РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 04.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6938/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 69456/28.05.2019 г.,
предявена от Н.И.Х.,
с ЕГН: **********, починала на 13.10.2019 г., в чиито процесуалните
права, като ищци по делото (с определение № 1060/16.01.2020 г., л. 150), са
конституирани наследниците й по закон: И.П.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.П.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***.
В исковата молба се твърди, че на
09.11.2018 г., на път І-4, км. 24+050 , в
посока от гр. София към гр. Варна, В.В.В., при
управление на лек автомобил „Пежо 206“ е peг. № *******е
нарушила правилата за движение по пътищата, като е изгубила контрол над лекия
автомобил и е навлязла в лентата за насрещно движение, в резултат на
което е реализирала пътно-транспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се
лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. № Т *******,
управляван от Б.И.Д.. По случая било образувано ДП № 261/2018 г. по описа на
РУ-Угърчин, пр.пр. № 2427/2018 г. по описа на РП-Ловеч.
В исковата молба се твърди, че при
настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП), Н.И.Х. е бил пътник в лек автомобил „Пежо
206“ е peг. № *******като била на предната дясна
седалка с поставен предпазен колан.
В
резултат на ПТП, Н.И.Х.
получила следните увреждания:
-
Контузия
на главата и тялото,
-
Контузионно
огнище в обратно развитие вляво, темпоро-окципитално;
-
Контузионни
огнища в мозъчния паренхим;
-
Двустранен
хидроторакс;
-
Травматичен
пулмонит и малки изливи;
-
Емфизема
пулмонум;
-
Фрактура
на лява ключица;
След ПТП, Н.И.Х. била откаран по спешност в
МБАЛ „Проф. Д-р П.С.“ АД – Ловеч. Тъй като същата била в много тежко състояние,
се наложило да бъде транспортирана в УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – Плевен, където
била приета за лечение за периода от 09.11.2018 г. до 16.11.2018 г. На
09.11.2018 г., била подложена на оперативна интервенция, при която били
поставени шевове на получената разкъсно-контузна рана. След изписване от
болничното заведение, Н.Х. продължила лечението в домашни условия. Тя била в
изключително тежко състояние, обездвижена, страдаща от нарушена координация и
баланс, липса на ориентация, без възможност да задоволява сама ежедневните си
нужди. В следствие
на получените при ПТП увреждания, Н.Х. изпитвала интензивни болки в
травматичните области. Претърпеният мозъчен кръвоизлив и контузии на мозъка
можело да доведат до необратими ментални и физически последствия.
В исковата молба се твърди, че към датата на
ПТП, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Пежо 206“ е peг. № *******включително и на водача В.В.В..
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати по 100 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпените от Н.И.Х. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане (с оглед уточнението, направено с молбата от 31.01.2020
г., л. 171).
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД,
е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на
процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е
застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Пежо 206“ е peг. № *******Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
неоснователни. Оспорва твърдението, че водачът В.В.В. е нарушила разпоредбите
на Закона за движение по пътищата. Твърди, че същата не е имала възможност да
предотврати сблъсъка с насрещно движещия се лек автомобил „Тойота
Авенсис“ е peг. № Т *******. Виновен за настъпване на ПТП бил всъщност водачът
на този автомобил, който е предприел неправомерно изпреварване на автомобила,
управляват от В., като с това е причинил процесното ПТП, след което е избягал.
По отношение на В., процесното ПТП било случайно събитие. Ответникът счита, че ако в хода на производството се
установи, че В.В., сочена за виновен водач, също е допринесла да настъпване на
ПТП, дължимото от ответника следва да се намали значително с оглед нейния
принос за настъпване на ПТП.
Ответникът оспорва твърдението, че при
настъпване на процесното ПТП, Н.И.Х. е била с поставен предпазен колан, което твърдение не
кореспондирало на твърдените увреждания. Ответникът оспорва и твърдените в
исковата молба неимуществени вреди,
както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Сочи, че по-голяма част от твърдените болки и
страдания били свързани с претърпян в миналото мозъчен инсулт, който не бил във
връзка с ПТП и който бил причината 85-годишната първоначална ищца да се нуждае
от помощта на своите близки. Сочената в исковата молба операция представлява
шев на раната на главата, която не водела до усложнения. Контузиите на мозъка
при Н.И.Х. протекли без каквито и да е клинични белези – без кома,
нарушение на жизнените функции и т.н. Установените огнища били със съвсем нисък
обхват и степен и отшумели до 3 дни. Травмата на бял дроб преминала за няколко
дни. Ответникът оспорва Н.Х. да е
претърпяла травма на ключицата, доколкото в медицинската документация нямало
категорични данни за такава фрактура, а и били налице множество противоречия между
твърденията в исковата молба и медицинската документация.
Оспорва предявената претенция и като
прекомерно завишена по размер с оглед принципа на справедливостта и трайната
съдебна практика.
Евентуално ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна Н.И.Х., тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Тойота
Авенсис“ е peг. № Т *******, тъй като се е движел с превишена скорост, което е
довело до вреди, много по-тежки от тези, които биха настъпили, ако същият се
беше движил с законосъобразна скорост.
В допълнителната искова молба, се поддържат
направените твърдения и се оспорват възраженията на ответника.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа релевираните
искания и възражения.
На 18.02.2022 г., ищците са
представили по делото писмени бележки, в които са изложи съображения в подкрепа
на твърденията и исканията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 09.11.2018
г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/30/118001596779,
валиден от 10.06.2018 г. до 09.06.2019 г., „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Пежо 206“ е peг. № *******включително и на водача В.В.В.. Този факт е
отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 06.01.2020 г., л. 133 и сл.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
09.11.2018 г., на път І-4, км. 24+050 , в посока от гр. София
към гр. Варна, В.В.В.,
с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Пежо 206“ е peг. № *******е
нарушила правилата за движение по пътищата, и е реализирала пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Тойота Авенсис“ е
peг. № Т *******,
в резултат на което е пострадала Н.И.Х..
Тези факти се установяват от присъда № 24/06.07.2020
г., постановена
по НОХД № 294/2020 г. на Ловешки районен съд (л. 289 и сл.), с която В.В.В.,
с ЕГН: **********, е призната за виновна за това, че на 09.11.2018 г., около 09.30 часа, в с. Сопот,
обл.Ловеч, на първокласен път І-4, при км.24+050, при управление на лек
автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******е нарушила правилата за движение по пътищата
- чл. 15, ал.1 ЗДвП (на пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента); чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП (на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне); чл. 20, ал.1 ЗДвП (водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват);
чл. 25, ал. 1 ЗДвП (водачът на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони наляво по
платното за движение, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение), и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на Н.И.Х.
***, изразяваща се в травма на главата с
категорични данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание, повреда
обуславяща разстройство на здравето, временно опасно за живота, контузия на мозъка, повреда обуславяща
разстройство на здравето, временно опасно за живота, травматично счупване на медиалния край на лявата ключица, повреда
трайно затрудняваща движенията на лявата ръка за около 45 дни, поради което и
на основание чл. 78а НК, вр. чл. 343,
ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Видно
от извършеното отбелязване, присъдата на Ловешки районен съд е влязла в сила на 22.07.2020
г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената
от Ловешки районен съд присъда по НОХД № 294/2020 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че В.В.В. е извършила
деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на Н.И.Х. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в:
- травма на главата с
категорични данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание, повреда обуславяща разстройство на здравето,
временно опасно за живота,
- контузия на мозъка, повреда обуславяща разстройство на здравето,
временно опасно за живота, и
-
травматично счупване на медиалния край на лявата
ключица, повреда трайно
затрудняваща движенията на лявата ръка за около 45 дни.
Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
влязлата в сила присъда обхваща и установяването на техния вид и характер,
както и пряката им причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 09.11.2018 г., на Н.И.Х. са били
причинени описаните в присъдата увреждания - травма на главата с категорични данни за сътресение
на мозъка със загуба на съзнание, контузия на мозъка, и травматично счупване на
медиалния край на лявата ключица.
В
исковата молба се твърди, а впоследствие се поддържа от новоконституираните
ищци, че в
резултат на процесното ПТП, Н.И.Х. е претърпяла: Контузия на
главата и тялото; Контузионно огнище в обратно развитие вляво, темпоро-окципитално; Контузионни огнища в мозъчния паренхим;
Двустранен хидроторакс; Травматичен
пулмонит и малки изливи; Емфизема
пулмонум; Фрактура на лява ключица;
По делото е представена многобройна медицинска документация относно
лечението на Н.И.Х.
(листове за преглед на пациент, изследвания, епикризи и др.).
По делото е прието заключението по съдебно - медицинската експертиза СМЕ,
извършена от вещото лице д-р П.С.П. и комплексната съдебно медицинска
експертиза, извършена от вещите лица лица д-р М.Х.М. и д-р З.И.Й..
В заключението по СМЕ,
извършена от вещото лице д-р П.С.П., е прието, че вследствие на ПТП от 09.11.2018
г., Н.И.Х. е получила следните травматични увреждания:
1.
Черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти:
- Контузия
на мозъка средна степен на тежест;
- Контузионно-кръвоизливни
огнища с диаметър до 9 мм. двустранно в теменните /париетални/ дялове на
мозъка;
- Контузионно-кръвоизливно
огнище в ляво слепоочно-тилно;
- Без
компютъртомографски данни за компресионно-дислокационен синдром;
- Разкъсно-контузна
рана в дясна слепоочно-тилна област на главата хирургично обработена;
2. Травма
на гръдния кош и белия дроб, изразяваща се в:
- Травматичен пулмонит /възпаление на белия дроб/ и
травматични течно-еквивалентни колекции в плевралната кухина двустранно с
ширина до 19 мм. - хидроторакс
3. Травма
на опорно-двигателния апарат състояща се от:
- Счупване
на медиалния край на лява/дясна/ ключица без разместване на фрагменти;
- Множество
насинявания по двата долни крайника;
ВЛ по СМЕ е констатирал, че след инцидента, Н.И.Х.
е била транспортирана с екип на Център за спешна медицинска помощ до Спешно отделение
на УМБАЛ „Д-Р Г.С.” град Плевен. След проведени консултации с различни
специалисти е приета на лечение в Клиниката по неврохирургия. Проведено е било
комплексно болнично лечение, включващо: режим на легло, активно ежедневно
проследяване на неврологичния статус, медикаменти. При постъпване е била в
съзнание, без ясен спомен за случилото се. Оплаквала се от главоболие и болки в
дясна раменна става. Била е оценена по Глазгоу кома скала /ГКС/ на 13 т. /от
15т. максимално/. В неврологичния статус е описана долна лява монопареза. Проведени
са изследвания, консултации и медикаментозно лечение. През периода на
стационарно лечение, е била в съзнание, неврологичният статус е бил без
динамика. Изписана е на седмия ден от постъпването в добро общо състояние, ГКС -
15т. (максимален брой). Дадени са препоръки за лечебно- охранителен режим и
терапия.
В СМЕ е посочено, че при мозъчна контузия,
общо-мозъчната симптоматика е с продължителност два-три месеца, най-интензивна
в първия. Най-силни болки и страдания, Н.И.Х. е чувствала непосредствено след
инцидента, по време на обработката на разкъсно-контузната рана в дясна
слепоочно-тилна област на главата, при смяна на превръзките и свалянето на
конците. Вследствие на мозъчната контузия е налице отпаднала неврологична
симптоматика-пареза на левия долен крайник /двигателен недостиг/. При тази
симптоматика е било необходима чужда помощ за действията от ежедневието. По
данни от етапната епикриза от 19.02.2019 г. (четири месеца след инцидента), тя
е заемала принудително лежащо положение в леглото, не е можела да става и да се
обслужва сама, трудно контролирала тазовите резервоари.
Относно възстановителния период при мозъчна
контузия, каквато е претърпяла Н.И.Х., ВЛ е посочило, че е в рамките на година
до година и половина. Вещото лице е обяснило, обаче, че с напредването на
възрастта настъпват структурни и функционални промени във всички органи и
системи на човешкото тяло, като мозъкът
намалява по обем и тегло (атрофира) значително след 75 годишна възраст. Посочило
е също, че от практиката е доказано, че напредналата възраст е рискова за
по-висока смъртност и забавено възстановяване след черепно-мозъчна травма. Капацитетът за приспособяване към травмата на
атрофичния мозък при възрастните пациенти е по-малък от този на
по-младите.
ВЛ е посочило, че
освен изразената мозъчна атрофия за удължения възстановителен период има
значение и намаления физически капацитет на Н.И.Х. дължащ се на напредналата й
възраст (84 години към настъпване на инцидента) и придружаващите заболявания-хипертонична
болест,преживения исхемичен мозъчен инсулт и операцията за тумор на дебелото
черво (карцином). С оглед на това,
възстановителният период е бил удъжен.
ВЛ е приело, че трайна последица от претърпяната
средна степен на тежест мозъчна контузия при Н.И.Х. са зоните на
енцефаломалация (мозъчно размекчение) останали на местата на
контузионно-кръвоизливните огнища след лизиране на кръвта. В тях е била нарушена
нормалната мозъчна структура. Те водят до локална мозъчна атрофия. Контузионно-кръвоизливните
огнища в мозъка са причина и за изявата на отпадната неврологична симптоматика -
долна лява монопареза.Тези зони са предпоставка за генериране на
епилептиформени разряди с изява на епилептични припадъци.
В открито съдебно заседание на 09.03.2020 г., ВЛ
д-р П. е посочило, че е приел, че Н.И.Х. е преживяла (преди ПТП) исхемичен
мозъчен въз основа на медицинската документация, представена по делото, в
епикризата от неврохирургичната клиника в болницата в Плевен, където е посочено, че има придружаващи заболявания:
артериална хипертония, мозъчен инсулт и тумор на дебелото черво. Това се
потвърждава и от компютърната
томография, където е записано при първото изследване: ляво теменноципитално
стара ликвореквивалентна зона, която отговаря на стар исхемичен мозъчен инсулт
и след като пише, че е съдов инцидент, значи е инсулт. Хеморагичен инсулт тя е
получила 10 месеца след това, когато е получила голям интрацеребрален
кръвоизлив в дясната част на мозъка, слепоочно теменно, с пробив във
вентрикулната система.
ВЛ е посочило, че има разлика между контузионно
кръвоизливно огнище, което тя е получила по време на травмата, а кръвоизлива,
който е получила 10 месеца по-късно е кръвоизливен мозъчен инсулт.
По делото е прието и заключението по комплексната
съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещите лица д-р М.Х.М. и д-р З.И.Й.
(л. 358 и сл.). Те са приели, че в резултат на процесното ПТП, Н.И.Х. е
получила следните увреждания:
1. Черепно-мозъчна травма с лека към средна
степен по тежест (13 т. по Глазгоу кома скала - ГКС), изразяваща се в:
-
Контузионни огнища в мозъка двустранно в теменните области (с диаметър до 9
мм), както и в лявата слепоочно-тилна област; Тези травматични изменения, при
проведените образни изследвания (скенер), не са предизвикали компресия или
дислокация на срединно разположените структури на мозъка;
-
Разкъсно-контузна рана в дясната слепоочно-тилна област, която е било
хирургично обработена (наложени единични шевове);
2.
Контузия на гръдния кош с развитие на травматичен пулмонит /възпаление
на белия дроб/ и хидроторакс;
3.
Контузия на дясната раменна става и ключица;
4.
Повърхностни контузии с насинявания по долните крайници;
Относно продължително на възстановителния период
при мозъчна контузия, ВЛ са посочили, че той зависи от тежестта на травмата на
мозъка. Обикновено периода е от 2 до 6 и повече месеца. Поради описани данни за
лека левостранна долна монопареза (нарушение на двигателната активност на левия
крак), се изискват допълнителни усилия при самообслужването и участие на чужда
помощ. В този период трябва да бъдат спазвани определени правила. Травмата на
гръдния кош и дясната раменна става са довели до болка, учестено и затруднено
дишане поради развитие на пулмонит и допълнително са затруднили
рехабилитацията.
Болничното лечение е
продължило 7 дни - медикаментозно лечение, с изписан антиконвулсант за домашно
лечение. Налице са данни, че четири месеца след инцидента, към 19.02.2019г.
(според Етапна епикриза от личен лекар), все още няма добро възстановяване -
„дезориентирана за време, място и собствена личност. Заема принудително лежащо
положение в леглото. Не може да става и да се обслужва сама. Трудно контролира
тазовите резервоари...“.
ВЛ са констатирали, че са
налице медицински данни за предшестваща травмата есенциална (първична)
артериална хипертония, белодробни нетравматични промени (белодробен емфизем,
хронични бронхитни изменения), както и миокардиосклероза (хронично увреждане на
сърдечния мускул, с намаляване на неговата съкратителна функция). Данни за
прекаран съдов инцидент (исхемичен инсулт) в лявата част на мозъка, както и
карцином на дебелото черво преди години. Такива хронични заболявания и
преживяни здравословни инциденти, както и напредналата възраст могат да доведат
до удължаване на възстановителния период. Възстановителният период по отношение
на гръдната травма и раменния пояс обикновено продължава 20-25 дни.
Относно последиците от
увреждания, ВЛ са посочили, че неизменно, след нараняване на мозъчната тъкан загиват
част от мозъчните клетки и остават следи, които се визуализират при образно
изследване. Такива нефункционални мозъчни зони са причина за поява на
неврологични симптоми, както описаната монопареза за ляв крак. Такива
посттравматични нефункциониращи зони, особено ако са в определени места в
мозъка, могат да са в основата за поява на посттравматична епилепсия, поради
което е и изписано антикунвулсивно лечение. Няма данни за последици от травмата
на гърдите, травматичния пулмонит и контузията на дясната раменна става и
ключица.
В
открито съдебно заседание на 09.03.2020 г., ВЛ са уточнили, че в документацията
от хоспитализацията след инцидента има разчитане, че вляво има данни за
претърпян стар исхемичен инсулт, който не е повлиял на травмите, получени от ПТП
и съответно на лечението. Ако е имало симптоматика е трябвало да има слабост в
десните крайници, а няма описано такова.
Експертизата
е категорична, че мозъчният кръвоизлив близо една година след ПТП не може да е
повлиян от травмата и нямат връзка помежду си. Сочат, че Н.И.Х. е имала много
съпровождащи заболявания, едно от които е хипертония, имала е и сърдечни
заболявания. Това представлява много рисков фактор, особено на по-висока
възраст. С възрастта се променят артерии, атеросклероза, втвърдяване на
мозъчните съдове и при повишаване на кръвното налягане много често се получават
кръвоизливи. Нейната възраст е предразполагала по-дълго възстановяване.
Въз
основа на дадената оценка на мозъчната травпа (13 точки по скалата Глазгоу), Н.И.Х.
е претърпяла лека към средно тежка мозъчна контузия, възстановителният период при
която е около 5 – 6 месеца при идеални условия. Но тя е имала съпътстващи
заболявания и периодът за възстановяване е около 6 месеца.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката Валентина Крумова Петрова, която е
съпруга на ищеца Б.К.. Свидетелката сочи, че след катастрофата са й се обадили
от болницата в Плевен и тя и съпругът й веднага тръгнали от София за Плевен.
Видели Н.Х. в болницата. Тя била в безсъзнание, с бинтована глава, с бинт на
лява ръка и ляв крак. Лекарят, който я приел, казал, че катастрофата е тежка, а
тя е на възраст и се страхуват да й отворят черепа. На тила отзад имала разрез
между 10 и 15 сантимента, с голямо кръвонасядане. Предупредили ги, че е
възможно да получи мозъчен инсулт вкъщи и трябва много да внимават, тъй като
има запушване на кръвоносните съдове отзад в тила. След като изписали Н.Х. от
болницата в Плевен, я приели в болницата в Луковит още 7 дни. Съпругът на
свидетелката напуснал работа и останал да се грижи за нея. Свидетелката също
била при нея почти денонощно, като и двамата били до нея до февруари. Н.Х. била
на системи, по три на ден, с абокат, не можела да се храни, не ставала от
леглото. През лятото я слягали в инвалидна количка, изнасяли я навън, но не
можела да ходи до смъртта й. Започнала да се храни първо с малки хапки, с
лъжичка, с чашка, със сламка. За нея се грижела и една жена от селото, препоръчано
било и да се правят масажи, за да не получи рани от залежаването. Свидетелката
заявява, че преди инцидента, Н.Х. е била най-активната жена, която е виждала. Била
„страхотна“ жена, държала много на здравето си, разбирала от болести и заболявания.
Била изключително активна, борбена, но и внимателна, живяла в Австрия при
своята внучка, а след това се грижела за болния си син. Преди инцидента нямала
никакви здравословни оплаквания и заболявания.
Видно
от удостоверение за наследници от 16.10.2019 г. (л. 145) Н.И.Х., починала на 13.10.2019 г. е оставила за свои единствени
наследници по закон И.П.К., с ЕГН: **********, и Б.П.К., с ЕГН: **********,
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Водачът В.В.В.
е действала противоправно, което е установено от постановената от Ловешки
районен съд присъда. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява Н.И.Х. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ), респ. на нейните
наследници по закон.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността
на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
елементарни битови потребности на първоначалния ищец в периода след ПТП; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е
търпяла пострадалата, отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на първоначалната
ищца, вкл. върху психическото и емоционалното й състояние, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Съдът съобрази, че видно от заключенията
и по двете експертизи, претърпеният от Н.И.Х. мозъчен кръвоизлив близо една година след
ПТП, не е повлиян от травмата и няма връзка нея.
Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на
живот на Н.И.Х., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 60 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите,
а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или
бездействие и вредоносния резултат. В
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна Н.И.Х., тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Тойота
Авенсис“ е peг. № Т *******, тъй като се е движел с превишена скорост, което е
довело до вреди, много по-тежки от тези, които биха настъпили, ако същият се
беше движил с законосъобразна скорост.
В представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица (л. 7) е посочено, че при настъпване на
процесното ПТП, Н.И.Х. е била пътник на
предната дясна седалка на лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******с поставен
обезопасителен колан.
Констативният протокол е съставен от В. С.
В. – мл. автоконтрольор при РУ – Угърчин, който е разпитан като свидетел по
настоящото дело (в о.с.з. на 09.03.2020 г., л. 192). Св. В. заявява, че в
Констативния протокол е посочи, че Н.Х. е била с поставен обезопасителен колан,
тъй като това са му казали на място водачите на автомобилите.
По делото е разпитан като свидетел и Б.И.Д.
(в о.с.з. на 09.11.2020 г., л. 279 и сл.), който при настъпване на процесното
ПТП е управлявал насрещно движещия се лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с peг. № Т *******. Относно водача и пътничката (Н.И.Х.) в лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******свидетелят
заявява следното: „Мисля, че и двете жени бяха с колани. Разкачих колана на
шофьорката. Мисля, че и бабата беше с колан“.
Според обясненията на вещите лица по
комплексната СМЕ, има данни, че Н.Х. е получила рана на дясната теменна област
на главата. Тя е седяла на предна дясна седалка и с оглед механизма на ПТП,
вероятно си е ударила главата в страничното стъкло. Това е възможно и при
поставен предпазен колан. Изводът на вещите лица е, че при настъпване на ПТП, Н.Х.
е била с поставен колан (в о.с.з. на 12.07.2021 г., 371).
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по
делото не са ангажирани други доказателства в тази връзка. Поради това, съдът
приема, че не се установява, че при настъпване на ПТП, Н.Х. е допуснала
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Следователно,
това възражение за съпричиняване е неоснователно.
Относно
възражението на ответника съпричиняване
от страна на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ е peг. № Т *******, тъй като
се е движел с превишена скорост, което е довело до вреди, много по-тежки от
тези, които биха настъпили, ако същият се беше движил с законосъобразна
скорост:
Както беше посочено, вината на водача на лек автомобил „Пежо 206“, с рег. №*******е
установена с влязла в сила присъда. Поради това,
дори и да се докаже, че водачът лек автомобил „Тойота Авенсис“ е peг.
№ Т ******* има принос в настъпването на процесното ПТП, това не би изключило
отговорността на ответника. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото
лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. В този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І
ТО. Съгласно решение № 123/19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 година по описа на
ВКС, ІV ГО (и цитираните в него решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. №
958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр.д. № 600/1980 г. и решение №
794 от 21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г. на І ГО на ВКС), когато вредоносното
събитие е причинено от неколцина, те
носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по
иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва
съотношението между вината на съпричинителите,
тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122,
ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници.
Така
или иначе, обаче, и това възражение е неоснователно. Видно от заключението по извършената
автотехническа експертиза (АТЕ), непосредствената причина за настъпване на
произшествието е в субективните действия на водача на лек автомобил „Пежо 206“
с органите за управление, най-вероятно рязко завъртане на волана наляво, поради
временно невнимание или заслепяване от слънцето. ВЛ е посочило, че действията
му са „неадекватни“. Лек автомобил „Тойота Авенсис“ е peг. № Т ******* при
настъпване на удара се е движил със скорост 79 км./ч., която е по-ниска от
допустимата скорост от 90 км./ч. извън населено място.
В АТЕ е прието, че само водачът на лек автомобил „Пежо 206“ - В.В.В., е имала възможност да не допусне
навлизане в лентата за насрещното си движение преди да започне отклоняване на
автомобила наляво, ако е наблюдавала пътя постоянно пред себе си и е боравила
адекватно с органите за управление на автомобила.
Водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ не е
имал възможност да спре преди мястото на удара. Освен това при челни удар за да
не настъпи удара е необходимо и другия насрещен автомобил също да спре преди
мястото на удара.
Поради изложеното, съдът приема, че
възраженията за съпричиняване са неоснователни, респ. определеното обезщетение
не следва да се намалява.
Следователно, дължимото на
първоначалната ищца обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 60 000
лева.
Новоконституираните
ищци са единствени наследници по закон
на Н.И.Х. – нейни синове, видно от удостоверението за наследници. След смъртта
на Н.И.Х., правото на обезщетение е преминало в патримониума на наследниците й
по закон, включващи двамата новоконституирани ищци при равни квоти – съгласно
чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството ЗН)
Поради изложеното, исковете са основателни
и доказани за сумата от по 30 000 лева, а за разликата до
пълните предявени размери от по 100 000 лева, исковете следва да се
отхвърлят. Сумите са дължими ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество „Д. и Х.“ , сумата от 2189.88 лева – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, с вкл. ДДС (6636
лв. х 0.30).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 773.50 лева от
общо направените разноски в размер на 1105 лева (1105 лв. х 0.70), в т.ч.:
депозит за СМЕ (300 лв., л. 178), депозит за свидетел (100 лв.), ДТ за издаване
на удостоверение (5 лв.), депозит за КЕ (л. 300), депозит за АТЕ (400 лв., л.
331). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 210 лева (300 х 0.70) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски
градски съд, сумата от 2569.80 лева,
които включват: 2400 лева – държавна такса и 169.80 лева – депозит за СМЕ и АТЕ (566 лв. х 0.30),
съобразно определението на съда от 11.07.2019 г. (л. 137).
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.П.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.П.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от по 30 000 лева на всеки от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Н.И.Х. неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 09.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
28.05.2019 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 30 000 лева до пълните
предявени размери от по 100 000 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“, БУЛСТАТ ******* с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 2189.88 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
И.П.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Б.П.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплатят на „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 773.50
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 210 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2569.80
лева – държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: