Присъда по дело №644/2024 на Районен съд - Перник

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 16/08.05.2025 г. по НОХД № 644/2024 г.
по описа на РС-Перник.

Подсъдимият Ю. А. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр .**** ,
ул."****“ № *** е предаден на съд с обвинение по чл. ***6, ал. 1 от НК в това,
че на **** г. в гр. **** пред надлежен орган на властта чрез подаване на
сигнал до Министерството на вътрешните работи в последствие и изпратен по
компетентност на дирекция „Вътрешна сигурност“ набедил С. П. В. началник
група **** при ** РУ **** в престъпления, а именно че е осигурявал гласове
за политическа партия ГЕРБ на парламентарни избори проведени на *******
година, че е принуждавал лица от криминалния контингент заминаващи се с
разпространение на наркотични вещества да му плащат такса „спокойствие“,
както и че С. В. разполагал с оперативна информация за извършване на инкасо
обир на територията на гр. ****, но укрил тази информация от органите на
реда с цел да прикрие извършването на престъплението и те да останат
ненаказани, като знаел че е невинен.
В съдебно заседание прокурорът от РП ****, TO-Радомир поддържа
обвинението. Счита обвинението за доказано. Пледира признаване виновност
на подсъдимия по така предявеното обвинение, като посочва, че наказанието
следва да бъде определено близко до средния размер.
Защитникът на подсъдимия, адв. Ц., счита че съставът на
инкриминираното престъпление не е осъществен от обективна и субективна
страна. Според защитата не е доказано извършено престъплението по чл.
***6, ал. 1 от НК, а подс. М. е подал сигнал за нередности.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият М. не се признава за
виновен.
В последната си дума подс. М. моли да бъде признат за невиновен и
заявява, че изложените факти от него в сигнала са истина.
От анализа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, Районният съд приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Ю. А. М. с ЕГН ********** е роден на *********год., в
гр. ****, с постоянен адрес гр. ****, ул. „****“. Българин. С основно
образование. Неженен. Безработен. Осъждан.
Видно от приложената справка за съдимост е многократно осъждан.
Безспорно е, че от доказателствата по делото, че на ****г. подс. Ю. А.
М., по време на престоя си в Следствен арест гр. София, ул. „Г.М.Димитров“
№ 42, където изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“
подал сигнал чрез Началника на ОСИН до служебния министър на
вътрешните работи, в който излагал твърдения, че лицето С. В.- началник на
Криминална полиция в ** РУ МВР гр. **** бил престъпник, тъй като бил
шапка на престъпници и съпричастен в обира на инкасовите автомобили в гр.
****.
1

В сигнала е посочено, че многократно подс. М. е бил викан от свид. В.,
за да му възлага различни задачи- на 02.04.2021г. му казал, че му трябвали
гласове за ГЕРБ за изборите на 04.04.2021г..М. твърди, че В. общувал с
криминалния контингент и му плащали данък „спокойствие“, за да продават
спокойно наркотици. По разпореждане на В., М. бил задържан на 10.05.2021г.
по обвинение за уж извършен грабеж.
От страна на подс. М. са отправени обвинения срещу В., че не бил взел
отношение във връзка с предоставената му информация за евентуалните
извършители на грабеж на инкасо автомобил.
Във връзка с постъпилия от подс. М. сигнал е била извършена проверка,
приключила с постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от 29.09.2021г. по пр. № 1915/2021 г. на ОП- гр. ****, поради
липса на данни за извършване на престъпления от общ характер от страна на
полицейския служител С. В..
От събраните по делото доказателства е установено, че свид. С. В.
работел в системата на МВР от 19 години, като към ****г. е заемал
длъжността началник **** в ** РУ МВР гр. **** и във връзка със службата си
познавал подс. Ю. М., който бил осъждан многократно за тежки умишлени
престъпления.
На 06.05.2021г.на територията на гр. **** е било извършено тежко
умишлено престъпление от общ характер - грабеж и след проведените ОИМ
като извършител е установен подс. М.. В установяване на извършителя е
участвал и свид. В., който заедно със свои колеги са го задържали на
10.05.2021 г. на територията на гр. София. На 11.05.2021 г. е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и му е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
И именно, докато е изтърпявал мярката за неотклонение в Следствен
арест гр. София, ул. „Г.М.Димитров“ № 42 подс. М. е подал сигнала срещу
свид. В., в който го е уличил в извършване на престъпления.
Така установеното от фактическа страна е несъмнено.
Съдът подложи на внимателна проверка показанията на полицейските
служители – свидетелите В., Л. и Д.. Те свидетелстват за лични възприятия и
за обстоятелствата, които са наблюдавали, като служители на МВР и затова,
че фактите изложени в сигнала не отговарят на истината. След извършените
проверки не се е установило нищо от посоченото от подсъдимия М.. Съдът не
констатира и евентуална заинтересованост, предвид качеството им на
полицейски служители. Напротив, свидетелите излагат последователно и
добросъвестно обстоятелствата, възприели лично и пряко в хода на
професионалната си дейност. Наред с това показанията им кореспондират и с
останалите кредитирани доказателствени източници, не съставляват
единствен източник на осъдителните фактически констатации, поради което
съдът ги използва за изграждане на вътрешното си убеждение по фактите.
Съдът кредитира и показанията на св. Я. в частта, която заявява, че подс.
М. е считал изложените факти в сигнала за истина. Относно сведенията че св.
В. е идвал в тях и е искал от подс. М. да осигури гласове за партия ГЕРБ,
2

същите остават изолирани и не се подкрепят от другия доказателствен
материал по делото.
Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства по делото.
Изводът за недоказаност на авторството на деянието от страна на
подсъдимия се извежда не само от гласните доказателствени източници, но и
от намиращите се в пълно съответствие с тях обективни данни от писмените
доказателства.
Съдът е приел за годен източник на доказателствени сведения
приобщените по реда на НПК писмени доказателства.
Съдът приема, като достоверни, обясненията на подсъдимия в частта, в
която отрича да е съзнавал, че изложените факти са неистина. Напротив много
кратно заявява в съдебно заседание, че фактите посочени в сигнала до
министъра на вътрешните работи са истина.
Обясненията на подсъдимия М. в тази част са в корелативна връзка с
показанията на св. Я., което заявява, че е считал за истина изложените в
сигнала факти.
По посочените по-горе съображения РС мотивира извод за
добросъвестно депозиране и достоверност на показанията на подсъдимия, в
коментираната част. Предвид съответствие, подкрепа и взаимно допълване от
доказателствената съвкупност ги приема за годен източник на
доказателствени сведения и ги кредитира при формиране на фактическите си
констатации, относно субективния елемент на деянието.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС
постанови следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Ю. А. М. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. ***6, ал. 1 от НК в това,
че на **** г. в гр. **** пред надлежен орган на властта чрез подаване на
сигнал до Министерството на вътрешните работи в последствие и изпратен по
компетентност на дирекция „Вътрешна сигурност“ набедил С. П. В. началник
група **** при ** РУ **** в престъпления, а именно че е осигурявал гласове
за политическа партия ГЕРБ на парламентарни избори проведени на *******
година, че е принуждавал лица от криминалния контингент заминаващи се с
разпространение на наркотични вещества да му плащат такса „спокойствие“,
както и че С. В. разполагал с оперативна информация за извършване на инкасо
обир на територията на гр. ****, но укрил тази информация от органите на
реда с цел да прикрие извършването на престъплението и те да останат
ненаказани, като знаел че е невинен.
За съставомерност на деянието по чл. ***6, ал. 1 от НК се изисква
набедяването от обективна страна да е извършено пред „надлежен орган на
властта“, като от субективна страна подсъдимия е следвало да е съзнавал, че
набеденото лице е невинно.
На първо настоящият състав счита, че деянието не е извършено пред
надлежен орган на властта. Видно от доказателствата по делото подс. М. е
подал сигнал до Министъра на вътрешните работи (л. 4 – л. 5 от том 2 по
3

следствено дело № 51/2022 г.).
Както в правната теория, така и в практиката е прието, че
надлежният орган на власт по смисъла на чл. ***6, ал.1 от НК е този, който
може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. При
действието на НПК (отм.), началото на наказателно производство е
изисквало съставянето на постановлeние за образуването му от прокурор
или следовател. Според сега действащия НПК досъдебното производство
може да започне и с извършване на първото действие по разследването.
Разследващи органи освен следователите, са разследващите полицаи и
полицейски органи в МВР, които могат да извършват действия по чл.212,
ал.2 от НПК, когато това им е възложено от прокурор, следовател или
разследващ полицай. Тази процесуална уредба, дадена с НПК (ДВ,
бр.86/2005г.) разширява кръга на надлежните органи по отношение не само
на тези, които могат да образуват, но и които могат да започнат
наказателно преследване. (РЕШЕНИЕ № 558 на ВКС от 04 февруари 2**4 г.
по н.д. № 1760 по описа за 2**3 г.)
Видно от доказателствата по делото сигналът е подаден пред министъра
на вътрешните работи, който не е годен орган на властта. Това, че след това
въз основа на сигнала е започнала проверка от дирекция „Вътрешна
сигурност“ не води до извод, че е подадена пред надлежен орган на властта.
Извън съмнение престъплението набеждаване изисква от обективна
страна деецът да е посочил обстоятелства пред надлежен орган на власт, които
не само да сочат на извършено от набедения престъпление, но и обективно да
са неверни. Собствената правна оценка на подсъдимия, при вярното
отразяване на чуждите действия, не представлява престъпление по чл. ***6,
ал. 1 НК. Това, че проверката не е установила твърдените факти в сигнала не
води да доказаност на състава по чл. ***6, ал. 1 от НК.
Лицето подало сигнал е упражнило конституционното си право (чл. 45
от Конституцията) да сезира държавни органи при наличието на данни за
престъпления или нередности според неговата субективна оценка. Това, че
същите факти след проверка не бъдат установени не води до осъществяване на
състава по чл. ***6, ал. 1 от НК. Обратния подход би довел до ограничаване
правото на жалбоподателите да подават сигнали. Още повече че
жалбоподателя не е разследващ орган и не може да извършва действия които
да докажат неговите твърдения.
В случа следва да се посочи и Решение на ЕСПЧ от 12 юли 2**6 г. по
делото М. и други срещу България по Жалби № 33502/07, 30599/10, 8241/11 и
61863/11 относно подавани сигнали срещу полицейски служители.
В своето осъдително решение, съдът посочва, че: 80. жалбоподателите
при упражняването на възможността в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва
твърдяна нередност в поведението на длъжностно лице на орган,
компетентен да се справи с такъв проблем. Тази възможност е едно от
предписанията на върховенството на закона (вж. Z., § 26; K., § ***; и Siryk, §
42, всички цитирани по-горе) и служи за поддържане на доверието в
4

публичната администрация. Наистина в България тя е заложена като
основно право в чл. 45 от Конституцията (вж. параграф 41 по-горе).
Естествено, след това съответният орган трябва да реши какви процедурни
стъпки може да са необходими в отговор на такива жалби. Въпреки това
самият факт, че жалбите на жалбоподателите са довели до проверки, не
може да се разглежда като неправомерно засягане на репутацията на
длъжностните лица. Целта на тези проверки е именно да се потвърдят
или се отхвърлят твърденията на жалбоподателите.
90. И тримата жалбоподатели са частни лица, изправени пред
длъжностни лица, които те подозират, правилно или неправилно, в
извършени нарушения. Както се отбелязва в искането на главния прокурор за
възобновяване на делото срещу г-н и г-жа Д., да се реагира на жалби от лица,
които не са юристи, срещу длъжностни лица чрез наказателни мерки би
означавало, че всяко такова лице рискува да бъде наказано за това.
Гражданите трябва по принцип да са в състояние да подават жалби
срещу длъжностни лица до техните йерархични началници без риск от
наказателни санкции, дори когато такива жалби представляват
твърдения за престъпление и дори ако техните твърдения при
разглеждане се окажат неоснователни.
Съдът намира, че това представляват мерки, които имат ефект на
задушаване на подаването на жалби срещу длъжностни лица, които
образуват производствата, довели до тях.
От субективна страна, за да е извършен състава на престъплението по
чл. ***6, ал. 1 от НК е налице изискуемата форма на вина – пряк умисъл, като
подсъдимото лице следва да се съзнавало, че изложените от него факти са
неистина.
Освен това субективното измерение на престъпния състав изисква
наличието на умисъл, който е изключен когато деецът, упражнявайки правото
си на жалба, е действал добросъвестно - ако действа със съзнание, че съобщава
на властта нещата така, както те са се развили. Упражняването на правото на
жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със
субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не
е набедяване.
Деянието е несъставомерно от субективна страна, ако на плоскостта на
оценката на съзнанието на дееца се установи, че той смята за вярна
съобщената информация или за истински представените доказателства.(вж. Р.
№ 87 от 26.05.2**5 г. на ВКС по н. д. № 1902/2**4 г., III н. о).
От обяснението на подс. М. и от показанията на св. Я. се установява, че
М. не е считал изложените факти за неистина, точно обратното той заявява, че
са истина, като държавното обвинение не успя да докаже повдигнатото
обвинение от субективна страна. Приключването на проверката без да е
установено престъпление не води до доказуемост на деянието от субективна
страна и на съзнателно заявяване на неистини от страна на подс. М., което
следва да се докаже, за да е извършено престъплението от субективна страна.
Изискуемата субективна даденост на предвидения в чл.***6, ал.1 от НК
5

престъпен състав - знанието на дееца, че набеденото длъжностно лице е
невинно, не успя да се докаже от страна на държавното обвинение и бе
оборена по безспорен начин.
От гореизложеното се установи, че деянието, за което е повдигнато
обвинение не е доказано от обективна и субективна страна, поради което
настоящия състав е признал подсъдимия М. за невиновен.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	16
Дата:	8 май 2025 г.
Съдия:	Владимир Йорданов Минчев

Дело:	20241720200644
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2024 г.

Присъда по дело №644/2024 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите