Определение по дело №258/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 170/12.12.2012 год. по Ч.н.дело № 1189/2012 год., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 31.10.2012 год. на Районна П. – К. за прекратяване на досъдебно производство № 534/2012 год. по описа на РПУ – К., водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

От посоченото определение е останала недоволна жалбодателката Ш. М. С. от с.С., О.Ч., обл.К., която го обжалва, като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди в жалбата си, че изложените от първоинстанционния съд мотиви не кореспондирали с доказателствата по делото, както и че съдът бил възприел безрезервно мотивите на прокурора относно квалификацията на деянието като такова по чл.216 ал.4 от НК, респ. по отношение на приложението на чл.218в от НК. Счита, че първоинстанционният съд не е констатирал и съобразил липсата на всички предпоставки на чл.218в от НК, и по-конкретно отсъствието на предвидената в посочената разпоредба родствена връзка между извършителя на деянието Я. А. и пострадалата. Моли да бъде отменено определението на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 534/2012 год. по описа на РПУ – К. и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 534/2012 год. по описа на РПУ – К. е било образувано на 02.08.2012 год. при условията на чл.212 ал.2 от НПК срещу неизвестен извършител за това, че на 01.08.2012 год. в с.С., О.Ч., обл.К., запалил земеделски произведение – купа със сено със значителна стойност, собственост на Ш. М. С. от с.С., О.Ч. - престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

След извършване на разследване и събиране на гласни и писмени доказателства – разпит на свидетели, назначаване и извършване на съдебно-пожаротехническа и оценителна експертиза и др. писмени доказателства, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.10.2012 год., прокурор от Районна П. – К. е прекратил досъдебното производство, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.4 от НПК. За да постанови посоченият прокурорски акт, прокурорът е приел от фактическа страна следното:

На 01.08.2012 год. св. Ш. С. била в дома си в с. С., община Ч., област К.. Съпругът й бил с животните си извън селото. Около 19.00 часа в дома й дошъл съседът й - св. Я. Н. А., който й казал, че 4-5 техни овце са влезнали в мястото на засят негов фасул, след което й казал : „Ела след мен, сега ще запаля сламата и сеното”. Същият тръгнал към купа сено, собственост на св. С., която се намирала под къщата й на разстояние около 80 метра от оградата. Св. Я. А. застанал в близост до купата със сеното, извадил от джоба си кутия кибрит и запалил клечка от кибрита, след което се приближил до купата и запалил сеното отдолу. Св. Ш. С. дръпнала за ризата св. А. и му казала да не пали сеното, но той й казал : „Нека да гори”. Огънят бързо се разраснал и двамата се дръпнали назад. За около половин час изгоряла цялата купа сено. Св. Ш. С. отишла при кмета на селото и му съобщила за извършеното от св. Я. А., след което на мястото пристигнали служители на РЗ „ПАБ” при МВР - К.. В заключението си вещото лице, извършило съдебната комплексна пожаро - техническа и оценителна експертиза, е посочило, че в материалите по делото има сигурни данни, че пожарът е предизвикан умишлено от човек, касае се за умишлен палеж, като справедливата пазарна стойност на изгорялото по време на пожара сено възлиза на 100 лева към 01.08.2012 год. и не е имало опасност пожарът да се разпространи в други съседни имоти. Посочената фактическа обстановка прокурорът е приел за установена от протокола за оглед на местопроизшествието, протоколите за разпити на свидетелите, заключението на вещото лице, извършило съдебната комплексна пожаро - техническа и оценителна експертиза както и от останалите писмени доказателствени материали по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка прокурорът е приел, че деянието на Я. А.не осъществява състава на престъплението „умишлен палеж„ по чл. 330 ал. 1 НК, тъй като липсва елемент от обективната страна на състава на това престъпление, а именно: запаленото имущество да е със значителна стойност, предвид установената пазарна стойност на запаленото и изгоряло сено в размер на 100 лева. Направил е извода, че деянието на Я. А. осъществява от обективна и субективна страна състава на чл. 216 ал.4 от НК - на 01.08.2012 г. в с. С., община Ч., област К., в маловажен случай унищожил противозаконно чужда движима вещ - купа сено, собственост на Ш. С. от същото село. Извода си за маловажност на случая по смисъла на чл.93 т.9 от НК е направил, изхождайки от незначителността на вредните последици, определени от стойността на унищоженото сено, възлизаща в размер на 100 лева /близо три пъти под минималната работна заплата за страната/, което сочи на по - ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Прокурорът е посочил в постановлението за прекратяване на наказателното производство, че съгласно разпоредбата на чл. 218в т. 1 НК /бр. 26 от 2010 г./, за престъпления по чл. 216 ал. 4 НК, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Обосновал е извода си, че в конкретния случай предмет на престъплението е частно имущество, собственост на св. Ш. С., като последната е пострадала по смисъла на чл. 74 ал. 1 НПК, тъй като е претърпяла имуществени вреди от престъплението по чл. 216 ал. 4, във вр.с ал. 1 от НК, което означавало, че фактическите предпоставки на чл. 218в НК са изпълнени и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, т.е. престъплението е от т. нар. „частен характер”. Изложил е съображения, че когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49 ал. 1 НПК, съгласно чл. 50 НПК, т.е. ако пострадалият не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението. Посочил е, че очевидно в настоящото производство тези предпоставки не са налице по отношение на пострадалата - св. Ш. С., което обуславяло извода за прекратяване на наказателното производство, по аргумент от противното на чл. 50 НПК. С оглед изложените мотиви, прокурорът е прекратил досъдебно производство № 534/2012 год. по описа на РПУ – К., образувано и водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

По жалба на пострадалата Ш. С., в производство по чл. 243 ал.4 от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил постановлението на РП – К. за прекратяване на посоченото по-горе наказателно производство. За да постанови решението си, съдът изцяло е споделил изводите, изложени в постановлението на Районна П. К.. Приел е безспорно установена по делото на стойността на запаленото имущество, възлизаща на 100 лева, което обуславя незначителност на стойността на запаленото земеделско произведение, с оглед наложения от съдебната практика размер за значителни вреди - четиринадесет минимални работни заплати за страната, и следователно несъставомерност на деянието от обективна страна по чл.330 ал.1 от НК. Направил е извода, че доколкото в случая безспорно е налице друга съставомерност на деянието на А. А., а именно - на престъпление против собствеността, и по-конкретно противозаконно унищожаване чужди движими вещи, отново за преценка значимостта на вредните последици стойността на унищожената вещ има водещо място. Съдът е възприел извода на прокурора, че деянието на Яшар Ахмед, изразяващо се във вещно унищожаване, представлява маловажен случай и следва от правна гледна точка да се подведе под нормата на чл.216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Направил е извода, че в случая се касае за предмет на престъплението, което е частно имущество - собственост на св.Ш. Я., като с оглед на това, и предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл.218в от НК определя редът за възбуждане на наказателно преследване за деяние по чл.216 ал.4 от НК - по тъжба на пострадалия, без да са налице условията на чл.50 от НПК, при което постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 534/2012 год. по описа на РПУ – К. е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което го е потвърдил.

При тези данни настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. При установената по безспорен начин фактическа обстановка от събраните на досъдебното производство доказателства, се налага извода, че осъщественото от Я. А. деяние не осъществява престъплението по чл.330 ал.1 от НК /за извършването на което е било образувано и водено досъдебното производство/, поради липсата на елемент от състава на престъплението от обективна страна – значителна стойност на запаленото чуждо имущество; а осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК – противозаконно унищожаване на чужди движими вещи – сено, на стойност 100 лв., представляващо маловажен случай, като изложените от прок¾рора и от първоинстанционния съд съображения и направените изводи в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. От друга страна, разпоредбата на чл.218в т.1 от НК установява, че наказателното преследване за престъпление по чл.216 ал.4 се възбужда по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество, каквото е това, предмет на настоящото наказателно производство – сено, собственост на пострадалата Ш. С.. Същевременно, както правилно са приели прокурора и първоинстанционният съд в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство и обжалваното определение, в случая не са налице предпоставките на чл.49 ал.1 от НПК, обуславящи образуването на наказателно производство от прокурора за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Посоченото налага образуваното досъдебно производство да бъде прекратено, по аргумент от противното на чл.50 от НПК, до какъвто правилен – обоснован и законосъобразен краен извод са достигнали както прокурора, така и първоинстанционният съд. В тази връзка, не могат да бъдат споделени изложените във въззивната частна жалба доводи на жалбодателката С. за неправилно тълкуване на материалния закон от първоинстанционния съд, изразяващо се в пренебрегване на задължителното условие на чл.218в от НК за необходимо наличие на близки отношения между дееца и лицето - пострадал, което може да възбуди наказателно преследване с тъжба, а именно: ако е съпруг, низходящ, възходящ, роднина по съребрена линия до втора степен, или живее с дееца в едно домакинство, каквито в случая липсвали между дееца Я. А. и пострадалата Ш. С.. Такова изискване действително се съдържа в разпоредбата на чл.218в т.2 от НК, но същото касае само престъпленията кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предметът на престъплението е частно имущество, но не и тези престъпления, визирани в т.1 на чл.218в от НК – тези по чл.216 ал.4 и ал.6 и чл.217 ал.1 и 2 от НК, за които за приложението на посочената разпоредба е достатъчно само предметът на престъплението е частно имущество.

Ето защо, и като е потвърдил с обжалваното определение Постановлението на РП – К. от 31.10.2012 год. за прекратяване на наказателното производство – досъдебно производство № 534/2012 год. по описа на РПУ – К., първоинстанционният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото определение да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 170/12.12.2012 год. по Ч.н.дело № 1189/2012 год. по описа на Кърджалийският районен съд, с което е потвърдено Постановление от 31.10.2012 год. на Районна П. – К. за прекратяване на досъдебно производство № 534/2012 год. по описа на РПУ – К., образувано и водено срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/