Р Е Ш
Е Н И Е № 385
гр. Сливен,
09.04.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6938 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът
твърди, че с договор за потребителски кредит № ********** от 22.09.2017 г.
банката- ищец била отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател
кредит в размер на 2184,82 лв., който общ размер на кредита бил посочен в чл. 7
от Договора, като към същия размер била прибавена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 262,18 лв.,
която била включена в общия размер на дълга, която такса била финансирана от
кредитора и възстановена от потребителя с дължими месечни вноски съгласно
погасителния план в зависимост от изявеното от него желание в искането
декларация за потребителски кредит. Съгласно чл. 7, т. 2.1 от договора,
кредиторът превежда средства по кредита по сметката на продавача на стоката
избрана от потребителя за заплащане на продажната цена. Кредиторът бил превел
средства по кредита в размер на 2027 лв. на продавача на стоката. Потребителят бил декларирал, че бил получил
стоката, посочена в чл. 8 от договора от продавача. Потребителят бил заявил, че
желае да сключи застраховка живот видно от чл. 7, т. 1 в размер на 80,11 лв. и
застраховка безработица в размер на 81,71 лв. Общото крайно задължение по чл.
10 от договора възлизало на 2656,69 лв., която сума била разсрочена съгласно
погасителния план на 12 месечни вноски. Към всяка месечна погасителна вноска
били включени два компонента-главница и договорна лихва.
Длъжникът
бил пропуснал да погаси три последователни месечни вноски с падежи на 25.10.2017
г., на 25.11.2017 г. и на 25.12.2017 г. и съгласно чл. 16, т. 2 от договора на
26.12.2017 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като
ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението.
Съгласно чл. 25, т.8 и чл. 25.11 от договора взаимната кореспонденция между
страните следвало да се осъществява единствено на адреса за контакт, посочен в
договора, като според чл. 25.10 от договора при промяна на адресите за
кореспонденция страните си дължали уведомяване един на друг. Било достатъчно да
се изпрати писмото на посочения от страната адрес, за да се счете връчването на
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост за редовно. Видно от
получената обратна разписка длъжникът бил търсен на посочения от него в договора
адрес и уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост било получено от
длъжника. С оглед на изложеното счита, че била настъпила предсрочната
изискуемост на кредита. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора се дължало и
обезщетение за забава, което към 13.02.2018 г., когато било подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение било в размер на 67,84 лв.
Банката
била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и бил
издаден изпълнителен лист срещу ответника, като било образувано изп.д. №
575/2018 г. на ЧСИ Павел Г..
Претендира
да се признае за установено, че
ответникът им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата в общ размер от 2724,53 лв., - сумата от 2447 лв.,
съставляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 22.09.2017 г., сумата от 209,69 лв., съставляваща договорна лихва
за периода от 25.10.2017 г. до 26.12.2017 г., сумата от 67,84 лв., съставляваща
обезщетение за забава за периода от 25.10.2017 г. до 13.02.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението-01.03.2018 г. до
окончателното плащане. В случай, че бъдат отхвърлени положителните
установителни искове по чл. 422 ГПК се предявяват в условия на евентуалност
осъдителни искове за сума в общ размер от 2656,69 лв., като сумата от 2447 лв., съставляваща неизплатена главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 22.09.2017 г., сумата от
209,69 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до
26.12.2017 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Претендират
се деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 204,49 лв.
и разноски сторени в исковото производство.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който прави искане
за постановяване на решение при признаване на иска срещу ответната страна.
Ответника, не редовно призован се явява лично в
съдебно заседание. Прави пълно признание на исковите претенции, като изрично
заявява, че дължи претендираните от ищцовото дружество суми.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на
иска.
Съдът намира,
че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по
чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът направи изрично изявление
за признание на иска. С оглед представените, писмени доказателства от ищеца по
делото , искът се явява основателен, което не се оспорва от страните.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът
намира предявените положителни установителни искове са основателни и доказани и
следва да бъде уважени.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно чл. 78
ал. 2 разноските за ответникът, който не е дал повод за завеждане на иска и го признава следва да се
възложат на ищеца.
В
настоящият случай ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска,
тъй като не е изпълнил в срок задължението си за плащане на претендираните от него
суми. Поради което, не може да се счита, че ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на иска. По делото са представени доказателства за
направени разноски от ищеца и списък по чл. 80 от ГПК.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
237, ал. 1 от ГПК и не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответника следва да се
постанови решение при признание на иск, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае
за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК № 552 от 06.03.2018 година, издадена по ч.гр.д. № 985 по описа
на СлРС за 2018 година.
С
оглед изхода на процеса на ищцовото дружество се следват разноски, в заповедното производство в размер на 204,49 лева, както й разноски в исковото
производство в размер на 204,49 лева/ юрисконсултското
възнаграждение е определено в размер на 150,00 лева, съгласно чл. 25 от
Наредбата за правната помощ/, които ответникът
следва да бъде осъден да заплати.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Х.Б. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев, № 52-54, сума в общ размер на 2724,53 лева от които:
- сумата 2447.00 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и седем лева/,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********/22.09.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
01.03.2018 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 209.69 лева /двеста и девет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 26.12.2017 г.
- сумата 67.84 лева /шестдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2017 г. до 13.02.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 552 от 06.03.2018 година, по ч.гр.д.
№ 985 по описа на СлРС за 2018 година
ОСЪЖДА Х.Х.Б. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев, № 52-54 разноски, в заповедното производство в размер на 204,49 лева, както й разноски в исковото
производство в размер на 204,49 лева.
Решението
е постановено при признание на исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: