Р
Е Ш Е Н И Е
№352
Бургас, 14/03/2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на девети март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В.С.
като разгледа административно дело номер 66 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на К.Е.М. ***, против заповед №21-0769-002162 от 06.12.2021 г. на
началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от 1/една/ година.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител поддържа, сезиращата съда
жалба. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон, и е немотивирана. Иска да се отмени, алтернативно да се измени размера
на срока на прекратената регистрация до минималния предвиден в закона. Не
ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Представил е
административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед №21-0769-002162 от 06.12.2021
г., с която, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2а, б „б“ ЗДвП,
на К.Е.М. ***, е приложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от 1/една/ година/л.9 от делото/.
Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 05.12.2021 г., около 21.55 ч., в
гр.Бургас, на ул. „Христо Ботев“ до магазин „Тришър“, в посока кръстовище с ул. „Фердинандова“, управлява
собствения си лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логън“, рег.№*****, след
употреба на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство алкотест
„Дрегер“ 7510, който отчел 1.43 промила
в издишания от водача въздух. На М. е издаден талон за изследване №118761/л.14
от делото/.
На
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
№196244/05.12.2021 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/л.13 от делото/.
Въз основа на
фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без
възражение на 05.12.2021 г., е издадена
процесната заповед.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед №21-0769-002162 от 06.12.2021 г. на началник група, сектор
„Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно
нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора
на ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП/л.21 от делото/; заповед №8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за
контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.26 от делото/ и заповед за заместване на
министъра на вътрешните работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.25 от делото/.
На
второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на
водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от
друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се
прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г.
Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически
обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част
от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правилото
на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП предвижда
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно,
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в
конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС от неговия
собственик с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда, в случая 1.43 промила.
По
делото безспорно се установява, че К.Е.М. е управлявал собствения си лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логън“, рег.№*****, след употреба на алкохол,
установено с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7510, отчело 1.43 промила в издишания от
водача въздух. Последното се установява от съставения АУАН.
Нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има
доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на
противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на
жалбоподателя.
В
настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган. Ето защо, при така
установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване
на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в
специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената
принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер
- да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като
тази мярка не съставлява административно наказание.
Нормата
на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се
прилага по отношение на собственик, който управлява собственото си моторно
превозно средство след употреба на алкохол, установено по надлежния ред.
В
конкретния случай е налице една от алтернативно предвидените в цитираната норма
хипотези. При изпълнение само на една от тях, административният орган, е
следвало, каквото е и сторил, да приложи ПАМ- прекратяване на регистрацията на
ППС, в случая, за срок от една година, като няма право на преценка да приложи
или не процесната ПАМ.
В
разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ,
който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният
орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в
закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от една година. Максимално
предвидения в закона срок е мотивиран с обстоятелството, че деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност. Срокът е законосъобразно определен от
административния орган, предвид извършеното нарушение - управление на МПС от
собственик, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда-1.43 промила, установено с техническо средство. Концентрацията е почти три
пъти по-висока от разрешените стойности, съгласно чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП и
по този начин обосновава по-висока обществена опасност на извършеното нарушение
и съответно е основание за прилагане на мярката в максималния, предвиден в
закона, срок.
С
оглед вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в
кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. По-високият размер на
алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на
нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по-продължителен
период на наложената ПАМ. А след изтичането на срока мярката следва да се счита отпаднала.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с материалния закон
и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на К.М. е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При
този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.
Мотивиран
така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Е.М. ***, против заповед №21-0769-002162 от 06.12.2021 г. на
началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от 1/една/ година.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: