№ 17858
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110167047 по описа за 2023 година
Ищецът „.........“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ..........,
твърди, че през декември 2022 г. възложил на ответника „............“ ЕООД, ЕИК ..........,
седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, ж.к. „Банишора“, ............,
„.........“, транспорт на горива до краен клиент на „............. Ответникът извършил доставката,
но се оказало, че част от предаденото му количество гориво липсва и не е доставено, а друга
част е разлята при разтоварване. Това причинило вреди на ищеца, който уведомил ответника
и последният се съгласил да заплати липсващото по негова вина гориво и причинените
вреди за почистване на разлятото. Липсващото гориво на стойност 4 661.33 лв. било
префактурирано на ответника, както и разходите за почистване и претоварване на стойност
1200 лв., за което били издадени фактури № .......... от 30.12.2022г. на стойност 4 090 лв. за
гориво, № ........... от 13.02.2023г. на стойност 1 200 лв. за товарно-разтоварна дейност и
допълнителни разходи и № ........... от 31.10.2023г. на стойност 571.33 лв. за липси на гориво.
Плащане по същите следвало да се извърши по банков път, но не било извършено. Моли да
се осъди ответникът да плати сумите по фактурите, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане и разноските по делото и по обезпечението. В
съдебно заседание уточнява, че се касае до международен превоз на горива от пунктове в
България до Украйна с получател молдовска фирма, която констатирала липсите на по-късен
етап, тъй като горивото се разтоварвало в петролна база в Украйна и в последствие се
получавало от фирмата, която издала на ищеца фактури за липсите. Липсите на стойност
571.33 лв. касаят превоз с камиони на ответника с рег.№№ ............ по товарителница №
2301201 за превоз от Стара Загора до Чернивци, Украйна. Липсите на стойност 4090 лв. са
по останалите товарителници. При натоварване на гориво с курс от Стара Загора едната от
цистерните на ответника /СВ2613ТН/ протекла и горивото следвало да се разтовари и
1
натовари отново, за което фирмата изпращач издала фактура на получателя /молдовската
фирма/, която от своя страна префактурирала разхода на ищеца, а той на ответника,
издавайки фактурата от 1200 лв.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. В съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на исковете, тъй като превозът е извършен и в нито една от
товарителниците не са отбелязани липси, като ищецът заплатил дължимото превозно
възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 17 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, вр. чл. 373 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 82 ЗЗД за
вреди при превоз на товар.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR/, тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни
средства срещу заплащане, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й се намират в две различни държави, поне една от които е страна по
тази конвенция. Доколкото в случая се касае до осъществен международен транспорт,
правното действие на договора попада в приложното поле на конвенцията, което обуславя и
приложимостта й. За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже
наличието на сключен между страните валиден договор за международен автомобилен
превоз на стоки и наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника при
частична липса на стоката по реда на уреденото в Конвенцията рекламационно производство
/с оглед уточненията на ищеца и изменения доклад по делото не са налице безспорни
обстоятелства, релевантни към исковете предмет на делото/.
Страните не спорят, че между тях са съществували правоотношения по договор за
автомобилен превоз, по които ищецът, в качеството му на изпращач /лице, което възлага
превоза, а не непременно фактически предава стоката/, възложил на ответника, в качеството
му на превозвач, превоз на горива от пунктове в България до Украйна. По делото са приети
като писмени доказателства международни товарителници CMR, издадени по чл. 4, във вр. с
чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
според който товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на
договора и получаването на стоката от превозвача.
Ищецът твърди липсите на стойност 571.33 лв., по фактура № ........... от 31.10.2023г., да
касаят превоз с камиони на ответника с рег.№№ ............ по товарителница № 2301201 за
превоз от Стара Загора до Чернивци, Украйна. Според товарителницата, стоката е бензин за
двигатели с тегло 24095 кг., натоварена в гр. Стара Загора на 20.1.2023 г. Превозвач е ............
ЕООД с превозни средства с №№ ............. Получател е С.Р.Л.Байпас Чернивци, Украйна.
Поставени са печати на изпращач, превозвач и получател. Останалите липси на стойност
4090 лв., за които е издадена фактура № .......... от 30.12.2022г., се поддържа да са
констатирани от получателя за превозите по останалите товарителници – от 11.12.2022 г. за
превоз на нафта с тегло 24767 кг., натоварена в гр. Варна, превозвач ............ ЕООД с
2
превозни средства с №№ ............, получател ЛЛС Байпас Чернивци, Украйна, стоката е
получена, за което е поставен печат, който не се чете; от 14.12.2022 г. за превоз на товар с
тегло 24129кг., натоварен в гр. Русе, получател Терминал ЛЛС, превозвач ............ ЕООД с
превозни средства с №№ ..............., и от 18.12.2022 г. за превоз на нафта с тегло 24689 кг.,
натоварена в гр. Варна, превозвач ............ ЕООД с превозни средства с №№ ............,
получател ЛЛС Байпас Чернивци, Украйна.
Не е спорно, че ответникът е извършил превозите и доставил стоките до съответните
местоназначения. Спорен е въпросът относно точното изпълнение на това задължение.
Задължението на превозвача е товарът да се предаде на получателя в количеството и
състоянието, в което е бил при приемането му за превоз. Неизпълнението на задължението
на превозвача, изразяващо се в изгубване на товара, доколкото не се дължи на някоя от
изрично изброените в чл. 373, ал. 1 ТЗ причини, е предвидено от законодателя като
основание за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на настъпилите вреди.
Договорната отговорност на превозвача при пълна или частична липса на товара е уредена и
в чл. 17, ал.1 от Конвенцията, според която разпоредба превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й.
В чл. 30 от Конвенцията е предвидено по какъв начин се констатират липсите и повредите на
получената стока. На първо място тези липси могат да бъдат констатирани съвместно от
превозвача и получателя. На второ мястото, ако се касае за явни липси и повреди,
получателят на стоката трябва да формулира възражението си в товарителницата, най-късно
в момента на доставянето, ако се касае за явни липси и повреди, или в срок от седем дни,
считано от доставянето (празничните и неделните дни не се броят), ако се касае до скрити
липси и повреди, като посочи общото естество на липсата или повредата. В случая при
получаването на товара получателят не е констатирал явни липси на товара, което да е
отбелязано в товарителницата, като следва да се има предвид, че доставеното гориво е
можело да бъде претеглено, така че не е налице хипотезата на скрити липси. Независимо от
това, няма и доказателства за проведена надлежна писмена рекламация за скрити липси в
предвидения срок от седем дни, считано от доставянето на товара. Следователно по делото
липсват доказателства за надлежно проведено рекламационно производство от страна на
получателя на стоките, предмет на договора за превоз. При това положение се налага извода,
че се е преклудирало правото за ангажиране на отговорността на превозвача за заплащане на
обезщетение за настъпили от превозното правоотношение вреди. В случая съдът приема, че
по делото не е оборена предвидената в Конвенцията презумпция /чл. 30, ал. 1/, че до
доказване на противното се приема, че получателят е получил стоката в състоянието,
описано в товарителницата, респективно се налага извода, че процесният товар е бил
предаден от превозвача в цялост.
След като не се доказа твърдението за наличие на липса на стоката, станала по време на
извършения от ответника превоз, не е налице основание за ангажиране на договорната му
отговорност за вреди.
Недоказана е и претенцията за претърпяна загуба под формата на допълнителни разходи за
3
товаро-разтоварна дейност и почистване поради неизпълнение на задължения на ответника
при превоз с цистерна с рег.№ СВ2613ТН за курс от Стара Загора, за които е издадена
фактурата от 13.2.23 г. Видно от приложените по делото товарителници от 11.1.23 г. и
20.1.23 г., те касаят превоз с начален пункт Стара Загора, но нито един от тях не е извършен
с превозно средство на ответника с посочения регистрационен номер /нито с другия посочен
във фактурата номер/. При това положение недоказано е твърдението за вреди от процесните
превози, при което е без значение и признанието на фактурата чрез осчетоводяването й, след
като не може да се обвърже с процесните договори.
При горните съображения исковете следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответника - за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.........“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр.
София, .........., срещу „............“ ЕООД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр.
София, район Сердика, ж.к. „Банишора“, ............, „.........“, искове с правно основание чл. 373
ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 17 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, за заплащане на следните суми, представляващи вреди при
превоз на товар: 4 090 лв. по фактура № .......... от 30.12.2022г. за липси на гориво, 1 200 лв.
по фактура № ........... от 13.02.2023г. за товарно-разтоварна дейност и допълнителни разходи
и 571.33 лв. по фактура № ........... от 31.10.2023г. за липси на гориво.
ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ..........,
ДА ЗАПЛАТИ НА „............“ ЕООД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София,
район Сердика, ж.к. „Банишора“, ............, „.........“, на основание 78, ал.3 ГПК, сумата от
1000.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4