РЕШЕНИЕ
№ 1937
гр. Бургас, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120103212 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Б., ЕГН **********,
адрес: гр. ..... срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. ...., представлявано от Ю..Ю... Иска се от съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща платена сума от ищеца по силата на
нищожна клауза от договор за паричен заем № ./.... г., сключен със „Сити кеш“ ООД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2023 г. до
окончателното плащане на главницата.
Посочено е, че на 26.05.2021 г. Б. и „Сити кеш“ ООД са сключили договор за
кредит за сумата 1000 лева, като вземането по договора било прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Ищецът е погасил изцяло задължението си по договора. Счита
обаче, че не дължи уговорената и заплатена неустойка в размер на 500 лева, тъй като
клаузата от договора, с която е уговорена, е нищожна. На първо място същата противоречи
на разпоредбите на ЗЗП, като клаузата за неустойка излиза извън обезпечителната й
функция, така, както е уговорена. Освен това тя е уговорена и за да заобиколи разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, за което са изложени
подробни доводи, поради това сумата е недължимо платена и следва да бъде върната.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът чрез процесуален представил е оспорил иска като изцяло
неоснователен. Посочено е, че клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като е начислена
1
вследствие неизпълнение на договорни задължения на ищеца за представяне в срок на
обезпечение. Неоснователни са доводите в исковата молба, че неустойката е уговорена, за
да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като неустойката е уговорена като
обезщетение за неизпълнение на задължение, а обезщетението по дефиниция не попада в
общите разходи и затова не следва да се взема предвид при изчисляване на ГПР.
Моли съда да отхвърли иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Приети за безспорни с доклада на съда по чл. 146 ГПК са обстоятелствата, че
„Сити кеш“ ООД и Р. Б. са били в облигационно отношение по повод сключен на 26.05.2021
г. договор за кредит, че цялата сума по договора за кредит е погасена, включително сумата
500 лева за неустойка, както и прехвърляне на вземанията по договора на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на договор за цесия от 26.08.2021 г. и приложение
към него от 15.08.2022 г. В чл. 6 от договора е предвидено, че страните се споразумяват
договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочени в клаузата обезпечения, а в
чл. 8 е посочено, че в случай на непредоставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в 3-
дневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 694,99 лева. Именно тази клауза от договора се иска от съда да бъде прогласена за
нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, като вследствие на това отпадне
основанието, на което е заплатена сумата от ищеца на ответника.
Съдът намира доводите, изложени в исковата молба, за основателни.
Действително клаузата, уговаряща плащане на неустойка при неосигуряване на
обезпечение, е неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите,
който гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка е уговорена за
неосигуряване на обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция да е
дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Същата се явява при
това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се
дължи. Заплащането на сумата е без основание и същата подлежи на връщане.
Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за
реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева за държавна такса.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че
процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказване
на помощ на материално затруднено лице. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА „съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.“. Ето защо и ответникът следва да бъде осъден да
2
заплати на адв. М. с оглед направеното искане адвокатски хонорар, определен съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ведно с дължимото върху сумата ДДС, предвид представените
доказателства, че адвокатът е регистриран по ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. .... представлявано от Ю..Ю.., да заплати на Р. С. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. ..... сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща платена сума
от ищеца по силата на нищожна клауза от договор за паричен заем № .....г., сключен със
„Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.05.2023 г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ....представлявано от Ю..Ю.., да заплати на Р. С. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. ..... сумата от 50 лева (петдесет лева) за направени по делото съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ....представлявано от Ю..Ю.., да заплати на адвокат М. В. М. от АК
- Пловдив сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение с
ДДС за безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3