Присъда по дело №175/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 39 от 15.04.2024 година, постановена по НОХД № 175/2024
година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият М. А. /М. А./, гражданин на Арабска Република Египет, по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 25.03.2024 година, в района на гранична
пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при
условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от три години, както и наказание глоба.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от
НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е
протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. М. Ж. от АК –
Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би
попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на М.
А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Ж. заявява, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че М. А. е извършил
действия по влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта и с това е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Желае на подсъдимият
да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като са нА.це множество
смекчаващи вината обстоятелства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М. А. е роден на ********** година в гр. Алрака, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и преди шест месеца
отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Западна
Европа, където да живее и да работи. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да
влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско -
българската граница. В изпълнение на намерението си на 25.03.2024 г. подсъдимият, като
част от група от общо седемнадесет лица, всички имащи намерение да влязат в Република
България не по установения за това ред, водена от две неустановени по делото лица,
достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата. Същият ден
- на 25.03.2024 г. в сутрешните часове подсъдимият преминал през отвор във
възпрепятстващото съоръжение на турско-българската граница заедно с останА.те лица от
групата и двамата им водачи, като по този начин влязъл от Република Турция в Република
България в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Голям
Дервент, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в
страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи,
даващи му право да влезе в страната ни. След това подсъдимия и спътниците му, водени от
двамата водачи продължили движението си на територията на Република България.
На 27.03.2024 година сутринта подсъдимият заедно с останА.те лица от групата се
1

придвижвал в страната като пътник в товарен автомобил „Ситроен“ с полски
регистрационен номер, управляван от португалски гражданин, по пътя Елхово – Бургас.
Малко след 07.00 часа водачът на товарния автомобил бил спрян за проверка от служител на
ГПУ – Елхово - свидетеля С. Г. Ш. на длъжност командир на отделение в 04 ГОДГ и
служители на Фронтекс, изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната
граница на пътя Елхово - Бургас, в участък от пътя - разклона за с.Маломирово, община
Елхово, обл. Ямбол. При извършената полицейска проверка на превозното средство,
подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останА.те
лица от групата и отведен в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При
задържането на подсъдимия, извършено от св. С. Г. Ш., у него не са били намерени
документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе на територията на
Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива. При извършената
проверка от служители на ГПУ - Елхово е било установено, че групата, в която се е
намирал подсъдимият, е влязла през границата на страната ни в района на 232 гранична
пирамида, находяща се в землището на с. Голям Дервент, както и е била констатирана
повреда на възпрепятстващото съоръжение в посочения участък, изразяваща се в направен
отвор в същото.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е М. А.
/М. А./, гражданин на Сирийска Арабска Република.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М. А. /М. А./ не е
осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля С. Ш., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля С. Ш. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 25.03.2024 година, в района на гранична
пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, област Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от
Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля С. Ш., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в
Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
2

довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. А. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било
други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. А. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
3

Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на М. А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. М. А. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият М. А. /М. А./ да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски /за явяване на свидетел/ в
размер на 15.02 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Елхово, както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

4

Номер на акта:	39
Дата:	15 април 2024 г. (в сила от 1 май 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200175
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 април 2024 г.

Присъда по дело №175/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите