стефан Младенов“ №80,
ет. 1, ап. 21, представлявано от Евгени Руменов Огнянов, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Хан Крум“ №5, ет. 1, ап. 6 да
заплати на „Москов строй“ ООД със седалище град Поморие и адрес на управление
ул. „България“ №1, представлявано от Николай Борисович Комарец сумата от 2300
/две хиляди и триста лева/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщението му
чрез връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: