МОТИВИ към Присъда № 260018 от 16.03.2021 г. на ОС Хасково, постановена
по н.о.х.д.№ 42 по описа за 2021 година.
Против подсъдимия Х.В.Б.
е предявено обвинение за извършени от него престъпления по чл. 304а, вр. чл.
304, ал. 1 и чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на
16.11.2020 г. на ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл.
Хасково, дал дар - парична сума в размер на 10 евро с левова равностойност
19.55 лева/една банкнота с номинал от 10
евро със сериен номер ********/ на длъжностно лице - имащо качеството на
полицейски орган, а именно на Д.Д.Н.- ***** в ** **** в **** „**** ****"
от ГПУ **** към **** ****, със специфично наименование на длъжността „**** *****",
за да не извърши действие по служба - да не извърши задълбочена проверка на
представеното испанско свидетелство за управление на МПС № *****, издадено на
името на Х.В.Б., роден на *** г. в гр. *****, ***** и за да извърши действие по
служба - да го пропусне да продължи пътуването си от Република България за
Република Турция с товарен автомобил марка „Ивеко", с румънски рег. № *****и
прикачено на него полуремарке с румънски рег.№ *****като водач на същия без
валидно свидетелство за управление на МПС и на 16.11.2020 г. на ГКПП
"Капитан Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл. Хасково съзнателно се
ползвал от неистински официален чуждестранен документ - испанско свидетелство
за управление на МПС № *****, издадено на името на Х.В.Б., роден на *** г. в
гр. ****, ****, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
В съдебно
заседание представителят на ОП Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
предявено, като с оглед проведеното по реда на глава XXVII от НПК производство,
иска съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията и да
му наложи наказания при условията на чл. 54 от НК, като определи общо наказание
„лишаване от свобода” от около 1 година, чието изпълнение да отложи на
основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години и „глоба”.
Защитникът на
подсъдимия е съгласен със становището на ОП Хасково, доколкото от събраните по
делото доказателства се установило извършено престъпление, а самопризнанието
било подкрепено от доказателствата. Според защитника също са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи определяне на наказанията към
минимума, предвиден в общата част на НК. Пледира, след като подсъдимият бъде
признат за виновен в извършване на престъплението да му бъдат наложени
наказания: „лишаване от свобода” в минимума, при условията на чл. 54 от НК,
чието изпълнение да бъде отложено и „глоба”, но също в минимален размер.
В съдебно
заседание подсъдимият Х. Б. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление и
иска от съда да му наложи минимално наказание.
След констатация,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценката на самопризнанието, в
съвкупност със събраните по делото доказателства и при условията на чл. 373,
ал. 3 от НПК доведе прието за установено следното:
Подсъдимият Х.В.Б.,
роден на ***г. гр. ****, ****, ***** гражданин е, **** и с **** образование. Не
е осъждан, ***** на ****** ***** е, живее и постоянно пребивава във ****, гр. *****,
ул. „*****№ **".
Свидетелят Д.Д.Н.е
назначен на длъжността полицай в ** ***** на **** „**** ****" при **** ****
към **** ****, ** „**** ****" ***, като посочената длъжност свидетелят
заемал и към 16.11.2020г. Д. Н. изпълнявал служебните си задължения на ГКПП
„Капитан Андреево", община Свиленград, обл. Хасково включително задачи по
осъществяване на гранични проверки на същото ГКПП „Капитан Андреево" -
шосе. Н. изпълнявал служебните си задължения с полицейска униформа, носеща
отличителните надписи на „**** ****" (**** ****), удостоверяваща
длъжностното му качеството и качеството му на ***** ****. Като служител в
структура при ***** **** „**** ****" на *** неговите правомощия били
регламентирани в Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104/20.05.2002г.,
Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от
министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015г. и длъжностната му
характеристика. Въз основа на горепосочените актове, като полицейски орган, св.
Д.Д.Н.имал правомощията да осъществява граничен паспортно - визов контрол на
ГКПП "Капитан Андреево" на лицата и транспортните средства,
преминаващи през границата, като сред основните му задачи били разкриване и
предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на държавната
граница и паспортно - визовия режим на територията на ГКПП. При осъществяване
на граничния контрол, св. Д.Д.Н.бил оправомощен да извършва самостоятелни и/или
съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства и техните документи
и да не допуска преминаването им през гранично контролно-пропускателния пункт,
когато те не отговаряли на условията, предвидени в нормативен акт, или били
налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница. Съгласно чл.
16 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове сред основните
задачи на св. Д.Д.Н., изпълнявайки функциите на орган осъществяващ граничен
контрол на ГКПП, са граничен паспортно-визов контрол на лица и транспортните
средства, преминаващи през границата на Република България. Съгласно чл. 27,
ал. 1 от Инструкция № 8121з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове, при проверката на документите на лицата, като **** *****, извършващ
проверка на първа линия, каквито функции именно св. Д.Д.Н.изпълнявал на
горепосочената дата на първа линия на трасе излизащи от страната товарни
автомобили, имал право да изисква от преминаващите лица документите им за
самоличност, при което и да извършва: установяване самоличността на лицето чрез
идентификация; проверка на валидността на документа; проверка за наличието на
признаци за фалшифициране или подправяне на документа. Граничният полицай има
правото да извърши проверка на лицето и в АИС "Граничен контрол" в
рамките на минималната гранична проверка. Освен тези правомощия св. Д.Д.Н.имал
правомощието по чл. 38 от Инструкция № 8121з-813 да изисква от водачите на
преминаващите МПС документи за правоспособността им да управляват МПС, за
регистрация на моторното превозно средство, документ за неговата собственост,
за задължителна застраховка, документи за превозвания товар. В случай, че не е
представен или възникнат съмнения в истинността на някой от изискуемите документи,
граничният полицай на първа линия, какъвто е и св. Д.Д.Н., бил оправомощен да
извърши задълбочена проверка на лицата и превозните средства.
На 16.11.2020г.
сутринта св. Д.Д.Н.застъпил дневна смяна на ГКПП „Капитан Андреево" - шосе
за времето от 08:00 часа до 20:00 часа. Съгласно началната ротация в 03 група
на ГКПП „Капитан Андреево" от 08:00 часа на 16.11.2020г. до 10:50 часа на
същата дата, св. Н. бил разпределен да осъществява службата си на граничен полицай
на АРМ № 26 първа линия на ГКПП „Капитан Андреево", общ. Свиленград на
трасе „Излизащи от страната товарни автомобили“ от Република България за
Република Турция. Около 09:30 часа на 16.11.2020г. пристигнал за излизане от
страната (от Р. България за Р. Турция) товарен автомобил (влекач) марка
„Ивеко", с румънски рег. № **** и прикачено към него полуремарке с
румънски рег.№ ****. Автомобилът бил управляван от Х.В.Б., който бил сам. В
изпълнение на горепосочените си задължения като граничен полицай на АРМ № 26
първа линия на ГКПП „Капитан Андреево", общ. Свиленград на трасе „Излизащи
от страната товарни автомобили“, при осъществяване на граничната проверка св. Н.
се намирал в помещението на АРМ № 26. Водачът Б. подал на св. Н. през отворения
прозорец на АРМ 26 **** паспорт, ***** карта за постоянно пребиваване, румънски
свидетелства за регистрация на товарния автомобил и полуремаркето, испанско
свидетелство за управление на МПС № *****, издадено на името на Х.В.Б., роден
на *** г. в гр. ****, ******. В хода на проверката на представените от
подсъдимия документи, св. Н. се усъмнил в истинността на испанското
свидетелство за управление на МПС №*****. С цел да се извърши задълбочена проверка
на представеното му испанско свидетелство за управление на МПС, издадено на
името на Х.В.Б., св. Н. разпоредил на подсъдимия да отбие встрани камиона, тъй
като следва да се извърши задълбочена проверка на свидетелството за управление
на МПС. Подсъдимият изпълнил разпореждането и отбил камиона след което се
върнал и застанал отвън до отвореното гише на АРМ 26. Св. Н. се намирал вътре в
помещението на АРМ № 26, където проверявал горепосочените документи, в т.ч.
испанското СУМПС. След малко Н. съобщил на подсъдимия за съмненията си, че
испанското СУМПС № ***** е неистинско, което налага задълбочаване и
продължаване на проверката, съответно Б. няма да бъде пропуснат да продължи
пътуването си от Република България за Република Турция с товарната композиция,
като водач на същия. За случая св. Н. уведомил началника на смяната на ГКПП
„Капитан Андреево“ - шосе, изходящи товарни автомобили и изчакал идването на
служители, които да поемат водача и документите, за да го откарат в дежурната
стая, където да бъде изготвена експертна справка на испанското СУМПС № *****.
След това св. Н. продължил работата си зад дървения плот в АРМ № 26. В това
време подсъдимият влязъл в помещението и започнал да се обяснява на св. Н..
Последният отново съобщил на Б., че се налага задълбочена проверка на испанско
свидетелство за управление на МПС № ***** и съответно, че подсъдимият няма да
бъде пропуснат да продължи пътуването си от България за Турция с товарен автомобил
марка „Ивеко" и прикачено на него полуремарке, двете с румънски номера. За
да избегне тези негативни за себе си последици, т.к. бързал за Турция,
подсъдимият извадил от дрехите си банкнота с номинал от 10 евро със сериен
номер ******** и я поставил на дървения плот пред св. Н., казвайки на граничния
полицай да вземе банкнотата от 10 евро. С поведението, думи и жестове,
подсъдимият недвусмислено показал на Н., че иска последния да направи
компромис, като не задълбочава проверката на истинността на испанското СУМПС и
го пропусне да продължи с камиона и полуремаркето за Турция. След това
подсъдимият взел от плота всичките си документи, в т.ч. испанското свидетелство
за управление на МПС № ***** и тръгнал към камиона си с намерението да продължи
пътя си за Турция. След като дал дара, подсъдимият понечил да напусне
местопрестъплението с документите си. Св. Н. отказал да приеме дадения му
подкуп. Разпоредил на Б. да не напуска района и да върне документите за
продължаване на проверката. На място пристигнали и други гранични полицаи и с
общи усилия успели да преустановят напускането на подсъдимия. На
местопрестъплението пристигнал мл. автоконтрольор от ОД МВР Хасково и за
констатираните нарушения (управляване на МПС без правоспособност за това) на
16.11.2020г. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 150 ЗДвП. На място
пристигнал и разследващ полицай, който започнал досъдебно производство за
престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК и престъпление по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК със съставянето на протокола за първото и неотложно
действие - оглед на местопроизшествие. С протокола била иззета банкнота с
номинал от 10 евро със сериен номер ******** от дървения плот в помещението на
АРМ № 26.
По делото е
приобщено испанско свидетелство за управление на МПС № *****, издадено на името
на Х.В.Б.. Същото е било предмет на експертно изследване което установило, че
свидетелството е неистинско, т.к. не е изготвено на поликарбонат, не съдържа
необходимите видове печат и защитна печатна техника и не е персонализирано по
технология съгласно изискванията на спесимена. (л. 53/55 от ДП). Чрез
Съвместния контактен център за полицейско и митническо сътрудничество в гр.
Одрин по делото е получена справка от Турция, според която в турската база
данни не е открито СУМПС, издадено на името на подсъдимия, (л. 121). Чрез ДМОС
- МВР е получена информация от Интерпол Висбаден ФРГ, според която подсъдимият
не притежава германско СУМПС (л. 126). Справка от Интерпол Мадрид, получена
чрез ДМОС МВР (л. 125 от ДП) сочи, че испанските власти нямат информация за
издавано в Испания свидетелство за управление на МПС № ***** на името на Х.В.Б.,
т.е. документ с такъв номер не е издаван в Испания.
Според чл. 6, ал.
1, т. 1-3, 6-9 ЗМВР, Министерството на вътрешните работи извършва следните
основни дейности: оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на
престъпления; 6. информационна; 9. Административно-наказателна и предоставяне
на административни услуги. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) За осигуряване на непрекъснато и ефективно осъществяване на
основните дейности в МВР се организират и осъществяват административни дейности.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 3 и 8 ЗМВР Контролната дейност се осъществява от
органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и
на място; гранични проверки; изискване на информация и документи. Съгласно чл.
39, ал. 3 ЗМВР Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) е национална
специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 -
3, 6 - 9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни
пунктове... Полицейските органи на ГДГП изпълняват функционалните си задължения
по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления
на територията на цялата страна. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите
на МВР са държавни служители - полицейски органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на главните дирекции и областните дирекции и на техните
структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл.
57, ал. 1 ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция "Гранична
полиция. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към
16.11.2020г. свидетелят Д.Д.Н.е назначен на длъжността ***** в ** ***** на ****
„***** *****" при *** ***** към *** ****, *** „**** ****“ - ***. Същият има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, 6. „а" НК. Освен
това е и полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата
на чл. 304а НК. Качеството полицейски орган се извежда от обстоятелството, че
свидетелят Н. е назначен в Главна дирекция "Гранична полиция", чиито
основни дейности се осъществяват от полицейски органи, както гласи чл. 30, ал.
1, т. 3 ЗМВР. Качеството полицейски орган се извежда и от статута, който имат
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР оперативният и униформеният състав (в т.ч.
този състав при ГД „Гранична полиция“).
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от признанието на
подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите Д.Д.Н.и В.П.П., които са
взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си, подкрепят се
изцяло от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, приложено по ДП и от предявените по реда на чл. 284 от НПК
веществени доказателства – банкнота с номинал от 10 Евро и испанско
свидетелство за управление на МПС.
При така
установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия Х.В.Б.
е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК
защото на 16.11.2020 г. на ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград,
обл. Хасково, дал дар - парична сума в размер на 10 евро с левова равностойност
19.55 лева /банкнота с номинал от 10 евро със сериен номер ***** на длъжностно
лице - имащо качеството на полицейски орган, а именно на Д.Д.Н.- ***** в ** *****
на **** „***** *****" при *** ***** към *** ****, *** „**** ****“ - ***,
със специфично наименование на длъжността „***** *****", за да не извърши
действие по служба (да не извърши задълбочена проверка на представеното му
испанско свидетелство за управление на МПС № *****, издадено на името на Х.В.Б.,
роден на *** г. в гр. ****, ***** и за да извърши действие по служба (да го
пропусне да продължи пътуването си от Република България за Република Турция с
товарен автомобил марка „Ивеко", с румънски рег. № **** и прикачено на
него полуремарке с румънски рег.№ ****, като водач на същия без валидно
свидетелство за управление на МПС).
От обективна
страна подс. Б. е осъществил състава на т. нар. активен подкуп при форма на
изпълнителното деяние - „даде". В случая престъплението е довършено, тъй
като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от фактическата му власт с
поставянето на банкнотите в паспорта и на бюрото на граничния служител Н., за
когото са били предназначени и в чиито правомощия е било да го пропусне да
премине през границата на страната и да не продължи проверката на СУМПС. От
своя страна граничният полицай обективно е имал възможност да приеме дадения му
подкуп, макар да не е сторил това, а незабавно е сигнализирал за извършеното
престъпление. Наред с това впоследствие по отношение на превозното средство и
документите за него са извършени всички нужни допълнителни проверовъчни действия
от страна на граничните власти, които са установили нередности в документа,
удостоверяващ правоспособност за управление на МПС. От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК -
съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване. Б. е съзнавал
длъжностното качеството на свидетеля Н. и обстоятелството, че е полицейски
орган. Същият е бил наясно, че дава подкупа на граничния полицай именно във
връзка със службата му и неговите правомощия /задължения/. По този начин той е
целял да бъде пропуснат да продължи пътуването си към Турция, каквото действие
по служба е било в правомощията на св. Н..
При посочените факти
съдът прие, че подсъдимият Х.Б. е осъществил и състав на престъплението по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК защото на 16.11.2020 г. на ГКПП
"Капитан Андреево" - шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, съзнателно
се ползвал от неистински официален чуждестранен документ - испанско
свидетелство за управление на МПС № ***** издадено на името на Х.В.Б., роден на
*** г. в гр. ****, *****, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност. Подс. Б. е ползвал неистинския официален документ -
свидетелство за управление на моторно превозно средство, не само като го е
представил на св. Н., но и с това свидетелство е управлявал МПС на граничния
пункт. Налице е и пряк умисъл, защото подсъдимият знае, че предоставеното му
СУМПС е неистински официален документ, тъй като го е получил без да положи
необходимите за това изпити по установения в страната (Кралство Испания) ред за
придобиване на правоспособност.
Подбудите и
причините за извършване на деянията са ниската правна култура на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред и желанието му да се продължи
пътуването си възможно най-бързо за Турция.
При определяне на
наказанията съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на престъпленията, смекчаващите вината обстоятелства.
За такива съдът прие чистото съдебно минало, положителните характеристични
данни, разкаянието в централната фаза на процеса, пълните и подробни обяснения
още на досъдебното производство и направеното още там признание, както и
невисоката стойност на предложената като подкуп сума. За престъплението по чл.
304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода” до 10 години и „глоба” до 15 000 лева, а за това по чл. 316 вр. чл.
308 ал. 2, вр. ал. 1 „лишаване от свобода“ до 8 години. При така посочените
обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието, съдът прие, че
е налице превес на смекчаващите отговорността, поради което и на основание чл.
54 НК определи наказанията „лишаване от свобода” към минималния, предвиден в
общата част на наказателния закон, съответно в размер от 13 (тринадесет) месеца
и половина за престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК и 18 (осемнадесет)
месеца за деянието по чл. 304а от НК. Окончателният размер на наказанията
лишаване от свобода, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК е съответно: 9
(девет) месеца - за документното престъпление и 1(една) година за подкупа. За
второто престъпление на подс. Б. бе наложено и наказание „глоба“ в размер на
2 000 лева, съобразено с имотното му състояние. Предвид наличието на
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Б. бе определено едно общо
наказание в размер на по-тежкото от двете, а именно: „лишаване от свобода“ за
срок от 1 (една) година. Тъй като подс. Б. не е осъждан, наложеното му
наказание “лишаване от свобода” е за срок по-малък от три години, съдът счита,
че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно общото наказание,
поради което отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от три години. В тази връзка следва да се посочи, че подс. Б.
е намерил своята професионална реализация в ***, където живее и работи от
години, липсват негативни характеристични данни; още на ГКПП е осъзнал
извършеното и е съдействал за разкриване на обективната истина още от
досъдебното производство. Към по-тежкото наказание съдът присъедини наказанието
„глоба“ в размер на 2 000 лева. Изложеното дава основание на съда да счете, че
така определените по вид и размер наказания, и отлагане изпълнението на
основание чл. 66, ал. 1 от НК на по-тежката санкция ще постигнат личната и
генералната превенция по чл. 36 НК.
На основание чл.
307а от НПК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението, а
именно: банкнота с номинал от 10 Евро със сериен номер *****.
Веществените
доказателства: испанско свидетелство за управление на МПС № *****, издадено на
името на Х.В.Б. – да се изпрати на ОД МВР Хасково, а диск СВ, съдържащ
видезапис от камерата в АРМ 26 на 16.11.2020г., следва да остане по делото.
В тежест на подсъдимия
бяха възложени разноските по ДП, като сумата от 190. 81 лева Б. следва да
заплати по сметка на РДГП Елхово.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Съдия: