Р Е Ш Е Н И Е
Номер 90/08.07. Година 2019 Град Варна
Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
На
тридесет и първи май Година две хиляди и
деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен
секретар Петранка Паскалева
прокурор
Вилен Мичев
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 157 по описа на съда за 2019 година, при
произнасянето си взе предвид:
Предмет
на въззивна проверка е правилността на присъда №14/20.02.2019 година,
постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №1462/2018 година, с която подсъдимите И.Р.М. и А.А.П. са осъдени по
чл.199 ал.2 т.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а подсъдимият В.С.С. –по
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК. Наложени са наказания от по тринадесет
години и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на първите
две лица и три години и три месеца при първоначален общ режим на третия подсъдим. С присъдата И.М. и А.П. са
осъдени в условията на солидарност да заплатят обезщетение за неимуществени
вреди от деянието на на гражданския ищец В.В. в размер на 100 000 лева,
ведно със законна лихва от инкриминираната дата до окончателното изплащане на
сумата. Гражданският иск срещу подс.С. е отхвърлен изцяло поради
неоснователност.
Със
съдебния акт са разрешени въпроси по приложението на чл.59 от НК, по
веществените доказателства и разноските.
Защитниците
на подсъдимите П. и С. са ползвали правото си на жалба по чл.318 ал.6 от НПК,
като с бланкетни съображения за неточно приложение на материалния закон и
несправедливост претендират изменение на присъдата по чл.337 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК (искането по чл.337
ал.1 т.2 от НПК касае подс.П.). С
допълнително писмено изложение адв.В. въвежда твърдение за нарушение на
процесуалния закон, породено от необсъдени гласни доказателства в мотивите към
присъдата.
В
срока по чл.320 ал.6 от НПК подс.М. устно се присъединява към подадените
въззивни жалби с оплакване за несправедливост на присъдата.
В
пренията на въззивното съдебно заседание защитникът на подс.С. поддържа жалбата
и за пръв път твърди необоснованост на присъдата, с което се обяснява искането
за нейната отмяна. Като недостатъци на присъдата се сочат непълноценен
доказателствен анализ и допуснат буквален препис на обвинителния акт.
По-нататък адв.В. заявява интерес от
намаляване на наказанието на подзащитния му поради наличието на многобройни
смекчаващи отговорността, изискващи приложението на чл.55 от НК, алтернативно
налагане на санкция в специалния минимум и в двете хипотези с приложението на
чл.66 ал.1 от НК.
Защитникът
на подс.П. градира съображенията си за неправилност на атакуваната присъда от
недостатъци в мотивната дейност на първоинстанционния
съд, през неточно приложение на материалния закон, до несправедливост на
наказанието. Адв.В. припомня, че няма доказателства за ексцес в умисъла на
подс.П., следователно същият би трябвало да отговаря по по-леко наказуемия
състав на чл.199 ал.1 т.3 от НК. Касателно наказанието се поддържа теза за
несправедливост, последица от неотчетения принос на П. към общественоопасния
резултат и от подценения факт на чистото му съдебно минало. В логическа връзка
със съображенията са алтернативните искания за отмяна на присъдата и връщането
на делото в първата инстанция или изменението й чрез прилагане на закон за
по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието.
В
пледоарията си защитникът на подс.М. придава водеща роля на подс.П. в
съизвършителската дейност, добавя и факта на инвалидност, считайки, че това е
достатъчно да се намали наказанието.
В
лична защита тримата подсъдими потвърждават доводите на адвокатите си.
Въззивният
прокурор пледира за неоснователност на жалбите. Счита, че първоинстанционният
съд обосновано и законосъобразно е
избрал наказанието лишаване от свобода измежду алтернативите в санкцията по
чл.199 ал.2 т.2 от НК, не съзира основания за преквалификация на деянието, нито
за отмяна на проверяваната присъда. Известен недостатък публичният обвинител
открива в мотивите относно
индивидуализацията на наказанията на подсъдимите М. и П..
Повереникът
на частния обвинител и граждански ищец желае потвърждаване на присъдата.
Относно претенцията на подс.С. за чл.66
от НК, адв.И. припомня високата степен на обществена опасност на деянието,
достатъчна според цитираното от повереника Р 37-1983-ОСНК да изключи
основателността на въззивната жалба.
В
последната дума подсъдимите молят да им се намали наказанието.
Варненският
апелативен съд като взе предвид аргументите във въззивните жалби, становищата
на страните в съдебните прения и след като служебно провери правилността на
атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, достигна до следните
правни и фактически изводи:
С обвинителен
акт на тримата подсъдими са повдигнати обвинения за престъпление против
собствеността:
-по
чл.199 ал.2 т.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за И.М. и А.П., защото на 16.11.2017 г. в с. Войводино, обл.
Варна в съучастие помежду си като съизвършители и с В.С.С. като подбудител и
помагач, отнели чуди движими вещи - бакърени тава и котел на обща стойност 198
лева от владението на Недко Г.В., като употребили за това сила и грабежът е
придружен с убийство на Недко Г.;
-по
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК за В.С., защото на 16.11.2017 г. в с.
Войводино, обл. Варна в съучастие като подбудител и помагач умишлено склонил и
улеснил извършителите И.М. и А.П. да отнемат
чужди движими вещи - пари от владението на Недко Г.В., като употребят за това
сила.
Първоинстанционното съдебно производство е
протекло по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на
въззивния контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се
констатира изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с
оглед наличието на цялостно признание на фактите от тримата подсъдими, съгласие
във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на
първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанието. За настоящия
въззивен съд съществува задължение да реши делото въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, отразени по следния начин:
Подсъдимите И.М. и А.П. са жители на гр.Вълчи дол, поддържали
близки отношения. Подс.В.С. ***, имал бизнес с два магазина и управлявал л.а.„БВМ
525" с per. № В 9275 НС. Той познавал другите двама подсъдими.
През 2016 г. подс.М. пострадал от токов удар при кражба на
проводници, причинил изгаряния по кожата на двете ръце, лявото бедро и гърба.
Пенсиониран е по болест със 100% загуба на трудоспособност.
През лятото на 2017 г. подс.М. взел заем от подс.С. в размер
на 80 лв. Към м. ноември 2017 г. поради
просрочие и лихви дългът възлизал на около 300 лв. Подс.С. често търсел подс.М.
в гр.Вълчи дол, за да си иска парите. Понякога при срещите длъжникът бил в
компанията на подс.П..
На 13.11.2017 г. около обяд подсъдимите М. и П. били в парка
в гр. Вълчи дол. Там ги намерил подс.С.. Разказал им за свой познат от с.Войводино, общ. Вълчи дол,
който му споделил, че в селото живеел човек по име Недко с много пари в къщата
си от продажба на земи. Предложил на другите двама подсъдими да откраднат
парите, които да се поделят между тримата, като по този начин подс.М. би имал възможност да плати и дълга
си. Подс.С. уверил мъжете, че за всеки щяло да има достатъчно, защото парите
били много.
Подс.П. имал представа за с.Войводино, дори по даденото
описание от подс.С. се сетил, че ставало дума за Недко Г.В., когото познавал
бегло. В този разговор се постигнала уговорка на следващия ден двама от
подсъдимите да отидат в с.Войводино и да намерят къщата на пострадалия.
На 14.11.2017 г. около обяд, подсъдимите М. и П. стигнали до
до с.Войводино с каруца, намерили къщата на В., дори П. говорил с него. На
връщане, но все още извън гр.Вълчи дол чрез телефона на подс.П., подс.М. провел
разговор с подс.С.. Последвала среща между тримата в м-ст „Кошубаир“, при която подс.С. разбрал, че
двамата мъже намерили къщата. Той от своя страна се задължил да се снабди с
информация кога пострадалият щял да отсъства от дома си, за да отидат тримата и
откраднат парите.
След обяд на 15.11.2017 г. подс. С. се свързал с подсъдимите М.
и П. и им казал, че около 20:00 ч. ще ги вземе от парка в гр. Вълчи дол, за да
извършат кражбата, тъй като човекът щял да отсъства. Подс.С. пътувал до мястото
на срещата с л.а.„БМВ 525" с per. № В 92-75 НС. Подс.М. седнал на предната
дясна седалка, а подс. П. отзад вляво.
Подс.С. спрял в началото на с.Войводино и останал в колата.
Подсъдимите М. и П. отишли пеш до къщата на пострадалия. Там обаче светело –
обстоятелство, което отказало подс.М. от намерението. Когато с подс.П. се
върнали до колата, подс.М. получил упреци от другите двама мъже за проваления
замисъл, след което отпътували за гр.Вълчи дол.
На 16.11.17 г. около 11.00ч. подс.М. гостувал в дома на подс.
П.. В 13:44 ч. подс.С. се обадил и казал, че вечерта със сигурност човекът щял да
отсъства от дома си. Уточнил, че към 22.00 часа щял ги вземе от парка.
Следобед подс.М. пил бира. Около 19.00 часа подс.П. заедно с
баща си също консумирали алкохол. Към тях се присъединил подс.М..
Около 22.00 часа подс.С.
пристигнал с колата си на мястото за срещата. Подсъдимите М. и П. не били там,
което накарало подс.С. да отиде до дома на П. и да позвъни на телефона му. По
този начин тримата се събрали, отпътували към с.Войводино с л.а.“БМВ“, като разположението
им съответствало на описаното за 15.11.2017 година.
Подсъдимите П. и М. носили в себе си: маска от ръкав на
блуза, спрей (П.), повреден газов пистолет "Voltran"
с №А 0340 (М.). До
скоростния лост подс.С. държал дебела
дървена сопа, а в жабката - пакети с ръкавици от плат, тип „градински", сиви
на цвят с пет пръста. Подс.С. спрял в началото на с.Войводино. Казал на подс.М.
за приготвените ръкавици (ползвани от П. и М.) и сопата, които той (М.)
взел. Подс.С. уточнил, че ако човекът се
съпротивлява, вика, да го вържат с нещо в стаята, да претърсят и намерят
парите.
До къщата на пострадалия Недко В. подсъдимите М. и П.
стигнали пеша. Сградата била тъмна. Двамата влезли през незаключената входна
врата на двора. Подс.П. си сложил приготвената маска и взел дървената сопа, а подс.М.
вдигнал качулката на черното си яке.
Двамата констатирали,
че вратата на къщата била заключена. Насочили се към прозорец вляво от
нея. Подс.П. го дръпнал силно навън, разбил дограмата му, отворил го и влязъл в
стаята. Подс.М. го последвал и със запалка осветил помещението. Това помогнало
на подс.П. да се ориентира и да включи осветлението.
Пострадалият Недко В. спял в тази стая на едно от трите
легла. При включването на лампата се
събудил и се уплашил. Станал и побягнал към вратата.
Тогава подс.П. започнал да го удря с дървената сопа, която
носел. Удари с неустановен предмет му нанесъл и подс. М.. Двамата удряли
пострадалия безразборно по всички части на тялото. Недко В. се опитвал да се
предпази с ръце, но в резултат на многото и силни удари, паднал по гръб пред
вратата на стаята. Подс. М. му нанесъл няколко силни удара по главата с
дръжката на пистолета, който носел, а подс. П. го удрял с неустановена пръчка.
След като пострадалият престанал да се движи, двамата подсъдими започнали да
ровят в помещението за пари. Безуспешно претърсили бюфета, леглата. Междувременно
пострадалият престанал да дава признаци на живот.
Подсъдимите загасили осветлението и напуснали помещението. По
инициатива на подс.П. се насочили към горния етаж на къщата. Проникнали през
вратата, блъсната с крак от П.. Претърсили двете стаи, но не намерили нито
пари, нито вещи, които да откраднат. На излизане пред мазата пдс.М. взел бакърено
менче, а подс.П. – бакърена тава.
Подс.М. носел взетата от подс.С. сопа, а подс.П. - намерената
в стаята. Подс.М. съобщил на подс.С., че не открили пари, като му показал
отнетите вещи. По разпореждане на последния, двамата мъже изхвърлили тавата и
менчето.
Подс.М. оставил дървената сопа между предна дясна седалка и
вратата, а подс.П. държал своята пръчка на седалката до себе си. По пътя подс.М. разказал на подс.С. какво се случило - ударили
човека и той май умрял. С. се ядосал, казал да млъкват и ги предупредил, че
нищо не иска да знае. По пътя спрял и накарал подс.П. да изхвърли окървавената си пръчка.
Дървената сопа останала в колата му.
Подсъдимите П. и М. слезли до парка в гр.Вълчи дол, прибрали
се в дома на първия и продължили да пият.
Малко преди полунощ подс.С. се обадил по телефона, за да ги
предупреди да изхвърлят всичко, свързано с престъплението и да забравят, че са
го виждали и чували.
Изпълнявайки заръката подс.П. се измил, изхвърлил маската и
ръкавиците във външна тоалетна на двора на къщата си, счупил телефона си и
изгорил обувките, с които бил обут. Дрехите, с които бил облечен - черен
панталон от шушляк с бяла лента, черна грейка с надпис в бял цвят, сива на
черни черти фланелка по-късно били иззети като веществени доказателства по
делото.
Около 02.00 ч. на 17.11.2017 г. подс.М. се прибрал у дома,
съблякъл дрехите си и ги оставил за пране. Черно яке с лилави шарки, долнище на
анцунг със сиво по джоба, черни маратонки „Адидас", газов пистолет "Voltran“
с № А0340 и празен пълнител били иззети по-късно
Свид. Мария Русева - съседка на пострадалия забелязала, че около 6.50 часа на 17.11.2017
г. вратата на къщата била отворена. Около 9.30 часа тя потърсила св.Железов и
двамата отишли в имота на пострадалия. Мъжът видял хаоса в стаята и повикал св.Хайриева
(кмет). При осветяването на помещението възприели трупа на В., като
за инцидента подали сигнал на тел.112. Смъртта на Недко В. била констатирана от
медицински екип.
Изложената
фактическа обстановка в мотивите към проверяваната присъда е възприета обосновано,
при наличие на логическа взаимовръзка между направените от подсъдимите
самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК, наличните в досъдебното
производство доказателства и техни източници.
В
пределите на предписания инстанционен контрол в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК,
въззивният състав констатира наличие на действителни волеизявления на тримата
подсъдими по чл.371 т.2 от НПК. До тях се е достигнало при стриктно съблюдаване
от страна на първоинстанционните съдия-докладчик и съд на задълженията по
чл.247б ал.1, 2, чл.248 ал.1 т.4, чл.252 ал.1 и чл.372 ал.1 от НПК.
Протоколираните изявления на подсъдимите М., П. и С. (л.48 от НОХД) не оставят съмнение в знанието им
относно естеството на особената процедура и нейните процесуални последици.
Законосъобразността
на доказателствената преценка на първостепенния съд е проследима през мотивите
му на страници 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13, доказващи задълбочено изследване на
обосноваността на самопризнанията на подсъдимите. В приведените съдебни
съображения въззивният състав открива
свидетелство за непредубеден и пълноценен подход на окръжния съд при формиране
на фактическата страна от вътрешното убеждение по релевантните обстоятелства.
По
мнение на настоящия състав силен аргумент за обоснованост на самопризнанията
представляват следите от престъплението, процесуално верифицирани чрез
проведени огледи на местопроизшествието и пътен участък, водещ към дома на
пострадалия (т.1,
л.63 и л.85),
оглед на труп (т.1,
л.93), оглед на затревена
площ в землището на с.Войводино (т.1,
л.96), претърсване и
изземване на предмети от домовете на подсъдимите М. и П., и от автомобила на
подс.С. (т.2, л.126, л.132, л.153). За разлика от обясненията на
подсъдимите от досъдебното производство, обективните находки са еднопосочни и достатъчни, за да очертаят
картината на събитието във фокуса на наказателното производство. Част от фиксираните
и събрани следи са били подложени на ДНК изследване, като заключенията на отрасловите експертизи с №№17/ДНК-254, 18/ДНК-280-17 и 18/ДНК-31 (т.3, л.275-л.298) позволяват извеждането на убедителна
връзка между престъпната деятелност на подсъдимите и насилствената смърт на
пострадалия В., поради наличие на кръв от жертвата по:
-задната
страна на долнище на подс.М.;
-десен
крачол от долнище и горнище на подс.П.;
-задната
седалка вдясно на л.а. „БМВ" с per. № В 92 75 НС;
-дървена
пръчка с размери 84.5 см и диаметър 4 см, намерена в гориста местност на около
650м от табелата за с.Войводино;
-улеите
на оребрената част на задната страна на дръжката на пистолет "Voltran" с №А 0340.
Леталният
изход според заключение на СМЕ(т.3,
л.238) се дължи на тежка,
несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, изразена в счупване на черепни
кости, контузия и разкъсване на главния мозък, кръвоизлив под меки мозъчни
обвивки, които заедно с развилия се мозъчен оток са довели до остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Смъртта на пострадалия е била
неизбежна, но не е настъпила мигновено. Причинилите я удари са били нанесени
последни, като в този момент пострадалият се е намирал в легнало положение.
При
огледа на трупа и чрез заключението на цитираната СМЕ се установяват множество
травматични увреждания, част от които с пряко отношение към смъртта, а други
причинили сериозни болки и страдания на жертвата приживе, синтезирани по
следния начин:
-открита
черепно-мозъчна травма:
-пет
разкъсно-контузни рани по меките черепни обвивки: една вдясно теменно и четири
в областта на челото - вдясно, срединно и две в лявата му половина;
кръвонасядане около местата на разкъсване; многофрагментно счупване на черепни
кости в челния и предната половина на левия теменен дял, както и на двете
предни черепни ямки, с разместване и хлътване на част от тях навътре към
кухината; разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки в областта на
счупените кости, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки по изпъкналата повърхност
и по основната на двете голямомозъчни полукълба, както и по основата на малкия
мозък; контузия и разкъсване по основата на челните дялове на главния мозък;
кръвениста течност в мозъчните стомахчета; оток на мозъка с вклиняване;
-
оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око,
-
ожулвания и кръвонасядания по лицето,
-
аспирация на кръв в дихателните пътища и белите дробове,
-
погълната кръв в хранопровода и стомаха;
-
открито счупване на лява лакътна кост;
-
луксация на първи пръст на дясна ръка;
-кръвонасядания
по гърдите, гърба, корема, двата горни левия долен крайник;
-
анемия на вътрешните органи;
Освен
по причината за смъртта на пострадалия, експертизата се ангажира и с механизма
на причиняване на травмите - при действие на твърди тъпи предмети чрез удари с или
върху такива предмети. Мнението на вещото лице е, че разположението им в
различни анатомични области и по различни плоскости свидетелства за нанасяне на
множество отделни травматични въздействия в един продължителен период от време.
По
експертен път са отграничени най-малко пет отделни механични удара с голяма
сила в областта на главата, четири от които в зоната на лицето, съответно с
пряко отношение към настъпилата смърт на В..
Фиксирани
са ивицести кръвонасядания по гърдите, корема и крайниците с общи признаци,
сочещи на травмообразуване от предмет с издължена форма на контактната
повърхност.
Констатираната
фрактура на лакътната кост се разчита като последица от директен удар с твърд
тъп предмет, неустановен при разследването. Подобна етимология би могла да има
и луксацията на първи пръст на дясна ръка, с втора възможна хипотеза на
механизма на причиняването й - при захващане на пръста и рязко извиване.
Фрактурата, луксацията, кръвонасяданията по гръбната повърхност на двете
предмишници и двете длани представляват защитни травми, които доказват опит на
пострадалия да окаже съпротива в легнало положение по гръб на пода.
Заключението
на коментираната СМЕ е несъмнено и по изводите относно разположението на жертвата
и нападателите – очи в очи.
В
досъдебното производство медицинската експертиза е доразвита с изследване на
възможна връзка между уврежданията по трупа на пострадалия и част от
веществените доказателства. Заключението на допълнителната СМЕ (т.3, л.255) изяснява безпротиворечиво
възможността черепно-мозъчната травма да е причинена от удари с голяма сила
с пистолет "Voltran" при
захват за дулото и директно въздействие с ъгъла на дръжката му. Вещите лица са
дали и по-широка възможност (т.3, л.262 първи абзац), като становището на въззивния състав
е, че тя се изключва напълно от заключението на ДНК експертиза №18/ДНК-31.
За
поддържане на логическата връзка, настоящият състав предпочита точно тук да се
позове на показанията на св.Нели Борисова (т.2, л.193), като констатира че чрез гласното ДС
се установява връзката между подсъдимия М. и инкриминираното оръжие.
Показанията на съжителката на дееца следва да се ценят и съвместно със
заключението на СМЕ (т.3,
л.249), като формираната експертно-доказателствена
основа по категоричен начин преодолява защитната теза, свързана с инвалидността
на подс.М.. Съобразно заключението на експертизата подсъдимият има запазена
хватателна способност на десния палец, запазени движения на дланнопръстовите
стави, в раменната и лакътната става на десния горен крайник, които му
позволяват да извършва движения. Обосноваността на заключението се илюстрира от
показанията на св.Борисова за реалните възможности на подс.М. по използване на
увредения крайник: „…След това Иво извади
един пистолет, който аз виждах за първи път…Той седна до нас на леглото и
подаде пистолета на детето. Аз взех пистолета и го оставих на секцията, казах
му да не го дава на детето. Започнахме да се караме. Аз му повиших тон, той ме
удари по главата, не съм сигурна, мисля че беше с пистолета…“ (т.2, л.195, първи абзац), т.е. вменената му във вина
инкриминирана деятелност е реалистична.
При
връщане към заключението на допълнителната СМЕ (т.3, л.255) следва да се подчертае, че
кръвонасяданията по корема, крайниците и гърдите притежават обща морфология,
позволяваща извод за причиняването им с предмет с издължена форма на
контактната повърхност с ширина около 1.5см и многократно превишаваща я
дължина. По това положение е налице кореспонденция в експертните мнения, като
съпоставката на категорично изяснените характеристики на следообразуващия
предмет с намерената при оглед (т.1, л.96) дървена пръчка с размери 84.5см и
диаметър 4см, доказва обстоятелството по обвинението, че удари по тялото на
пострадалия са нанасяни с друга пръчка.
Наличието
на още един твърд тъп предмет се извежда от фрактурата, кръвонасяданията по
долните и горни крайници на пострадалия – факт с положително значение за
обосноваността на обвинението.
Гласните
доказателства по делото, въведени посредством разпитите на св.св..Борисова (т.2, л.193), Стефанова (т.2, л.185), Ямук (т.2, л.187), Исметов (т.2, л.189) доказват деятелността на тримата
подсъдими в дните, предхождащи инкриминираната дата, като имат пряко отношение
върху фактическия принос на подс.С.. Те
от своя страна са в логически интегритет с трафичните данни и
илюстративния им анализ по досъдебното производство.
В
пледоариите пред първата и въззивната инстанции защитникът на подс.П. оспорва
признатите обстоятелства по обвинението по отношение на момента, в който този
деец се включва в престъпната организация, позовавайки се на показанията на
св.Наско Г. (т.4, л.461). При вече формулирания въззивен извод
за законосъобразно допуснатото и проведено съкратено съдебно следствие, подобно
оплакване практически попада извън пределите на допустимата защита. Остро е
противоречието на защитното съображение и с т.4 от ТР 1-2009-ОСНК, първо защото
очертаната съвкупност удовлетворява общия доказателствен стандарт и второ –
поради фактическата изолация на показанията на св.Г. от останалите доказателствени източници.
Защитникът
на подс.С. пледира за необоснованост на атакуваната присъда, отправяйки укор
към окръжния съд за директен пренос на обвинителния акт в мотивите. Предпазвайки
се от излишна теоретизация, настоящият състав се ограничава до констатация за
несъстоятелност на съображенията с оглед предписанията на чл.373 ал.3 от НПК и
т.т.4, 8.2 от ТР 1-2009-ОСНК.
В
пределите на установените фактически положения окръжният съд е приложил
правилно материалния закон, като е приел, че подсъдимите М. и П. са извършители
на престъпление по чл.199 ал.2 т.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. По
отношение на подсъдимия С. въззивният състав
констатира неточно приложение на норма от общата част на НК по чл.20
ал.3 от НК – материално-правен недостатък на проверяваната присъда, отстраним
по пътя на чл.337 ал.1 т.2 от НПК.
Както
вече неколкократно се отбеляза във въззивното решение съдопроизводството по
делото е при отклонение на развитието на наказателния процес в съдебната му
фаза от общото съдебно следствие, което задължава въззивната инстанция да реши
делото на основата на фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт. На
стр.1 последен абзац и стр.2 първи абзац
от обвинителния инструмент са описани поредица от действия на подсъдимия С.,
извършени на 13.11.2017 година, които се отразяват в чл.20 ал.3 от НК. На тази
дата подсъдимият за пръв път е оказал психическо въздействие върху
извършителите М. и П. за осъществяване на престъпление, свързано с отнемане на
чужди пари, като без неговата противоправна инициатива не би се стигнало до
осъществяване на инкриминираното деяние. Съобразно обстоятелствата по
обвинението до срещата на 13.11.2017 година подсъдимите М. и П. не са имали
умисъл за престъпление, т.е. същият е създаден за пръв път на тази дата от
подс.С. (по
подбудителската дейност са относими съображенията в т.1 от ТР 39-1988-ОСНК).
Последващите
действия на извършителите от дати 14.11.2017 година, 15.11.2017 година и
16.11.2017 година демонстрират устойчивостта на формираното на 13.11.2017
година под въздействието на подс.С. противоправно решение.
Към
какво престъпление са били подбудени двамата съизвършители личи от носените от
тях средства за осъществяването му на 16.11.2017 година – маска, спрей,
пистолет. Тези предмети заедно с дървената сопа, предадена от подс.С. на подс.М.
на инкриминираната дата, показват подбудителска дейност и формиран умисъл за
престъпление, целящо отнемане парите на В., включително и чрез оказване на
насилие. Практически, описаните вещи манифестират престъпното решение, взето на
13.11.2017 година, като същностната деятелност от 16.11.2017 година е неговият поведенчески
изразител.
Действията
на подс.С. на 14, 15 и 16.11.2017 година - обещание да разбере кога В. не е у
дома, транспортиране на извършителите на 15.11. до с.Войводино, разяснение за
отсъствието на собственика на 16.11., превоз и предоставяне на част от средствата
на престъплението, съвети за сломяване на съпротива, представляват интелектуално и
физическо помагачество, насочено към улесняване на престъплението. Съобразно
фактическите предели на обвинението интелектуалното помагачество на 16.11.2017 година (само тази дата е предмет на обвинението) се е изразило в даване на съвети на извършителите кога ще е
безопасно да извършат престъплението поради отсъствие на собственика и как да
действат в случай на евентуална съпротива, за да се постигне целта – да вземат
парите на пострадалия В.. Известно от теорията е, че интелектуалното
помагачество се отличава от подбудителството по момента на вземане на решение от
извършителя да осъществи престъпление. Отнесено към конкретната фактология,
този момент датира от 13.11.2017 година, поради което инкриминираните действия
на подсъдимия от 16.11.2017 година не са релевантни към чл.20 ал.3 от НК. В
останалата част (транспортиране до мястото и набавяне на средства за
престъплението) деятелността на подс.С. от 16.11.2017 година се отнася към
физическото помагачество.
Подсъдимите
М. и П. са участвали в изпълнението на престъплението при наличие на общ умисъл
включително за съизвършителската си дейност. Съставното престъпление е
реализирано чрез упражняване на физическо насилие, ескалирало в убийство на
пострадалия В., като двамата дейци едновременно и задружно са нанесли много
тежък побой над жертвата. Действията на извършителите са еднотипни, сами по
себе си илюстрират съзнанието на всеки един от тях за съвместно участие в
престъплението и в най-благоприятната хипотеза допускане на смърт на
пострадалия при оказаното му тежко физическо насилие. По отношение на
обективния признак по чл.199 ал.2 т.2 от НК е налице общ умисъл на
съизвършителите, възникнал инцидентно в конкретните условия на осъществяване на
престъпното им намерение, надхвърлил съучастническия умисъл с помагача С..
Обстоятелствата по обвинението изключват ексцес, поради липса на самоволно
излизане на някой от съизвършителите от рамките на общото решение (Р 460-1995-1 н.о, Р 224-2015-3 н.о., Р
138-2017-1 н.о.),
като по това обстоятелство е налице единомислие между двете съдебни инстанции.
Едновременното
извършителство на своителното деяние в съставното престъпление не се оспорва нито
от подсъдимите М. и П., нито от защитниците
им, като същото се явява доказателствено подкрепено от самопризнанията по
чл.371 т.2 от НПК, извършеният оглед на гориста местност, при който са били
иззети два бакърени съда.
За
решаване на въпроса по чл.301 ал.1 т.3 пр.2 от НПК първоинстанционният съд е
изложил относително лаконични съображения,
които въззивно биха могли да се преосмислят и допълнят по следния начин:
Обществената
опасност на конкретното престъпление по чл.199 ал.2 т.2 от НК е изключително
висока, тъй като видовата особеност на очертаните в нормата признаци по
принудата са многократно надхвърлени. Нанесен е изключително тежък побой над
жертвата, като са използвани четири отделни травмообразуващи предмети с
различна повърхност, ангажирали физически повреди във всички анатомични области
на починалия. През тяхното многообразие и тежест е проследима агонията на Недко
В., напълно осъзната, довела до ужасяваща смърт. Настоящият състав категорично
счита, че реализираното физическо насилие многократно надхвърля обичайното за
този вид престъпления, обстоятелство, което от качествена страна придава
изключителна тежест на инкриминираната деятелност. С отношение към преценката
са времето и мястото на извършеното престъпление – в тъмната част на
денонощието, в малко населено място, над самотно живеещ възрастен човек –
ситуация, изключваща каквато и да е адекватна съпротива от страна на жертвата
или надежда за помощ. Оценката на конкретната обществена опасност на деянието преминава
и през честотата на подобни противоправни прояви, които ескалират в последните
години – жестоки нападения над самотни възрастни хора в малки населени места за
отнемане на имуществото им, към които следва да се прояви категорична нетърпимост.
Личната
степен на обществена опасност на тримата подсъдими се оценява по следния начин:
За подс.М.: Доказателствата по делото очертават
деец без задръжки, асоциален, агресивен в семейната среда (показания на св.Борисова), жесток по характер. Характеристиката
на травмите по пострадалия и позицията при нанасянето им – очи в очи, паднал на
земята, ярко илюстрират липсата на
човечност и съчувствие. Тежката картина на насилствената смърт свидетелства за
непредизвикана ярост, бруталност и жестокост у подс.М., които чертаят крайно
негативна лична характеристика. С препратка към заключението на СППЕ,
въззивният състав припомня, че по характер подсъдимият е устойчив, трудно
раздразнителен. Отнесена към инкриминираната проява, психо-физическата
характеристика илюстрира безчувственост към човешкото страдание.
Показателно
за личността на дееца е мястото на убийството – до вратата на стаята, факт доказващ изпитвания страх от починалия от
внезапното нападение и опита му да оцелее по някакъв начин. Въпреки
неравностойното положение между подсъдимия и жертвата (първият много по-млад, в
разцвета на силите си) М. е нанесъл смъртоносните удари с крайна ярост, като за
по-голяма сила е използвал дръжката на пистолета, довела до счупване на черепа
на възрастния човек.
Циничното
отношение на подсъдимия към човешкия живот като висша ценност, като неприкосновено
благо, личи и от последващото му поведение след умъртвяване на пострадалия –
дава пистолет с кървави следи от току що извършено убийство на малолетното си
дете, оказва насилие над жена си.
Отегчаващо
вината обстоятелство е наличието на предумисъл, изразил се в обмисляне на
престъплението в спокойна обстановка, опознаване на жертвата и имота й,
набавяне на престъпни средства, разпределение на ролите. Проявената престъпна
упоритост самостоятелно свидетелства за ниското правосъзнание на дееца, за
разбирането, че всичко е позволено без оглед на цената и последиците.
Въззивният
състав не констатира смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия М.
обстоятелства. Чистото съдебно минало е формален фактор, който при дълбочината
на престъпните нагласи и асоциална личност, не представлява обективен критерий
за положителна лична характеристика на дееца. Що се касае до инвалидността на подсъдимия,
същата е придобита при извършване на друго престъпно деяние, като не му пречи
да продължава да погазва закона. Увредата е тежка, но по същество не препятства
движението на горния десен крайник на М., т.е. позволява при проява на
собствено желание, а и самосъзнание, деецът да бъде трудово ангажиран.
Обсъдените
положения налагат еднопосочен извод - подсъдимият М. е изключително трудно
поправим, не се плаши от репресията, съществува реалистична опасност от
рецидивиращо поведение.
От
естеството на приведените съображения личи позицията на въззивния състав по
чл.57 ал.1 от НК, че съответно и справедливо би било наказание „доживотен
затвор“, подлежащо по-нататък на замяна, съобразно алгоритъма по чл.58а ал.2 и
ал.3 от НК, както и задължителните указания в т.1.1 от ТР 2-2015-ОСНК. С избора
на алтернативата „лишаване от свобода“, окръжният съд е наложил наказание,
което не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Допуснатото нарушение на материалния
закон е непоправимо поради забраната за влошаване положението на подсъдимото
лице без съответен протест или жалба на частния обвинител. Като стъпва на
гореочертаната аналитична база, въззивният състав категорично счита искането за
намаляване на наказанието на този подсъдим за лишено от каквото и да е
основание.
За подс.П.: Единствената отлика в сравнение с изложените
по-горе съображения е приносът на
подсъдимия за тежкия съставомерен резултат. Валидни са изводите за наличието на
неприкрита ярост и бруталност в деянието, липсата на човечност и съчувствие,
асоциален характер с оглед житейския модел – без трудови навици, ежедневие
подчинено на злоупотреба с алкохол, липса на добра семейна среда (показания на
св.Дева Стефанова за бягството на съжителката на подсъдимия с бебето – т.2,
л.185), предумисъл, престъпно самосъзнание. Негативен е и психологичния профил
на дееца - лесно възбудим, с нисък
самоконтрол, ниско интелектуално ниво, посредствена личност.
Наличието
само на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства придава на личността на
дееца висока степен на обществена опасност. Изводът не се разколебава от
чистото съдебно минало на П., което по подобие на другия съизвършител е
формален факт, който на фона на престъпната деятелност не демонстрира
положително самосъзнание и изграден модел на обществено търпимо поведение. Без
съществено значение е характеристиката на дееца от кмета на гр.Вълчи дол,
доколкото съдържащите се в нея общи констатации се опровергават от гласни
доказателства.
Позовавайки
се единствено на приноса на подс.П. в тежкия съставомерен резултат, въззивният
състав изразява съгласие с решението на окръжния съд в избора на първата
алтернатива от санкцията по чл.199 ал.2 от НК, като законосъобразно е
определено наказание в максималния размер от двадесет години лишаване от
свобода. След прилагане на дължимата редукция по чл.58а ал.1 от НК, обаче се е
достигнало до налагане на по-кратко по времетраене наказание лишаване от
свобода с един месец, т.е. вместо да наложи санкция от тринадесет години и
четири месеца лишаване от свобода, окръжният съд е наложил тринадесет години и
три месеца лишаване от свобода, нарушавайки норма от общата част на НК. Отново поради
липса на протест и/или жалба от частния обвинител материално-правният
недостатък е въззивно непоправим.
Жалбата
на защитника адв.В. съдържа противоположни схващания по справедливостта на
наказанието в сравнение с изложените по-горе, които не намират разбиране за
състоятелност.
За подс.С.: Като акцесорен съучастник подсъдимият
има съществен принос за инкриминираното деяние. Помагаческата дейност се е
изразила в двете форми – интелектуална и физическа, отличава се с упоритост, целенасоченост,
многообразие на проявите. Неинкриминираната противоправна деятелност на
подсъдимия от 13.11.2017 година по чл.20 ал.3 от НК и помагаческата дейност от
дати 14.11. и 15.11.2017 година са отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
такова следва да се възприеме и старанието на дееца да прикрие съучастието си
чрез проведения разговор със съизвършителите непосредствено след деянието.
Пред
настоящата инстанция са представени три характеристики за подс.С., които
очертават в положителен план личността му – добър съсед, грижовен син, грижовен
баща и съжител, има изградени трудови навици. Това заедно с чистото съдебно
минало са все обстоятелства в светлината на чл.54 ал.2 от НК, към които обаче в
негативен аспект се числи и признатият факт от дееца за заниманията му с
лихварство. Последното се очертава като масова практика в малките населени
места, която често поставя лица в затруднено финансово състояние пред крайно
тежки имуществени избори. В случая подс.С. умело е използвал зависимостта на
подс.М., като на 13.11.2017 година му е внушил, че чрез престъпление против
собствеността би подобрил имотното си положение, включително би платил дълга си
към него. Манипулативно поведение се констатира и във връзка с
неинкриминираното подбудителство на подс.П., за когото подс.С. е имал
изчерпателни сведения относно бедния начин на живот и нужда на средства.
Изложеното
очертава превес на отегчаващите отговорността и вината (имат се предвид користните подбуди) обстоятелства, които са изисквали
наказанието на дееца да се определи близо до средния размер на санкцията в
чл.198 ал.1 от НК, а именно шест години
лишаване от свобода. Окръжният съд е подценил някои от отегчаващите отговорността
обстоятелства, довели до определяне на занижено наказание от пет години
лишаване от свобода.
При
провеждане на редукцията по чл.58а ал.1 от НК за пореден път е допуснато
нарушение, като вместо наказание от три години и четири месеца лишаване от
свобода, първоинстанционният съд е наложил наказание с месец по-малко.
Недостатъците по индивидуализацията и неточното приложение на чл.58а ал.1 от НК
са неотстраними поради отсъствие на съответен протест и/или жалба от частния
обвинител.
Ангажираните
въззивни съображения на свой ред очертават неоснователността на жалбата на адв.В.
относно несправедливостта на проверяваната присъда.
В
генерален план не се констатира наличие на самопризнания от тримата подсъдими в
досъдебното производство, които да са били своевременни и съществени за
разследването. Няма и основание за намеса по отношение на първоначалния режим
за изтърпяване на наказанията от тримата подсъдими, който правилно е определен
като „строг“ в съответствие с чл.57 ал1 т.2 б.а от НК.
Относно гражданския иск:
За
съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск от В.Г.В.
(брат на пострадалия), разполагащ с активна процесуална легитимация съобразно
ТР 1-2016-ОСНГТК. Претендират се неимуществени вреди, породени от смърт на
брата на ищеца (л.43 от НОХД) при условията на солидарна отговорност от тримата
подсъдими. Предявен е иск за законна лихва, налице са претенции за разноски на
страната.
С
проверяваната присъда гражданският иск е бил частично уважен – в размер от
100 000 лева, като е ангажирана солидарната отговорност на съизвъшителите М.П..
От лаконичните мотиви (л.74 гръб от НОХД) става ясно, че претенцията към подс.С.
е отхвърлена поради неучастието на лицето в
умъртвителното деяние, породило
страданията на гражданския ищец.
Въззивният
състав счита решението по гражданския иск за законосъобразно. Взаимоотношенията
между гражданския ищец и пострадалия са изяснени посредством показанията на
св.Костадинова (л.49 от НОХД). Липсата на семейна връзка на починалия В. е
придала на контакта с гражданския ищец особена близост и значение, изразяваща
се в грижа, често лично общуване. Страданията на ищеца са проявени емоционално,
изразяват се и в загуба на връзка с рожден брат, което сочи на значителни вреди от
неимуществен характер, обезщетени от първоинстанционния съд справедливо с
присъждане на сумата от 100 000 лева ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на главницата.
За
изчерпателност, проведената цялостна въззивна проверка на протестирания акт не
констатира основания за цялостна отмяна, нито пък за ревизията му по отношение
на решените с него въпроси относно приложението на чл.59 от НК, за веществените
доказателства и разноските по делото. Водим от горното и на основание чл.337
ал.1 т.2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
частично присъда №14/20.02.2019 година, постановена от Окръжен съд-Варна по
НОХД №1462/2018 година, като оправдава подс.В.С.С. по обвинението за
подбудителство по чл.20 ал.3 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: Членове: