Определение по дело №941/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът “П. И. Б.” – Г., представляван от ю.к. Д., сочи в исковата молба, че на 14.09.2012 г. по ч.гр.д. № 2432/2012 г. по описа на РС – К., на основание чл.418, във вр. с чл.417 от ГПК бил издаден в полза на банката изпълнителен лист, по силата на който “О.” – Г. било осъдено да заплати сумата от 1 000 000 евро, от които 629 417.48 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2012 г. до окончателното й изплащане, 370 582.52 евро просрочена наказателна лихва за периода от 25.06.2012 г. до 11.09.2012 г., държавна такса в размер на 39 116.60 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 008 лв. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 2935/2012 г. по описа на ЧСИ № 812 при КЧСИ.

На 01.11.2012 г. получили съобщение от РС – К. във връзка с подадено възражение от ответника, поради което се пораждал правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Твърди се, че между страните бил сключен договор за банков кредит № 000СL-L-000065/16.03.2011 г., заедно с анекс № 1 от 12.04.2012 г. към него, по силата на които банката предо±тавила на ответника банков кредит в размер на 30 000 000 евро, предназначен за обезпечаване на плащания по предоставени от банката на длъжника кредитни улеснения (банкови кредити, овърдрафти, банкови гаранции и акредитиви). С писмо изх. № 11-4390/09.04.2012 г., ищецът уведомил ответника за извършено усвояване на суми по кредита в размер на 28 193 874.58 евро, като писмото било връчено на длъжника с вх. № 561/09.04.2012 г. Съгласно раздел VІІІ, т.16 от договора за кредит в срок от 30 дни от датата на усвояване длъжникът следвало да погаси ползваната част от кредита. Въпреки поетите с договора задължения ответникът не обслужвал кредита и не извършвал плащания за погасяването на дълга в определения за това срок. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 10066/25.06.2012 г. банката поискала частично осъждане на ответното дружество за сумата от 1 000 000 евро, от които 629 414.48 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2012 г. до окончателното й изплащане, 370 582.52 евро просрочена наказателна лихва за периода от 25.06.2012 г. до 11.09.2012 г., държавна такса в размер на 39 116.60 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 008 лв. Молбата била уважена и бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2432/2012 г. по описа на РС – К. Сочи се, че задълженията по договора не били погасени, а извлечението от счетоводните книги на банката бил документ по чл.417, т.2 от ГПК и съответствало на действителното задължение на ответника по договора за банков кредит към 11.09.2012 г., когато било издадено. Моли съда да установи, че “О” дължи към 11.09.2012 г. (датата, на която било подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК) на “П.” следните суми: 1 000 000 евро, от които 629 417.48 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2012 г. до окончателното й изплащане и 370 582.52 евро просрочена наказателна лихва за периода от 25.06.2012 г. до 11.09.2012 г., които суми представляват част целия дълг на ответника по договора, който към 11.09.2012 г. бил в размер на 17 814 904.40 евро. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи и сумата в размер на 39 116.64 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 2432/2012 г. по описа на РС – Кърджали и присъденото по това дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 008 лв. Претендира разноски по настоящото дело размер на 39 116.60 лв. – държавна такса и 39 566.60 лв. юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът, представляван от ю.к. Д. поддържа предявените искове, като на основание чл.238, ал.1 от ГПК е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът “О.” - Г. не е представил отговор на основание чл.367 от ГПК и не взема становище по предявените искове.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на предявения иск за установяване вземането на ищеца в размер на 1 000 000 евро, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от изпратеното до ответника съобщение с дата 03.01.2013 г. на същия са били указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане делото в отсъствие на ответника.

Налице е и второто изискване за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно съгласно изложените в исковата молба обстоятелства и посочените и събрани доказателства – приложените към исковата молба писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, този иск е вероятно основателен.

Ето защо следва по делото да се постанови неприсъствено решение, с което да признае за установено съществуване на вземането на ищеца в размер на 1 000 000 евро, така както е посочено в исковата молба.

По отношение на предявения иск за установяване съществуването на вземане в размер на 39 116.64 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 2432/2012 г. по описа на РС – Кърджали и присъденото по това дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 008 лв., то същият е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено. Претендираните суми в размер на 39 116.64 лв. и 20 008 лв. представляват разноски в заповедното производство, които обаче не са предмет на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, който има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца. Разноските в заповедното производство имат акцесорен характер и зависят от това дали искът по чл.422, ал.1 от ГПК ще бъде уважен и в какъв размер. Те не могат да бъдат предмет на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК и ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв иск, поради което същият е недопустим и като такъв следва да бъде уставен без разглеждане, а производството в тази му част прекратено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед направеното искане, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 79 138.20 лева, представляваща направените по делото разноски, от която 255 лева – възнаграждение за вещо лице, 39 116.60 лева – платена държавна такса и 39 766.60 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 във връзка с чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника “О.” - Г., Б.Б. № *., с ЕИК * съществуването на вземането на ищеца “П. ” – Г., Б.Д. Ц. № *, с ЕИК *, в размер на 1 000 000 евро, от които 629 417.48 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2012 г. до окончателното й изплащане и 370 582.52 евро просрочена наказателна лихва за периода от 25.06.2012 г. до 11.09.2012 г., които суми представляват част цялото задължение на ответника, което към 11.09.2012 г. е в размер на 17 814 904.40 евро, дължими по договор за банков кредит № 000СL-L-000065/16.03.2011 г. и анекс № 1 от 12.04.2012 г. към него, предмет на издадена заповед № 4994/14.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2432/2012 г. по описа на РС – К.

ОСЪЖДА “О.” - Г., Б.Б. № *., с ЕИК * да заплати на “П. ” – Г., Б.Д. Ц. № *, с ЕИК * направените по делото разноски в размер на 79 138.20 лева, от които 255 лева – възнаграждение за вещо лице, 39 116.60 лева – платена държавна такса и 39 766.60 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от “П.” – Г., Б.Д. Ц. № *, с ЕИК * против “О.” - Г., Б.Б. № *., с ЕИК * установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца в размер на 39 116.64 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 2432/2012 г. по описа на РС – Кърджали и присъденото по това дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 008 лв., като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението в частта му, с която е оставен без разглеждане предявеният установителен иск и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Председател: