Р Е Ш Е Н И Е
№ 260395 04.03.2021 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: М. Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4982 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, против Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждането й да плати на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД сумата 5000 лева, предявена като частичен иск от претенция в размер 23 887, 97 лева, представляваща платена от нето сума, превишаваща припадащите му се ½ идеална част от общо погасената сума по договор за банков кредит за периода от 01.03.2013 година до 17.11.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и да й присъди разноските, направени по водене на делото.
Искът е основан на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че гражданският брак между него и ответницата е прекратен с влязло в сила решение № 2170/16.12.2013 година, постановено по гражданско дело № 7503 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година.
В исковата молба е посочено още, че на 29.09.2006 г. ищецът закупил поземлен имот №016049 в местността „Дермен оджа”, землището на с. Т., с площ от 8.750 дка., който имот понастоящем представлява урегулиран поземлен имот I -49 в масив 16 по Картата на възстановената собственост на землище с.Т., община Бургас, с площ от 8 482 кв.м. и е идентичен с имот пл.№16086, с ЕККАТЕ 72151. По-късно, след около година и половина - две, по време на брака с ответницата, решили да построят в горепосочения парцел конюшня и бистро, като се наложило да вземат заем, който им предложили техни семейни приятели — Д. и Д. П.. На 04.02.2008 г. сключили договор за заем с „Редута Ин” ЕАД, представлявано от Д. П. П., за сумата от 154 000 лв., като срокът за връщане на получените пари бил 04.02.2013 г.. Съгласно анекс от 05.02.2008 г. по договора за заем не се дължали лихви. Впоследствие, на 25.02.2013 г., дружеството заемодател е цедирало вземането си по договор за заем на Д. К. П.а. Тъй като приходите от дейността им не били добри, изпитвали значителни затруднения в спестяването на сумата, която трябвало да върнат на заемодателя. Поради това в началото на 2013 г. водили преговори с Д. и Д. П. за уреждане на отношенията им и стигнали до съгласие, вместо да върнат заетата сума от 154 000 лв., да им прехвърлят построеното от тях бистро, ведно с прилежащ терен, на обща стойност 109 000 лв., а сумата от 45 000 лв. да върнат след като изтеглят целеви банков кредит. Провели и предварителни разговори с различни банки за въпросния кредит. Банката, към която се обърнали, не се съгласила да отпусне кредит като физически лица, понеже не покривали критериите за доказан доход в определени размери, поради което се наложило да посочат като кредитополучател едноличното му търговско дружество „Добиник” ЕООД, с ЕИК *********, а като обезпечение ищецът да ипотекира собственото си и единствено жилище. На 01.03.2013 г. представляваното от ищеца дружество „Добиник” ЕООД, като кредитополучател, той и ответницата, като солидарни длъжници, сключили договор за срочен банков кредит №84702/01.03.2013 г. с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, за сумата от 46 485 лв., от която 1 485 лв.- за плащане застрахователна премия по застрахователен пакет PPI „Живот” и 45 000 лв. - целеви кредит за погасяване на тяхното общо задължение (негово и на ответницата) към кредитора им Д. К. П.а.
Ищецът излага още, че на 04.03.2013 г. той и бившата му съпруга оформили в писмен вид договореното по-рано със заемодателите им П. и сключили с Д. П.а предварително споразумение за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение. С тази сделка договорили, че вместо изпълнение на задължението за връщане на сумата от 154 000 лв., ще върнат на кредитора сумата 45 000 лв., както и ще й прехвърлят правото на собственост върху реална част от парцел пл. 016049 (сега имот 016086), с площ от 894 кв.м. (след като тази част бъде обособена по съответния ред в отделен урегулиран поземлен имот), ведно с построената в тази част сграда — бистро с площ от 240 кв.м., както и съответното право на строеж. Наред с горното, уговорили, че прехвърлителите ще си запазят правото на ползване за 15 години върху реална част от бистрото с площ от 49.50 кв.м., представляваща офис, битови помещения и тоалетни.
В изпълнение на това споразумение, с Нотариален акт №**, том **, рег.№**, дело №*** г. по описа на нотариус Феодора Иванова, прехвърлили на Д. К. П.а едноетажна сграда №1, построена в УПИ **, м.** по ПУП на с.Т., общ.Бургас, представляващо бистро с РЗП 240 кв.м. С нотариален акт №**, том **, рег.№** дело №*** г. по описа на нотариус Феодора Иванова, Д. и Д. П. им учредили правото на ползване за период от 15 години върху реална част от това бистро, така както било уговорено в предварително споразумение между тях.
На същата дата - 28.03.2013 г., веднага след като уговорили договорения с „Райфазенбанк” АД кредит, платили по банков път сумата от 45 000 лв. на кредитора им Д. П.а за погасяване на общото им (на ищеца и ответницата) задължение към нея. Поради това ищецът счита, че от горното следва изводът, че въпреки посочването в договора на търговското дружество като кредитополучател, реално полученият кредит в размер на 45 000 лева е бил предназначен за погасяването на тяхно общо семейно задължение към кредитора ни Д. П.а.
Ищецът излага още, че докато били в добри отношения с бившата му съпруга, нямали противоречия относно погасяването на банковия кредит и поделяли разходите си за това. След като отношенията между ищеца и ответницата се влошили, тя спряла плащанията към банката и той бил принуден изцяло да поема този финансов ангажимент. Твърди, че за периода от отпускането на банковия кредит до предявяването на иска (01.03.2013 г. - 17.11.2016 г.) е погасил задължението към банката-кредитор в размер на общо 53 452.94 лв., включващо разноски, лихви и главница, а ответницата е погасила задължение в размер на 5677 лв. Т.е. общо платената сума по договора за кредит към 17.11.2016 г. (когато взетият от банката заем е изцяло погасен) е в размер на 59 129.94 лв., от която: главница - 46 485 лв., лихви - 9303.60 лв., комисионни - 1952 лв., неустойка -883.71 лв. и такси - 505 лв. В исковата молба е изложено, че това е видно от банкова референция изх.№****. на „Райфайзенбанк (България)” АД и справките към нея.
С оглед на горното ищецът счита, че е надплатил с 23 887.97 лв. повече от припадащата му се 1/2 част от общо платената сума. Излага довод, че това е така, тъй като всеки от страните — бившите съпрузи, следвало да плати половината от общото задължение, т.е. по 29 564.97 лв. за всеки един от двамата солидарни длъжници. И тъй като ответницата е платила само 5677 лв. му дължи разликата до 29 564.97 лв..
Ищецът посочва, че за част от претендираната от него сума, представляваща платената от него повече от ½ част от погасения кредит, е предявил три частични иска за сума в общ размер на 7 000 лева, както следва:
За платените в повече суми (половината от внесените на 14.07.2015 г. и 10.08.2015 г. суми по банковия кредит) е предявил частичен иск в размер на 613 лв., по повод на който е образувано гр.д. №*** г. по опис на БРС, приключило с влязло в сила решение №** г., постановено по в.гр.д. №** г. по описа на БОС. С посоченото решение Бургаският окръжен съд е уважил предявения частичен иск и е осъдил ответницата Д.Н. да заплати на ищеца сумата от 613 лв., представляващи половината от внесените от него суми за погасяване на банковия кредит, извършени с платежни нареждания от 14.07.2015 г. и 10.08.2015 г. (с които са платени общо 1226 лв.);
За сумата от 1387 лв., представляваща част от общо дължимата му сума в размер на 23 887.97 лв. ищецът предявил иск, по повод на който е образувано гр.д. №6580/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, производството по което е приключило с постановено решение №540/19.04.2017 г., с което предявеният иск е уважен. С решение № V -76 от 04.08.2017 година, постановено по въззивно гражданско дело № 824 по описа на Бургаски окръжен съд решението на първоинстанционния съд е потвърдено;
За сумата от 5 000 лева, представляваща част от общо дължимата му сума в размер на 23 887.97 лв. ищецът предявил иск, по повод на който е образувано гр. Дело № 3346/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, производството по което е приключило с влязло в сила решение № 2086 от 18.12.2017 година, с което ответната страна е осъден да плати на ищеца сумата 5 000 лева. С решение № II -17 от 31.05.2018 година, постановено по въззивно гражданско дело № 201 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година първоинстанционното решение е потвърдено.
Ищецът излага, предвид описаната фактическа обстановка и по – конкретно, че е заплатил сумата 23 887.97 лв. повече от солидарния длъжник и ответник Д.Н. и на основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск против нея, за осъждането й да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща част от 23 887.97 лв. - надплатената от него сума, надвишаващата припадащата му се 1/2 част от общо погасената сума по банковия кредит за периода от 01.03.2013 г. - 17.11.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане на главницата.
Ищецът прилага писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна Д.Н. е дала писмен отговор на предявения иск и е предявила насрещни искове.
В писмения отговор предявения иск с правно основание чл.127 от ЗЗД е оспорен като неоснователен и недоказан по подробно изложени фактически твърдения и правни доводи и е отправено искане за постановяване на решение за отхвърлянето му. Посочени са доказателства.
С определение от 08.07.2019 година в настоящото производство са приети за разглеждане следните насрещни искове:
1. Иск за осъждане на ответника по насрещния иск да плати на ищцата сумата 5 677 лева, с която е захранила негова банкова сметка ***вени вреди от твърдяно противоправно поведение на ответника, изразяващо се във физическо и психическо насилие върху ищцата относно сключване на договора за банков кредит; 2. Иск за осъждане на ответника по насрещния иск да плати на ищцата сумата 10 000 лева, представляваща общ размер на обезщетения за неимуществени в резултат на противоправни действия от ответника, осъществени на 29.01.2013 година, 19.07.2013 година, 11.06.2014 година и 05.09.2014 година.
Исковете са основани на следните фактически твърдения:
В първоначално постъпилата молба са изложени фактически твърдения, че ответникът по иска осъществил върху ищцата натиск да подпише договора за кредит, на който е основана исковата претенция, в качеството й на солидарен длъжник и да захранва сметката на дружеството, изразяващо се в действия на ищеца, създаващи за нея страх, стрес, психически и физически тормоз, физически и душевни болки и страдания, обиди, подронващи достойнството и авторитета й, действия, с които е направил невъзможно за нея да формира самостоятелно и независимо да формира и да изразява волята си, спокойно да ползва имуществото си, както и спокойно да работи по трудов договор и до осъществява майчински грижи.
В молба за уточнение на предявените насрещни искове от 29.05.2019 годна е конкретизирала претенциите си, предмет на настоящото производство както следва:
I. По отношение на иска за осъждане на ответника по насрещния иск да й плати сумата 5 677 лева, която тя твърди, че е внесла по негова банкова сметка ***очено, че това е направено в резултат на реализирано от ответника физическо и психическо насилие срещу нея по време на гражданския им брак, включително деянията, които той е извършил в периода от месец януари на 2013 година до месец май 2014 година, като е посочени и период – до месец септември 2015 година, като част от тези деяния са предмет на наказателни и/или граждански производства по ЗЗДН и са осъществени на 19.01.2013 година, 19.07.2013 година, 21.07.2013 година и на 11.06.2014 година, други са предмет на жалби и сигнали до БРП и РУ на МВР – Бургас, за които също са посочени дати. Датите на които е извършила отделните плащания са конкретизирани в молба.
II. Предявени са и искове за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер и основани на фактически твърдения както следва:
1. Във връзка с реализирано от ответника по насрещния иск на 29.01.2013 година противоправно деяние той е осъден с влязла в сила присъда № 45/17.02.2014 година, постановена по н.ч.х.д. № 3318 по описа Бургаски районен съд за 2013 година. Ищцата твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени физически и емоционални болки и страдания, за които не е обезщетена в наказателното производство: 1.1 счупване на носни костици, довело до трайна деформация на външния нос с хлътване на лява носна костица, до постоянно и трайно затруднено носно дишане, намалено обоняние, пристъпно главоболие, компресия в сърдечната област, умора, отпадналост, естетичен и психичен дискомфорт; 1.2. кръвонасядане клепачите на двете очи с кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намалено зрение на лявото око, дискомфорт, притеснения и безпокойство относно изхода на оздравителния процес, в предвид предходна проведена радиална кератотомия и на двете очи; 1.3. продължителен страх за здравето, живота, работата, препитанието ми, страх от ответника, стрес, безсъние, потиснатост.
За горепосочените вреди ищцата предявява претенция за обезщетение в настоящото производство в размер на 5 000.00 лева. В съдебно заседание е прието изменение на иск и претенцията се счита предявена за сума в размер от 15 000 лева.
2. По повод реализирано от ответника по насрещния иск на 19.07.2013 година противоправно деяние е постановено и е влязло в сила решение № 1705 от 18.10.2013 година по гр.д. № 6317/2013 год. по описа на Бургаски районен съд за 2013 година. Ищцата твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени емоционални болки и страдания, за които не е била обезщетена, а именно: преживян силен страх за здравето и живота й, за работата и препитанието й, продължителен емоционален стрес и депресия, ниска самооценка, безсъние за продължителен период от време, за които не е обезщетена в гражданското производство. За обезщетяване на тези неимуществени вреди ищцата предявява претенция за обезщетение в настоящото производство в размер на 1500.00 лева. В съдебно заседание е прието изменение на иск и претенцията се счита предявена за сума в размер от 10 000 лева.
3. По повод реализирано от ответника по насрещния иск на 11.06.2014 година противоправно деяние е постановено и е влязло в сила решение № III-8 от 29.01.2015 година по в.гр.д. № 2156/2014 год. по описа на Бургаски окръжен съд за 2014 година. Ищцата твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени физически и емоционални болки и страдания, за които не е обезщетена в гражданското производство: 3.1.Травми на няколко структури на коляното-дясно, довели до продължителни и трайни болки, и ограничение на движението в колянната става на десния крак; 3.2. Силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й, за работата и препитанието й, депресия, ниска самооценка за продължителен период от време. За обезщетяване на тези вреди ищцата предявява иск за обезщетение в размер на 1500.00 лева.
4.Във връзка с реализирано от ответника по насрещния иск на 05.09.2014 година противоправно деяние той е осъден с влязла в сила присъда № 81 от 12.05.2015 година, постановена по н.ч.х.д. № 4973 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година. Ищцата твърди, че в резултат на горепосоченото деяние са й причинени физически и емоционални болки и страдания, за които не е обезщетена в наказателното производство: 4.1 В следствие на по-горе посоченото противоправно деяние, довело до падането й върху бетонови блокчета на земята и удар в областта на гърба и в кръстната област, получила продължителни и трайни увреждания, придружени с продължителни и трайни болки и ограничаване движението на тялото в посочената област; 4.2. В следствие на горепосоченото деяние преживяла силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й, имуществото й и препитанието й, отчаяние, потиснатост, депресия с паник атаки, ниска самооценка, проблеми в общуването и реализирането й в социална среда за продължителен период от време. За обезщетяване на тези вреди ищцата предявява иск за сума в размер на 2000.00 лв.
По
изложените съображения ищцата предявява субективно и обективно съединени искове
за обезщетения за неимуществени вреди.
По отношение на реализираното на 29.01.2013 година противоправно деяние ищцата излага, че е свързано с осъщественото от ответника по насрещните искове претенции, принуждаване да реализира определени от него действия, свързани със задължението им към дружеството ‘’Редута Ин” ЕАД, включително и с подписването на процесния договор за банков кредит. За това деяние тя уточнява, че е осъществено наред и с други реализирани от него действия, съпътстващи подписването на по-горе посочените документи, реализирани включително и в деня на подписване на договора за банков кредит и описани в отговора на исковата молба и допълненията към нея.
В молбата за уточнение ищцата по насрещните искове излага, че ответникът е осъществил и други деяние, свързани с възбуждане на основателен страх за здравето и живота й, за имуществото й, за работата и препитанието й, във връзка и под въздействието на които е реализирала парични преводи по банкова сметка *** „Добиник“ ЕООД. Ищцата излага твърдение и за други актове на психическо и физическо насилие, освен посочените по – горе, за някои от които е сезирала компетентните органи, а за други не е направила това. Указано е на страните с доклада по делото, че предмет на делото не са твърдяни актове на насилие извън тези на посочените по – горе дати.
В писмения отговор на първоначалния иск и в насрещните искове са посочени доказателства.
Препис от насрещните искове е връчен на ответника по тях, включително след даване на указания за конкретизирането им по негово искане.
В предоставените срокове са постъпили писмени отговори от ответника по насрещните искове и ищец по първоначалните искове, чрез процесуалния му представител – адвокат С.Ц.. В писмения отговор е възпроизведена обстановката около сключване на договора за банков кредит, описана и в исковата молба и възпроизведена в настоящото определение. Ответникът твърди, че ищцата не е сключила договора за банков кредит в резултат на упражнено от него физическо и психическо насилие. В допълнителния писмен отговор от 02.09.2019 година посочва, че договора за банков кредит, индивидуализиран в исковата молба, е сключен от страните в настоящия процес като солидарни длъжници с цел погасяване на тяхно общо задължение към трето на това правоотношение лице. Изложено е, че докато с бившата му съпруга били в добри отношения нямали противоречия относно погасяване на задълженията по този кредит и се уговорили, че плащанията се разпределят както следва: 2/3 от задълженията се поемат от ищцата по насрещните искове и 1/3 от задълженията се поема от ответника по насрещните искове, ищец по претенцията с основание чл.127 от ЗЗД. Процесуалният представител на ответника счита, че това е видно от извършените от насрещната страна плащания в периода от 01.04.2013 година до 07.04.2014 година, които са общо тринадесет и за сумата 5 677 лева. На следващо място в допълнителния писмен отговор е посочено, че след влошаване на отношенията с ищцата тя е преустановила плащанията и ответникът поел изцяло погасяването на това задължение. Твърди отново, че липсва принуда от негова страна върху ищцата за сключване на договора за банков кредит и погасяване на вноските. Конкретизира, че ако ищцата е била заплашване от него както твърди е следвало да сезира съответните органи, което е и правила многократно. Но до момента тя не е направила това и не е посочила, че изложените в насрещния иск факти за това, че договора за банков кредит е сключен в резултат на насилие, както и че тя е извършвала плащания по негова сметка по тази причина. Уточнява, че такива твърдения не са изложени от нея като защита и по повод предявените други частично искове на същото основание и с правна квалификация чл.127 от ЗЗД, производствата по които са приключили с влезли в сила решение, с които е осъдена да му плати суми като солидарен длъжник.
В писмения отговор ответникът по насрещния иск счита, че ищцата не е изпълнила указанията по отношение на иска за сумата 5 677 лева, дадени с разпореждане от 30.04.2019 година. От името на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 120 вр. чл.111, б. „в“ от ЗЗД. На следващо място ответникът възразява, че не е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като плащанията на тази сума са извършени по сметка на дружеството „ДОБИНИК“ ЕООД, а не по негова сметка.
По отношение на исковете за осъждането му да плати обезщетение за неимуществени вреди ответникът, чрез процесуалния си представител, посочва, че за отделните групи физически и психически вреди ищцата не е посочила парична оценка.
По тази претенцията процесуалният представител на ответника заявява, че я оспорва по основание и размер, но посочва, че поради общото и неконкретизирано формулиране на обстоятелствата, на които е основана, не му е възможно да вземе становище поради липсата на конкретизация на обстоятелствата.
На следващо място по този иск в писмения отговор е посочено, че ищцата е водила срещу него наказателни дела от частен характер и дела по Закона за защита от домашното насилие, по които той е осъден да й плати обезщетения за неимуществени вреди. Поради изложеното процесуалният представител на ответника счита, че предявяване на нов иск на посоченото основание е недопустимо.
В допълнителния писмен отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност като самостоятелно основание за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и сочи доказателства. Оспорва като недопустими, евентуално и като неоснователни предявените насрещни искове, включително и фактическото твърдение, че ответната страна е сключила договора за банков кредит като солидарен с него длъжник, поради упражнено върху нея от него насилие. Поради изложеното в заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подпобни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск и предвид защитната му теза по отношение на предявените към него насрещни искове.
В съдебно заседание ответната страна поддържа становището по предявения срещу нея иск и счита, че е неоснователен и недоказан. Поддържа предявените насрещни искове и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявените от нея искове и неоснователност на първоначално предявения иск.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявеният иск, по повод който е образувано настоящото дело, е с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД. Съгласно цитираната норма всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Фактическите твърдения за осъществено насилие на 29.01.2013 година са релевирани и като правоизключващо възражение по предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупонст, както и предвид приложимия материален закон настоящият състав приема за установено от фактически страна следното и прави съответните правни изводи, както следва:
По делото не е спорно, че през време на брака си, който е прекратен с решение № 2170/16.12.2013 година, постановено по гражданско дело № 7503 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година. Не са спорни и фактите, описани в исковата молба относно сключване на договор за банков кредит между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, от една страна като кредитор, и „Добиник” ЕООД, с ЕИК *********, със собственик на капитала и представляващ Д.Н., като кредитополучател, и Д.Н., като солидарен длъжник, и Д.Н., като солидарен длъжник, от друга страна. На настоящия състав са служебно известни фактите за предявени от Д.Н. срещу Д.Н. искове с идентично правно основание – чл.127, ал. 2 от ЗЗД, производствата по които са приключили с влезли в сила решения, както следва :
С решение № 540 от 19.04.2017 година, постановено по гражданско дело №6580 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, съдът е осъдил ответната страна Д.Н.Н. да плати на ищеца Д.Д.Н. сумата 1 387 лева, представляваща част от задължението й към него по чл.127, ал.2 от ЗЗД, произтичащо от това, че е изпълнил като солидарен длъжник повече от своята част от задължението по договора за банков кредит, заедно с лихва за забава върху тази сума от 01.11.2016 година до окончателното й изплащане. В мотивите съдът е приел, че по правилото на чл.127 от ЗЗД ответната страна отговаря за задълженията до размер 1/3 от дълга. Прието е също така, че дългът е изцяло погасен. Посоченото решение е оставено в сила с решение от 04.08.2017 година, постановено по въззивно гражданско дело № 824 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година.
Преди това с решение № 310 от 17.02.2016 година, постановено по гражданско дело № 3808 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, съдът е осъдил Д.Н.Н. да плати на ищеца Д.Д.Н., сумата 3 670 , 05 лева, платена вповече от него като солидарен длъжник по договора за периода до предявяване на иска -09.06.2015 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска 09.06.2015 година до окончателното й плащане. Посоченият акт на първоинстанционния съд е отменен с решение от 02.06.2016 година, постановено по въззивно гражданско дело №621 по описа на Бургаски окръжен съд за 2016 година и искът е отхвърлен. Съображенията на съда са за това, че към него момент е погасен част от дълга към банката, а съгласно преобладаващата съдебна практика по чл.127, ал.2 от ЗЗД солидарният длъжник не може да претендира от останалите солидарни длъжници да му заплатят тяхната част от солидарното задължение, ако при изпълнение на кредитора солидарния длъжник не е изплатил сума, надхвърляща неговата част от солидарното задължение. Съдът е приел, че тъй като общият дълг не е погасен не може да се приеме, че е налице надвишение по смисъла на чл.127, ал.2 от ЗЗД. Позовал се е на решение №827 от 15.12.2010 година на ВКС по гражданско дело № 1328/2010 година, Четвърто гражданско отделение и Решение №676 от 13.01.2010 година на ВКС по гражданско дело № 2179/2008 година, на Второ гражданско отделение.
В тези решения възраженията за осъществено насилие с цел сключване на договора за банков кредит от ищцата не се релевирани, поради което и не са обсъдени. След постановяването им не е настъпило изменение на обстоятелствата във връзка с плащане на задълженията.
Възражението е за нищожност на договора по отношение на ответната страна Д.Н. поради нищожност на сделката поради това, че е подписала договора в резултат на осъществено по отношение на нея насилие. Този твърдян порок е релевантен за основание за нищожност липса на съгласие – чл.26, ал.2, предложение, второ от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение от 22.04.2019 година по тълкувателно дело № 3 от 2016 година, ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, при предявен в друг искове процес иск а защита на вземане за разликата до пълния предявен размер на паричното вземане, произтичащо от същото правило.
В
мотивите на това тълкувателно решение е прието, че след като с влязло в сила
съдебно решение, с което е уважен предявеният частичен иск са установени
фактите, релевантни за осъществяване на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването
в последващ процес по иска за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правоопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Следва да бъде посочено, че съгласно чл.50 от ЗНА Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува. В ал.2 е посочено, че по изключение органът, издал
акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако
обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването
влиза в сила три дни след обнародването му. Поради изложено настоящият състав приема, че
следва посоченото тълкуване на закона да бъде приложено въпреки че фактите са
се осъществили преди постановяване на тълкувателно решение. Следва да бъде
посочено и че в Определение № 196
от 4.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3356/2017 г., I г. о., ГК..
е прието, че „тълкувателните решения на ВКС са задължителна за органите
на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната
дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ
независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за
казуса - в този смисъл решение №
681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о.“
Предвид
посоченото тълкуване на закона настоящият състав приема за установени фактите
относно сключване на договора за банков кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, по който страните в настоящия процес са солидарни длъжници. Не
следва да бъде обсъждано като преклудирано възражението за осъществено насилие
по повод сключване на договора за което са изложени съображения, предвид
наличието на сила на присъдено нещо о на решение, постановено по повод предявен
частичен иск, каквато е настоящата хипотеза.
При разрешен иск по частичен иск могат да бъдат въведени възражения,
които са правопогасяващи или правоотлагащи, но
в случая въведените от ответната страна не могат да бъдат квалифицирани
като такива. В тази насока ищцата твърди
още, че за ищеца Д.Н. в лично качество не е възникнало право по чл.127 ал.2 от ЗЗД, тъй като задължението по договора за банков кредит е погасено от
името на кредитополучателя „ДОБИНИК“
ЕООД. Ищцата твърди, че сумата получена на основание на кредита е ползвана
единствено във връзка с дейността на дружеството на ищеца по иска, което е и
кредитополучател. Следва да бъде
посочено само, че от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по
делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че общо погасената сума
по кредита е в размер от 59 129, 94 лева, от която сума 53 452, 94
лева е платена от ищеца, а сумата 5677, 00 лева е платена от ответната страна.
Посочената констатация кореспондира с фактическата обстановка, приета за
установена с решенията по делото по частичните искове. По повод направените оспорвания от ответната
страна следва да бъде посочено, че видно
от извлечението от сметката вноските са правени само от страните по делото и не
се установява, че сметката, по която е погасяван кредита е имала постъпления от
други източници.
Следва да се приеме, предвид фактическите твърдения, че ответната страна оспорва материално правната си легитимация да отговаря по предявения иск с правно основание чл.127 от СК, но факта, че е субект на правоотношението е установен със сила на пресъдено нещо по посочените по – горе съображения и съответно не следва тези възражения да бъдат обсъждани и да бъде правена преценка дали са основателни и доказани. Предвид посоченото тълкуване на закона не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства относно обстоятелствата около сключване на кредита, за които е разпитана свидетелката М. Б. Н., майка на ищеца чиито разпит е допуснат с оглед възможността той да провежда насрещно доказване по предявените насрещни искове. В тази насока са и част от показанията на свидетелите В.П. К. – М. и М. В., допуснати на ищцата по тези искове с оглед необхоД.стта да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване предявените от нея насрещни искове и направеното възражение относно действителността на договора.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан. По отношение на размера на претенцията:
Предвид изложеното, съгласно приложението на чл.127, ал.1 от ЗЗД, всеки един от тримата длъжници по договора – кредитополучател и солидарни длъжници отговаря за 1/3 част от дълга. В случая не е установено оборване на презумпцията за това, че солидарните длъжници отговарят по равно. В Решение №211 от 23.07.2012 година по гражданско дел № 177/2011 година на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е прието, че съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез поемането на ново задължение от погасилия дълга. При това положение следва в случая да бъде взет предвид размера на дълга, посочен в банковата референция, установяваща плащане, което ищецът е направил в размер на 53 452, 94 лева, при общ размер на дълга от 59 149, 31 лева, видно от банковата референция или неговата част от дълга е 19 716, 43 лева, каквато е и частта, дължима от всеки един от солидарните длъжници. При плащане в посочения размер той е надвишил с 33 736,51 лева повече от това което дължи по цитираното правило на чл.127 от ЗЗД. От сумата 14 020, 08 лева, която остава след приспадане на частта на другият солидарен длъжник „Добиник“ ЕООД и след приспадане на платената от ответната страна Д.Н.Н. по договора в полза на банката сума от 5 677 лева, следва да бъде извадена сумата, присъдена с посоченото по – горе решение № 540 от 19.04.2017 година, постановено по гражданско дело №6580 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година от 1 387 лева и задължението й е в размер на 12 633,08 лева. Не следва да бъде приспадната като недължима сумата, за която искът е отхвърлен с влязло в сила решение от 02.06.2016 година, постановено по въззивно гражданско дело №621 по описа на Бургаски окръжен съд за 2016 година, тъй като е налице нов факт, настъпил след постановяването му – плащане на пълния размер на дълга от ищеца в полза на банката по отношение на който не е формирана сила на присъдено нещо. При това положение настоящият състав приема, че ответната страна Д.Н.Н., дължи на ищеца Д.Д.Н. сумата 5 000 лева, предявена като частичен иск, за който ищецът счита, че е в общ размер от 23 887, 97 лева.
От сумата 14 020, 08 лева, която остава след приспадане на частта на другия солидарен длъжник „Добиник“ ЕООД и след приспадане на платената от ответната страна Д.Н.Н. по договора в полза на банката сума от 5 677 лева, следва да бъде извадена сумата, присъдена с посоченото по – горе решение № 540 от 19.04.2017 година, постановено по гражданско дело №6580 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година от 1 387 лева, сумата, присъдена с Решение от 20.04.2017 година, постановено по въззивно гражданско дело № 74 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година, след отмяната на решение по гражданско дело № 1184 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, в размер от 613 лева и сумата 5000 лева, присъдена с решение от 18.12.2017 година, постановено по гражданско дело № 3346 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, което е потвърдено, в размер на 7 020, 08 лева. Поради изложеното искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер като в решението бъде посочено, че е частичен от сума, която ищецът е изложил в исковата молба.
По отношение на насрещните искове настоящият състав приема следното:
Относно иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5 677 лева, за която по делото няма спор, че е платена от нея като задължение по договора настоящият състав приема, че възможността да бъде заявена претенция на това основание също е преклудирана, тъй като със сила на пресъдено нещо е установено, че задължението е платено на валидно правно основание – сключения договор. Аргументите в тази насока са идентични с изложените по – горе относно наличието на материално правна легитимация на ответната страна да отговаря по предявения иск.
Относно иска, предявен от ищцата за осъждане на ответника да й плати обезщетение за претърпени от нея и причинени от ответника на 29.01.2013 година:
С Присъда № 45 от 17.02.2014 година, постановена по н.ч.х.д. № 3318 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, Д.Д.Н., съдът е признал за виновен в това, че на 29.01.2013 говина, сутринта, в град Бургас, причинил чрез удари с ръка на Д.Н.Н. лека телесна повреда, изразяваща се в отоци по главата и лицето, кръвонасядания с драскотини по лицето, долели до болка без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал. 2 вр. чл. 78А от НК го освободил от наказателна отговорност и му е наложил глоба в размер от 1 000 лева. На основание чл.304 от НК той е признат за невиновен и е оправдан по първоначалното обвинение по чл.130, ал.2 от НК за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в замъглено зрение, болки в кръста и болки в лява коремна половина. С тази присъда по повод предявения граждански иск обвиняемият е осъден да плати на Д.Н.Н. сумата в размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2013 година до окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че в резултат на това деяние са и причинени следните вреди, за които не е обезвредена с присъждане на обезщетение: 1.1 счупване на носни костици, довело до трайна деформация на външния нос с хлътване на лява носна костица, до постоянно и трайно затруднено носно дишане, намалено обоняние, пристъпно главоболие, компресия в сърдечната област, умора, отпадналост, естетичен и психичен дискомфорт; 1.2. кръвонасядане клепачите на двете очи с кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намалено зрение на лявото око, дискомфорт, притеснения и безпокойство относно изхода на оздравителния процес, в предвид предходна проведена радиална кератотомия и на двете очи; 1.3. продължителен страх за здравето, живота, работата, препитанието ми, страх от ответника, стрес, безсъние, потиснатост.
В мотивите към присъдата е посочено, че от заключението на вещото лице по това дело се установява, че е налице кръвонасядане по клепачите на двете очи с кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намаление на зрението на лявото око, но тъй като липсва съответно обвинение за това по – тежко наказуемо престъпление, съдът е приел, че не може да признае подсъдимия за виновен в извършване на това деяние. Посочено е, че липсва обвинение и за счупването на носните костици и правната последица от това е идентична.
Присъдата е потвърдена с Решение от 04.08.2014 година, постановено по в.н.ч.х. дело № 366 по описа на Бургаски окръжен съд за 2014 година.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – медицинска експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че от медицинската документация по делото се установява, че във връзка с инцидент на 29.01.2013 година Д.Н.Н. е получила счупване на ностните костици, контузия на главата и корема, травматичен, вторичен или рецидивиращ кръвоизлив, други повърхностни травми на клепача и околоочната област, травматичен оток в двете слепоочни области, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, оток на лява скулна област, кръвонасядане на доклния клепач на дясното око, линейни охлузвания в лявата половина на челото и в областта на външния очен ъгъл. Линейно охлузване в лявата гънка на носа, оплаквания от главоболие, болки в лявото око и замъглено зрение, болка в кръста и лява коремна област.
По отношение на счупването на носните костици, зараснало с деформация, е посочено, че е довело до затруднено носово дишане е посочено, че е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изложено е, че разстройството на здравето е постоянно, защото няма изгледи да се излекува от самосебе си, както и че единственото лечение в анализирания случай е оперативно. От показанията на свидетелката В. К. – М. се установява, че видяла, че носът на Д.Н. е крив и я попитала дали всичко е наред, на което получила утвърдителен отговор. Впоследствие, през есента на същата година, посетила лекар и тогава узнала, че носът й е бил счупен.
По отношение на кръвоизлива в стъкловидното тяло на окото е посочено, че е установен, но не е проследен във времето.
Вещото лице е дал заключение, че получените травматични увреждания са получени от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са били получени при нанасяне на удари с юмруци, както е посочено в документите по делото.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че
в резултат на противоправното поведение на ответника, посочено като
деяние в присъдата, за ищцата са
настъпили неимуществени вреди, свързани със здравословното й състояние, посочени
в исковата молба. От показанията на свидетелката В. К. – М. се установява, че
тя не приема добре факта, че носът и е крив, както и че се страхувала, че може
да ослепее. Свидетелката М. В. също
видяла ищцата непосредствено след инцидента и установява, че очите на Д.Н. били
кръвясали, счита, че имало голяма опасност за зрението й, както и че лицето й
било подуто. Носът й бил виД. счупен и дишала през устата. През месец февруари
отказала посещение на рождения ден на детето на свидетелката зарази вида й и
към него момент.
Поради
изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера на обезщетението съдът
приема за доказани неимуществените вреди, установени със свидетелски показания.
Същите следва да бъдат конкретизирани, съгласно приетото чл.52 от ЗЗД във
връзка с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС. Установява
се от заключението на вещото лице, изготвено въз основа на медицинска
документация и преглед на ищцата, че действително са причинени счупване на
носни костици и на
кръвоизлива в стъкловидното тяло на едното око.
По отношение на размера на обезщетението за тези вреди настоящият състав приема, че следва да бъде определен в общ размер от 6 000 лева по справедливост и с оглед съдебната практика по аналогични хипотези.
Относно
искът за обезщетяване на вреди, описани в исковата молба 1.3. и за установяване на останалите описани в
исковата молба неимуществени вреди,
настоящият състав приема следното от събраните по делото доказателства:
По делото относно установяване на неимуществените вреди е изслушано заключение на съдебно – психологична експертиза, вещото лице по която е дало заключение, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено.
Вещото лице е посочила, че поведението на ищцата е характерно за жертва на продължително психическо и физическо домашно насилие, подчинено на страх за живота и безопасността, липса на трезва преценка за реалността, хронична тревожност, соматични оплаквания – безсъние, главоболие и други. Уточнено е, че страхът е продължителен и датира от първите актове на насилие върху нея. Експертът е посочила, че внушаването на страх е емоционално насилие, което води до усещането за разрушаване на доверието в собствените възможности, за подчиненост, зависимост и слабост.
В отговор на въпрос, поставен относно конкретния акт от 23.01.2013 година, допуснат с оглед установяване на твърдяните по т.1.3 вреди, вещото лице е дала заключение, че симптомите, които се установяват в ищцата следва да се разглеждат в цялост, поради хроничния травматизъм на жертва на домашно насилие, съгласно което последиците от акта от посочената дата са свързани с последиците от останалите въпроси за другите актове на насилие.
Предвид
изложеното и с оглед направените оспорвания от ответната страна при изслушване
на заключението, относно конкретните вреди за посочената дата следва да бъдат
взети предвид свидетелските показания на двете допуснати до разпит свидетелки,
разпитани и повторно по тяхно искане. Двете свидетелки не са очевидци на случилото се на посочената дата, но имат
лични впечатления за състоянието на ищцата непосредствено след това. Свидетелката В.П. К. – М., която познава страните в
процеса и близка с Д.Н., се установява, че я видяла след като й се обадила да я
вземе от свекърва й. Приела я в дома си и
тя останала там около месец и половина, в който период свидетелката не
работела. Била синьо - лилава и подута.
Страхувала се да ходи до конната база, където работела и ходела там с придружител. Свидетелката
установява, че впоследствие тормоза продължил, въпреки, че страните вече не
живеели заедно. Установява, че след този случай Д.Н. преустановила социалните
си контакти, включително преустановила и курса по аеробика, който водела. Била
разстроена и изпаднала в дупка, при всеки звук подскачала, страхувала се.
Свидетелката описва и други случаи на обиди и агресия от страна на ищеца по
исковете. От показанията на свидетелката
М. В. също се установява, че след
инцидента Д.Н. се страхувала и не искала да излиза от дома си, искала някой да
я придружава, била обездвижена от страх.
По изложените съображения настоящият състав приема, че с акт на насилие на посочената дата 29.01.2013 година са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страх за здравето и живота, работата й, стрес, безсъние, потиснатост.
Предвид
изложеното настоящия състав приема, предвид посоченото по – горе правило на
чл.52 от ЗЗД и приложимото тълкуване на
закона, че в случая обоснован и съответен размер на обезщетението е сума в
размер от 2 000 лева като следва да бъде взето предвид, че беше отчетено и
обезщетението посочено по – горе относно конкретните телесни увреждани.
Разграничението е направено предвид спецификата на конкретния случай, предявяването на иска с посочване на
неимуществените вреди по посочения в него начин и присъждане на обезщетение за
вреди по повод предявения иск в наказателното производство. Следва да бъде
посочено, че по отношение на констатираните в настоящата хипотеза
увреждания не е налице произнасяне с
присъдата, съответно и присъденото
обезщетение не обхваща тези увреждания. По изложените съображения предявеният
иск е допустим.
По
повод направеното възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на
иска настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая искът е предявен на 21.09.2018 година. По повод направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника по този искът ищцата е възразила, че съгласно закона давност между съпрузи не тече. От изготвената служебна справка настоящият състав констатира, че гражданският брак между страните е прекратен на 16.12.2013 година с постановяване на решение с правно основание чл.50 от СК, което е необжалваемо. Съгласно чл.114 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, но съгласно чл.115, б. „в“ от ЗЗД давност между съпрузи не тече. Поради това следва да се приеме, че в конкретния случай давността не е започнала да тече от датата на деликта – 29.01.2013 година, а от деня, следващ датата на прекратяване на брака – 17.12.2013 година. Искът, с предявяване на който давността е прекъсната /чл.116, б. „б“ от ЗЗД/ е постъпил в съда на 21.09.2018 година, което е преди изтичане на давността на 17.12.2018 година.
Поради изложеното настоящият състав приема, че правопогасяващото възражение, направено от ответната страна е неоснователно.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът по насрещния иск да бъде осъден да плати обезщетение на ищцата за неимуществени вреди от деликт от 29.01.2013 година в размер от 8 000 лева, а до пълния предявен размер от 15 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт от 19.07.2013 година:
С
решение № 1 705 от 18.10.2013 година, постановено по гражданско дело №
6 317 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, ответникът Д.Д.Н. е
задължен да се въздържа от осъществяване на
домашно насилие по молбата от Д.Н.Н.. В мотивите, предвид предмета на спора, съдът е приел, че
на 19.07.2013г. и 21.07.2013г. ответникът е
извършил домашно насилие по отношение на Д.Н.Н., изразяващо се в отправяне
обиди и заплахи за саморазправа.
С Решение от 12.02.2014 година, постановено по въззивно гражданско дело № 2256 по описа на Бургаски окръжен съд за 2013 година.
За установяване на фактическите твърдения относно случая от посочената като свидетел е допусната М. В.. От нейните показания се установява, че тя била на мястото на случката, за да язди. Ответникът Д.Н. извадил трион и отишъл да реже клон зад конюшнята. Извикал ищцата и й казал обидни думи, казал, че ще й отреже главата и размахал трион. Свидетелката заявява, че искала да бъде близо, за да може ако се случи нещо да й помогна. Впечатленията й са за това, че ищцата била разтреперана, изнервена и заеквала. За случая свидетелства и В. К., но посочва, че не е очевидец, а обстоятелствата й били преразказани.
От съвкупната преценка на посочените доказателства настоящият състав приема, че ответникът е осъществил противоправно деяние на посочената дата като обиждал и заплашвал че ще отреже главата на ищцата, както и че размахал трион срещу нея, с което й е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на негативни емоции като стрес, уплаха, страх. В тази насока следва да бъде взето предвид и заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – психологична експертиза, съгласно което резултата от осъщественото домашно насилие следва да бъде гледан като съвкупност от отделни актове, включително и настоящия. Посочено е, че към момента на експертизата е налице хронична тревожност, която може да настъпи в резултат на продължаващо въздействие на стресиращи и травматични събития, която тревожност е прекомерна в сравнение с обичайната, провокирана от ежедневни ситуации. Поради това следва посочения акт на домашно насилие да бъде отчетен като един от актовете на насилие допринесли относно посочения резултат.
По посочените по – горе съображения настоящият състав приема, че обоснован и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер от 2 500 лева, до пълния предявен размер от 10 000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност следва отново да бъде посочено, че е неоснователно, тъй като срокът с погасителен ефект е започнал да тече с прекратяване на гражданския брак, сключен между страните на посочената дата – 16.12.2013 година, и и съответно искът, предявен на 27.08.2018 година с подаване на отговора на исковата молба в общ размер от 20 000 лева и конкретизиран с молба от 21.09.2018 година и други допълнително молби за уточнение, не е погасен по давност с изтичане на петгодишен срок.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деяние от 11.06.2014 година, настоящият състав приема следното:
С Решение от 29.01.2015 година, постановено по въззивно гражданско дело № 2156 по описа на Бургаски окръжен съд за 2014 година, е отменено решение от 11.11.2014 година по гражданско дело № 4606 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година и на молителката наложена мярка за защита по реда ЗЗДН като ответникът Д.Н. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по молбата от Д.Н., забранено му е да приближава на повече от 10 метра жилището, местоработата и местата за социално контакти на молителката, задължен е да посещава специализирана програма и му е наложена глоба. Констатациите в мотивите по фактите са за това, че 11.06.2014 година при възникнал конфликт между страните, в момент, в който Д.Н. се навела да прибере помпа, която той дърпал, а тя не пускала, ответникът я бутнал и тя паднала на земята. В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – медицинска експертиза, е посочено, че във връзка с травматичен инцидент на 11.06.2014 година Д.Н. е получила кръвонасядания по предната повърхност на дясната подбедрица и горна трета и по задната повърхност на лява подбедрица в горна трета.Поставената диагноза е травми на няколко структури на дясното коляно. Уврежданията да травматични и са в резултат на действие на твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени при блъскане или събаряне върху терен. Вещото лице е посочил, че възстановяването трае по – малко от 30 дни без специално лечение. В експертизата е посочено, че травмата на коляното не е уточнена и е необхоД. да се проведе целенасочено изследване на меките структури на колянната става. От показанията на свидетелката В. К. се установява, че тогава ищцата куцала, ходела с бастун и пиела противовъзпалителни лекарства. В продължение на един месец не можела да работи и доколкото на свидетелката й е известно и до сега тя има последици от травмата.
Предвид изложеното, което се установява от съвкупната преценка на посочените по – горе доказателства, настоящият състав приема, че с посочените по – горе действия, довели до бутане на ищцата на земята той е причинил уврежданията на коляното, посочени по – горе и представляващи увреждания на няколко структури на дясното коляно.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че с посоченото действие ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за обезщетяване на които следва да бъде присъдено обезщетение в размер от 1 500 лева, с което искът да бъде уважен до пълния предявен размер. При формиране на изводите беше взето предвид, че посоченото действие, също като останалите, е довело в дългосрочен план до резултати, посочени в съдебно – психологичната експертиза.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деяние от 05.09.2014 година, настоящият състав приема следното:
С Присъда № 81 от 12.05.2015 година, постановена по н.ч.х.д. № 4 973 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година ответникът Д.Н. е признат за виновен в това, че на 05.09.2014 г., около 15,00 часа на територията на конна база, находяща се в местността „Дермен Оджа”, в землището на с. Т., Община Бургас чрез удар с глава в лицето и чрез изблъскване, причинил на Д.Н.Н., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в увреждания по главата, наранявания по тялото и контузия на ръката, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК са му наложени съответните наказания. С тази присъда подсъдимият е признат за виновен и в това че в условията на съвкупност с горепосочените деяния, по същото време и място - на 05.09.2014 г., около 15,00 часа на територията на конна база, е извършил престъпление и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК. Поради това са му наложени съответните наказания.
С тази присъда и по повод предявеният граждански искове Д.Н. е осъден да плати на Д.Н. сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинената телесна повреда и сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 144 от НК.
В мотивите към посочената присъда като увреждания съдът е приел, че „Сред медицинските находки присъстват и увреждания в задната част от тялото на тъжителката – две коси успоредни ивичести кръвонасядания по задната страна на дясната подраменница, три кръвонасядания с повърхностно охлузване в областта на дясната лопатка, охлузване със синкаво кръвонасядане по левия лакът и увреждане в дясно от гръбнака на нивото на гръдния прешлен, както и контузия на ръката – оток със синкаво кръвонасядане по палеца на лявата ръка.“
В съдебно – медицинската експертиза е посочено, че в представената медицинска документация се съдържат данни за увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Вещото лице е дал становище, че най – вероятно уврежданията се дегенаративни, т.е. имат болестна причина. Изложено е, че липсата на компютърна томограхия и консултация с неврохирург не позволяват по – точна преценка.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че вредите, които са описани в исковата
молба от ищцата – в резултат на удар в областта на гърба и в кръстната област, получила продължителни и
трайни увреждания, придружени с продължителни и трайни болки и ограничаване
движението на тялото в посочената област, не са доказани при условията на пълно
и главно доказване.
По отношение на описаните от това деяние неимуществени вреди - силен емоционален стрес, страх за здравето и живота й, имуществото й и препитанието й, отчаяние, потиснатост, депресия с паник атаки, ниска самооценка, проблеми в общуването и реализирането й в социална среда за продължителен период от време, настоящият състав приема, че не са установени по делото при условията на пълно и главно доказване, тъй като липсват преки доказателства. Съответно не може да се приеме, че тези неимуществени вреди не са обезвредени с присъждане на обезщетение с гражданския иск в наказателното производство. Видно от мотивите към присъдата за деянието, чиято квалификация е причиняване на телесна повреда тя е обезщетена за провокирал е у нея чувство на страх и унижение, а за обезщетение за неимуществени вреди от деянието, осъществяващо състава на чл.148 от НК вр. чл.146 от НК. Поради изложеното настоящият състав приема, че този иск на деликтно основание следва да бъде отхвърлен. Претенцията не е недопустима, тъй като е заявена за обезвреда и на вреди, за които ищцата твърди, че са продължителни, а искът е за обезщетяване на вреди от оздравителният период да е продължил продължително време. За посочените неимуществени вреди настоящият състав приема, че не може да бъде прието при условията на пълно и главно доказване, че те са ново увреждане, настъпило в резултат на посоченото деяние след постановяване на присъдата и съответно не са обезщетени с присъденото до момента обезщетение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че този иск следва да бъде отхвърлен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответната страна да бъда осъдена да плати на ищеца претендираната сума на основание чл.127 от ЗЗД, а ответникът по насрещните искове да бъде осъден да плати на ищцата обезщетения в размер на част от претендираните суми, а за искът за деянието от 05.09.2014 година искът да бъде отхвърлен.
По разноските, направени от страните по водене на делото настоящият състав приема следното:
Ответната страна следва да бъде осъдена да плати на ищеца следните разноски: сумата от 200 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 720 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за предявения иск с правно основание чл.127 от ЗЗД, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно – икономическа експертиза.
По повод защитата по предявените искове ответникът по тях е направил разноски в размер от 6 720 лева, от които той претендира присъждане на сума в размер от 4020 лева, съгласно списъка на разноските.
Тъй като исковете са предявени за сума в размер от 34 177 лева, а от тях е присъдена сума в размер от 12 000 лева ищцата по насрещните искове следва да бъде осъдена да плати на ответника по тях сума в размер от 4360 лева, поради което претенцията за тези разноски следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 4 020 лева, съответно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, т.4 от ГПК ответникът по насрещните искове следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 320 лева.
В писмения отговор, в който са предявени претенциите ответната страна също е поискала присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищцата е направила разноските, посочени в списъка за разноски, съгласно представените до момента доказателства, с изключение доплащане за съдебно – медицинска експертиза в размер от 166 лева и корекция на депозита за изготвяне на експертизите, който е в общ размер от 400 лева. Съгласно изложеното разноските са в размер от 1 512, 08 лева. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден за плати на ищцата сумата 530, 91 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.127, ал.2 от ЗЗД, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск в общ размер от 23 887, 97 лева /двадесет и три хиляди, осемстотин осемдесет и седем лева, деветдесет и седем стотинки/, представляваща припадащата й се част от платена в периода от 01.03.2013 година до 17.11.2016 година от ищеца сума по договор за банков кредит от 01.03.2013 година, сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК *********, от една страна, и „Добиник“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д.Д.Н., като кредитополучател, Д.Д.Н., като солидарен длъжник и Д.Н.Н., като солидарен длъжник, от друга страна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.05.2017 година до окончателното й плащане, както и сумата 970 лева /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 5 677 лева /пет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева/, която тя твърди, че е внесла по негова банкова сметка *** банков кредит от 01.03.2013 година, сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК *********, от една страна, и „Добиник“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д.Д.Н., като кредитополучател, Д.Д.Н., като солидарен длъжник и Д.Н.Н., в резултат на реализирано от ответника физическо и психическо насилие по отношение на нея по време на гражданския им брак, включително деянията, които той е извършил в периода от месец януари на 2013 година до месец май 2014 година, като е посочени и период – до месец септември 2015 година.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес:
***, да плати на Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 8 000 лева
/осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на деяние от 29.01.2013 година, с което са причинени 1.1 счупване на носни костици, довело до трайна
деформация на външния нос с хлътване на лява носна костица, до постоянно и
трайно затруднено носно дишане, намалено обоняние, пристъпно главоболие,
компресия в сърдечната област, умора, отпадналост, естетичен и психичен
дискомфорт; 1.2. кръвонасядане клепачите на двете очи с кръвоизлив в
стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно намалено зрение на лявото
око, дискомфорт, притеснения и безпокойство относно изхода на оздравителния
процес, 1.3. продължителен страх за здравето, живота,
работата, препитанието ми, страх от ответника, стрес, безсъние, потиснатост,
които не обезщетени с гражданския иск, уважен с Присъда № 45/17.02.2014
година, постановена по н.ч.х.д. № 3318 по
описа Бургаски районен съд за 2013
година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди счупване на носни костици, довело до трайна деформация на външния нос с
хлътване на лява носна костица, до постоянно и трайно затруднено носно дишане,
намалено обоняние, пристъпно главоболие, компресия в сърдечната област, умора,
отпадналост, естетичен и психичен дискомфорт; 1.2. кръвонасядане клепачите на
двете очи с кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, довело до временно
намалено зрение на лявото око, дискомфорт, притеснения и безпокойство относно
изхода на оздравителния процес, 1.3. продължителен
страх за здравето, живота, работата, препитанието ми, страх от ответника,
стрес, безсъние, потиснатост, които не обезщетени с гражданския иск, уважен с Присъда
№ 45/17.02.2014 година, постановена по
н.ч.х.д. № 3318 по описа Бургаски районен съд
за 2013 година, за разликата от уважения размер от 8 000 лева /осем
хиляди лева/ до пълния предявен размер от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, да плати на Д.Н.Н.
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деяние от
19.07.2013 година противоправно деяние за което е постановено и
е влязло в сила решение № 1705 от 18.10.2013 година по гр.д. № 6317/2013 год.
по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, и са причинени емоционални
болки и страдания, изразяващи се в : преживян силен страх за здравето и живота
й, за работата и препитанието й, продължителен емоционален стрес и депресия,
ниска самооценка, безсъние за продължителен период от време.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Н.Н.
ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***
да й плати обезщетение за неимуществени вреди причинени с деяние от 19.07.2013 година противоправно деяние за което е постановено и
е влязло в сила решение № 1705 от 18.10.2013 година по гр.д. № 6317/2013 год.
по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, и са причинени емоционални
болки и страдания, изразяващи се в : преживян силен страх за здравето и живота
й, за работата и препитанието й, продължителен емоционален стрес и депресия,
ниска самооценка, безсъние за продължителен период от време, за разликата между
присъдената на това основание сума от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева / до пълния
предявен размер на претенцията от 10 000 лева /десет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Д.Д.Н.
ЕГН ***********, с адрес: ***, да плати на Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени с деяние от 11.06.2014 година, за което е
постановено и влязло в сила
решение № III-8 от 29.01.2015 година по в.гр.д. №
2156/2014 год. по описа на Бургаски окръжен съд за 2014 година, които са както следва: Травми на няколко структури
на коляното-дясно, довели до продължителни и трайни болки, и ограничение на
движението в колянната става на десния крак; Силен емоционален стрес, страх за
здравето и живота й, за работата и препитанието й, депресия, ниска самооценка
за продължителен период от време.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
в резултат от деяние от 05.09.2014 година, за което той е осъден с
влязла в сила присъда № 81 от 12.05.2015 година, постановена по н.ч.х.д. № 4973
по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, и изразяващи се в продължителни и трайни
увреждания, придружени с продължителни и трайни болки и ограничаване движението
на тялото в посочената област, поради недоказаност, както и за силен емоционален
стрес, страх за здравето и живота й, имуществото й и препитанието й, отчаяние,
потиснатост, депресия с паник атаки, ниска самооценка, проблеми в общуването и
реализирането й в социална среда за продължителен период от време, поради обезщетяване с уважен с присъдата граждански
иск.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, да плати на Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 530,91 лева /петстотин и тридесет лева, деветдесет и една стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, да й плати разноските, направени по водене на делото до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. ЕГН ***********, с адрес: ***, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 320 лева /триста и двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.