Р Е Ш Е Н И Е
№………./13.11.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Славова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1509 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от "КОЛИС ЛЕНД
ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД гр. София срещу "ЧЕРНО
МОРЕ" АД гр. Варна за предаване владението върху реална част с площ
от 20 000 кв. м, щрихована с контур в кафяв цвят, от ПИ ид. 30497.50.158
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-85/16.12.2009 г. на ИД на АГКК, целият с
площ 89661.00 кв. м, адрес в с. Звездица п. к. 9027 общ. Варна, м. "Амонал", трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид производствен, складов обект, отделно от сградите, по чл. 108 ЗС и за премахване незаконно построените в същата
реална част ограда, очертана с контур в зелен цвят и сгради за
енергопроизводство, съответно с площ
от 87 кв. м, оцветена в червен цвят и с площ от 18 кв. м, оцветена в син цвят,
всички оцветявания по скица, приложена на л. 9 от делото, по чл. 109 ЗС, всички
искове основани на твърдение за придобиване собствеността чрез договор, сключен
с нот. акт № 43 том I рег. № 1004 дело 37/2009 г. по описа на Нотариус рег. №
190 на НК, вписан в СВ-Варна на 25.02.2009 г. вх. рег. № 3266 акт 71 том IX
дело 1771 и за заплащане на сумата 6000 лв., представляваща част от дължимото
обезщетение за неоснователното обогатяване чрез ползването на гореописания имот
в периода от 25.05.2011 г. до 25.05.2016 г., по чл. 59 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата в периода от предявяване на исковата молба – 26.05.2016 г.
до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът възразява, че исковете са недопустими, поради
изтичането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП, евентуално за свое право на
собственост, придобито върху земята и всички сгради чрез преобразуване от "ЧЕРНО
МОРЕ" ЕООД, а от него – чрез преобразуване от комбинат Електрон Варна и
институт Електрон Варна с Разпореждане
№ 20 от 20.09.1991 г. на Министерския съвет, евентуално по
давност. Твърди нищожност на публичната продан от АДВ, тъй като длъжникът не е
бил собственик. Претендира разноски.
Ищецът оспорва възраженията. Евентуално се позовава на
придобиване от продавача по силата на фикцията по чл. 239, ал. 2 ДОПК.
По същество страните поддържат становищата.
Представят подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По
допустимостта:
- правен интерес:
От представения заверен препис (л. 28 от делото на РС) се
установява, че ответникът е подал заявление вх. № 99-25455/04.09.2013г. на СГКК
гр. Варна за нанасяне на обекти в КККР, ведно с Акт № 917/17.12.2013г. за
непълноти и грешки и скица-проект № 32818/15.11.2013г. на СГКК-Варна (л. 29-32
от делото на РС).
От представения заверен препис (л. 33-40 от делото на РС)
се установява, че с решение № 2337, постановено на 16.10.2014 г. по адм. д. №
726/2014 г. на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на ответника
срещу заповедта на Началника на СГКК, с която е отказано нанасянето на нови
обекти в КККР: ПИ 159 и сгради №№ 159.1, 2, 3, 4 и 5, промяна в границите на
158 и заличаване на сграда ид. 158.1 и 158.2.
Прието е, че е налице настоящият спор за материално
право.
Съдът приема, че е налице правен интерес.
- с оглед правоспособността на ответника:
Недействителността на учредителния апорт може да бъде
установена и след изтичането на преклузивния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ (решение № 172 от 18.06.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 664/2010 г., II т. о., ТК). По същите съображения е допустим и иск за
собственост върху придобит при преобразуване имот.
- по
пропускането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП:
Ищецът
твърди придобиване чрез договор, но не от възстановен собственик, а от
дружество, което се е снабдило с нотариален акт за собственост, придобита чрез
преобразуване. Възражението за пропускането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП е
неоснователно.
По надлежното предявяване:
От представения заверен препис (л. 397) се установява, че
със заповед № 095/17.04.2012 г. на Главния архитект на община Варна е разрешено
изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ 30497.50.158, а със заповед № Г-130/13.09.2012
г. от Заместник кмета на община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ II-158-за
производствено-складова дейност (л. 399), съгласно приложената ситуация (л.
400). Ответникът е подал жалба за прогласяване нищожността на заповедта. Съдът
приема, че индивидуализацията на имота по кадастралната карта е достатъчна.
Изискването за посочване от ищеца обекта по действащия регулационен план се
отнася за планове с отчуждително действие.
Макар, че ответникът е представил данъчна оценка в
първото съдебно заседание, въпросът за цената на иска не е изрично и
своевременно повдигнат.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество
в хронологичен ред:
От
представените от ответника и от Областния управител заверени преписи (и л. 48 и
л. 11 от преписката към корицата на том трети; преписът, представен от ищеца на
л. 24 от делото на РС е само от първата страница на акта) се установява, че е издаден акт № 11773 от
12.04.1973 г. за държавна собственост върху терен с площ от 110 дка,
административно-битова сграда, работилници, фабрични сгради, лаборатория, два
трафопоста, и складове, предоставен на ДСО "Тежка химическа промишленост", фабрика "В.
Левски", с ръкописни
бележки, че част от сградите впоследствие са предадени на Окръжния
пневмологичен диспансер през 1977 и 1978 г., а парокотелното – на завода за
прецизна металокерамика.
Ищецът оспорва
ръкописните бележки върху
акта.
От
представения от Областна администрация заверен препис (л. 170 и цит. л. 11 от
преписката) се установява, че ръкописните бележки
съществуват върху акта.
От
представения заверен препис (л. 213) се установява, че е съставен генерален план на ДИП "Васил Левски", според заключението на вещите лица –
през м. август 1966 г. (л. 305).
От
представения от ответника заверен препис (л. 49) се установява, че е издадена заповед № IV-92 от
30.03.1977 г. от министъра на химическа промишленост СХК "Девня" да предаде на ОНС Варна сграда за оловно производство,
сграда за централна заводска лаборатория, площадка за основно производство и
резервоар за газьол, всички от ликвидирания цех "В. Левски"
на южния бряг на варненското езеро.
От
представения заверен препис (л. 69 от преписката по АДС към корицата на том
трети) се установява, че е издадена заповед №
2632 от 20.05.1977 г. от ОНС Варна отдел "Финанси" да
предаде на Окръжния пневмологичен диспансер дворно място с площ 7000 кв. м,
резервоар и сгради за оловно производство и за централна заводска лаборатория.
Предаването е извършено на 31.05.1977 г., за което е съставен протокол-опис (л.
78 от преписката по АДС).
В преписката
по АДС се намират опис на сградите и окомерна скица (л. 87, гръб и л. 88),
според които теренът, предоставен на диспансера, е извън процесния.
От
представения заверен препис (л. 53 от преписката по АДС към корицата на том
трети) се установява, че е издадена заповед №
1253 от 22.07.1977 г. от ген. директор на ДСО "Черна металургия",
на основание заповед № 926/11.05.1977 г. на министъра на машиностроенето и
металургията и разделителен протокол с ДСО "Цветна металургия",
считано от 01.07.1977 г. цехът за производство на флюси в гр. Варна да премине
като производствено звено – цех към Завода за спирално заварени тръби гр.
Септември.
Съдът
приема, че е извършена реорганизация чрез прехвърляне само на звено от
съществуваща организация (Таджер. В. Правото на държавна социалистическа
собственост в НРБ, С.: Наука и изкуство, 1975, с. 392). Конкретните обекти,
включени в звеното не са определени в заповедта.
Постановено
е Разпореждане № 50 но Бюрото на МС от 06.09.1978 г. за строителство на цех за
флюси за заваряване на метали (л. 86 от преписката по АДС към корицата на том
трети), според което до изграждането на новия цех в района на ЗСТ Септември
производството на флюси следва да остане във фабрика "В.
Левски" Варна.
От представения
заверен препис (л. 82 и 96 от преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено
писмо от 26.09.1978 г. от Министерството на металургията и минералните ресурси
до ДСО "Цветна металургия", копие ОНС Варна, с което е дадено съгласие за безвъзмездно
прехвърляне на дворно място и
стационарни основни средства на бившето ДИП "В. Левски".
От представения
заверен препис (л. 67 и л. 97 от
преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е издадена заповед № 4605 от 03.10.1978 г. от
Председателя на ИК ОНС Варна, на основание писмо от Министерството на
металургията и минералните ресурси и НДИ, с която са предоставени в оперативно
управление на Дирекция "Народно
здраве и социални грижи", респективно на Окръжния пневмологичен диспансер
Варна административна сграда, две дърводелски работилници, ремонтна работилница
и две авторемонтни работилници.
От представения
заверен препис (л. 100 от
преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 19.12.1978 г. от Министерството на
металургията и минералните ресурси до ОНС Варна, копие ДСО "Цветна
металургия", с което е съобщено,
че в изпълнение на цитираното Разпореждане № 50 на Бюрото на МС, необходимите
дворно място и основни средства, освободени от цеха за цинквайс на ОЦЗ се предоставят
на ЗСТ Септември.
От представения
заверен препис (л. 98 от
преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е издадена заповед от 19.12.1978 г. от генералните
директори на ДСО "Цветна
металургия" и ДСО "Черна металургия", според която ОЦЗ следва да прехвърли
безвъзмездно на ЗСТ сгради и машини. В заповедта няма разпореждане за терена.
От представения
заверен препис (л. 101 от
преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 29.12.1978 г. от ОНС Варна до
Министерството на металургията и минералните ресурси, с което е съобщено, че на основание предходното писмо е издадена
заповед за предоставяне на част от дворно място и основни средства на Дирекция Народно здраве и социални грижи и
е разработен проект за пневмологичен диспансер.
От представения
заверен препис (л. 94 от
преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 03.01.1979 г. от ОНС до ОЦЗ Кърджали, копие фабрика "В.
Левски", че следва в срок до
30.01.1979 г. да освободи дворното място и сградите на ликвидирания цех за
цинквайс, които са предадени за оперативно управление със заповед № 4605
на Дирекция "Народно здраве и
социални грижи".
От представения
заверен препис (л. 92 от
преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 19.01.1979 г. от ЗСТ "Септември" – ДСО "Черна металургия" до ОНС Варна, с което съветът е уведомен, че дворното
място и основни средства от цеха за цинквайс към ОЦЗ Кърджали се предоставят на
ЗСТ.
От представения
заверен препис (л. 93 от
преписката по АДС към корицата на том трети) се установява, че е изпратено писмо от 04.02.1980 г. от ОНС Варна до ОСП
за стоманени тръби гр. Септември, че
съгласно решението на ВДА предприятието следва да предаде на съвета административна сграда, две
дърводелски работилници, ремонтна работилница и две авторемонтни работилници.
Съдът
приема, че между ЗСТ и ОНС Варна е разрешен
спор за сгради, но извън процесния терен.
В
обяснителна записка, изготвена от "Стоманени тръби" АД за деактуването (л. 56 от преписката по АДС към
корицата на том трети) е вписано, че в активите на АД са заведени теренът с
площ от 110 дка и сгради с номерация по АДС: т. 8 цех за флюси, портиерна,
сграда за експедиция, ремонтна работилница, производствена сграда за цинквайс,
трафопост № 1, сграда за парокотелно, а освен тях – и новопостроени помпена
станция и авторемонтна работилница с гараж; сградите с №№ по АДС 9, 10 и 11 и
2-6 и 22 се предават на Окръжния пневмологичен диспансер; сградата на цеха за
оловен миниум и два склада се предават по-късно на НПК "Черно
море".
Следва да се
предполага, че при реорганизацията е прехвърлено правото на оперативно
управление върху всички основни средства, които са обслужвали звеното на ДИП
"В. Левски", освен тези които са изрично изключени
т.е. предоставените на Дирекция "Народно
здраве и социални грижи". Предположението не е опровергано от ответника,
поради което съдът приема, че ЗСТ е придобил право на оперативно управление
върху терена с площ 110 дка, включително процесната част, и върху сградите.
Представен е
заверен само от ответника препис (л. 60) за установяване, че с Разпореждане на Министерския
съвет № 66 от 01.12.1980 г., считано от 01.01.1981 г. се образуват
Научно-производствен комбинат за радионавигационна апаратура като поделение на
ДСО "Електрон", на основата на ЗРНА от
системата на ДСО "Електрон" и завод "Черно море" от
ДСО "Приборостроене и
автоматизация" и Институт по радионавигационна
апаратура, на основата на Базата за развитие и внедряване към завод "Черно море" и Базата за развитие и
внедряване на ЗРНА. Ищецът оспорва документа.
От представения
заверен препис (л. 62) се установява, че с решение на ИК ОНС, по искане на директора (л. 61),
комбинатът е наименуван НПК "Черно
море".
В документите е
описан НПК "Черно море", който е поделение на ДСО "Електрон", но който поема активи и
пасиви на други ЮЛ и от своя страна също има поделения. Съдът приема, че НПК е
държавно юридическо лице (ДЮЛ), което притежава отделно имущество, т.е.
самостоятелен субект.
От представения
заверен препис (л. 46-47 и л. 271-272) се установява, че е взето решение № 4-32
от 13.03.1984 г. от ИК на Окръжния народен съвет - Варна за разкриване към НПК
"Черно море" на нов цех, с преустройване помещенията на бившия цех
"Амонал" за ангажиране на 250-300 специалисти.
От представения
заверен препис (л. 45) се установява, че е издадена заповед № 786 от 29.04.1984
г. от Председателя на ИК ОНС Варна, на основание горния протокол и НДИ, да се
предаде безвъзмездно в оперативно управление на НПК "Черно море" сградата на бившия цех за оловен миниум, заедно
със складовете /2 бр./ към него за разкриване на цех за производство на стоки
за народно потребление.
Представено е от
ищеца писмо от община Варна (л. 231), от което е видно, че заповедта не се
съхранява в архива на общината, а протоколите за заседания на ИК са предадени в
Държавния архив.
Заповедта се намира в
преписката по съставянето на АДС изпратена от Областния управител (л. 54 от
преписката към корицата на том трети).
От представения
заверен препис от протокол № 1 от 12.05.1986 г. за предаване и преустройство на
помещения между СКСТ (ЗСТ) и НПК (л. 124), съгласно заключението на вещите лица
(л. 307), отразени по
копие от генералния план (л. 126) се
установява, че СКСТ е поело задължение (т. 2 б. в) след ремонт на помещението
по б. б да предаде на НПК ползването на допълнителен терен, необходим за
ползването на сградите.
В заключението (л.
307) вещите лица приемат, че в кадастралната карта тези сгради са заснети с
идентификатори №№ 30497.50.158.1, построена през 1962 г., 2, построена ок.
1970-1975 г. и 3, построена през 1962 г. Процесните сгради за
енергопроизводство, съответно с площ
от 87 кв. м, оцветена в червен цвят по скицата на л. 9 от делото (проектен № 4
по скицата към заключението) и с площ от 18 кв. м, оцветена в син цвят по
скицата на л. 9 от делото (проектен № 4 по скицата към заключението), също са
построени през 1962 г. Вещите лица не са открили строителни книжа, но сградите
са съвместими с плана и са построени в съответствие с нормите за проектиране и
строителство.
От представения
заверен препис-извлечение (л. 42 и 43) от инвентарна книга на ДМА на
"Черно море" АД, издадено от главния счетоводител, се установява, че
в книгата е вписана земя Амонал от 31.01.1986 г.
От
представения заверен препис (л. 44 и л. 269) се установява, че е изпратено писмо от НПК,
поделение на ДСО "Електрон"
за издаване на акт за собственост на възложения със заповед № 786 имот:
сградата на цех "Амонал" и принадлежащите и два бр. складове.
От
представения заверен препис (л. 41 и л. 268) се установява, че е издаден акт № 403/12.05.1987 г.
за държавна собственост върху сграда главен корпус, състояща се от висока част:
две части на по три етажа, ниска част две части на по два етажа и ниска част
една част на един етаж със застроена площ 1162 кв. метра, монолитна
конструкция, построена през 1962 г. и дворно място с площ от 20 дка, преди акта
предоставен за оперативно управление на ДИП "В. Левски" – Амунал, а към момента на съставяне на акта
– на РНС Аспаруховски, като в графата по бланката е вписано, че е отстъпено
право на строеж на НПК "Черно
море" със заповед № 786 от 29.04.1984 г. и протокол № 4 от
13.03.1984 г. на ОНС. Вписването в бланката няма решаващо значение (за
попълването на бланки решение № 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011
г., III г. о., ГК).
В правния анализ
наред с акта е представена и ситуация (л. 430 и л. 600) и списък на основните
средства (л. 431-433). Те съответстват на положението, установено при огледа
през октомври 2018 г.
По обектите на
предоставеното право на оперативно управление:
Съдът приема, че
обектът не може да се преценява по основните общи правила за тълкуване на
актове с вещно действие с предмет застроени имоти: при прехвърляне на терена
преминава и собствеността върху сградите, дори да не са били вписани в акта;
при прехвърляне на самостоятелен обект в сграда, в която е възникнала етажна
собственост, преминава и собствеността върху принадлежащите идеални части от
общите части, както и производното от горните две правила и относимо към
разглеждания случай правило: при разпореждане само със сграда правото на
собственост върху земята не преминава.
Върху държавните
недвижими имоти, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се
учредяват: права на ползване или права на строеж – в полза на обществените
организации-инвеститори и право на оперативно управление – в полза на
държавните организации-инвеститори (Павлова, М. Отчуждителни последици на
уличнорегулационния план. – Правна мисъл, 1967, № 5, с. 72). Тази уредба
показва, че отделянето на собствеността върху сградата от тази върху земята се
допуска само в полза на обществени организации.
Правилото е
предоставянето на право на оперативно управление върху сградите и върху земята
на едно държавно юридическо лице.
Предоставянето на
право на оперативно управление на сграда, отделно от земята, на едно държавно
юридическо лице и право на оперативно управление върху земята на друго държавно
юридическо лице, е нелогично.
В литературата се
приема, че щом правото на стопанисване трябва да се упражнява в съгласие със
специалната правоспособност на ДЮЛ, става ясен целевият характер на правото на
стопанисване и неговата служебна роля да служи като средство за рационално
упражняване на правото на държавна собственост (Таджер, В. Цит. съч., с.
449-450). Правото на управление или стопанисване на голата собственост върху
земята, няма този целеви характер. То не може да бъде средство за упражняване
на държавната собственост. Заводът за стоманени тръби не може да упражнява
владение и ползване върху земята, която е необходима на НПК, поради което
отделянето на сградите на НПК от земята на ЗСТ няма икономически смисъл. Само
поради спецификата на правото на оперативно управление съдът приема, че правото
на оперативно управление върху сградите се разпростира и върху необходимия за
ползването им, според предназначението им, терен (в този смисъл Таджер, В. Цит.
съч., с. 454). В същия смисъл е и становището в литературата, че управлението
на държавните земи, предоставени на промишлени предприятия, върху които е
изградена съответната производствена база, се осъществява от същите органи,
които управляват промишленото предприятие (изрично Петков, Т, П. Вълчев. Правен
режим на държавните земи. С.: Наука и изкуство, 1969, с. 188).
Нормата на § 34 ПЗР ЗИД ЗППДОП от 15.12.1995 г. (Доп. -
ДВ, бр. 45 от 1996 г.) не изключва това
тълкуване.
В практиката се
приема обратното (решение № 889 от 21.08.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2006
г., II г. о.; решение № 987 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2008 г., I
г. о., ГК), но също и, че не е логично да се
предполага, че раздържавяването е могло да се извърши, без това да засегне
земята, върху която са изградени съответните обекти (решение № 147 от
19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 7/2009 г., I г. о., ГК).
В обобщение съдът
приема, че НПК е придобил правото на оперативно управление върху сградите и
върху необходимия за ползването им терен, при граници по алеите и външните
стени на сградите, както са посочени от правоприемника на ЗСТ по скицата на л.
49 от преписката по съставянето на АДС.
От представения
заверен препис-извлечение (л. 42) от инвентарна книга на ДМА "Черно
море" АД, издадено от главния счетоводител, се установява, че в книгата е
вписан трансформатор силов от 01.12.1987 г.
През 1987 г. по
силата на Разпореждания №№ 1, 3 и 5 на Бюрото на МС за образуване на асоциации,
за образуване и преобразуване на СО, СК и институти и Решения на Стопанския
съвет при МС, обнародвани в ДВ, са преобразувани всички предприятия.
Разпореждане № 1 на Бюрото на МС за образуване на Асоциация
"Електроника" и за образуване и преобразуване на стопански
обединения, стопански комбинати и институти е обнародвано в ДВ бр. 5 от 1987
г., а решението на Стопанския съвет – частично (от т. III – в ДВ бр. 31 от 1987
г.). Плановото стопанство изисква да няма конкуренция т. е. следва да се
предполага, че в един район няма юридически лица, които да извършват една и
съща дейност – изрично Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ.
С.: СОФИ-Р, 2001, с. 165.
Поради общото
преобразуване и принципа на изключителност съдът приема, че през 1987 г. НПК е
бил преобразуван в комбинат "Електрон".
С Решение № 215 на МС
от 30.06.1991 г. за реорганизация на ДФ в специалното и гражданското производство
(л. 65), достъпно в АПИС, както и в Интернет, http://pris.government.bg, е допусната реорганизацията на фирма
"Електрон" София в редица фирми, сред които фирма "Черно
море" Варна, на основата на комбинат "Електрон" и институт
"Електрон".
С Разпореждане № 20
от 20.09.1991 г. на Министерския съвет се преобразува от 16.09.1991 г. ДФ
Електрон – София в ЕТД, съгласно приложения (л. 63 и 439), като с Приложение №
21 (л. 441) се образува "Черно море" ЕООД, на основата на комбинат
Електрон Варна и институт Електрон Варна, като поема съответната част от
активите и пасивите и другите права и задължения на фирма "Електрон"
София, съгласно разделителен протокол (л. 64 и 444). Текстът е достъпен в
Интернет, http://pris.government.bg.
Представен е заверен
препис (л. 444) от разделителен протокол от 12.12.1991 г. Автентичността на
подписите върху протокола е оспорена от ищеца (л. 471). Ответникът не е посочил
доказателства за автентичността, поради което документът е изключен от
доказателствата по делото.
Според правния анализ
(л. 592) по протокола е имало спор, който е останал без последствия.
Разделителният
протокол не е одобряван от държавен орган, поради което не би могло да се
приеме, че обособяването на имуществото настъпва по силата на акта на държавния
орган (решение № 186 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5980/2014 г., I г. о.,
ГК).
В практиката се е
приемало, че при изключване на разделителния протокол страната, която се
позовава на него не може да установи обема на придобитите при частното
правоприемство права (решение № 968 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1143/2008 г., III г. о., ГК), но също, че има значение дали насрещната страна
твърди и успява да докаже, че има друг разделителен протокол, по който
процесният имот е изключен от имуществото на преобразуваното дружество (решение
№ 262 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2647/2013 г., I г. о., ГК).
В практиката се е
приемало, че "съответна" част от активите и пасивите е не друга, а
имотите на съответната територия, поради което и при липсата на разделителен
протокол изводът за правоприемство е обоснован (решение № 76 от 6.03.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5857/2007 г., II г. о., ГК; решение № 806 от 11.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1000/2009 г., I г. о., ГК; решение № 52 от 25.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 814/2012 г., II г. о., ГК).
С решение от
28.01.1992 г. по ф. д. № 43/1992 г. на ВОС (л. 67) "Черно море" ЕООД
е вписано в ТР. Съдът приема, че при преобразуването на "Черно море"
ЕООД е предоставено имуществото в гр. Варна т.е. и процесния терен, ведно със
сградите.
Представени са от
ответника заверени преписи от документи: начална страница (л. 169), счетоводна
справка (л. 69), протокол за предаване на преоценка на имуществото и
обяснителна записка (л. 70-76); обяснителни записки: обща част (л. 77-84); АС
част (л. 85-90); ПГТ част (л. 91); В и К част (л. 92-93); Електроснабдяване,
електрообзавеждане и КИП и А инсталации (л. 94-95); справка за разходите за
придобиване към 31.03.1992 г. (л. 96) и генерален план (л. 97), всички за
установяване извършването на преоценка на имуществото на ЕООД по ПМС № 179/1991
г. през м. юни-юли 1992 г., съответно от записванията – че процесните имоти
вече са били вписани в активите на дружеството. Документите нямат самостоятелно
значение.
Ответникът е
представил архитектурната част от генералния план от м. юни 1992 г. на сградите
и съоръженията, съществуващи към м. април 1992 г.: производствена сграда № 1 и
монтажен корпус № 2 (л. 189). Процесните сгради са отразени, но
предназначението им не е посочено в плана.
Планът не е официално
одобрен или заверен. В обясненията си (л. 314) в. л. Х. сочи, че генералните
планове на секретни обекти не се съхраняват в общините. Дори да се приеме, че
не са били издадени книжа постройките са търпими.
Представено е решение
от 15.09.1992 г. по ф. д. № 7074/1992 г. на ВОС (л. 68) се установява
преобразуването на "Черно море" ЕООД в ответника, обнародвано в ДВ
(л. 66).
Съдът приема, че
ответникът е придобил правото на собственост върху терена и сградите.
Дейността на АД и
заетостта на работници през 1996 г. (л. 107-112; л. 301) нямат значение.
Представени
са извлечения от КП, всъщност кадастрални заснемания, които да послужат пред
АП, от 1999 г. (л. 216-218), от които е видно, че е съществувало положението,
установено при огледа през 2018 г. и които нямат друго значение.
Представен е
протокол от 28.09.1999 г. за приемане правен анализ, оценка и способ за
приватизация на ответника (л. 417) и приложение към него (л. 423), чието
авторство е оспорено (л. 471). С определение, постановено на 20.10.2017 г. (л.
870, гръб) оспорването е признато за недоказано. Тези документи, както и договорът от 19.10.2000 г. за продажба на акции на
регистрирания капитал на "Черно море" ЕАД – Варна (л. 50-51, л.
356-363 и 720-727), информационният меморандум (л. 52) - неразделна част от
договора, в който сред производствените площадки е описана "Амонал" с
площ 20 000 кв. м (л. 55), при граници, отразени по скица № 739 от
10.06.1999 г., заверена от Община Варна
(л. 58), за която няма реституционни претенции (л. 56) въз основа на
удостоверение, изд. от Община Варна (л. 59) и сред сградите са описани
производствена сграда, монтажен завод "Амонал", дърводелна с навес и
трафопост с битовка (л. 57) и информационният проспект на ответника (л. 364-396) нямат значение за правата на
собственост върху терена и сградите.
От
представения заверен препис (л. 56 от преписката
по АДС към корицата на том трети) се установява, че е издадена заповед № 1467 от
05.06.2000 г. от Областния управител на Варна за отписване терена с площ 110
дка от актовите книги с обяснителна записка, по искане на "Стоманени тръби" ЕАД.
Представени
са документи за попълване КП от 2003 г. (л. 219-224), което не е било
завършено.
От представения
заверен препис (л. 23 от делото на РС) се установява, че на 31.07.1998 г. е
издаден нот. акт 175 том XIII дело 6763/1998г. на Нотариус при ВРС, с който е
признато правото на собственост на "Стоманени тръби" АД върху дворно
място с площ 110 дка, ведно със сгради: помпена станция, трафопост, портална
стая, сграда за експедиция, авторемонтна работилница с гараж, сграда за
цинквайс, сграда за парокотелно, ремонтна работилница и сграда за добив на
флюси.
Нотариалният акт е
издаден въз основа на документите за предоставяне права на оперативно управление
на ЗСТ и НПК и за преобразуването на ЗСТ.
Съдът приема, че
признатото право на собственост върху процесната част от терена не съществува.
От представения
заверен препис (л. 25 от делото на РС) се установява, че на 22.12.2000 г. е
сключен договор с нот. акт № 159 том VI рег. № 10385 дело 841/2000 г. по описа
на Нотариус рег.№ 194 на НК, вписан в СВ-Варна на 28.12.2000г. вх. рег. № 14417
акт 158 том XL дело 9245, чрез който "Стоманени тръби" АД е следвало
да прехвърли на "Електа" ЕООД 11 000 кв. м ид. ч. от дворно
място, цялото с площ от 110 000 кв. м имот пл. № 1 по КП завод Амонал,
ведно с портална стая, сграда за експедиция, авторемонтна работилница с гараж,
сграда за цинквайс срещу цена, отчасти платена, отчасти платима до края на 2000
г. Страните са се споразумяли купувачът да ползва дял I по заключение на
експертиза, без погрешно включения в този дял трафопост до сключването на
договор за делба.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 193) се установява, че на 02.04.2001 г. е сключен
договор, чрез който "Стоманени тръби" АД е следвало да получи в
собственост дял I (в южната част на имота с площ 94092 кв. м, върху който са
построени ремонтна работилница със ЗП 200 кв. м и сграда за добив на флюси със
ЗП 1152 кв. м) и дял III (в северозападната част на имота с площ 4908 кв. м,
върху който е построена сграда за парокотелно със ЗП 432 кв. м), а
"Електа" ЕООД е следвало да получи в собственост дял II (в
североизточната част на имота с площ 11 000 кв. м, върху който са построени
сградите, описани в нотариален акт № 159 от 22.12.2000 г. и едноетажен
трафопост със ЗП 38 кв. м).
От представения
заверен препис (л. 20 от делото на РС) се установява, че е издадено
постановление за възлагане № 34571/2002/121249 от 26.06.2006 г. на Агенция за
държавни вземания РД-Пловдив, вписано в СВ-Варна на 20.09.2006 г. том XIV акт
237 вх. рег. 24170, на поземлен имот и две сгради, без тези на ответника,
всички отразени по скица от 17.05.2006 г. на Община Варна дирекция
"УТ" отдел "КР" (л. 21 от делото на РС), собственост на
длъжника "Стоманени тръби" АД, на купувача "Люкол" ООД.
Ответникът оспорва
правото на собственост на длъжника (л. 210). В ДВ бр. 58 от 18.07.2006 г. (л.
887-888) е публикувано съобщение за възлагането.
От представения
заверен препис (л. 22 от делото на РС) се установява, че е съставен протокол за
въвод във владение № 34571/2002/121270 от 12.07.2006 г. на Агенция за държавни
вземания РД-Пловдив в присъствието на служител на ответника. Документът не е
оспорен.
От представения
заверен препис (л. 18 от делото на РС) се установява, че на 26.06.2007 г. е
издаден нот. акт № 7 том IV рег. № 3502 дело 523/2007 г. по описа на Нотариус
рег. № 190 на НК, вписан в СВ-Варна на 26.06.2007 г. вх. рег. № 17822 акт 100
том LV дело 13479, чрез който "Люкол" ООД е признат за собственик на
ПИ № 000158 с площ 89 669 кв. м, ведно със сгради: за добив на флюси със
ЗП 1152 кв. м, ремонтна работилница със ЗП 200 кв. м, помпена станция със ЗП 61
кв. м, отразени по скица, върху която сградите на ответника не са отразени (л.
19 от делото на РС).
В едногодишния срок,
считано от публикуването в ДВ на съобщението за възлагането, не е предявен иск
за собственост срещу купувача. Не бива да се разграничава там където законът не
разграничава, поради което не би могло да се поддържа, че искът за собственост
следва да бъде непременно осъдителен т.е. купувачът да е въведен във владение и
отстраненото трето лице да предяви иска по чл. 108 ЗС. Вярно е, че третото лице
може да не узнае фактически, но ако това имаше значение, не би било предвидено
обнародване в ДВ.
Поради това съдът
приема, че иск за собственост по чл. 239, ал. 2 ДОПК е и установителният иск за
собственост (обратно решение № 822 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2053/2008 г., IV г. о.).
С пропускането на
срока ответникът е изгубил правото на собственост върху поземления имот,
придобито чрез производно основание (изрично за вторичния характер на
преобразуването Орсов. Зл. Преобразуването на държавно предприятие в ЕТД като
придобивно основание. С.: Софи-Р, 2017, с. 129, а за разграничението на видовете
конкуриращи основания решение № 200 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1546/2016 г., I г. о., ГК). Възражението за придобиване собственост върху
земята чрез преобразуване е неоснователно.
Сградите не са били
предмет на възлагане, поради което ответникът е запазил правата на собственост
върху тях, отделно от земята.
По евентуално
предявеното от ответника основание придобивна давност:
Показанията за
фактическата власт, упражнявана преди 2007 г., нямат значение, защото до
преобразуването НПК упражнява правото на оперативно управление върху държавен
имот, а не владее чужд имот.
След преобразуването
ответникът упражнява правото си на собственост т.е. и тогава не владее чужд
имот до 2007 г., когато изгубва собствеността.
От показанията на
всички свидетели и от огледа на място се установява, че процесният поземлен
имот е ограден от север и на входа е поставена пропускателна бариера, а от
неоградените страни граничи със стръмен скат.
От показанията на
свид. М. Т. (л. 404-405) се установява, че и през 2007 г. е имало портиер,
който е допускал нея и собственика на оглед, но през м. май-юни 2009 г. отказал
да я допусне в имота. Показанията са последователни и убедително депозирани.
Съдът приема, че
ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху процесния поземлен
имот в периода от 2009 г. до предявяването на иска през 2016 г.
По намерението за
своене:
Представителите на
ответното дружество въобще не считат поземления имот за собствен на
дружеството, заради отбелязването за предоставяне право на строеж на НПК в АДС
№ 403/12.05.1987 г.
Придобиването на
собственост е обективно, но намерението за своене е субективно явление.
Дори да се приеме, че
ответното дружество е имало намерение за своене, произтичащо от
преобразуването, това намерение е било заличено от изтичането на срока по чл.
239, ал. 2 ДОПК, в който ответникът не е предявил иск срещу купувача на
проданта за собственост върху земята.
Да се приеме
обратното би означавало да се допусне собственикът да се позове на давност и
така лесно да избегне последиците от пропуска да предяви иска за собственост.
Съдът приема, че
фактическата власт е упражнявана от ответника, за да се принуди ищецът да
установи правото си на собственост по тежкия съдебен ред, но няма факт, от
който да възникне ново намерение у ответника за своене.
Тъй като упражняваната фактическа власт не е владение,
възражението за придобиване на собствеността по давност в периода от 2009 до
2016 г. също е неоснователно.
От представения
заверен препис (л. 9 от делото на РС) се установява, че на 24.02.2009 г. е
сключен договор с нот. акт № 43 том I рег.№ 1004 дело 37/2009 г. ВН рег. № 190
на НК, вписан в СВ-Варна на 25.02.2009г. вх. рег. № 3266 акт 71 том IX дело
1771, чрез който "Люкол" ООД продава на ищеца ПИ № 000158 с площ 89 669
кв. м, ведно със сгради: за добив на флюси със ЗП 1152 кв. м, ремонтна
работилница със ЗП 200 кв. м, помпена станция със ЗП 61 кв. м срещу изцяло
платена цена. За плащането е представена и фактура (л. 273). Твърдяните от
ответника привидност на цената и свързаност на лицата не водят до нищожност.
Договорът е действителен. От представения заверен препис (л. 274) се
установява, че на 21.05.2009 г. е съставен протокол за предаване владението
върху продадения имот между страните.
От представения
заверен препис (л. 26-27 от делото на РС) се установява, че е отправена покана
№ 33 том 3 рег. № 8262 от 24.08.2009 г. по описа на Нотариус рег. № 214 на НК
от ищеца до ответника за премахване на бариера и на ограда, за предаване
владението върху част с площ от 20 дка край заводската сграда и за заплащане на
обезщетение.
В обобщение ищецът е
придобил твърдяното право на собственост. То следва да бъде прието за
установено.
Ответникът притежава
права на собственост върху сградите и упражнява фактическа власт върху част от поземления
имот, която съгласно заключението на в. л. арх. П.Г. (секретна папка),
представлява необходимия терен за ползване на сградите по предназначение, при
границите, очертани с контур в червен цвят по двете скици. Собственикът на
сградите има право да ползва необходимия терен. Фактическата власт има това
основание. Ответникът не владее останалата част от процесния имот, оцветена в
зелен цвят по същите скици. Искането за предаване владението върху поземления
имот е неоснователно. Исковете за премахване на постройките и за заплащане на
обезщетение са неоснователни.
Ищецът следва да заплати на
ответника сумата 2300 лв., от които 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение
и 300 лв. платено възнаграждение на вещо лице. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
за установено, че "КОЛИС ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД със седалище и адрес на
управление гр. София ул. "Граф Игнатиев" № 53, вх. Б ет. 2 ап. 24,
вписано в TP при МП АВ с ЕИК *********
притежава правото на собственост върху реална част с площ от 20 000
(двадесет хиляди) кв. м, щрихована с контур в кафяв цвят, от поземлен имот
идентификатор 30497.50.158 (тридесет хиляди и четиристотин и
деветдесет и седем, петдесет, сто и петдесет и осем) по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-85/16.12.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ 89 661.00 кв. м, адрес в с.
Звездица п. к. 9027 общ. Варна обл. Варна местност "Амонал", трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов
обект, отделно от сградите, придобито чрез договор, сключен с нот. акт № 43 том
I рег. № 1004 дело 37/2009 г. по описа на Нотариус рег. № 190 на НК, вписан в
СВ-Варна на 25.02.2009 г. вх. рег. № 3266 акт 71 том IX дело 1771, по иска
предявен от "КОЛИС ЛЕНД
ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД, с. а., с. ЕИК срещу "ЧЕРНО МОРЕ" АД със седалище и адрес на управление гр.
Варна бул. "Владислав
Варненчик" № 256, вписано в
TP при МП АВ с ЕИК ********* и
лист седми от решение
от 13.11.2018 г. по гр. д. № 1509/16 г. ВОС, ХІІ с-в
ОТХВЪРЛЯ искането за предаване владението
върху същата реална част, отделно от сградите, на основание чл. 108 ЗС и за премахване незаконно построените в същата
реална част ограда, очертана с контур в зелен цвят и сгради за
енергопроизводство, съответно с площ
от 87 (осемдесет и седем) кв. метра, оцветена в червен цвят и с площ от 18 (осемнадесет)
кв. м, оцветена в син цвят, всички оцветявания по скица, приложена на л. 9 от
делото, на основание чл. 109 ЗС и за заплащане на сумата 6000 (шест хиляди)
лв., представляваща част от дължимото обезщетение за неоснователното
обогатяване чрез ползването на гореописания имот в периода от 25.05.2011 г. до
25.05.2016 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата
в периода от предявяване на исковата молба – 26.05.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Скицата на л. 9 от
делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА "КОЛИС
ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД да заплати на "ЧЕРНО
МОРЕ" АД с. ЕИК, с. а. сумата 2300 (две хиляди и триста) лв., от които 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение
и 300 лв. платено възнаграждение на вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: