Решение по дело №843/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     918                                   23.07.2020 година                         гр.БУРГАС

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Б.кият административен съд,          XXII-ри административен състав,

на двадесет и девети юни                      две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. С.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 843 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. счл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Образувано е по повод жалба, подадена от А.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Заповед № 20-0769-000489/02.03.2020г., издадена от В.С.полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Б., за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като са отнети документи – СУМПС № *********.

            Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ като излага аргументи, че заповедта е незаконосъобразна издадена при нарушаване изискването за форма, поради липса на мотиви,  допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Иска издадената заповед да бъде отменена като нищожна или алтернативно като незаконосъобразна. Ангажира доказателства.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя допълнителни доказателства. Не претендира разноски.

            Ответникът – В.С.полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Б., наложил принудителната административна мярка –не изразява становище по основателността на жалбата.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фактическите основания за издаване на заповедта са следните: На 29.02.2020г., около 00,30ч., гр. Б., ул.”Константин Величков”, жалбоподателят управлявал собствения си автомобил „Форд Фокус“ с рег. № А 3665 НР след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр.№ARBB -0029, с отчетен резултат 1,23 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 0065821 от 29.02.2020г., който му бил връчен.

За извършеното административно нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №660469/29.02.2020г. от полицейския служител Д. Г. -мл. автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Б.. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който  е вписал „възразявам” без да посочи конкретни възражения.

На основание съставения АУАН №660469/29.02.2020г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Б., В.С.полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Б., издал Заповед № 20-0769-000489/02.03.2020г., В.С.полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Б. за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Във връзка с наличието на данни за извършено престъпление било образувано наказателно производство, в хода на което бил изготвен Протокол № 62/ 02.03.2020 на БНТЛ при ОД на МВР-Б. за извършена химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, в който след изследване на взетата от жалбоподателя кръвна проба е установено съдържание на етилов алкохол 1,24 промила. На 04.03.2020г. жалбоподателят бил привлечен, в качеството му на обвиняем за това, че на 29.02.2020г. в гр.Б. управлявал МПС –лек автомобил „Форд” с рег.№ А 3665 НР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред- химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта /Протокол № 62/ 02.03.2020 на БНТЛ при ОД на МВР-Б./-престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.  След направено доказателствено искане е допуснато извършването на повторна химическа експертиза, за която е изготвен Протокол за повторна химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 75 от 10.03.2020г. Видно от заключението на последвалата повторна химическа експертиза е установена концентрация на алкохол в предоставената кръвна проба от жалбоподателя 1,16 промила. След повторната химическа експертиза е последвало Постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.06.2020г., в което е прието, че от обективна страна деянието е несъставомерно, тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта е под 1,2 на хиляда. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила, което се установява от писмо №4933 от 25.06.2020г. на Районна прокуратура-Б..

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 15.04.2020г., а жалбата е подадена на 15.04.2020г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Б. издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч.т.1.8 от посочената заповед полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че към 02.03.2020г.. издателят на заповедта В.С.е заемал длъжността полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма-чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадено при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При настоящата  законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС и  концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.Релевантният за приложението на  чл.171, т.1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.  В настоящия казус е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС и концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда -нарушение на чл.174, ал.1 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В този аспект несъмнено е налице материалноправна предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ. Съгласно  чл. 142, ал. 2 от АПК при преценката за законосъобразност съдът е длъжен да вземе предвид новонастъпилите факти от значение за делото към момента на приключване на устните състезания. По образуваното досъдебно производство е изготвен Протокол за повторна химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 75 от 10.03.2020г., който установява концентрация на алкохол в предоставената кръвна проба от жалбоподателя 1,16 промила, поради което е последвало прекратяване на наказателното производство. Това обстоятелство обаче не променя релевантния за спора факт управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, поради което възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

По отношение определения срок в заповедта, същият е определен в закона и не подлежи на преценка, поради което е правилно определен.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС с временно отнето свидетелство за управление на МПС, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на  чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП , а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Б.кият административен съд, двадесет и втори състав

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Заповед № 20-0769-000489/02.03.2020г., издадена от В.С.полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Б., за налагане на принудителна административна мярка, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като са отнети документи – СУМПС № *********.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

СЪДИЯ: